Решение по дело №187/2020 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 169/26.06.2020 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                              

Административен съд - Добрич, в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, ІІІ състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 187 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Н.Ж.Ж. с адрес ***, срещу Решение № 93/02.04.2020 г.  на заместник - директора на ТД на НАП Варна, Ч.Я., с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни марки с изх. № С190003-022-0112583/29.11.2019 г., издадено от Огнян Кондов- главен публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, които не били разгледани и обсъдени от директора на ТД на НАП-Варна. В тази връзка се твърди, че решението и потвърденото с него постановление са немотивирани, без посочени фактически основания и  не се обосновава обезпечителна нужда по см. на чл.195, ал.2 от ДОПК. Не било разгледано и възражението, с което оспорващият бил посочил начин за събиране на вземането на НАП – чрез налагане на запор на вземането му от третото лице - „Аполон-2008“ ЕООД (в ликвидация). Това вземане било ликвидно и изискуемо, което се установявало от удостоверение на ЧСИ Н. Ников, рег. № 810 по изпълнително дело № 472/2011 г. и към 11.04.2018 г. било в размер на 391 669,22 лева, а към момента – в по-голям размер. Иска се оспореното решение и постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителните обезпечителни мерки да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът, директорът на ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Р.Г., в писмено становище с вх. № 1290 от 09.06.2020 г. оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на решението на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имущество на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

От данните по делото е видно, че срещу Н.Ж.Ж. е било образувано изпълнително дело № ********** през 2015 г. На 19.01.2015 г. на жалбоподателя е изпратено съобщение за доброволно изпълнение, според което дължимите и неплатени публични задължения - главница и лихви са в общ размер на 24 081,72 лева. Съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 30.01.2015 г.

От Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170008-022-0014136, издадено от Г.К.- публичен изпълнител при ТД на НАП-офис Добрич, е видно, че към 16.03.2017 г. задължението не е платено, напротив, размерът му се е увеличил на 86 706,19 лева - главница и лихви. С това постановление през 2017 г. публичното задължение е обезпечено с наложен запор върху вземането на г-н Ж. към трето лице, „Аполон-2008“ ЕООД.

 В Протокол за опис от 13.03.2020 г., изготвен от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, са изброени в табличен вид 184 броя изпълнителни основания, вкл. и нови, възникнали след образуване на изпълнителното дело,  формиращи размер на дълга към НАП по изпълнително дело № **********/ 2015 г.  към 29.11.2019 г. от 206 295,42 лева - главница и 59 431,99 лева – лихви.

С оспореното пред директора на ТД на НАП-Варна Постановление за налагане на предварителни обезпечителни марки ( ПНОМ) с изх. № С190003-022-0112583/29.11.2019 г., публичният изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот на жалбоподателя, представляващ едноетажна вилна сграда със застроена площ от 31 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построена с площ от 531 кв.м.- имот с идентификатор 53120.505.157 по КК на с.Оброчище, находящо се във вилна зона „Фиш-фиш“, с.Оброчище, община Балчик, ул.“Четвърта“ № 48. Този имот е с данъчна оценка от 2 743,10 лева.

На  09.03.2020 г. е издадено Съобщение за насрочване на опис на недвижимия имот на жалбоподателя, определен за 13.03.2020 г от 10, 00 часа.      От данните по делото не може да се установи кога са връчени ПНОМ от 29.11.2019 г. и съобщението за насрочване на опис на имота, тъй като ответникът не представя доказателства за това. Но и двете спорещи страни твърдят, че и ПНОМ и съобщението за насрочване на опис на недвижимия имот са връчени заедно на 19.03.2020 г., след датата, на която е насрочен описът.

На 26.03.2020 г. Н.Ж. е обжалвал ПНОМ с изх. № С190003-022-0112583/29.11.2019 г., пред директора на ТД на НАП –Варна.

Ответникът се е произнесъл с обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 93/02.04.2020 г. , което е съобщено на оспорващия на 09.04.2020 г. Жалбата срещу постановлението е подадена на 21.04.2020 г.

От правна страна съдът приема следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, изхожда от надлежна страна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган с оглед чл.197, ал.1 от ДОПК, който определя, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция.

Решението е постановено в изискуемата форма и съдържа мотиви, от които става ясно какви са фактическите и правните съображения на административния орган да приеме, че оспореното пред него ПНОМ е законосъобразно. В мотивите на решението е прието, че предвид размера на непогасените задължения  в общ размер от 265 727,41 лева,  обезпечителната нужда е доказана. Противно на твърденията в жалбата, ответникът е обсъдил възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, както и възражението за предложения способ за събиране на вземането – чрез налагане на запор на вземането на длъжника от третото лице - „Аполон-2008“ ЕООД (в ликвидация).

Съобщаването на предприетото действие по изпълнение, т.е. насрочване на опис на недвижимия имот, след определената дата за извършването му, е въпрос за законосъобразност на действията на публичния изпълнител по изпълнителното дело, който не се отразява на законосъобразността на издаденото постановление за налагане обезпечителна мярка. Насрочването и извършването на опис на недвижимия имот е действие на публичния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на отделно основание по реда на чл.266 и сл. от ДОПК. Ако на 13.03.2020 г. е извършен опис на недвижимия имот в противоречие с правилата на Глава ХХV „Принудително изпълнение“ на ДОПК, законът е предвижда възможността длъжникът да обжалва действието на публичния изпълнител.

Възражението за липса на мотиви, обосноваващи обезпечителната нужда, е неоснователно. И постановлението и решението, с което то е потвърдено, са мотивирани с размера на дължимото от жалбоподателя публично вземане от 265 727,41 лева, което е достатъчно да обоснове обезпечителната нужда.

Предложеният от жалбоподателя способ за събиране на вземането, чрез налагане на запор върху негово несъбрано вземане от трето лице, е приложен още през 2017 г., когато публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С170008-022-0014136/16.03.2017г. Явно е, че този способ е неефективен, тъй като и до момента вземането на длъжника от третото лице не е събрано.

Възражението на жалбоподателя за прекомерност на обезпечителната мярка е неоснователно. В конкретния случай обезпечителните мерки са предприети за обезпечаване на установени по основание и размер публични задължения в общ размер от 265 727,41 лева. Жалбоподателят не е предложил друго равностойно обезпечение, а от данните по делото е видно, че неговото вземане от третото лице „Аполон-2008“ ЕООД ( в ликвидация) е трудно събираемо или несъбираемо, според резултата по изпълнително дело № 20118100400472 на ЧСИ Н. Ников.

Съгласно чл. 195, ал. 6 ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1.данъчна оценка; 2. застрахователна стойност; 3.по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.

В настоящия случай тази последователност е спазена като размерът на обезпечението е определен по данъчната оценка на имота от  2743,10 лева. Дори и да се приеме, че пазарната цена, т.е. реалната стойност на недвижимия имот на жалбоподателя, с който е обезпечено събирането на  публичното задължение, е в много по –голям размер от данъчната оценка, то отнесен към общия размер на непогасените публични задължения от 265 727,41 лева, води до извода, че обезпечението не е прекомерно.

Спор няма, че публичното вземане по изпълнителното дело е установено по основание и размер и е изискуемо. От момента на образуване на изпълнителното дело през 2015 г. до настоящия момент размерът на изискуемите публични задължения не е намалял, а е нарастнал, поради което се налага категоричния извод, че ако обезпечението не бъде извършено, то ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Поради липса на друго имущество, което да послужи за обезпечаване на дължимите публични вземания, обезпечителната мярка е правилно определена и наложена.

Горното налага да се приеме, че оспореното решение на директора на ТД на НАП Варна е съобразено и с материалния закон. Като правилно и законосъобразно, жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

Разноски

При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на основание чл.161, ал.1 изр.2 и 3 от ДОПК и следва да бъде определено по реда на чл.161, ал.2 от ДОПК, чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. В случая спорът между страните не се отличава с фактическа и правна сложност и на ответника, който е защитаван от юрисконсулт, представил писмена защита, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева.

Предвид изричната правна регламентация в чл. 197, ал. 4 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Видим от горното, Административен съд Добрич ІІІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ж.Ж. срещу Решение № 93/02.04.2020 г.  на заместник - директора на ТД на НАП Варна, Ч.Я., с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни марки с изх. № С190003-022-0112583/29.11.2019 г., издадено от публичен изпълнител от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Варна.

ОСЪЖДА Н.Ж.Ж. с ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП - Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: