РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Русе, 05.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 15
септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 211
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и по чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния
кодекс (ГПК) във
връзка с чл. 144 АПК.
Постъпила е
касационна жалба от полицейски
орган КО в ГООР на Второ РУ – Русе при ОДМВР - Русе, мл. експерт И.Й.И., срещу
Решение №260064 от 27.01.2021 г. по ЧНД №
1719/2020 г. по описа на РС - Русе, с което e отменена Заповед за задържане на лице № 3393зз-107/29.04.2020 г.,
издадена от мл. експерт И.Й.И.– КО в ГООР на Второ РУ - Русе при ОДМВР - Русе,
с която е разпоредено задържане на Н.С. ***
за срок от 24 часа. В
жалбата се излагат касационни основания за неправилност на оспореното решение –
постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението
на районния съд и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърли
жалбата на Н. Ст. С. срещу заповедта за задържане. Претендират се и разноски за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Ответната по касационната жалба
страна - Н.С. ***, чрез процесуален представител – адв. М.Ангелова, в
депозирано писмено становище вх.№265550 от 02.03.2021 г. по описа на РРС, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, за които
представя списък /л.113 по кан дело №53/2021 г. поописа на АС-Русе/.
Постъпила е и частна
касационна жалба от Н.С.С. срещу
Определение № 260148/26.04.2021 г. по ЧНД № 1719/2020 г. по описа на РС - Русе,
с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта му на
присъдените съдебни разноски.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното
определение. Сочи се, че не са налице условия за намаляване на претендираното и
доказано като заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Оспорващият
също твърди, че неправилно му е отказано присъждането на транспортни разходи,
разходи за прехвърляне на аудио файлове на оптично устройство, разходи за копия
и др., подробно посочени в представен списък на разноските пред РРС. Моли
обжалваното определение да се отмени.
Ответната
по частната жалба страна изразява становище за неоснователността й в депозирано
писмено възражение на 11.06.2021 г. /л.14 и л.15 от кан дело № 211/2021 г. на
АС-Русе/.
Становището
на прокурора от РОП е, че и двете жалби са неоснователни. Според него
постановените от РРС решение и определение, предмет на касационната проверка,
са в съответствие на процесуалния и материалния закон.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по
чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
По касационната жалба.
Касационната жалба срещу Решение № 260064 от 27.01.2021 г. по ЧНД №
1719/2020 г. по описа на РС - Русе, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211,
ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледани по същество, тя e неоснователна.
С решението си РРС е отменил оспорената пред него
Заповед за задържане на лице № 3393зз-107/29.04.2020 г., издадена от полицейски орган КО в ГООР на
Второ РУ – Русе при ОДМВР - Русе, мл. експерт И.Й.И., с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържане на Н.С. *** за
срок от 24 часа. В мотивите си съдът е приел, че оспорената пред него заповед е
постановена в нарушение на материалния закон, доколкото е липсвало годно
основание за издаването й. Съдът е коментирал разпореждане от 28.04.2020 г. на
полицейския орган от Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя пред РРС
Н.С. е било разпоредено да не управлява атракционно влакче в Парка на младежта
в гр.Русе, както и да не посещава парка. РРС е заключил, че посоченият акт по
своята правна същност представлява писмено предупреждение по чл. 65, ал. 1 ЗМВР, а не разпореждане по чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Според съда предупреждението по
чл. 65, ал. 1 ЗМВР не създава самостоятелни права и задължения за адресата,
поради което и при неизпълнението му не би се стигнало до санкция, различна от
предвидената за съответното нарушение. По изложените съображения първата съдебна
инстанция е направила заключение, че не е установено посоченото основание в оспорената
пред него заповед за задържане. Приел е, че тя е материалнонезаконосъобразна и
я е отменил.
Решението на РРС е правилно
като краен резултат, но при следните коригиращи и допълващи мотиви:
Жалбоподателят
пред районния съд Н.С., представляван от адв. А., в хода по същество на делото
и в деподзираната писмена защита /л.155-л.л.16№ от делото на РРС/ е развил
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената пред РРС заповед за
задържани поради нарушение на изискването за формата й. Страната е навела
доводи, че липсват конкретни фактически основания, изложени в акта като не е
описано отправено изрично предупреждение за преустановяване на конкретно
поведение от лицето, както и с какви конкретни негови действия е попречило на
полицейските органи за изпълнение на вменените им функции, които също не са
посочени в оспорения акт. Районният съд не е разисквал направените от страната
възражения, които настоящата инстанция приема за основателни.
Задържането на лице на осн. чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР
за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да обезпечи възможността на
полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Кумулативните
предпоставки за прилагане на нормата са надлежно предупреждение от полицейския
орган да се преустанови действието, което препятства изпълнението на полицейско
задължение по служба. Обективира се в писмена заповед, с нормативно предписано
съдържание – чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като относима в случая е и нормата на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, които разпоредби поставят изискването за мотивираност на
индивидуалните административни актове. В случая районният съд не е извършил
преценка спазено ли е това изискване. В процесната заповед е записано, че „на
осн. чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни функциите си“. Това изложение в обстоятелствената
част дори минимално не покрива изискването за мотивираност на акта. Липсва
каквато и да е конкретизация на действия/бездействия на лицето; по какъв начин
с поведението си и на изпълнението на какви точно законови правомощия на
органите то пречи. В издадената заповед няма дори лаконично излагане на
обстоятелства, с които да са обосновани
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 72, ал.1, т. 2 ЗМВР.
Съгласно константната
съдебна практика мотивите следва да съдържат конкретните фактически констатации
на административния орган, мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките
на приложената от него правна норма. Това е условие за законосъобразност на
акта и гаранция за защитата на правата на засегнатата страна – адресат, от една
страна, а от друга страна – прави възможен контрола от съда на издадената
заповед. При липсата на конкретни съображения в заповедта за задържане същата
се явява издадена в нарушение на изискванията за формата на административния
акт, довели и до постановяване на акта при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Недопустимо е в хода на съдебното производство, въз основа
на доводите на страните и приобщените доказателства, съдът да извежда предполагаемата воля на
административния орган при постановяване на решението си, както в случая е
сторил РРС. Съдебната проверка не е средство за саниране пороците на
индивидуалния административен акт. Каквито и да е било документи, съставени
било преди, било след постановяване на процесната ПАМ, които да съдържат
фактически основания за постановяването й, не могат да компенсират липсата на
мотиви, изложени от самия административен орган. Полицейското задържане трябва
да е обосновано с ясни обстоятелства, които да сочат връзка между задържаното
лице и конкретно извършено от него правонарушение, което препятства
изпълнението на също конкретни функции на органите на реда. В случая поради
констатираните пороци на заповедта същата се явява незаконосъобразна и като
краен резултат в съответствие на закона тя е отменена от РРС.
По
изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде
оставено в сила.
По частната жалба на Н.С.С..
С постановеното решение РРС е осъдил ответната в
производството пред него страна – ОД на МВР – Русе да заплати на Н.С. сумата в
размер на 400 лв. – разходи за адвокатско възнаграждение.
С определение № 260148 от закрито заседание на
26.04.2021 г., в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК
съдът е оставил без уважение искането на Н.С. за изменение на постановеното по
делото решение в частта му за разноските.
В производството по делото пред РРС жалбоподателят Н.С.,
чрез представляващия адв. Ангелова, своевременно е направил искане за
присъждане на съдебни разноски и е представил списък на разноските на л. 161 от
делото на РРС. Видно от него са били претендирани разноски за: 650,00 лв. –
адвокатско възнаграждение; 4,20 лв. – разходи за фотокопия; 16,60 лв. – разходи
за преписи; 43,00 лв. – гориво за транспорт; 12,00 лв. – разходи за СД
(компактдискове); 0,50 лв. – разходи за препис от протокол; 1,00 лв. – разходи
за общ. Транспорт.
Настоящата инстанция напълно
споделя направените изводи от първата инстанция за недължимост на разноски за
разходите по депозирания списък, извън тези за адвокатско възнаграждение. Правилно
е отказано възстановяването на разходите
за фотокопия и преписи, разходи за гориво,
за обществен транспорт, разходи за прехвърляне на аудио файлове на оптично
устройство. Съдът е очертал кръга на подлежащите на присъждане разноски, обосновано отричайки това
качество на посочените видове разходи, които
не съставляват държавна такса за образуване на съдебно производство, нито разноски за водене на делото, респ. не попадат в обхвата на отговорността по чл. 143, ал. 1 АПК. Възмездяването на деловодните разноски е в
обема на разходите за извършване на предвидените
от закона процесуални действия, свързани пряко и непосредствено с предмета на
доказване и упражняване правото на защита, в която категория исканите от
страната в депозирания списък на разноските, извън тези за адвокатско
възнаграждение, не попадат.
За законосъобразно настоящата инстанция намира, че РРС
е присъдил разноски за адвокат в размер на 400 лв., вместо поисканите и
доказани 650 лв. /договор за правна защита и съдействие от 21.01.2021 г. на
л.119 от делото на РРС/, и основателно е отказал изменението на постановеното
решение и в тази част на разноските.
Съдебното
производство пред първата инстанция е проведено по реда на АПК и за него е
приложим текстът на чл. 143 от АПК, както и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това означава, че възнаграждението
за процесуално представителство по делото подлежи на определяне по чл. 8, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 400 лв. Именно до
установения минимум РРС е намалил и присъдил разноските за адвокат, което
касационна инстанция счита за правилно. В проведеното производство пред РРС по ЧНД № 1719/2020
г. са проведени множество съдебни заседания – шест на брой, а упълномощеният на
21.01.2021 г адвокат Миглена Ангелова е взела участие само в последните две от
тях – на 22.01.2021 г. и на 27.01.2021 г., като е представила и писмени бележки. По момента на
упълномощаване на адвоката Н.С. е осъществявал самостоятелно защитата си в
производството пред РРС - делото е образувано по негова жалба, правил е
многобройни искания в отделни молби за събиране на доказателства, участвал е
самостоятелно в проведените открити съдебни заседания, с изключение на
последните две. С оглед обема на осъщественото процесуално представителство от
адв. Ангелова и участието на пълномощника на късен етап от производството, РРС
обосновано е преценил за основателно направеното
възражение от ОД на МВР – Русе за прекомерност на възнаграждението и е намалил
същото до 400 лв., което е присъдил на Н.С..
Определението,
с което е отказано изменение на постановеното решение в частта му за
разноските, е правилно и следва да се
остави в сила.
С
оглед изхода на производството по касационната жалба, на ответната по нея
страна – Н.С. се дължат разноски. Същият е бил представляван от упълономощения
адв.М.А., депозирала писмено становище вх.№265550 от 02.03.2021 г. по описа на
РРС, в което своевременно е направено и искане за присъждане на разноски за
касационното производство, като е приложен списък за тях /л.8-л.13 от кан дело
№53/2021 г. по описа на АС-Русе/. Разноските възлизат на 500 лв. – договорено и
заплатено в брой възнаграждение за адвокат, удостоверено с представения договор
за правна защита и съдействие от 02.03.2021 г. /л.12 от кан дело №53/2021 г. на
АС-Русе/. Те се присъждат на страната, като се възлагат на ОД на МВР-Русе - юридическото лице, в чиято структура е
органът – касатор, съгласно § 1, т. 6 АПК.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, АС-Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260064 от 27.01.2021 г. по ЧНД №
1719/2020 г. по описа на РС – Русе.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 260148/26.04.2021 г. по ЧНД №
1719/2020 г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на Н.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 (петстотин) лева разноски за касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.