№ 87
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора , Любомир Ц. Русев
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000601507 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 114 от 17.06.2024г., постановена по НОХД № 2487/ 2022г. по
описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 9 с-в съдът е признал за виновен
подсъдимия С. В. А. за виновен в това, че:
I. на 28.04.2021 г. и на 29.04.2021 г. в гр. София без надлежно разрешително
/изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от
ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп с
общо нетно тегло 125,81 гр., съгласно протокол № 363-X/2021 на ОЕКД СДВР, с обща
левова равностойност 754,86 лева /включен в Списък I „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение
№ 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/, както следва:
-на 28.04.2021 г. в гр. ***, кв. „***”, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. ***, без
надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от
1
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал цел разпространение високорисково наркотично
вещество - коноп /включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ Приложение № 1 към чл. 3,
т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/, с общо нетно тегло 124,07 гр. и
обща левова равностойност 744,42 лева, разпределени в обекти, както следва: Обект №
1.1 - Коноп с нетно тегло 24,12гр., съдържащо активен компонент
/тетрахидроканабинол /, с процентно съдържание 10 %, на обща стойност 144,72 лв.;
Обект № 1.2 - Коноп с нетно тегло 34,10гр., съдържащо активен компонент
/тетрахидроканабинол/, с процентно съдържание 12 % , на обща стойност 204,60 лв.;
Обект № 1.3 - Коноп с нетно тегло 49,90гр., съдържащо активен компонент
/тетрахидроканабинол /, с процентно съдържание 10% , на обща стойност 299,40 лв. и
Обект № 2 - Коноп с нетно тегло 15,95гр.,съдържащо активен компонент
/тетрахидроканабинол /, с процентно съдържание 16 % , на обща стойност 39,70 лв. и
-на 29.04.2021 г. в гр. *** кв. „***”, ул. „***”, ** комплекс „***“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал.
1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/
и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1
от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, е държал, с цел разпространение високорисково
наркотично вещество - коноп /включен в Списък I „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - приложение 1
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, с нетно тегло 1,74 гр.
/обект № 3/ съдържащо активен компонент /тетрахидроканабинол/, с процентно
съдържание 20%, с левова равностойност 10,44 лв.,
явяващо се престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4, алт.1 от НК, като при
условията на чл. 54 от НК му е наложил наказания 2 (две) години „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като на основание чл. 304 НПК
го е оправдал за това престъплението да е извършено с две отделни деяния при
условията на продължавана престъпна дейност и по правната квалификация на
деянието по чл. 26, ал. 1 НК.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 (две) години с
изпитателен срок от 4 (четири) години.
II. на 28.04.2021 г. в гр. *** кв. „***”, ул. „***“, № **, вх. **, ет. *, ап. *** е
2
отглеждал 28 броя растения от рода на конопа - коноп /марихуана/, с общо нетно тегло
след изсушаване 95,44 грама, с процентно съдържание на активния компонент 0,5 %,
възлизащ на обща стойност 572,64 лева /петстотин седемдесет и два лева и шестдесет
и четири стотинки/, в нарушение на установените в Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите правила,
явяващо се престъпление по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от НК, като при условията на
чл. 54 от НК му е наложил наказания 2 (две) години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в
размер на 5 000 (пет хиляди) лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години с изпитателен срок от 4 (четири) години.
На следващо място СГС на осн. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил едно най-тежко
наказание на подс. С. В. А. измежду определените му с присъдата, а именно 2 (две)
години „лишаване от свобода“, като на осн. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло
към така определеното едно общо най-тежко наказание наказанието „глоба“ в размер
на 5 000 (пет хиляди) лева. На основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1
от НК е отложил изпълнението на така определеното едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години с изпитателен срок от 4 (четири)
години.
С присъдата СГС, НО, 9 с-в е постановил отнемане в полза на Държавата на
основание чл. 354а, ал. 6 от НК, чл. 53, ал. 2, т. 1 от НК и чл. 112, ал.1 от НПК
веществените доказателства в тяхната неизразходвана при експертните изследвания
част.
На последно място с присъдата е налице произнасяне по направените по
делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия на осн. чл. 189, ал.3 от
НПК - сумата от 317,15 (триста и седемнадесет лева и петнадесет стотинки) лева по
сметка на СДВР - направени разноски в д.п. и сумата от 1035,08 (хиляда тридесет и
пет лева и осем стотинки) - по сметка на СГС – направени в съдебното производство
разноски, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за
издаване на всеки един изпълнителен лист.
От така постановената присъда е останал недоволен подс. С. А., който чрез
упълномощения си защитник а. Х., я обжалва. Във въззивната жалба, изходяща от адв.
Х., се оспорва правилността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт,
като се твърди, че е в хода на наказателното производство и при постановяване на
съдебния акт са допуснати съществени нарушения на основни принципи на
наказателния процес, визирани в чл. чл. 13, 14, 107, 281, ал.8, 303 от НПК. В подкрепа
на тезата си защитникът посочва, че първостепенния съд, за да обоснове доказаност на
обвинението, се е позовал единствено на показанията на свидетели, по отношение на
които е важима забраната на чл. 118, ал.2 от НПК, поради което обвинението и за двете
3
престъпления, за които доверителят му е предаден на съд, се явяват недоказани и
неподкрепени от нито едно доказателство по делото. Счита, че присъдата почива на
предположения и обвиненията не са били доказани по несъмнен начин в нарушение на
разпоредбата на чл. 303 от НПК. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване от въззивния съд на нова такава, с която подзащитният му да
бъде изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се прави искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът адв. Х. поддържа
въззивната жалба към нея по изложените в нея съображения, като акцентира върху три
пункта, водещи до незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. На първо
място според защитата е кредитирането от първия съд на показанията на оперативните
работници И., Д., Н. и Т., за които важи забраната по чл. 118 от НПК. На второ място
защитникът посочва, че едно от поемните лица –Р. С. е посочило, че липсва негов
подпис в протокол за претърсване и изземване и че не е присъствал при процесуално –
следствените действия, което обстоятелство е убягнало от вниманието на
първоинстанционния съд. На трето място защитникът поставя акцент върху липсата на
доказателства, че държането и отглеждането на наркотичните вещества е било с цел
разпространение, както и фазата на отглеждане е била изключително ранна, а
активното наркотично вещество в листата е изключително ниска от 0.5%. Поддържа
искането си за оправдаване на подзащитния му по повдигнатите му обвинения.
Подс. А. в лична защита заявява, че поддържа доводите на упълномощения си
защитник и не излага собствени такива.
Прокурорът от САП счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна
и прави искане за нейното потвърждаване.
В предоставената му последна дума подсъдимият А. отправя искане към
въззивния съд за оправдаването му.
В настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подс. С. В. А. не боледува от психично заболяване в тесния смисъл на понятието
и не се води на отчет в психиатрично заведение. Няма интелектуален дефицит, който да
определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилна фактическа
ориентация и адекватно на нея отреагиране. При подс. А. е налице вредна употреба на
марихуана без прояви на зависимост. По време на инкриминираното деяние е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
4
Подсъдимият може да участва в наказателното производство и е в състояние при
желание да дава адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено
значение за наказателното производство.
Към 2021г. подс. С. А. и св. А. Г. живеели на семейни начала в наето от тях
жилище, намиращо се в гр. ***, кв. „***”, ул. „***”, **, комплекс „***“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *. В този период подс. А. ремонтирал закупеното от родителите му жилище,
находящо се в гр. *** кв. „***”, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. ***. Тъй като
апартаментът бил необитаван, подс. С. А. започнал да отглежда в саксии растения от
вида на конопа. През м. април 2021г., в сектор „Наркотици“ в ГД „НП“ постъпила
информация, че подс. С. А. се занимава с разпространение на наркотични вещества.
Било установено още, че живее гр. *** ул. „***“, № **, бл. *, вх. *, ет. *, комплекс
„***“, както и че ползва жилище в гр. ***, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. ***. При
извършеното външно наблюдение от служители на ГД “НП“ било установено, че подс.
С. А. ежедневно посещава жилището в гр. ***, ул. „***“ № **, бл. **, ет. *, ап. ***,
където престоява около 15-40 минути, след което си тръгва. На 28.04.2021 г. било
проведено наблюдение на този адрес от служителите на ГД „НП“ - свидетелите С. Н., В.
Д., Н. И., С. Т.. В хода на проведеното наблюдение било установено, че на същата дата
около 19:15ч., подс. С. А. посетил жилището и след около 15 минути го напуснал. При
излизането му от адреса, служителите на ГДНП се приближили до подсъдимия,
представили му се, уведомили оперативно-дежурната част на ГД „НП“ и запазили
мястото до пристигането на дежурната оперативна група на 04 РУ-СДВР. На 28.04.2021
г. за времето от 21,30 ч. до 23,00 ч. било извършено претърсване в жилището,
намиращо се в гр. ***, кв. ***, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. ***. В хода на
проведеното действие по разследването били намерени и иззети електронна везна и
три броя полиетиленови плика, съдържащи зелена растителна маса. Същите били
поставени в полиетиленов плик и запечатани с картон серия АЗ 13725 и печат 409
НЕКД-СДВР. В жилището били установени и 28 броя саксии, пълни с торопочвена смес
и налични зелени на цвят растения, по едно в саксия. Листната маса била отделена от
растенията и била поставена в хартиен плик, запечатан с картон серия А 313724 и
печат 409 НЕКД-СДВР. В същото жилище бил намерен и още един полиетиленов плик,
съдържащ зелена растителна маса, която била запечатана с картон серия А 0466331 и
печат 409 НЕКД-СДВР. Било установено, че растенията били отглеждани в обособени
своеобразни оранжерии, изградени от дървена скара и полиетиленови обшивки. За
времето от 23,15 ч. до 23,30 ч. бил извършен обиск на подс. С. А.. В хода на това
проведено действие по разследването не били намерени и иззети вещи и предмети от
значение за делото. За времето от 23,35 ч. до 23,55 ч. било извършено и претърсване в
ползвания от подсъдимия А. л.а. марка „Мазда“, модел „3“, с рег. № ********, като в
хода и на това действие по разследването не били намерени и иззети вещи и предмети,
относими към предмета на делото. По-късно същата нощ - на 29.04.2021 г., за времето
5
от 01:35 ч. до 02:10 ч. било извършено претърсване в обитаваното от подс. С. А. и св.
А. Г. жилище, намиращо се в гр. ***, кв. *** , комплекс „***“, ул. „***“, № **, бл. *,
вх. *, ет. *. В хода на проведеното действие по разследването било намерено малко
стъклено бурканче, съдържащо суха тревиста маса, което било иззето, поставено в
полиетиленов плик и запечатан с картон серия А 0466332 и печат 409 НЕКД-СДВР.
Според заключението на ФХЕ № 24 /НАР-350 предоставените за изследване
обекти както следва: растителна маса, иззета при извършеното на 28.04.2021 г.
претърсване и изземване от жилището, находящо се в гр. ***, кв. ***, ул. „***“, № **,
бл. **, ет. *, ап. ***, условно означени в експертизата като Обект № 1.1, Обект № 1.2 и
Обект № 1.3, съдържат, както следва: Обект № 1.1 Коноп с нетно тегло 24,12 гр.,
съдържащо активен компонент /тетрахидроканабинол/, с процентно съдържание 10 %,
на стойност 144,72 лв.; Обект № 1.2 - Коноп с нетно тегло 34,10гр., съдържащо активен
компонент /тетрахидроканабинол/, с процентно съдържание 12 %, на стойност 204,60
лв.; Обект № 1.3 - Коноп с нетно тегло 49,90гр., съдържащ активен компонент
/тетрахидроканабинол/, с процентно съдържание 10%, на стойност 299,40 лв. В
намерения на същия адрес полиетиленов плик, съдържащ зелена растителна маса,
обозначен условно с Обект № 2 - Коноп с нетно тегло 15,95 гр., съдържащ активен
компонент /тетрахидроканабинол/, е констатирано процентно съдържание 16%, на
стойност 39,70 лв.; в иззетото на 29.04.2021 г. от жилището в гр. ***, кв. *** , комплекс
„***“, ул. „***“, № **, бл. *, вх. *, ет. * /обитавано от подс. и св. А. Г. / малко стъклено
бурканче се съдържа суха тревиста маса, условно означена в експертизата като Обект
№ 3, която представлява коноп, с нетно тегло 1,74 гр. и активен компонент
/тетрахидроканабинол/ с процентно съдържание 20% и левова равностойност 10,44 лв.
По отношение на установените и иззети от жилището в жилището в гр. ***, кв. ***, ул.
„***“, № **, бл. **, ет. *, ап. *** - 28 броя саксии, пълни с торопочвена смес и налични
зелени на цвят растения, по едно в саксия, е установено, че представляват растения, от
които е била отделена листната маса, която след изсушаване е била изследвана и
представлява коноп /марихуана/, с общо нетно тегло след изсушаване 95,44 грама, с
процентно съдържание на активния компонент 0,5 %, чиято обща стойност е 572,64
лева. /съгласно протокол за оценка на наркотични вещества/.
От заключението на назначената в хода на първоинстанционното съдебно
следствие графическа експертиза се установява, че подписите под ръкописния текст на
гърба на първия лист и за „свидетел“ на втория лист в протокол за разпит на свидетел
от 29.04.2021 г. (л. 38-39 от д.п.), както и подписът за „поемни лица: 2.“ в протокол за
претърсване и изземване от 29.04.2021 г. (л. 59-60 от д.п.) са положени от св. Р. Р. С..
Така приетите от настоящия въззивен състав фактически констатации напълно се
припокриват с установените от първоинстанционния съд относно релевантните за
6
предмета на делото обстоятелства, без въззивният съд да констатира наличието на
основанието на чл. 316 от НПК да възприема нови фактически положения. Включените
в предмета на доказване факти се установяват еднопосочно и категорично от
показанията на свидетелите, депозирани в хода на първоинстанционното съдебно
следствие - С. Н. (включително депозираните в д.п., приобщени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), В. Д. (включително депозираните в д.п., приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), Н. И. (включително депозираните в д.п.,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С. Т. (включително
депозираните в д.п., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), А. Г.
(депозирани в д.п., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК), както и
на поемните лица, участвали при извършените по делото претърсване и изземване от
жилище, находящо се в гр. *** кв. „***”, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. *** – св. М.
З. и св. А. К. (включително показанията им депозирани в д.п., приобщени по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК) и на св. Р. С. – поемно лице, участвало при
извършеното по делото претърсване и изземване от жилище, находящо се в гр. ***, кв.
„***”, ул. „***”, ** комплекс „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; от заключенията на съдебно
–психиатричната експертиза, касаеща освидетелстването на подс. С. А., потвърдена
при разпита на експерта в хода на първоинстанционното съдебно следствие; на
физикохимическа експертиза, назначена в хода на съдебното производство и
потвърдена при разпита на експерта в хода на първоинстанционното съдебно следствие
и на графическата експертиза, назначена в хода на съдебното производство и
потвърдена при разпита на експерта в хода на първоинстанционното съдебно следствие;
от писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за претърсване и
изземване от жилището, находящо се в гр. ***, кв. ***, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап.
*** ( с приложен албум с фотоснимки); протокол за претърсване и изземване от
жилището, находящо се в гр. ***, кв. *** , комплекс „***“, ул. „***“, № **, бл. *, вх. *,
ет. * ( с приложен албум с фотоснимки); протокол за обиск на подс. С. А. и протокол за
претърсване и изземване на л.а. марка „Мазда“, модел „3“, с рег. № ******** ( с
приложен албум с фотоснимки), определения на СГС по реда на чл. 161, ал.2 и чл. 164,
ал.3 от НПК, нотариален акт от 29.05.2020г., справка за съдимост на подсъдимия.
Именно тук е мястото да се обсъди довода на защитата, свързан с принципната
допустимост на показанията на свидетелите С. Н., В. Д., Н. И. и С. Т. на плоскостта на
забраната, визирана в чл. 118, ал.2 от НПК. Такъв довод е бил направен и в хода на
първоинстанционните съдебни прения и СГС е дал убедителен отговор за неговата
неоснователност, който напълно се споделя от въззивния съдебен състав. Както
правилно е посочила контролираната инстанция, липсват пречки от процесуално
естество, които да възпрепятстват възпроизвеждането от тяхна страна в процеса на
непосредствено придобитите им възприятия от интересуващите делото факти ( в
конкретния случай – причините за провеждането на полицейската операция, в рамките
7
на която са били извършени наблюдения на подсъдимия и обитаваните от него
недвижими имоти; наблюдението на подс. А., докато ежедневно е ходил в жилището в
гр. *** кв. „***”, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. *** и пребиваването му там в
определен период от време, където е била намерена напълно оборудвана оранжерия,
приспособена за отглеждане в саксии на растения от вида на конопа, включително и
суха растителна маса марихуана; данните от св. И. и св. Т. за обезпечаване на двете
ползвани от подсъдимия жилищни помещения, без да са влизали в тях до идването на
екипите и поемните лица; намерените в двата апартамента вещи). От друга страна
законосъобразно СГС е изключил от доказателствената съвкупност показанията на
свидетелите Н., Д., И. и Т. в частта им, в която същите възпроизвеждат информация,
получена от подсъдимия А. непосредствено преди и при задържането му и свързана с
неговото самоуличаване в извършването на инкриминираните престъпления в резултат
на проведена беседа ( с лице, което впоследствие е придобило качеството на обвиняем).
Действително буквалният прочит на разпоредбата на чл. 118, ал.2 от НПК,
според която „лицата, които са извършили ….разузнавателни беседи по смисъла на
ЗМВР не могат да бъдат свидетели…“ на пръв поглед въвежда пълна процесуална
рестрикция служители на МВР, осъществили „беседа“ с заподозрян, впоследствие
придобил за същото деяние качеството на обвиняем, въобще да придобият
процесуалното положение на участник в наказателното производство. Такава пълна
забрана не е съответна на целта на закона – видно от мотивите към проекта на Закон за
изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс ДВ, бр. 18/2024г. ,
добавянето на „ както и разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР“ е свързано с „
….изпълнението на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Д. М. срещу България“
(жалба № 34779/09) от 8 юни 2018 г….. С решението си по делото „Д. М.“ (жалба №
34779/09) съдът е приел, че чл. 6, параграф 3, б. ,,с“ от КЗПЧОС е приложим към разпит
на задържания в полицията преди повдигане на обвинение и преди формалното
образуване на наказателно производство по реда на НПК, като е установил нарушение
поради това, че на жалбоподателя е бил отказан достъп до адвокат, а впоследствие
осъждането е основано на предоставената от него информация пред двама полицейски
служители по време на задържането му по Закона за Министерството на вътрешните
работи. Прави се и констатация, че ефектът от допускането на свидетелските показания
на полицаите е от практическа гледна точка допускане на самопризнанието като
доказателство, като се заобикалят всички процесуални права на жалбоподателя.
Разузнавателните беседи се разискват критично с оглед на процесуалните права на
лицата, които впоследствие стават обвиняеми…. Тези лица следва да се ползват в пълна
степен от закрилата на чл. 5 от КЗПЧОС, както и да бъдат включени в обхвата на
закона. В тази връзка с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не
могат да бъдат свидетели по делото. Предвижда се да се изключи възможността да се
допускат показания на оперативни работници, провели извънпроцесуална беседа със
8
заподозряното лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако
бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения…..“, а
в самото решение на ЕСПЧ е отправен упрек към българската държава, че допуска
ползването на показания от полицейски служители, който пресъздават извършено
самопризнание от заподозрян без осигуряване на защитата, предвидена в чл. 6 §§ 1 и 3
от Конвенцията „ …е пряко свързан с въпроса дали самопризнанието на жалбоподателя
е взето без да му бъдат нарушени правото да запази мълчание и правото на адвокат…
Защитата, предоставена от чл. 6 §§ 1 и 3 от Конвенцията, се прилага за всяко лице,
което е обект на “наказателно обвинение” в автономния смисъл на понятието по
Конвенцията. “Наказателно обвинение” съществува от момента, в който лицето е
официално уведомено от компетентния орган за подозрението, че е извършило
престъпление, или от момента, в който то е съществено засегнато от действията,
предприети от властите в резултат на подозрение срещу него…. жалбоподателят е
разпитан от полицейските служители, които разследват убийството, извън процедурата,
предвидена в Наказателно-процесуалния кодекс. Освен това, след самопризнанието му
пред двамата полицейски служители, разследващите органи му повдигат обвинение и
го задържат под стража …… самопризнанието на жалбоподателя като такова не би
могло да се използва като доказателство в процеса, тъй като то не е получено в
съответствие с изискванията на Наказателно-процесуалния кодекс. Самопризнанието не
е направено пред компетентен орган …. самопризнанието не може да бъде включено в
материалите с пряка доказателствена сила. Въпреки това, ефектът от допускането на
свидетелските показания на полицаите е от практическа гледна точка съвсем същото -
да се допусне това самопризнание като доказателство, като се заобикалят всички
процесуални права на жалбоподателя….“.
Изводът, който се налага от посочената цел на ЗИДНПК, ДВ, бр. 18/2024г. в
частта му относно чл. 118, ал.2, е именно недопускане на свидетелски показания от
полицейски служители, с които да се установява самопризнание на заподозрян (
впоследствие обвиняем), извършено без гарантиране /информиране на правата му да
откаже да дава обяснения и на адвокатска помощ.
На следващо място се поставя въпросът дали в конкретния случай е била налице
„разузнавателна беседа“ с подс. А.. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, разузнавателната беседа е оперативен способ за осъществяване на оперативно –
издирвателна дейност от органите на МВР. От своя страна, оперативно-издирвателната
дейност е дефинирана в закона – в чл. 8, ал. 1, като съвкупност от явни и тайни
действия на оперативно - издирвателните органи на МВР за противодействие на
престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения
ред, която е насочена към постигане на следните цели: превенция и разкриване на
престъпления, заплахи за националната сигурност и нарушения на обществения ред;
издирване на лица, които се укриват от привличане към наказателна отговорност или са
9
се отклонили от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, както и издирване
на безследно изчезнали лица; издирване на вещи, които са предмет или средство за
извършване на престъпление или могат да послужат за доказателство; изготвяне и
съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на
съответните органи на съдебната власт (чл. 8, ал. 3 от с.з). В конкретния по делото
случай, безспорно се установи, че полицейските служители, задържали подсъдимия А.,
са разполагали с оперативни информация за негова противоправна дейност, свързана с
разпространение на наркотични вещества и явно са действали с цел да разкрият
престъпление. Следователно действията им срещу тогава заподозрения А. биха могли
да бъдат подведени под хипотезата на „ разузнавателна беседа“, което от своя страна
означава, че показанията им в частта относно извършеното самоуличаване от А. пред
тях попадат под забраната на чл. 118, ал.2 от НПК.
В заключение, ценейки показанията на свидетелите С. Н., В. Д., Н. И. и С. Т.
единствено в частта, в който възпроизвеждат в производството свои възприятия,
свързани с получена оперативна информация за противоправна дейност на
подсъдимия, извършеното негово наблюдение и съответно пребиваването му на
конкретни адреси, задържането му и обезпечаването на местопрестъплението,
съставът на контролираната инстанция не е нарушил забраната на чл. 118, ал.2 от НПК,
а стриктно я е спазил, изключвайки от доказателствената съвкупност показанията на
полицейските служители в частта им, в която задържаният и впоследствие обвинен А.
е споделил самоуличаващи го обстоятелства. По този начин правата на подсъдимия А.,
визирани в чл.6 от ЕКПЧОС и чл. 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в
наказателното производство (правото на достъп до адвокат
и правото да запази мълчание) са гарантирани в пълна степен, респ. справедливостта
на процеса срещу подс.А. е обезпечена в доказателствено отношение.
След извършената преценка за допустимост на горепосочените доказателствени
средства, въззивният съд констатира, че в събраната от първостепенния съд
доказателствена съвкупност обективно липсват съществени противоречия относно
значимите за правилния изход на делото факти, като въпреки това контролираният съд
е изложил пространни и убедителни съображения относно процеса на формиране на
вътрешното си убеждение по интересуващите делото данни и от кои източници на
информация е приел за установени обстоятелствата, попадащи в предмета на
доказване. В този смисъл проверяваният съдебен акт се отличава с висок
съдържателен стандарт, изводим от детайлността и яснотата на изведените фактически
и доказателствени изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Кредитирането на показанията на полицейските служители св. С. Н., св. В. Д.,
св. Н. И. и св. С. Т. в посочените части, включително и приобщените им от д.п. по
10
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, съпоставени подкрепящите ги писмените
доказателствени средства – протоколите за претърсване и изземване от двата
инкриминирани адреса, обективиращи установените и иззети оттам вещи и предмети
(като констатациите в тях са онагледени с фотоснимки), показанията на А. Г. от д.п.,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, както и на поемните лица
М. З., св. А. К. (включително и приобщените им от д.п. по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК) и Р. С., заключенията на изготвените експертизи и писмените доказателства,
еднопосочно и категорично установяват приетите от контролирания съд факти,
включени в предмета на делото.
В тази насока неоснователно защитника се позовава на забраната по чл. 281,
ал.8 от НПК ( осъдителната присъда не може да се основава само на показания,
прочетени по реда на ал.4), визирайки приобщените от д.п. показания на полицейските
служители Н., Д., И. и Т.. В принципен план съществуването на забраната се корени в
необходимостта да бъде адекватно реализирано правото на защита на подсъдимия,
предвид възможността му да се противопоставя активно (конфронтира) на
уличаващите го свидетелски показания. Ако такава възможност не се предоставя
поради характера на доказателствените материали - свидетелски показания, при които
за подсъдимия е било невъзможно да разпита изобличаващия го свидетел в д.п., ще се
стигне до невъзможност за реализиране правото на защита в контекста на изискването
за провеждане на справедлив процес. Ето защо и константната съдебна практика
изследва въпроса дали данните за извършеното престъпление единствено се съдържат
в показания от проведени в д.п. разпити, при които подсъдимия и/или негов защитник
не са участвали или се подкрепят от други събрани по делото доказателства. В
конкретния случай показанията на свидетелите Н., Д., И. и Т. от д.п., приобщени по
реда на чл. 281, ал.4 от НПК не са единственото уличаващо подс. А. доказателствено
средство, а е налице комплекс от такива, в който данните в показанията им не са
определящи за формиране на извод за извършено от подс. А. престъпление. Така
съдържанието на писмените доказателствени средства – протоколи за претърсване и
изземване от двата инкриминирани адреса, както и показанията на поемните лица,
участвали при извършването на процесуално – следствените действия, са синхронни с
данните в разпитите на полицейските служители от д.п. и имат определящо значение
за формиране на извода за наличието на престъпление против народното здраве и
участието на подсъдимия в извършването му.
Оспорването от страна на защитата на законосъобразността на извършеното
претърсване на жилището на подс. А., намиращо се в гр. ***, кв. „***”, ул. „***”, **
комплекс „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, свързано с участието на поемното лице Р. С.
при извършването му, също е неоснователно. Действително при разпита си в хода на
съдебното следствие пред СГС св. С. е изразил несигурност, че фигурира негов подпис
в предявения му протокол за извършеното действие ( както и в протокола му за разпит
11
в д.п.), именно поради което негово изявление първостепенният съд е извършил
проверка на твърдението му чрез назначаване на съдебно графическа експертиза. От
заключението й се установява по категоричен начин, че изследваните подписи в двата
документа (протокол за разпит на свидетел и протокол за претърсване и изземване) са
положени от св. С.. Горепосоченото означава, че протоколът за претърсване и
изземване на жилището, намиращо се в гр. ***, кв. „***”, ул. „***”, ** комплекс
„***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * има изискуемото от чл. 129, ал.1 и ал.2 от НПК
съдържание и съответно се ползва с предвидената в чл. 131 от НПК сила.
От показанията на св. А. Г. от д.п., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, по
делото се установява, че в жилището, което свидетелката е обитавала заедно с
подсъдимия и намиращо се в гр. ***, кв. „***”, ул. „***”, ** комплекс „***“, бл. *, вх.
*, ет. *, ап. * са били извършени претърсване и изземване, както и регулярната
употребата на канабис от страна на подс. А. (обстоятелство, което се потвърждава от
изготвената по делото СПЕ, касаеща освидетелстването му).
От заключенията на последната и на ФХЕ се установят психичното състояние
на подс.А. и в частност неговата вменяемост, както и вида, и количеството на
установените в двете жилища наркотични вещества. Данните за съдебното минало на
А. са изводими от свидетелството му за съдимост.
В заключение, след самостоятелна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, въззивният съд намери, че
фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото, са направени в съответствие със
събраните по делото доказателства и въз основа на правилна интерпретация на
установените - чрез способите, предвидени в НПК - факти, относими към
интересуващите делото обстоятелства, поради което и не упражни правомощията си
по чл. 316 от НПК да установява нови фактически положения.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства СГС
законосъобразно е извел правния извод, че подс. С. В. А. е извършил от обективна и
субективна страна съставите на престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4, алт.1 от
НК и по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от НК.
Пред скоби следва да бъде посочено, че подс. А. е годен субект на наказателна
отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на
престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието и както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Относно престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4, алт.1 от НК:
12
От обективна страна на 28.04.2021 г. и на 29.04.2021 г. подс.А. е държал
високорискови наркотични вещества –коноп (марихуана) /описана подробно по –горе/
общо нетно тегло 125,81 гр. на обща стойност 754,86 лева.
Изпълнителната форма на престъплението по чл. 354а,ал.1 от НК –
“държането” е от категорията на т.нар. „продължени престъпления“, при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно “държане” по чл. 354а,ал.1 от НК е
налице, когато за наркотичното вещество няма надлежно разрешение и то обективно
се намира във фактическа власт на дееца. В случая безспорно се установи, че
наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия А. / в собственото му и
ползвано единствено от него жилище, намиращо се в гр. ***, кв. „***”, ул. „***“, №
**, бл. **, ет. *, ап. *** и в съвместно обитаваното със св. Г. такова в гр. ***, кв. „***”,
ул. „***”, ** комплекс „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. */, т.е. е било в негова фактическа
власт.
На следващо място държането на наркотичното вещество е станало без за това
подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл.32 от ЗКНВП. Предвид
характера на наркотичните вещества, чието държане би могло да доведе до
причиняване на увреждания на здравето и човешки жертви, законодателят е въвел
специален разрешителен режим с оглед упражняването на строг контрол върху
тяхното придобиване и държане, като конопът ( марихуаната) е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г. на основание чл.3,
ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, като за държането му е въведен специален разрешителен режим
с оглед упражняването на строг контрол върху неговото придобиване и държане.
Подс. А. не се е съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗКНВП и
държал наркотичното вещество без надлежно разрешение.
Подс. А. е държал инкриминираното наркотично вещество установено в гр. ***,
кв. „***”, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. *** с цел разпространение. Наличието на
специална цел за държането на високорисковото наркотично вещество от подсъдимия
се извежда както количеството му (124,07 гр.), от разпределянето му в отделни
транспортни опаковки, така и от механизма на установяване на престъплението,
свързано с разпространение на наркотици от подсъдимия, от намерената в жилището
везна и специално оборудване, предназначено за отглеждане в домашни условия на
коноп (марихуана). От така описаната съвкупност от установени по делото
обстоятелства следва и категоричния извод, че подс. А. е държал инкриминираното
наркотично вещество именно с цел разпространение.
От субективна страна, съдът прие, че деянието по чл. 354а,ал.1,изр.1, пр.4, алт.1
13
от НК е осъществено при пряк умисъл от страна на дееца – подс. А. е съзнавал всички
елементи, обхванати от обективната страна на деянието по чл. 354а, ал.1 НК, съзнавал
е противообществения характер на осъщественото деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване, като изводи за
наличието на интелектуалния момент на изискуемия от закона пряк умисъл се
извеждат от описания механизъм на установяване на престъплението, количеството на
наркотичното вещество и броят, и видът на транспортните опаковки.
По отношение на високорисковото наркотично вещество, намерено и съответно
инкриминирано на 29.04.2021 г. в гр. *** кв. „***”, ул. „***”, ** комплекс „***“, бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * – коноп с нетно тегло 1,74 гр. с левова равностойност 10,44 лв.,
въззивният съд счете, че по делото остана недоказана разпространителската цел на
държането му от страна на подс. А.. От данните в показанията на св. Г. и от
заключението на СПЕ на подс. А. се установи, че подсъдимият редовно е употребявал
коноп ( марихуана), поради което намереното в пространствено обособения имот от
този, в които е отглеждал и складирал, респ. мерил и претеглял марихуана, както и
количеството марихуана от 1,74 гр., определящо го за еднократна употреба, сочат по –
скоро, че високорисковото наркотично вещество е било за негова лична употреба, а не
предназначено за разпространение. Анализът на установените факти не води до извод
за несъмнена доказаност, че тази доза е била държана от подс. А. с цел
разпространение, поради което същият следва да бъде оправдан за така вмененото му
деяние на 29.04.2021 г., респ. първоинстанционната присъда - изменена в тази й част.
Оправдаването на подс. А. по тези факти не рефлектира върху правната квалификация
на извършеното от него престъпление, описано по-горе, а предходното оправдаване от
страна на СГС за квалификацията по чл. 26, ал.1 от НК и липсата на съответен протест
прави недопустимо включването му като отделно деяние по чл. 354а, ал.3, вр. ал.1 от
НК в продължавана престъпна деятелност.
Относно престъплението по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от НК:
От обективна страна подсъдимият А. е осъществил състава на престъплението,
като на 28.04.2021 г. в гр. *** кв. „***”, ул. „***“, № **, бл. **, ет. *, ап. *** е
отглеждал 28 броя растения от рода на конопа - коноп /марихуана/, с общо нетно тегло
след изсушаване 95,44 грама, с процентно съдържание на активния компонент 0,5 %,
възлизащ на обща стойност 572,64 лева, в нарушение на установените в „Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите” правила. Деянието е било
извършено в нарушение на установените правила - чл. 27, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 от Закон
за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ - (чл. 27, ал.1 от
ЗКНВП-Забранява се засяването и отглеждането на територията на Република
България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на
конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал.1.), а разпоредбата на чл.29, ал.1 от
14
ЗКНВП гласи, че отглеждането, семепроизводството, вносът и износът на растения и
семена от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,2 тегловни процента на
тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета,
както и вносът и износът на семена от опиев мак се извършват само след разрешение,
издадено при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и
храните). От обективна страна подсъдимият А. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението като е отглеждал описаните по-горе растения в нарушение на
разпоредбата на чл.27 от ЗКНВП. Отглеждането се е състояло в създаването на
благоприятни условия за покълването, растежа и развитието на растенията марихуана.
Полагането на грижа за техния растеж - чрез създаване на условия за това - поливане,
торене, осигуряване на оптимална температура, осветеност и влажност.
От субективна страна съдът прие, че деянието по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от НК е
осъществено при пряк умисъл от страна на дееца – подс. А. е съзнавал всички
елементи, обхванати от обективната страна на деянието по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от НК,
съзнавал е противообществения характер на осъщественото деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване. Изводи
за наличието на интелектуалния момент на изискуемия от закона пряк умисъл /
представи относно вида на отглежданите от него растения, респективно, техния вид/
се извеждат от създадената оранжерия в жилището - за отглеждането на растенията е
било изградено обособено съоражение в жилището, в което са били поставени
специални отоплителни и осветителни тела, система за вентилация и пр.
В заключение въззивният съд намери, че законосъобразно СГС е квалифицирал
деянията, извършени от подсъдимия А. като престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр.4, алт.1 от НК и по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от НК.
Законосъобразна се явява и дейността на първоинстанционния съд по
индивидуализацията на наказанията, следващи се на подс. А. за извършените
престъпления по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.4, алт.1 от НК и по чл. 354в, ал. 1, пр.2 от
НК. И за двете престъпления първостепенният съд е наложил наказания „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в законоустановения минимум – 2 години „лишаване от свобода“ и
5 000 лева „глоба“ – отчитайки значителния превес на смекчаващите отговорността на
дееца обстоятелства . Правилно като такива СГС е отчел чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни и трудова ангажираност,
характеризиращи го като личност с невисока степен на обществена опасност. Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства законосъобразно са отчетени
голямото количество на отглежданите растения от рода на конопа и държани с цел
разпространение наркотични вещества и изключително високата степен на подготовка
15
и усърдие при създаването на благоприятна среда за отглеждане на растенията
марихуана ( за престъплението по чл.354в, ал.1, пр.2 от НК), определящи по-високата
степен на обществена опасност на конкретните деяния в сравнение с други такива от
съответния вид.
Ето защо и въззивният съд споделя становището на СГС, че съответно на
престъпленията по смисъла на чл. 35, ал.3 от НК е отмерването на наказанията при
условията на чл. 54 от НК, без да са налични основания за приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК – многобройни или изключително смекчаващи
отговорността на подс. А. обстоятелства, които да определят и най-лекото предвидено
наказание като несъразмерно тежко. В този смисъл се явява справедливо налагането на
наказание „лишаване от свобода“ за срок от по 2 (две) години и „глоба“ в размер на
5000 (пет хиляди) лева за всяко от престъпленията, за които подс. А. е признат за
виновен. В съответствие с формалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК е приложен
институтът на отлагане изпълнението на наказанието „ лишаване от свобода“, като
определянето на изпитателен срок от 4 (четири) години е съответно на естеството на
престъпленията и ще способства за постигане на целите на специалната превенция. По
правилата на съвкупността и на основание чл. 23 от НК правилно първостепенният съд
е определил на подс. А. едно наказание, равно на най- тежкото - 2 (две) години
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло
към така определеното едно общо най-тежко наказание от 2 (две) години „лишаване от
свобода“ наказанието „глоба“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, а на основание чл.
25, ал. 4, вр. чл. 23, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от
четири години. В този смисъл липсват основания за по-нататъшно смекчаване на
наказателната му отговорност.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК
законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски, вкл. и сумата от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Правилно
на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, вр. чл. 53, ал. 2, т. 1 от НК инкриминираните
наркотични вещества в тяхната неизразходвана при експертните изследвания част са
отнети в полза на Държавата, тъй като са предмет на престъпление и притежаването
им е забранено.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и основание 334, т.т.3 и 6, вр. чл. 337, ал.1,т.2 и чл. 338 от НПК,
Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав
16
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 114 от 17.06.2024г., постановена по НОХД № 2487/ 2022г.
по описа на Софийски градски съд, НО, 9 с-в В ЧАСТТА, с която подс. С. В. А., с
установена по делото самоличност, е признат за виновен в това, че на 29.04.2021 г. в
гр. *** кв. „***”, ул. „***”, ** комплекс „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, без надлежно
разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата
за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30
от ЗКНВП/, е държал, с цел разпространение високорисково наркотичио вещество -
коноп /включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - приложение 1 към чл. 3, т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП/, с нетно тегло 1,74 гр. /обект № 3/
съдържащо активен компонент /тетрахидроканабинол/, с процентно съдържание 20%,
с левова равностойност 10,44 лв., като ГО ОПРАВДАВА за това да е държал
посоченото високорисково наркотично вещество с разпространителска цел.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 114 от 17.06.2024г., постановена по НОХД №
2487/ 2022г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 с-в В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния
касационен съд в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17