Решение по дело №265/2017 на Административен съд - Видин

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

                                    РЕШЕНИЕ № 132

                           гр. Видин, 12.12.2017 г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

Седми декември

през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело

265

по описа за

2017

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 от Административно- процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на П.С.Ц. *** за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година на началник сектор ПП при ОД на МВР Видин, в частта с която му е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20.00 лева и административно наказание глоба в размер на 150.00 лева по чл.179, ал.1,т.4 от ЗДвП, като в останалата част решението на ВРС, респ.НП е потвърдено, а именно по отношение на административното наказание по чл.185 ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева.

Ищецът, се представлява в с.з. от адв.А.. В исковата молба твърди, че е заплатил претендираната сума като разноски за процесуално представителство пред съда по повод обжалване на издаденото от началника на сектор ПП при ОД на МВР Видин наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година. Моли за присъждане на сумата от 300.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2017 година, датата на издаване на НП, както и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът по иска – ОД на МВР Видин оспорваиска по основание и размер. Счита същият за неоснователен. Излагасъображения в с.з. Моли да се отхвърли иска. Не ангажира доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за неоснователност на иска.

Административен съд - Видин, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

 Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

От представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година на началник на сектор ПП при ОД на МВР Видин на ищеца, за нарушение по чл.70, ал.1, чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП и чл.101,ал.3,т.8 от ЗДвП, и са наложени наказания по чл.185 и чл.179, ал.1, т.4, чл.185 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано от Ц. ***, за което е образувано административно наказателно дело № 501 по описа на съда за 2017 година. С решение № 296 от 12.05.2017 година, съдът е потвърдил наказателното постановление изцяло. Решението на районния съде обжалвано пред Административен съд-Видин, като негово решение е отменено решението на ВРС, с което е потвърдено НП, с което на П.С.Ц. е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева, административно наказание глоба в размер на 150.00 лева по чл.179, ал.1,т.4 от ЗДвП, а в останалата част е потвърдено НП по отношение на администратвиното наказание по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20.00 лева. Решението е влязло в сила на 25.09.2017 година.

В образуваното пред Районен съд-Видин дело ищецът не е бил представляван от адвокат, но в образуваното през АС Видин е бил представляван от адвокат,за което му е заплатил възнаграждение в размер на 300.00 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.07.2017 година/л.5 от анд № 224/2017 на АС Видин/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Не се спори, че на ищеца е издадено наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година на началник на сектор ПП при ОД на МВР Видин, с което за нарушение по чл.70, ал.1, чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП и чл.101,ал.3,т.8 от ЗДвП, са наложени наказания по чл.185 и чл.179, ал.1, т.4, чл.185 от ЗДвП.

Не се спори, че наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред и е отменено частично като незаконосъобразно с решение на АС Видин, което е в сила от 25.09.2017 г.

Няма спор, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е бил представляван от процесуален представител, на когото е заплатил реално адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.07.2017 година. Следователно разноските са доказани по надлежния ред съобразно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, по тълк.дело № 6/2012 г., ОСГТК, тъй като вписването на направеното в брой плащане в договора за правна помощ и съдействие има характер на разписка.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съдът намира, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал.1 АПК и чл. 1, ал.1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо, не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на искът за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Налице е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С решение № 242 от 25.09.2017 година, постановено по административно наказателно дело № 224/2017 г. по описа на АС Видин е отменено частично наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година на началник на сектор ПП при ОД на МВР Видин, влязло в сила на 25.09.2017 година.

От незаконосъобразният акт - отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Според правилото на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липса нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление, в какъвто смисъл е тълк. решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС . Следователно е налице и втората материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.

Налично е и третото условие за реализиране на тази отговорност - причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се трансформирала в действителност. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Ц. вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което са му наложени три административни наказания "глоба", които той е считал за незаконосъобразни. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не налага извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Нормално е при засягане на негови права и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.

В случая възнаграждението, заплатено за производството пред административен съд, включва процесуално представителство и е минимума, предвиден в нормата на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди в цялост.

Освен това, предвид обстоятелството, че оспореното предсъда наказателно постановление не е отменено в цялост /последното е потвърдено в частта относно наложена санкция в размер на 20.00 лева/, съдът намира, че обезщетението, което следва да се заплати на ищеца следва да е съразмерно с отменената, респ. потвърдената част от НП, като го определя на 268.00 лв.

В настоящото производство се претендира и заплащане на законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на постановяване на НП - 15.03.2017 година . Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на постановяване на НП и следователно се дължи върху главницата, считано от 25.09.2017 г., като в останалата част искането е неоснователно, и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер общо на 278 лв. - договорено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 268.00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействиеи държавна такса в размер на 10.00 лв.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 268.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на частично отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година на началник на сектор ПП при ОД на МВР Видин, влязло в сила на 25.09.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление-25.09.2017 година, както и направените по делото разноски общо в размер на 268.00 лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена държавна такса и 268.00/триста/ лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената и отхвърлена част на иска в настоящето производство.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд- Видин, V-ти състав,

                                      Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОД на МВР Видин да заплати на П.С.Ц. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 268.00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение наказателно постановление № 17-0953-000293 от 15.03.2017 година на началник на сектор ПП при ОД на МВР Видин, в частта с която му е наложено административно наказание по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20.00 лева и административно наказание глоба в размер на 150.00 лева по чл.179, ал.1,т.4 от ЗДвП, ведно със законната лихва, считано от 25.09.2017 година, датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление, както и направените по делото разноски общо в размер на 278.00/двеста седемдесет и осем/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и заплатена държавна такса и 268.00/двеста шестдесет и осем/ лева адвокатско възнаграждение, като в останалата част до пълния размер на иска от 300.00 лева, както и лихвата за периода от 15.03.2017 до 25.09.2017 год. – ОТХВЪРЛЯ иска.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: