МОТИВИ
към Присъда № 20/2014 г. по НОХД № 1819/2013
г. на СлРС.
Районна
прокуратура – Сливен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.Х.Н. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа
обвинението, считайки същото за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно - „Лишаване
от свобода” за срок от 10
м., което на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от 3
г.
Подсъдимият редовно призован се явява в с.з и се
признава за виновен. Защитникът му също подкрепя предложеното от представителя
на РП-Сливен наказание.
Производството
се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като установи, че разпитите на
посочените свидетели и заключението на вещото лице са изготвени по съответния
законов ред, одобри изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие и
премина към процедура по реда на чл. 371
,т. 1 от НПК.
В
с.з. пострадалите В.К., С.М., Н.Н. и Н.Т. предявяват граждански иск против
подсъдимия за заплащане на претърпените от престъплението имуществени вреди с
цена на иска 1600 лв. за К., 1500 лв. за С.М., 100 лв. за Н.Н. и 100 лв. за Т..
Съдът
счете, че гражданските искове предявени от В.К. и Н.Н. са предявени в срок и че
разглеждането им няма да затрудни наказателното производство. Допусна
същите за съвместно разглеждане в наказателния процес
и конституира пострадалите В.К. и Н.Н. като гр.ищци в процеса . Предявените от М.
и Т. граждански искове не прие за разглеждане като подадени от лица без правен
интерес .
В
с.з. пострадалият К. и пострадалата Н. поддържат предявения граждански иск и
молят съда да им бъде присъдено исканото обезщетение.
От събраните и проверени в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На
10.11.2011 год. между подс. П.Х.Н. и „Профи кредит България" ЕООД е
сключен мандатен договор № 374/10.11.2011 год., в който са описани задълженията
на Н. като инкасатор.Основна дейност на „Профи кредит България" ЕООД е
отпускане на потребителски кредити. В качеството си на инкасатор подс. Н. е
следвало да събира просрочени кредити от клиенти на Дружеството.
С.Н.П.,
С.Г.И., В.М.К., Н.И.Н., Г.Й.Б., Д.З. Й., С.Й.Т. - клиенти на Дружеството били
разпределени да бъдат обслужвани от подс. Н., в качеството му на инкасатор на
просрочени кредити. Същите надлежно внасяли вноските си при него, като подс. Н.
за всяка получена сума пари им издавал разписка за получаване на парични
средства, която съдържала задължителни реквизити -съответен номер, дата и час в
които са внесени паричните средства, три имена и ЕГН на лицето, което е внесло
сумата, както и подпис на клиента и служителя получил сумата.
С
жалба с вх. №4699/15.11.2011 год. постр. В.М.К. сезирал „Профи кредит
България" ЕООД, че техният служител П.Н. и личен инкасатор по просрочен
кредит задържа вноските, които редовно му дава на ръка, а Н. не внася по сметка
на Дружеството. Съответно не му е издава разписка за дадената на ръка суми.
Постр. В.К. установил тези факти едва когато бил наложен запор на заплатата му
в началото на месец ноември 2011 год.. След извършена проверка от страна на
Дружеството те изпратили отговор на св. К. с изх. № изх. -904/30.11.2011 год..
/същият е приложено по ДП - лист № 148/, че последното плащане по заема му е от
дата 29.03.2010 год. и че е негово задължение да изисква издаването на
съответна разписка за внесени парични средства по сметка на Дружеството.
Постр. К. многократно провеждал
разговори с П.Н. като му искал обяснение за случилото се, но не получил
адекватен отговор.
Установи
се, че постр. В.К. имал сключен договор за кредит с „Профи кредит
България" ЕООД в размер на 1911 лв.. Същият внасял вноските си редовно до
месец май 2009 год.. След тази дата изпаднал в просрочие и за инкасатори му
назначили подс. Н. и св. Ж. К. Св. К. внасял сумите по просрочения кредит при
св. К, в офиса на Дружеството на някои от служителите или при подс. Н.. Сумите,
които внасял били в размер на 20 лв на седмица. В последствие започнал да внася
вноските си само при подс. Н.. Последната дата, от която постр. К. получил
разписка от подс. Н. била 27.03.2010 год.. След тази дата подс. Н. спрял да му
издава разписки, под претекст, че ги събира в него и ще му ги даде на веднъж.
