Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ:
Любомир Игнатов
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10022 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №56975 от 04.03.2020г.,
постановено по гр.дело №8464/2019г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът Б.Д. Ш. с ЕГН********** дължи
на ищеца „Р.(България)”ЕАД с ЕИК*******: на основание чл.430, ал.1 от ТЗ сумата
от 3622,88 евро- главница по договор за кредит от 27.02.2008г., от които
1347,52 евро за периода 05.04.2017г.-05.12.2017г. и 2275,36 евро предсрочно
изискуема на 05.01.2018г.; на основание чл.430, ал.2 ТЗ, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 80,27 евро- възнаградителна лихва за периода от 05.04.2017г. до 04.01.2018г.
и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 82,42 евро- мораторна лихва за периода
от 05.04.2017г. до 25.01.2018г. и 18,13 евро мораторна лихва за периода от 05.01.2018г.
до 25.01.2018г., за които суми по ч.гр.д.№5934/2018г. на СРС, 157 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Оставени са
без разглеждане предявените от ищеца срещу ответника Б. Ш. евентуални осъдителни искове с правно
основание чл.430, ал.1 ТЗ, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за горепосочените суми.
Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 198,79лв. разноски в заповедното
производство и 734,64 лв. разноски в исковото производство.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника Б.Д. Ш.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като предявеният иск не съответства на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че ищецът не е установил
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и обстоятелството по
предоставяне на сумата по кредита на ответницата. Твърди също така, че
вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- отхвърлени. Претендира разноски.
Ищецът не
е подал в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва същата
като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Доводите на жалбоподателя за
съществени разлики между петитума на предявените искове от една страна и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение от друга страна, са
неоснователни. Петитумът на исковата молба съответства изцяло на диспозитива на
издадената заповед за изпълнение, като допълнително е направено разпределение
на сумите по пера, без да се променя основанието на претенциите.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави следното:
Между страните не се спори относно
факта на сключване на представения по делото договор за банков кредит от 27.02.2008г.,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника сумата от 30000 лева, а
последният се е задължил да я върне, ведно с договорената възнаградителна чрез 120
анюитетни месечни вноски в размер на 344,47лв. всяка, дължими на пето число на
съответния месец съгласно погасителния план към договора и към всеки от
анексите. Фактическото предаване на сумата по кредита всъщност е установено с
всеки един от представените по делото анекси, в които се съдържа волеизявление
на страните в този смисъл. Този извод се потвърждава и от заключението на
изслушаната и приета в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза. Също от заключението на ССЕ се
установява, дължимата на 05.04.2017г. вноска е частично незаплатена, както и
още 8 последващи вноски, поради което за
ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ответницата
е уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем с уведомление от
11.12.2017г., доставено но непотърсено на адреса, посочен в договора за кредит.
Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че това уведомление е
надлежно връчено, предвид уговорената в чл.11.7 от договора за кредит фикция в
този смисъл. Размерът на дължимите суми е установен със заключението на вещото
лице по ССЕ. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност, тъй
като в случая и доколкото задължението за плащане на вноски по договор за
кредит не представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111,
б.„в”, пр.3 от ЗЗД, а частично изпълнение на неделим дълг за връщане на заетата
главница, както правилно е отбелязал и първостепенният съд, следователно приложима
е общата петгодишна погасителна давност. Първият падеж на непогасена вноска е
05.04.2017г., откогато започва да тече и погасителната давност за същата, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
подадено на 26.01.2018г.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №56975 от 04.03.2020г., постановено
по гр.дело №8464/2019г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/