Р Е Ш Е Н
И Е № 260218
гр.Пловдив, 25.05.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година,
в състав
СЪДИЯ:
Росица Кюртова
секретар: Илияна Куцева-Гичева,
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №764 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Е.А.К., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв.В.Д., съдебен адрес ***, твърди, че е
пострадала при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 24.09.2019 г. в
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №115. Виновен за произшествието е Д.Г.Г., който при управление на л.а.Тойота Корола
№ ****не е пропуснал ищцата, пресичаща на пешеходна пътека тип „Зебра“, след
което я е блъснал с автомобила и е причинил на същата травматични увреждания. В
резултат от удара с автомобила и падането си на пътното платно след това ищцата
е получила ***и *** (***). Откарана е била по спешност в болнично заведение,
където й е извършена операция. След 7-дневен престой е изписана за домашно
лечение, включващо принудително постоянно лежащо положение поради
обездвижването на ***. Обичайно периодът на зарастване на фрактурата е 6
месеца, но поради напредналата възраст на ищцата, излекуване е настъпило след 9
месеца. През това време ищцата е търпяла и продължава да търпи болки и
неудобства от медицинските манипулации. Не е можела да се обслужва сама,
ползвала е постоянен катетър, необходими са били ежедневни грижи за тоалет,
баня, тоалетна, хранене, обличане и пр., за което се е налагало да разчита на
други хора. Начинът на живот на ищцата се е променил рязко, поставена е била в
принудителна изолация. Била е притеснена за състоянието си, за това дали ще се
възстанови, изпитвала е страхове и продължава да изпитва такива като последица
от въпросната катастрофа. Принудителното обездвижване е продължило 6 месеца,
като и до момента ищцата изпитва болки в *** и притеснения да излиза сама и да
пресича улица, разчита на чужда помощ за това. Твърди се още, че ищцата е
понесла и имуществени вреди – направила е разходи за закупуване на декубитален дюшек с помпа, подматрачна
рамка с дистанционно управление, основа за рамката и матрак с непромокаем калъф
на обща стойност 1 217 лв., закупувала е лекарства – „***“-таблетки 5 мг, на
обща стойност 130 лв. Сключила е договор за ежедневно обслужване с „ДЕСПА
2008“ЕООД, включващо 12-часова услуга, в т.ч. лична хигиена, даване на
лекарства и храна, за периода от 04.10.2019 г. до 31.01.2020 г., по който е
заплатила възнаграждение в размер 4 268 лв. Твърди се още, че отговорността на
виновния водач е застрахована при ответника за периода от 30.05.2019 г. до
29.05.2020 г., като ищцата е отправила извънсъдебна претенция до последния за
заплащане на обезщетение, но застрахователят е отказал произнасяне по нея. Въз
основа на така изложените обстоятелства, е формулиран петитум
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 75 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, и сумата 5 615 лв. – обезщетение за имуществени вреди в
резултат от описаното застрахователно събитие, ведно със законна лихва от
24.09.2019 г. до окончателното плащане.
Ответникът „ЗД БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер”
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез
пълномощник адв.А.И., оспорва исковете. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по отношение л.а.Тойота Корола № ****към датата на настъпване на процесното ПТП. Не оспорва и настъпването на последното,
както и участниците в него, споменати от ищеца. Оспорва иска за присъждане на
обезщетение за морални вреди само по размер. Възразява, че счупването при
ищцата не е било сложно, с период на нетрудоспособност за около 2-3 месеца, ето
защо искът за сумата 75 000 лв. се явява завишен по размер и противоречащ на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди по основание и размер. Възразява, че не е налице
причинно-следствена връзка между разходите и самото ПТП. Възразява и по иска за
присъждане на законна лихва, като поддържа, че следва да се приложи специалната
разпоредба на чл.497 КЗ. Възразява и, че ищцата не е представила всички
изискани от него документи, което възражение съдът квалифицира като такова за
забава на кредитора.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното
н.о.х.д.№6087/2020 г. на РС Пловдив, че с протоколно определение от 28.10.2020
г. е одобрено споразумение, с което Д.Г.Г., ЕГН **********,
от гр.Пловдив, е признат за виновен в това, че на 24.09.2019 г. в град Пловдив,
на бул.“Шести септември“, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил Тойота Корола Версо
с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2; чл.116;
чл.119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване ******, причиняващо трайно затрудняване движенията на двата
долни крайника за около два месеца, като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл.343, ал.3, б.а) вр.ал.1,
б.б) вр.чл.342, ал.1 НК.