Средата на месец ноември 2011 год. постр. К. получил запорно съобщение върху
заплатата си и осъзнал, че подс. Н. е присвоявал дадените му през времето суми.
Постр. К. бил дал последната вноска от 20 лв. на ръка на подс. Н. през първата
седмида на ноември 2011 год..
За
целия горепосочен период от м. 04. 2010г. до първата седмица на м. 11. 2011г. постр.
К. дал на подс. Н. под формата на
седмични вноски сумата в общ размер на 1540 600 лв.
На
17.07.2012 год. мандатният договор на подс. Н. бил прекратен на основание чл.
3.6.1 във връзка с неизпълнение от страна на подс. Н. на задълженията му по чл.
2.2.2 от ОУ на мандатния договор. От Дружеството не дават обяснения за какви
нарушения точно е едностранно прекратен от страна на Дружеството мандатния
договор на подс. Н..
В
края на месец ноември 2012 год. в централата на „Профи кредит България"
ЕООД се получила втора жалба от постр Г.Б., че подс. Н. се представял за
служител на Дружеството, събирал парични вноски по кредити в това си качество,
но не издавал разписки за получени суми на клиентите и не внасял сумите в
касата на дружеството. По досъдебното производство се установиха следните
няколко такива случаи:
Постр.
Б. имал сключен договор за кредит с „Профи кредит България" ЕООД. Подс. Н.
бил инкасатор по отпуснатия кредит. Един ден подс. Н. се обадил на постр. Г.Б.
и му казал, че трябва да внесе следващата вноска по кредита си. На дата 05.12.2012
год. постр. Б. дал на подс. Н. сумата от 100 лв.. Последният не издал разписка
за получаване на парични средства на постр. Б. под претекст, че не е могъл да
вземе разписка от офиса, тъй като колежката му - св. Ж.И. я нямало. Обещал при
следващата им среща да му даде разписка. След една седмица подс. Н. отново се
обадил на постр. Барактаров за следващата вноска и св. Б. отново му дал сумата
от 100 лв.. След известен период от време на постр. Б. позвънила св. Ж.И. и му
съобщила, че не е внесъл две дължими вноски но внесена сума, но не е цялата
дължима за тези два месеца. Като видно от справка на „Профи кредит
България" ЕООД сумата, която последно е внесена по кредита на постр. Б. на
дата 05.12.2012 год. е 75.00 лв.. Тогава постр. Б. разбрал, че е измамен с
остатъка от дадената му сума в размер на 125.00 лв. от подс. Н..
Н. М.Н.
имал сключен договор за кредит с „Профи кредит България" ЕООД. След
смъртта му, кредитът продължил да се изплаща от съпругата му - постр. Н.Н.,
която била и солидарен длъжник по същия. Кредитът изпаднал в просрочие и за
кредитен инкасатор и бил назначен подс. Н. и св. Ж.И.. Винаги двамата служители
събирали вноските по кредита. След месец май 2012 год. св. Ж. К. спряла да идва
в дома на постр. Н.. Вноските започнал да събира подс. П.Н.. Постр. Н. била
възрастна жена и имала страшно доверие в подс. Н.. Договорката им била подс. Н.
да идва в дома и всеки месец и да събира месечната вноска в размер на 20 лв..
За месеците юни 2012 год. до октомври 2012 год. същият не и е издал нито една
разписка за предадените от нея суми в размер общо на 100 лв. за целия период.
Всеки път когато му предавала месечната вноска постр. Н. го питала защо не и
издава разписка, а той отлагал под претекст, че забравил и че ще донесе
разписката при следващото си посещение. В началото на месец ноември постр. Н.
се усъмнила в истинността на думите на подс. Н. и се обадила на св. Ж. К., за
да провери дали реално са внесени в касата на Дружеството вноските, които е
предала на подс. Н.. Оказало се, че пет вноски от по 20 лв. не са внесени за
периода месец юни 2012 год. до октомври 2012 год.. Тогава постр. Н. разбрала,
че подс. Н. я е въвеждал в забуждение през цялото това време.
Постр.
С.П. имала сключен договор за кредит с „Профи кредит България" ЕООД.
Вноската и на месец била в размер на 20 лв.. Инкасатор на кредита бил подс. П.Н..
Но през месец май 2012 год. се наложило да замине за чужбина. Тя възложила на
баща си - св. Т. да внася вноските и по кредита от нейно име и за нейна сметка.
Св. Т. предал няколко вноски от по 20 лв. на подс. Н., за които същият му издал
надлежно разписки. Вноските били предавани на домашния адрес на св. Т. ***. В
края на месец юли подс. Н. обяснил на св. Т., че вноската на дъщеря му се
увеличавала от 20 лв. на 80 лв. на месец и ако не внесял по-голямата сума,
Дружеството щяло да предяви претенциите си по съдебен ред спрямо нея. Св. Т. се
обадил на дъщеря си в Гърция и и обяснил ситуацията. Тя му изпратила сумата от
120 лв. и на дата 10.09.2012 год. св. Т. я предал на подс. Н., за да може
по-бързо да изплати кредита. Подс. Н. не му издал разписка. Св. Т. се учудил и
попитал защо не му е издал такава. Подс. Н. обяснил, че не носел кочана с
разписките, но обещал, че на следващия ден ще му донесе подписана и попълнена
разписка което така и не сторил. След като изчакал една седмица да му донесе
разписка, а подс. Н. не го сторил, св. Т. отишъл до офиса на „Профи
кердит", от където разбрал, че подс. Н. отдавна вече не работи за
Дружеството. След проверка в офиса на Дружеството св. Т. установил, че вноската
не е внесена по партидата на дъщеря му и че е въведен в заблуждение от подс. Н..
В последствие многократно е търсил подс. Н., като последния му е обещавал, че
ще възстанови сумата, но до момента същата не е възстановена.
Св.
Дечо Й. имал сключен договор за кредит с „Профи кредит България" ЕООД.
Вноската му на месец била в размер на 200 лв.. Но през месец юни 2012 год. се
наложило да замине за чужбина. Той възложил на съпругата си - св. С.М. да внася
вноските му по кредита от негово име и за негова сметка. Св. М. внесла няколко
вноски от по 200 лв. на подс. Н., за които същият и издавал надлежно разписки.
През месец октомври 2012 год. подс. Н. поискал сумата от 100 лв., за да я внесе
по кредита на св. Й.. Св. М. приготвила сумата и я дала на подс. Н., за което
същият не и издал разписка. Още вечерта св. М. получила обаждане от св. Ж.И.,
че не е внесена поредната вноска по кредита на съпруга и. Тогава св. М.
разбрала, че е измамена от подс. Н..
Св.
С.Т. имала сключен договор за кредит с „Профи кредит България" ЕООД.
Вноската си внасяла всеки месец на петнадесето число при св. Ж.И. и подс. П.Н.,
за което и била издавана разписка за получени суми. На 17.О9.2012 год. след
като получила заплатата си, св. Т. се запътила към офиса на Дружеството, за да
внесе вноската си. По пътя срещнала подс. Н. и той и предложил да вземе
вноската и да я внесе, тъй като в момента св. Ж.И. била много ангажирана. Св. Т.
му имала доверие и му дала вноската си в размер на 69 лв., за което подс. Н. не
и издал разписка. След един месец в дома и дошли представители на „Профи кредит
България" ЕООД и и съобщили, че не си е внесла вноската за месец септември
2012 год.. Тогава св. Т. разбрала, че е измамена от подс. Н..
Общата стойност на причинените имотни
вреди възлиза на 2054,00 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след обстоен анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът
кредитира напълно дадените от свидетелите В.М.К., Г.Й.Б., Ж.М.И., Н.И.Н., Н.А.Т.,
С.М.М., С.Й.Т., С.Г.И. и С.Н.П. показанията
ценени поотделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви , относими
към предмета на делото и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия дадени от него в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият признава вината си и изразява
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът
по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички
писмени материали, приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначената
в хода на досъдебното производство експертиза.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като в
периода м. април 2010г. - м.декември 2012г., в гр.Сливен, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал
у В.М.К., Г.Й.Б., Н.И.Н., Н.А.Т., С.М.М.
и С.Й.Т. заблуждение и с това
причинил имотна вреда в размер на 1540 лв. за К., 125,00 лв. за Б., 100 лв. за Н.,
120 лв. за С.П., 100 лв. за Дечо Й. и 69 лева за Т., или всичко на обща стойност
2054,00 лева.
Безспорно е установен
механизма на деянието и авторството на същото. Безспорно е
установено ,че подсъдимият е възбудил и поддържал у посочените по горе лица
заблуждение като в качеството си на служител на ЕООД”Профи кредит България „ –
София , офис Сливен е получавал съответни суми като дължими от тях по сключени
договори за заеми без да отчете същите в дружеството . С това си поведение
същия евъзбудил и поддържал заблуждение у лицата К. , Б. , Н. , Т. , М. и Т.
като по този начин е причивил имотна вреда в различен размер на лицата К., Б. ,
н. , П. , Й. и Т. . Установено е безспорно и обстоятелството,че сумите Н.
задължал за себе си като по този начин си набавял имотна облага. Установен безспорно
е и размера на причинената имотна вреда за всяко едно от посочените лица както
и общата й стойност , а именно 2054лв.
Съдът като прецени размера на
нанесената на всеки един от свидетелите вреда и в частност причинената на В.К.
имотна вреда прие ,че следва да оправдае подсъдимия до размера на повдигнатото
му от РП- Силевн обвинение , а имнне до сумата от 2114лв. , като го признае за
виновен за сумата от 2054лв. Мотива на съда за така постановения съдебен акт е
обусловен от липсата на достатъчно доказателства св. К. да е изплащал на
подсъдимия ежеседмично сумата от 30 лв. Налице са доказателства ,че плащането е
било всяка седмица но не е установено безспорно ,че подсъдимия е получавал по
30 лв. Напротив налице са данни ,че свидетелят му е изплащал по 20 лв. , а по
някога по 30 лв. ,поради което съдът прие,че следва да осъди Н. за получената
сума от 1540лв. като приеме ,че за инкириминирания период от време, а именно от
м. 04.2010г. до първата седмица на месец 11. 2011г. /включително/ представляващ
77 седмици е получавал по 20 лв.
седмично , т.е общата сума от 1540
лв.
Подсъдимият е извършил деянието си
умишлено , съзнавал е обществено опарсния му характер, искале и е допуснал настъпването
на обществено опарсните му последици . Настоящото
престъпление е извършено в условията на „продължавано престъпление” , тъй като
всяко едно от деянията включени в него е извършено при еднородност на вината ,
при една и съща фактическа обстановка като всяко следващо е продължение на
предходното .
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
отчете добрите характеристични данни на подсъдимия и лошото му материално и
социално положение Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението, съдът намира в слабите му морално волеви задръжки
и стремежа му за облагодетелствуване по незаконен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Съдът счете, че предвид характера на настоящото производство след
да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от десет
месеца, което на основание чл. 66 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от три
години, като го оправда до сумата от 2114 лв.
Съдът прие така наложеното
наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на
обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на
наказанието.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК :
С оглед установеното от фактическа страна, съдът прие, че
следва да ангажира деликтната отговорност на подсъдимия за причинените от
неправомерните му действия щети на гражданските
ищци в настоящото дело. Безспорно се установи, че през посоченият период
от време , подсъдимия чрез действията
си, представляващи правонарушение, причинил на пострадалите лица – гр.ищеци,
имуществени щети. Безспорно се установи причинно – следствената връзка между
деянието на подсъдимия и причинения противообществен резултат. По
безспорен и категоричен начин се доказа и размера на причинените щети.
С оглед изложеното съдът счете гр.искове за допустими
и основателни.
С оглед гореизложеното, съдът осъди подсъдимия
да заплати на гр. ищец В.К. сумата гр.
иск в размер на 1540 лв., представляваща причинената му имотна вреда в резултат
на престъпното деяние, както и на гр. ищец Н.И.Н. да заплати гр. иск в размер
на 100 лв., представляваща причинената й имотна вреда в резултат на престъпното
деяние.
Ръководен от гореизложеното съдът, постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: