Решение по дело №365/2020 на Районен съд - Пловдив

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 1125

 

гр. Пловдив, 15.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

                                                                                         

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 365/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, V- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от А.Д.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19- 1030- 010266 от 07.11.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата. Жалбоподателят поддържа, че е водач на автобус от редовна линия на градския транспорт в гр. Пловдив. Сочи, че на процесната дата, след качването на пътниците от обособената за тази цел спирка, е подал мигач, предприел е действия по напускане на спирката и в този момент, ненадейно пред него се е появил управляваният от актосъставителя служебен автомобил на ОД на МВР- Пловдив. Изтъква се, че опасност от настъпване на ПТП не е съществувала, тъй като разстоянието от служебния автомобил до управлявания от жалбоподателя автобус е било значително, а скоростта на придвижване на двете МПС е била минимална. В тази връзка, възразява се, че актосъставителят П., доколкото е бил водач на служебния автомобил и твърди да е създадена опасност за него и колегите му, то той се явява заинтересовано лице. Предвид това, не е следвало той да съставя АУАН, а да осигури явяването на негов колега, който обективно и безпристрастно да установи фактите. Предвид изложеното, моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично- изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. К.. Поддържа се жалбата. Излагат се допълнителни съображения по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,  не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 06.01.2020г., а жалбата е входирана на 09.01.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

         Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че обжалваното НП е издадено от персонално, материално и териториално компетентен административнонаказващ орган ( видно от представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи). При съставянето на АУАН обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи производството. Съображенията, налагащи този извод са следните: от приетите по делото материали се изяснява, че пряк участник в процесните събития и лице, чиито права и законни интереси се твърди да са накърнени е св. П. ( твърди се, че траекторията на движение на управлявания от него автомобил е пресечена от жалбоподателя и е настъпила реална опасност от ПТП). Предвид това, св. П. се явява заинтересовано лице от изхода на административнонаказателното производство. Тази заинтересованост е красноречиво илюстрирана от приетата по делото Докладна записка от 21.10.2019г., изготвена от самия П.. На стр. „2-ра“ от същата, след кратко описание на случая от негова гледна точка, той завършва- „Държа на водача А.Д. да му бъде наложено максимална глоба…“. В това изявление прозира субективната му нагласа към случая и заинтересованост, които са в явна колизия с принципа за обективност и безпристрастност. Със своите действия по съставяне на АУАН, св. П. поставя началото на административнонаказателното производство. Установеното от него и обективирано в АУАН, впоследствие намира своето отражение и в издаденото наказателно постановление. Именно и предвид това, актосъставителят следва да бъде лишен от каквито и да било пристрастия и лична заинтересованост- единствено в такъв случай би се гарантирало пълното, всестранно и най- вече обективно изясняване на релевантните по случая обстоятелства. В процесния случай, след като се изяснява, че актосъставителят не е безпристрастен, а желае най- строга санкция за жалбоподателя, то е явно, че производството по издаване на АУАН е опорочено. За да се избегне този резултат, то е следвало АУАН да бъде съставен от колега на П., който би бил незаинтересован, а самият П. да бъде вписан като свидетел на ситуацията.

Създаденият в случая процедурен проблем би могъл да бъде обяснен, като се потърси аналогия с институти, разписани в НПК. Съставеният АУАН в административнонаказателното производство може да бъде оприличен на акта, с който се привлича към наказателна отговорност обвиняемият ( в тази връзка Решение № 1194/ 09.07.2020г., пост. по КАНД № 837, по описа на Административен съд- Пловдив, XXVI- ти с-в). В наказателния процес би било подчертано недопустимо пострадалото от престъпление лице да съвместява и качеството на обвинител. Идентична е и процесната ситуация- св. Пейчев се явява лице, което претендира да е застрашено от действия на жалбоподателя и едновременно му вменява нарушение по повод на това.

Настоящият съдебен състав счита подобен подход за недопустим от процедурна гледна точка, като това нарушение води до необходимост от цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Отделно от гореизложеното, то съдът счита и че самото фактическо описание на нарушението е твърде бланкетно- актосъставителят се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят не пропуска движещите се направо автомобили, като така е създал реална предпоставка за ПТП. От така отразеното не се изяснява в какво се е изразила конкретната опасност за участниците в движението и какви действия е изисквала от тях, за да я избегнат. Едва от разпита на актосъставителя се установява, че за да избегне съприкосновение между двете МПС, той е следвало рязко да задейства спирачната система на управлявания от него служебен автомобил и да отбие вляво. Нито едно от тези обстоятелства обаче, не са намерили своето отражение в АУАН или НП. Същевременно, неправилно би било тези факти за пръв път да бъдат вменени на жалбоподателя в съдебното производство и той да се защитава срещу тях. С този пропуск са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

По разноските:

         Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.Д.Д. сторените от него разноски за процесуално представителство, които възлизат на 100 лв. За удостоверяване пълното заплащане на същите е представен документ- л. 9 от съд. пр. Същевременно, така договореният и изплатен изцяло адвокатски хонорар не се явява прекомерен и несъответстващ на правната и фактическа сложност на делото. Нещо повече- съобразно актуалната редакция на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то това е минимално предвиденият размер на адвокатски хонорар за защита и съдействие в рамките на административнонаказателното производство.

                                                                                              

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1030- 010266 от 07.11.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на А.Д.Д., ЕГН ********** сума в размер от 100 / сто / лева, представляваща сторени от последния разноски за процесуално представителство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в НПК.                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС