№ 8309
гр. София, 20.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110169559 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Д. Й. Г., ЕГН: **********, адрес: ...... срещу ....., ЕИК: ......,
седалище и адрес на управление: ......., по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 42,60 лв., представляваща такси по изпълнително дело
№ ...../2001 г. на ДСИ при СРС, 3 отделение, 8 участък, платени в периода от 10.05.2008
г. до 14.11.2016 г. след прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила
перемпция, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51603/2021
г. на СРС, 31-ви състав.
Ищецът твърди, че въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 04903/2000
г. на СРС ответникът се снабдил с изпълнителен лист срещу него, въз основа на който
образувал изпълнително дело № ...../2001 г. на ДСИ при СРС, 3-то отделение, 8
участък. С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 72543/2017 г. на СРС, 36-ти
състав, било признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата,
представляваща главница за потребена топлинна енергия по изпълнителния лист.
Твърди, че след датата на прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, в периода от 10.05.2008 г. до 14.11.2016 г. от него незаконосъобразно била
събрана сумата от 42,60 лв., с която били погасени такси по изпълнителното
производство. Поддържа, че посочената сума била дължима от взискателя по
изпълнителното дело – ответник в настоящото производство, доколкото
изпълнителното дело било прекратено по силата на закона.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен. На първо място изразява становище, че ответникът като юридическо
лице не може да действа виновно. Отделно от това твърди, че не е налице виновно
противоправно поведение от страна на служител на ответното дружество.Поддържа, че
за вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
1
законът предвижда друг ред за защита, а именно чрез ангажиране отговорността на
съдебния изпълнител. Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 49, ал. 1 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; има
обезпечително-гаранционна функция; не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване
от страна на ищеца на следните предпоставки: противоправното поведение (действие
или бездействие) на служители на ответника; причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на ищеца; причинно – следствената връзка
между противоправното поведение на виновните лица и настъпването на вредите.
Вината на конкретните служители/ лица, на които е възложена работата, се предполага
на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на презумпцията в е тежест на
ответника.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, за което не сочи доказателства.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т, 8 ГПК, инициираното изпълнително производство от
посоченият в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е
поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно трайната съдебна практика, прекратяването на изпълнителното производство
поради перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия
се обезсилват по право. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право (т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС). В чл. 79, ал. 1, т. 1
ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство.
Между страните не се спори и от представеното по делото удостоверение,
издадено от ДСИ при СРС, 17 участък, се установява, че срещу ищцата е било
образувано изп. дело № ...... въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2000 г. по гр.д.
№ 04903/2000 г. на СРС, 65 с-в, срещу Д. Й. Г. в полза на ....., с който ищцата е била
осъдена да заплати на ответника сумата от 1954,50 лв. – главница по чл. 109, ал. 3
ЗЕЕЕ; 361,69 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва от 02.06.2000 г. до
окончателното изплащане, и 46,32 лв. – разноски по делото. Липсва и спор относно
основанието за прекратяване на изпълнителното производство, а именно поради
настъпила перемпция, което обстоятелство се установява и от посоченото по-горе
удостоверение на ДСИ и представеното по делото Решение № 478990/29.08.2018 г. по
гр. д. № 72539/2017 г. на СРС, 36 с-в, при което и съгласно чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК
направените от взискателя разноски за събиране на вземанията по изпълнителния лист
остават за негова сметка.
От представеното по делото удостоверение, издадено по изп. д. № ...... по описа
2
на ДСИ при СРС, се установява, че съгласно изготвената в изпълнителното
производство счетоводна експертиза към 09.12.2016 г. от длъжника били изплатена
сума в размер на 520 лв., от която 356,08 лв. – лихва на взискателя; 30 лв. – за вещо
лице, както и 42,60 лв. – държавна такса по чл. 53 ТДТ (такса по чл. 53 ТДТ в размер
на 39,54 лв. + 3,06 лв. – ДДС върху държавната такса). Следователно, по делото се
доказа, че сумата в размер на 42,60 лв. е била принудително събрана от длъжника.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява
противоправно деяние, проявено чрез виновно действие или бездействие на служители
на дружеството, като елемент от фактическия състав на отговорността при възлагане
на работа по чл. 49 от ЗЗД, доколкото принудително събраните от длъжника суми по
изпълнителното производство за такси по изпълнението са излезли от патримониума
на длъжника вследствие на противоправното поведение на ЧСИ, който в нарушение на
чл. 79, ал. 1, т. 1 вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК след настъпилата по силата на закона
перемпция е възложил в тежест на длъжника таксите по изпълнението.
На следващо място, не е доказана причинната връзка между деянието и вредата
като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност. Причинната връзка е
зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е
следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. След настъпилата
перемпция изпълнителното производство е прекратено по право, поради което
последващото действие/бездействие на взискателя е без правно значение за
изпълнителното производство. Ето защо, реализираните от ищеца-длъжник по
изпълнението разноски след прекратяване на принудителното производство не са в
пряка причинна връзка с поведението на взискателя.
В обобщение, съдът приема, че в конкретния случай не са налице елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД -
имуществените вреди за ищеца под формата на принудително удържана такса по
изпълнението в размер на 42,60 лв. не са в пряка връзка с виновното и противоправно
бездействие на лицата, на които ..... е възложила работа по иницииране и водене на
изпълнително производство за събиране на парично вземане. Предявеният на това
основание иск е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания,
както и материалния интерес по делото, съдът може да присъжда възнаграждения и под
минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.),
като определи юрисконсултско възнаграждение на ответника от 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. Г., ЕГН: **********, адрес: ...... срещу .....,
3
ЕИК: ......, седалище и адрес на управление: ......., иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 42,60 лв., представляваща такси по
изпълнително дело № ...../2001 г. на ДСИ при СРС, 3 отделение, 8 участък, платени в
периода от 10.05.2008 г. до 14.11.2016 г. след прекратяване на изпълнителното дело
поради настъпила перемпция, ведно със законната лихва от 02.09.2021 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 51603/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА Д. Й. Г., ЕГН: **********, адрес: ...... да заплати на ....., ЕИК: ......,
седалище и адрес на управление: ....... сумата от 50 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4