От приложената по делото
епикриза се установява, че ищцата е постъпила в
болница в деня на катастрофата 24.09.2019 г. с анамнеза за „***след ПТП и ***“
и е изписан на 30.09.2019 г. Междувременно е извършена операция – ***.
Препоръчано е да се закупи антидекубитален дюшек и
друго оборудване от социалните служби поради залежаване на болната,
предизвикано от фрактурата ***.
Приложена е по делото
фактура с получател ищцата и фискални бонове към нея за закупени на 17.10.2019
г. помощни средства – подматрачна рамка с
дистанционно управление, основа за подматрачна рамка,
матрак с непромокаем калъф и антидекубитален дюшек с
помпа, на обща стойност 1217 лв. Установява се от приложения касов бон, че на
08.10.2019 г. ищцата е направила разходи за закупуване на лекарства – „***-таблетки
5 мг“, на стойност 130 лв.
Установява се още, че на
04.10.2019 г. между ищцата като клиент и „ДЕСПА 2008“ЕООД, ЕИК *********, е
сключен договор за услуги, включващи обгрижване на
клиента, лична хигиена, даване на лекарства, храна, разходка, поддържане на
чистотата в стаята на възрастната жена. За това е уговорена такса в дните от
понеделник до петък в размер 33 лв. и 36 лв. – за събота и неделя, платима два
пъти в месеца. От приложените от ищцовата страна касови бонове се установява,
че в полза на изпълнителя по горния договор в периода от 15.10.2019 г. до
21.01.2020 г. е заплатена общата сума от 3 197 лв., като на 15.10.2019 г. е
платена сумата 1 017 лв., а останалите 2 180 лв. са платени във
времето от 28.11.2019 г. до 21.01.2020 г. Представени са и два броя квитанции
(л.30) за общата сума 1071 лв., получена от „ДЕСПА 2008“ЕООД, като платец по
които фигурира „Д-р П.“.
Признато е за безспорно
в отношенията между страните, а това е отразено и в приложения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №619/24.09.2019 г., че за
управлявания от Д.Г. лек автомобил е сключен договор с ответното дружество за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 30.05.2019
г. – 29.05.2020 г.
Ответното дружество е
сезирано с извънсъдебна претенция на 21.10.2019 г., към която са приложени
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза,
договора с „ДЕСПА 2008“ЕООД, фактура и касови бележки за сторени разходи. С
писмо от 07.11.2019 г. от ищеца са изискани допълнителни документи – съдебни
експертизи, медицински документи, протокол за оглед на местопроизшествие и пр.,
както и влязъл в сила акт – присъда, решение или споразумение по наказателно
дело, респ.постановление за прекратяване на наказателно производство. С нова
молба, получена от ответника на 02.06.2020 г., ищцата е представила автотехническа и съдебномедицинска експертиза по ДП,
протокол за оглед със снимков материал и още шест броя касови бележки за
сторени разходи. С писмо от 17.06.2020 г. застрахователят е отговорил, че е
необходимо представянето на влязъл в сила акт, с който е приключило
наказателното производство, както и други документи. Няма спор между страните,
че застрахователно обезщетение не е било определяно и изплащано.
