№ 4172
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110161774 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца М. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването им по давност,
следните суми: 818,67 лв., представляваща главница за потребена топлоенергия, 63,61
лв., представляваща мораторна лихва за минал период и сумата от 167,64 лв.,
представляваща сторени разноски в заповедното производство, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 43969/2016 г. по описа на СРС, 38-ми състав, а за
принудителното им събиране е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ М. М., с
рег. № 786 КЧСИ, с район на действие СГС.
Ищецът М. Г. М. извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че ответното дружество се е снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.д. №
43969/2016 г. по описа на СРС, 38-ми състав, издаден срещу него и трето за спора
лице в условията на разделна отговорност за следните суми: 1637,34 лв. – главница,
ведно с мораторна лихва от датата на подаване на заявлението – 04.08.2016 г. до
окончателното плащане, 127,22 лева, представляваща натрупана лихва за минал
период и сумата 335,29 лв., представляваща сторени в заповедното производство
разноски. С оглед изложеното сочи, че от него се претендират ½ от посочените суми.
Твърди, че на 26.05.2017 г. въз основа на депозирана молба от ответника до ЧСИ М. М.
е образувано изпълнително дело № *** Излага, че последното изпълнително действие
е извършено на 15.07.2019 г. – наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
Аргументира, че процесните вземания са погасени по давност. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че давността
досежно процесните вземания е прекъсната на 25.05.2017 г. с депозирането на молбата
за образуване на изпълнителното дело, в която било обективирано искане за
1
извършване на изпълнителни действия и възложено на съдебния изпълнител
извършването на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Позовава се на съдебна
практика според която давността се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Сочи, че на 12.06.2019 г. е
депозирана молба за извършване на конкретни действия, а на 15.07.2019 г. били
наложени запори върху банковите сметки на длъжника. Поддържа, че по време на
обявеното в страната извънредно положение, давност не е текла. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
с доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелството, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
43969/2016 г. по описа на СРС, 38-ми състав, срещу ищеца и трето за спора лице в
условията на разделна отговорност за следните суми: 1637,34 лв. – главница, ведно с
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението – 04.08.2016 г. до
окончателното плащане, 127,22 лева, представляваща натрупана лихва за минал
период и сумата 335,29 лв., представляваща сторени в заповедното производство
разноски, като от ищеца се претендират ½ от посочените суми.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***по описа на ЧСИ М. М..
От приложения по делото препис на изпълнителното дело се установява, че в
рамките на същото са предприети следните принудителни изпълнителни действия и
искания за извършването на такива от взискателя:
На 17.06.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
длъжникът – ищец получава от „БМН Инженеринг“ ООД, като липсват данни третото
задължено лице да е признал вземането и да е изпълняван запорът.
На 17.06.2019 г. взискателят – ответник е подал молба по изпълнителното дело,
в която е направил искания за извършване на справки и предприемане на
принудителни изпълнителни действия, чрез налагане на запор трудовото
възнаграждение на длъжника и извършване на опис на движими вещи.
На 15.07.2019 г. е наложен запор върху вземания по банкови сметки на
длъжника – ищеца в „Банка Пиреос България“ АД, „Обединена българска банка“ АД и
върху вземането му по трудово правоотношение с „Дискордия“ ЕООД и с „МТК
Знание“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът намира предявения иск за допустим, доколкото ищецът се позовава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирено, респективно след влизане в
сила на заповедта за изпълнение, а именно настъпила погасителна давност за
вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За да извърши преценка относно дали едно вземане е погасено по давност, съдът
на първо място следва да обсъди срока на погасителната давност в хипотезата на
развило се заповедно производство, в което срещу издадената заповед за изпълнение
не е постъпило възражение и същата и влязла в сила, какъвто е и настоящият случай.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок,
какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
2
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо, но следва да се съобрази
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на
чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО.
Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова
защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415,
ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на
възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените
съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането, на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки.
В конкретният случай и видно от приложените по делото доказателства
последното извършено действие по принудително изпълнение в рамките на
изпълнителното дело е предприето на 15.07.2019 г., когато са наложени запори върху
вземанията на ищеца – длъжник по банкови сметки и трудови правоотношения.
Липсват доказателства за предприети след тази дата изпълнителни действия, поради
което съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба – 18.10.2024 г.
петгодишната давност за вземанията е изтекла. При преценка за изтеклия срок на
погасителната давност съдът взе предвид времето, през което давност не е текла
поради спирането й със Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за срок от 70
дни от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Ето защо може да се обоснове извод, че
петгодишната давност за вземането е изтекла на 23.09.2024 г., т.е. преди подаване на
исковата молба.
С оглед на всичко изложено може да се обоснове извод, че процесното
вземането на ответника спрямо ищеца е погасено с изчитането на петгодишна давност,
поради което искът се явява основателен.
Предвид изхода на делото право на разноски има ищецът, който е сторил
3
разноски в размер на 71 лв. – платена държавна такса. Искане в този смисъл е
направил и процесуалният представител на ищеца – адв. В. Б. И., за предоставената от
адвоката безплатна правна помощ на ищеца, в която хипотеза съдът определя размера
на адвокатско възнаграждение. Следователно на адв. В. Б. И., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 500 лв., според фактическата и правна сложност на делото,
защитавания материален интерес и проявена процесуална активност на адвоката по
уважените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца М. Г. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ***., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК, срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение, поради погасяването
им по давност, следните суми: 818,67 лв., представляваща главница за потребена
топлоенергия, 63,61 лв., представляваща мораторна лихва за минал период и сумата от
167,64 лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 43969/2016 г. по описа на СРС, 38-ми състав, а
за принудителното им събиране е образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ М. М.,
с рег. № 786 КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА М. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Сливница“ № 213, вх. Б, ет. 5, ап.10, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 71 лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. Б. И.,
ПАК, с адрес на кантората: гр. София, пл. „Райко Даскалов“ № 4, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 Закон за адвокатурата сумата 500 лв. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4