Прието е заключение на
медицинска експертиза, според което на ищцата при процесното
ПТП са причинени счупване, двустранно на ***, наличие на кръв в урината,
контузия на главата с разкъсно-контузна рана,
контузии на тялото и крайниците с охлузване в областта на дясна лакътна става. Причинена й е била болка със силно изразен
характер, като болевите усещания са намалявали бавно
с времето. Страданията, които е изтърпяла, са били силно изразени поради
продължителността на лечението, невъзможността за придвижване и обслужване по
време на лечението. Този вид фрактура зарастват за два месеца, два месеца и
половина, но възстановителният период – вертикализация
и прохождане е различно дълъг поради налични усложнения, придружаващи
заболявания, активността на лицето и възрастта. При ищцата липсват данни за
настъпили усложнения по време на оздравителния период. Обичайното
възстановяване, в т.ч. от хипотрофията на долните
крайници, е 4-5 месеца, ако има отклонение от това, то се дължи на възрастта на
пострадалата. Направените разноски за лекарства и медицински изделия са били
напълно необходими по вид, количество и качество и са били предписани и
препоръчани от лекуващите лекари. Разпитан в съдебно заседание, вещото лице
уточнява, че основната травма при ищцата е фрактурата на четирите рамене на ***,
получена при директния удар с автомобила. Разкъсната
рана на главата е обработена веднага в спешния център. Травматични изменения на
пикучния мехур не са причинени, само съсиреци, които е нормално да настъпят при такъв удар.
Ищцата е приета в ***, а не в ортопедия или травматология, тъй като фрактурата
на *** не се лекува ортопедично, а само с лежане за определен период от време,
при което се налага тялото да е обездвижено, като за целта ищцата е била и ***.
*** е било необходимо да се сменя на всеки двадесет дни, което е причинило на
ищцата допълнителни неудобства и дразнения.
Разпитани са двама
свидетели. От показанията им се установява, че първоначално ищцата е била в
безпомощно състояние – по време на болничния престой и около три месеца у дома
си е била „прикована към леглото“. Предписано й било да лежи неподвижно с оглед
фрактурата на ***. Отделно от това, имала рана на главата, която била
обработена с шевове, и множество охлузвания по тялото. Болките й били много
силни. В болницата непрекъснато била на обезболяващи – и денем, и нощем.
Болките били в главата, в ръката и в областта на *** – при всяко мърдане и леко
движение ищцата „виела“ от болка. Ищцата била откарана у дома си с помощта на
линейка и носилка. Преди инцидента тя живеела сама, а след това се налагало
присъствие на човек денонощно. За това близките й наели „фирма“, която да се
грижи за нея – необходимо било да се сменят памперси, превръзки, някой да я
храни, тъй като ищцата не можела да се изпрати. През първите три месеца била
абсолютно неподвижна в леглото, като през целия период изпитвала болки и
неудобства. От залежаването получила декубитални
рани, въпреки специалното легло и дюшек, които били закупени. През цялото време
ищцата била с катетър, наетите жени се грижели за нея. След три месеца лекарите
казали, че да сяда в леглото, да става и да се опитва да ходи. Прохождането
било бавно и продължително, с болки в кръста. Още два месеца ищцата не можела
да ходи до тоалетна, защото не можела да сяда на нея. При смяната на *** тя
изпитвала болки. Понастоящем ищцата вече се движела с бастун, но бързо се
уморявала и получавала болки в кръста. Не можела да излиза без придружител,
освен, че ходела бавно, изпитвала и страх от колите. Още имала нужда от помощ
при къпане, не можела вече да чисти и да си готви – децата й помагали. Ищцата
изгубила социалните си контакти – преди изличала често с приятелки, посещавала
културни мероприятия – концерти, театри, справяла се сама с ежедневните си
потребности. Сега била потисната и тревожна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от предявяване на
претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се
установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, но не е
определил и изплатил обезщетение на ищцата. Следователно процедурата за доброволно
уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за последната резултат,
което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Тойота Корола Версо с рег.№ ****е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е
настъпило застрахователно събитие – възникнала е отговорност на водача на
застрахования автомобил за вреди, в резултат от причинено от същия
пътнотранспортно произшествие. Елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане се установяват по несъмнен начин от събраните доказателства и това
са: противоправно поведение на делинквента,
вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, както и вина на прекия причинител. В тази връзка следва да
бъде съобразено споразумението по н.о.х.д.№6087/2020 г. на РС Пловдив, което
съгласно чл.383, ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда. Присъдата съгласно
чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно част от горепосочените елементи
– противоправност на деянието, авторството на дееца и
вината под форма на непредпазливост, а така също и относно съставомерния
елемент от престъплението, което е резултатно и задължително изисква да е
причинена телесна повреда. Присъдата е задължителна за гражданския съд и
относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и телесното увреждане, която
връзка също е обективен съставомерен елемент от
престъпния състав. Казаното за влязлата в сила присъда и значението й по
смисъла на чл.300 ГПК следва да се конкретизира до посоченото в самата присъда
(споразумение) телесно увреждане – счупване на *** на ***, причиняващо трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника. От доказателствата по
настоящото дело – съдебномедицинска експертиза, епикриза
и свидетелски показания, се установява, че при процесното
застрахователно събитие ищцата е получила и други увреждания, които не са съставомерни – хематурия (наличие
на кръв в урината), контузия на главата с разкъсно-контузна
рана, контузии на тялото и крайниците с охлузване в областта на дясна лакътна става. Въпросните увреждания са в причинна връзка с
инцидента, тъй като са констатирани при непосредствения преглед на ищцата при
оказаната й първа медицинска помощ, и според вещото лице са получени при удара
с автомобила и падането на ищцата на пътното платно след това. За въпросния
удар отговорност носи водачът на лекия автомобил, застрахован при ответника, следователно
отговорността на последния, която е производна от деликтната,
следва да обхване и неимуществените вреди от така установените травми.
От горното следва, че обективните предпоставки на
иска по чл.432 КЗ са налице в конкретната хипотеза и същият иск се явява
доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост. При определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания
и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) Следва да се
преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по
гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът
констатира, че в резултат от деликта ищцата е претърпяла
неимуществени вреди с голям интензитет и продължителност. *** счупване е
причинила но последната силни и трайни болки и страдания, които са били трудно лечими. Установява се, че това счупване не може да се
лекува чрез операция или гипсиране, необходимо е било обездвижване на цялото
тяло за период от три месеца, който период е бил последван от още два месеца на
адаптиране на тялото, прохождане, отзвучаване на мускулната атрофия и пр. Три
месеца ищцата е била на легло с постоянна нужда от чужда помощ за всичко,
най-малкото движение й е било противопоказно, тъй като е причинявало болка и е
пречило на оздравителния й процес. Ищцата е претърпяла неудобствата да бъде ***,
получила е усложнения от залежаването – рани и обриви. Прохождането й е било
трудно и бавно. По настоящем не е възстановена на
пълно, не може и да се възстанови в състоянието, в което се е намирала преди
инцидента, предвид голямата й възраст. Въпреки тази възраст, обаче, се
установи, че ищцата е била социално активна, грижила се е сама за себе си,
контактувала е с хора, посещавала е културни мероприятия. В резултат на
инцидента начинът й на живот е променен перманентно и горното вече не е
възможно за нея – уморява се бързо, не може да се придвижва без помощно
средство и придружител. Следва да се отчете обстоятелството, че при
произшествието ищцата се е движила на пешеходна пътека в съответствие с
изискванията на ЗДвП, същата е възрастен и уязвим участник в движението. Сега
тя се страхува от автомобили и изпитва притеснения да излиза навън.
Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищцата, съобразно доказаните по делото болки и
страдания и други морални вреди, които е претърпяла, както и съобразно
общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с
обществено-икономическите условия за живот в страната, се свежда до сумата 75 000
лв. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява доказан и следва да
се уважи изцяло.
От доказателствата по делото се установява, че ищцата,
освен описаните по-горе неимуществени вреди, е претърпяла и имуществени вреди
вследствие на процесното ПТП – направила е разходи за
медицински изделия, закупила е лекарствени продукти. От приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че същите са пряко свързани и
произтичат от произшествието, следователно имуществените вреди се намират в
пряка връзка с противоправното поведение на
застрахованото лице и за тях застрахователят отговаря. От приложените фактура и
касови бонове се установява, че разходите за лекарства и медицински помощни
изделия (матрак, рамка, антидекубитален дюшек) са в
общ размер 1 347 лв.
От всички доказателства по делото се установява,
че ищцата е лекувала травмите си в неподвижно състояние в период от три месеца,
след което е последвал период на раздвижване. Общо за около 5-6 месеца ищцата е
имала нужда от постоянна грижа предвид това й състояние. Такава грижа й е
осигурена чрез наемане на лице, осигуряващо услугите срещу заплащане, като
видно от приложените касови бонове, по договора с третото лице е заплатена
общата сума от 3 197 лв. Ищцата е приносител на платежните документи, за това
следва да се приеме, че разходът е извършен от нея, независимо, че в същите не
фигурират имената на платеца. Разходът се намира в причинна връзка с
произшествието и възраженията на ответника в тази насока се намират за
неоснователни. Необходимостта от грижи е възникнала непосредствено след и в
резултат от счупването на ***, причинено при процесния инцидент. Преди това
ищцата е била напълно в състояние да се грижи сама за себе си. Сключването на
договор не „разкъсва“ причинната връзка, както смята ответникът, тъй като в
конкретната житейска ситуация за ищцата това е бил начинът да се справи с
възникналата необходимост. Не се установява тя да е разполагала с друга
възможност, ето защо съдът намира, че по този иск е проведено нужното пълно и
главно доказване от ищеца. Искът за обезщетяване на имуществените вреди е
основателен и доказан до размер 4 544 лв. Що се отнася до остатъкът от 1071
лв., за който са представени квитанциите на л.30 от делото, съдът намира, че
последните не доказват извършен от ищцата разход, доколкото като платец в тях
фигурира друго лице. В тази част искът за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира лихва за
забава от датата на произшествието 24.09.2019 г. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в
застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. В ал.3 е казано, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за
забавата на застрахования, но не от датата на деликта,
а от по-ранната от двете горепосочени дати. По делото няма данни кога
застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното събитие,
следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, което се установява да се е случило на 21.10.2019 г. Съответно
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено на ищцата, ведно
със законна лихва от 22.10.2019 г. до окончателното му плащане, като искането
за присъждане на законната лихва за по-ранен период – от 24.09.2019 г. до 21.10.2019
г., следва да бъде отхвърлено. Възражението на ответника за забава на
пострадалата да представи документи, изискани от застрахователя, се намира за
неоснователно. Към застрахователната претенция на ищцата са представени
протокол за ПТП с пострадали лица и епикриза, а
по-късно и изисканите й експертизи по ДП и документи за сторени разходи.
Съгласно чл.106, ал.5 КЗ не се
допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната
услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им. В тази връзка не е било
допустимо от ищцата да се изисква представяне на влязъл в сила акт за
приключване на наказателното производство, ето защо и непредставянето на такъв
не се намира от съда за забава на кредитора и възраженията на ответника в тази
насока са неоснователни.
По отношение забавата при плащане на обезщетението
за имуществени вреди, констатира се, че част от разходите са направени след
първоначалното сезиране на застрахователя със застрахователна претенция на
21.10.2019 г. Това са разходите по договора с „ДЕСПА 2008“ЕООД, платени в
периода от 28.11.2019 г. до 21.01.2020 г. на обща стойност 2 180 лв. За тях
застрахователят е сезиран с второто писмо, получено на 02.06.2020 г., ето защо
тази част от обезщетението следва да бъде присъдено, ведно със законна лихва от
03.06.2020 г. до окончателното му плащане, като искането за законна лихва се
отхвърли за периода от датата на деликта до
02.06.2020 г. Останалата част от претенцията, включваща обезщетение за
разходите за медицински изделия и лекарства в общ размер 1 347 лв., както и за
разходите по договора с „ДЕСПА 2008“ЕООД, платени на 15.10.2019 г. в размер 1
017 лв., общо 2 364 лв., следва да се присъди, ведно със законна лихва от 22.10.2019
г. до окончателното му плащане, като искането за присъждане на законната лихва
за по-ранен период – от 24.09.2019 г. до 21.10.2019 г., следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на спора и
с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях има право на разноски
на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е освободен от
държавна такса и разноски по делото, поради което не е заплащал такива. Претендира
се от тази страна адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Представен е по делото
договор за правна защита и съдействие, с който между ищцовата страна и адв.В.Д. е уговорена безплатна защита на основание чл.38,
ал.1, т.3, предложение второ от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза
съгласно чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на възнаграждение, ако насрещната
страна е осъдена на разноски. С оглед уважаването на исковете, то в полза на адв.Д. се дължи адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.5 и §2а от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер 3 499,58 лв. с ДДС. Същото
следва да се присъди в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 3 181,76 лв. – държавна такса в
размер 4 % от присъдените вземания, както и сумата 350 лв. – разноски за вещо
лице, по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт.
Ответникът е направил
разноски за адвокатско възнаграждение, платено изцяло и в брой според
представения договор за правна защита и съдействие, в размер 3 600 лв. с
ДДС. Съразмерно на отхвърлената част от претенцията, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на тази страна сумата 47,83 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД
БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да
заплати на Е.А.К., ЕГН **********,***,
сумата 75 000
лв. (седемдесет и пет хиляди лева), ведно със законна лихва от 22.10.2019
г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие
пътнотранспортно
произшествие, състояло се на 24.09.2019 г. в град Пловдив, на бул.“Шести
септември“, причинено виновно при управление на лек автомобил Тойота Корола Версо с рег.№ ****, за
който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със „ЗД БУЛ ИНС“АД с период на покритие от 30.05.2019 г. до
29.05.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода
от 24.09.2019 г. до 21.10.2019 г.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Е.А.К.,
ЕГН **********,***, сумата 4 544 лв.
(четири хиляди петстотин четиридесет и четири лева), представляваща обезщетение
за имуществени вреди вследствие същото пътнотранспортно произшествие, в това
число: разходи за лекарства в размер 130 лв., за медицински изделия в размер
1 217 лв., и по договор от 04.10.2019 г. с „ДЕСПА 2008“ЕООД – в размер
3 197 лв., ведно със законна лихва върху сумата 2 364 лв. за периода от
22.10.2019 г. до окончателното плащане, и ведно със законна лихва върху сумата
2 180 лв. за периода от 03.06.2020 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горното обезщетение за разликата над 4 544 лв. до пълния
заявен размер от 5 615 лв., както и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва върху сумата 2 364 лв. за периода от 24.09.2019 г. до 21.10.2019
г. и върху сумата 2 180 лв. за периода от 24.09.2019 г. до 02.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на
адвокат В.Й.Д.,***, адрес на упражняване на дейността – ***, сумата 3 499,58 лв. (три хиляди четиристотин
деветдесет и девет лева и 58 ст.) с ДДС – адвокатско възнаграждение за
производството по т.д.№764/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав, на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати по
сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 3 181,76 лв. (три
хиляди сто осемдесет и един лева и 76 ст.) – държавна такса, и сумата 350 лв. (триста и петдесет лева)
– разноски за експертиза, сторени по т.д.№764/2020 г. по описа на ОС Пловдив,
ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА Е.А.К.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., сумата 47,83 лв. (четиридесет
и седем лева и 83 ст.) – адвокатско възнаграждение за производството по т.д.№764/2020
г. по описа на ПОС, ТО, ХVІ с.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: