РЕШЕНИЕ
№ 22221
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110138949 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Р. Д. Б.
срещу Столична община.
Предявени са два кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл.
49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцата, вследствие на претърпени от нея болки и
страдания от травматично увреждане – счупване на долен крайник, вследствие на
подхлъзване и падане по непочистен от сняг тротоар към общински път на 07.02.2023
г., вследствие на което ищцата е получила счупване на крака, както и иск по чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД за сумата от 5493,89 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени на ищцата за извършени от нея разходи за лечение и възстановяване
вследствие на процесния инцидент от 07.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на инцидента до погасяване на задължението.
Ищцата Р. Д. Б. твърди, че на 07.02.2023 г. претърпяла злополука на територията
на гр. София, Столична община, район Красно село, ул. „Ладога". Като причина за
злополуката сочи непочистването след снеговалеж на тротоара, който бил заледен.
Излага, че на сутринта на 07.02.2023 г., около 9:00 часа, заедно с нейната приятелка -
д-р Н, отивали до офис, находящ се в района на инцидента, като се движели
внимателно по тротоара, по който имало следи от непочистен сняг. Докато вървели
ищцата се подхлъзнала и паднала, като приятелката й направила опит да я задържи, но
не успяла. При падането кракът на ищцата се обърна. Изпитала разкъсваща болка.
Събрали се хора, като ищцата била заведена в 20-та поликлиника, която е най-
близкото болнично заведение до мястото на злополуката. Била й направила снимка,
ботушът и бил срязан, тъй като кракът й бил силно отекъл. Било констатирано
сериозно счупване, като била насочена към специализирана болница или Пирогов.
Била транспортирана в МБАЛ „Света София". Кракът й бил гипсира, като на
10.02.2023 г. била извършена операция в клиниката по травматология на МБАЛ „Света
София".
1
Сочи, че инцидентът е вследствие небрежността и необработените тротоари от
общината, респективно почистващата фирма (изпълнител, действаща по нейно
поръчение). Ищцата претърпяла имуществени и неимуществени вреди, в т.ч. болки и
страдания, продължили повече от една година. В болницата останала 7 дни. Там
платила 1800 лева за престой и консумативи. Отделно имала разходи за проходилка,
патерици и инвалидна количка, в размер над 700 лева. Получила усложнение
вследствие на заболяване, което имала – диабет, като раната не могла да се затвори
няколко месеца. Това наложило първите два месеца, през ден, да ходи в болницата за
почистване на раната и превръзки. Сочи, че около три пъти седмично се придвижвала
до болницата с такси, като всеки път заплащала между 20 и 40 лева, в зависимост от
престоя на таксито пред болницата, като общо разходът за такси твърди да е над 750
лева. Освен това сочи, че през цялото това време се налагало да купува скъпи
лекарства, превързочни материали, санитарни и други медицински консумативи. След
втората седмица, през ден в дома й ходил рехабилитатор, за да й помага с
раздвижването. Имала нужда от грижите на близки хора през първите два месеца, тъй
като била напълно неподвижна и безпомощна. Отделно заплащала консултации в
болницата, първичен преглед, изследвания и др. След средата на третия месец твърди,
че отишла в село, намиращо се на 60 км. От София, където нейна леля се грижила за
нея в следващите месеци, докато започнала да стъпва и да се обслужва. Над 180 дни
ползвала чужда помощ, като възстановяването й продължило повече от година. Сочи,
че кракът й все още не е възстановен и поставените пирони не са премахнати. Излага
подробни съображения за липсата на изпълнени от ответната община задължения за
поддържане на общинските пътища и техните принадлежности.
Поради тези и останалите изложени съображения моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор Столична община изцяло оспорва фактите, посочени в
исковата молба. Намира, че от исковата молба не ставало ясно къде е станал
инцидентът и какъв е механизмът на увреждането. Оспорва причинната връзка между
инцидента и настъпилото увреждане. Оспорва твърдението, че ищцата е претърпяла
оперативна интервенция с голям обем и сложност, като сочи, че от данните по делото
се установявало, че на същата е извършена фиксация на латералния малеол, която не
представлявала оперативна интервенция с голям обем и сложност. Счита за
преувеличени описаните болки и страдания, поради което намира предявения иск за
неимуществени вреди за прекомерен по размер. Отделно оспорва доказателствената
стойност на всички приети по делото касови бонове, като сочи, че от същите не се
установявало, че се касае за разходи, извършени във връзка с процесния инцидент.
Сочи, че Столична община имала сключен договор със „Зауба“ ЕАД по обществена
поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и
поддържане на улици и други места за обществено ползване на територията на
Столична община" за район Красно село. Посоченото дружество имало задължение да
обработва с подходящи смеси и да почиства от сняг и лед спирките на масовия
градски транспорт, подходите към подлези и метростанции и тротоарите около
обществените сгради, училища, болници и други места за обществено ползване. Сочи,
че на ул. „Ладога“ са разположени единствено жилищни кооперации, като съгласно чл.
67, ал. 1, т. 2 от Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на
чистотата на територията на Столична община, всички собственици, ползватели, лица
които фактически владеят или държат недвижими имоти или чати от тях, са длъжни да
почистват тротоарите пред и около сградите на имотите от сняг и лед, а така също и
ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и други застрашаващи живота и
здравето на преминаващите до сградите. Ето защо намира, че Столична община не
носи отговорност за обезщетяване на вредите от процесния инцидент.
2
Поради това моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
ищцата за вредоносния резултат, като счита, че същата не е положила дължимата
грижа като пешеходец при придвижването си, още повече, че видно от представеното
експертно решение ТЕЛК № 2017 от посочената водеща диагноза е световъртеж от
централен произход, което допълнително е допринесло за падането на ищцата.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа страна:
От показанията на свидетелката Н – приятелка на ищцата, се установява, че
вървяла заедно с ищцата по тротоара на ул. Лагода, като снегът не бил почистен. Сочи,
че имало и почистени места, като внимавали, докато вървели. Ищцата се подхлъзнала
и паднала, като свидетелката опитала да я задържи, но не успяла. Случаен минувач
помогнал да изправят ищцата, като я закарали в 20-та поликлиника, където била
направена снимка на крака, който бил много подут. Бил повикан братът на
пострадалата, който ги закарал до болница „Света София“. Там ищцата преминала
преглед, като от болницата искали да се купят различни неща – помощни средства,
лекарства, мазила и патерици. Поради планирани други операции, ищцата била
оперирана след два дни, като й били поставени обезболяващи и гипс. След операцията
свидетелката в продължение на три месеца ходила всяка вечер в дома на ищцата, за да
й помага, като оставала да спи при нея. Патериците не вършели работа, като ищцата
купила количка за придвижване и проходилка. Сутрин в дома й идвала и
рехабилитаторка. В първия ден на инцидента свидетелката заплатила снимките и
останалите необходими неща за сумата от общо 200 лева, които ищцата впоследствие й
възстановила. Впоследствие придружавала ищцата три пъти седмично до болницата за
смяна на превръзките. Придвижвали се с такси, като ищцата плащала между 20 лв. и
30 лв. за всяко от пътуванията си до болницата.
От показанията на свидетелката Г – приятелка на ищцата, се установява, че
същата, като рехабилитатор, е помагала на ищцата във възстановителния процес, като
ходила в продължение на около 3 месеца в дома й, 4-5 пъти седмично. Сочи, че й е
направила около 60 процедури, като ищцата всеки път й плащала по 25 лева за разход
за такси – отиване и връщане. Сочи, че раната много трудно й зараствала, като
понякога я придружавала и в болницата за превръзка. Раната събирала гной дълго
време, като веднъж се наложило докторът с нож да разтвори раната и да я изчисти в
дълбочина. Кракът се възстановил за около 40 дни, но раната повече от 2 месеца
продължавала да гнои. Много силни болки изпитвала в крака и не позволявала на
свидетелката почти да я докосва. Същата я подпомагала с гимнастика, масажи на
гърба, налагало се да я къпе. Към третия месец започнала да се движи, като с помощта
на количката се придвижвала. Кракът и се подувал. Сочи, че и към момента кракът я
боли от време на време, като вътре са останали имплантите. Докторът не ги
премахнал, тъй като ищцата имала фини кости. Свидетелства, че Б. няма пълен обем
на раздвижване на крака, както и че изпитва болки, тъй като имплантите опират при
движение.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите не са
сред лицата по чл. 172 ГПК, имат непосредствено впечатление от лечението и
възстановителния период на ищцата, като свидетелката Н освен това е и очевидец на
инцидента и е придружавала ищцата в болницата непосредствено след него.
Приети по делото са медицински документи, взети предвид от вещото лице по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза: Епикриза от Клиниката по Оргопедия и
3
травматология на МБАЛ Света София, Експертно решение № 2017 от 30.06.2022 г. на
II МБАЛ – София ЕАД, лична амбулаторна карта на ищцата от 10.12.2012 г.,
Амбулаторен лист за преглед от 16.05.2023 г. и Болничен лист, от който се установява,
че ищцата е била в отпуск по болест от 18.05.2023 г. до 16.06.2023 г. с режим на
лечение домашен – амбулаторен, Резултат от образно – диагностично изследване от
Отделение по образна диагностика към МБАЛ Света София от 30.03.2023 г.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява, че същото е изготвено въз основа на приетите по делото медицински
документи, както и извършен личен преглед на ищцата. Вещото лице е констатирало,
че на 07.02.2023 г. Р. Б. е получила закрито счупване на долния край на двете кости на
лявата подбедрица, което е довело до трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за около 4 месеца. Като механизъм посоченият от вещото лице отговаря
на установения по делото чрез свидетелски показания, като в експертното заключение
е отразен като подхлъзване на ищцата и загуба на равновесие, при което полита назад
и настрани при фиксирано ходило, при което центърът на тежестта на тялото се
измества и пострадалата пада на земята. Отразено е, че са налице две действащи сили
– едната за ходилото и глезена във вертикална посока, а другата за тялото и горната
част на лявата подбедрица надолу и встрани, при което се образувал ъгъл на двете
сили в долната 1/3 част на подбедрицата и костите й се счупват. От експертното
заключение се установява, че ищцата е имала поставен гипс от 07.02.2023 г. до
10.02.2023 г., когато била оперирана – направено било открито наместване на
счупването и фиксация на костите с метални импланти. След операцията крайникът не
бил обездвижван, но ищцата не стъпвала на него около 45 – 50 дни, след което
започнала постепенно да натоварва крака. Около 3 месеца се движела с помощни
средства, като е провеждала раздвижване на крака в домашно – амбулаторна
обстановка. Експертът сочи, че не е налице медицинска документация за настъпили
усложнения по време на оздравителния процес. Отразено е, че е налице причинно –
следствена връзка между падането на ищцата на 07.02.2023 г. и получената
травматична увреда. Разходите за рехабилитация и лечение са в зависимост от
мястото, където се провеждат, времетраенето, вида и количеството на процедурите.
От заключението се установява освен това, че след направения личен преглед и
рентгенова снимка на ищцата, вещото лице е установило, че на лявата глезенна става
се вижда белег от операция 11 см. Ставата извършва движения в обем по-малък от
нормата с 25 %. Наблюдавало се зарастнало счупване на долния край на двете кости на
лявата подбедрица, във фибуларния малеол има поставена метална пластина и 6 винта,
в тибиалната кост има поставен 1 винт. Отчетено е, че при студено и влажно време,
при продължително ходене, при слизане и качване по стълби, ищцата има болки в
левия глезен.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
По иска по чл. 49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищцата по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът /бездействието на негов служител или лице, на което е възложил във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на тротоара/, в причинна
връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който ищцата е претърпяла
твърдените неимуществени вреди в посочения размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
4
претендираното вземане.
В случая отговорността на Столична община е за чужди противоправни действия.
Тази отговорност винаги възниква в случай на вреди, причинени от лице, на което
отговорният по цитираната разпоредба е възложил някаква работа.
Безспорно по делото се установи, че на 07.02.2023 г. Р. Д. Б., при движението си
като пешеходец по тротоара на ул. Лагода, посока 20-та поликлиника, се подхлъзнала
и паднала. В резултат на падането същата получила травма – „закрито счупване на
долния край на двете кости на лявата подбедрица“, което наложило оперативно
лечение. Първоначално потърсила съдействие в намиращата се наблизо поликлиника,
където бил извършен преглед, като впоследствие била насочена в специализирано
заведение, където бил поставен гипс и обезболяващи. Три дни по – късно била
извършена операция, при която била поставена метална пластина и 6 винта във
фибуларния малеол, както и 1 винт в тибиалната кост. След изписването лечението
продължило в домашни условия с назначени контролни прегледи. Общо
оздравителният период на процесните фрактури приключил за срок от около три
месеца, като през този период тя търпяла сериозни болки и страдания, които били най-
интензивни непосредствено след злополуката и проведената операция. Болките й били
интензивни и през първите 2 месеца по време, което затруднявало провежданата
рехабилитация. Установи се, че раната трудно зараснала, като събирала гной и се
налагало дълбоко почистване; кракът се подувал дълго време, като в период около 45 –
50 дни ищцата не стъпвала върху него. Впоследствие започнала да го раздвижва, като
тя се придвижвала с помощни средства – патерици и инвалидна количка. В
продължение на около два месеца разчитала на помощта на своя приятелка, която да й
помага вкъщи; като изпитвала дискомфорт при обслужването й в ежедневието.
Понастоящем движението на крака й е с обем, който е по-малък с 25 % от нормалния
такъв, като изпитва болки при продължително движение, студено и влажно време,
качване и слизане от стълби.
Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, е дало заключение, че
е напълно възможно фрактурата да е получена по описания от ищцата механизъм,
който е и типичен за получаване на такъв вид счупване, като изводът за наличие на
пряка причинно-следствена връзка между падането на ищцата върху заледения
участък от тротоара и получените увреждания се подкрепя от свидетелските
показания, които съдът изцяло кредитира, доколкото не са налице основания да се
счита, че свидетелката е заинтересована от изхода на спора. Свидетелката Недева
освен това е била очевидец на случилото се и описа обстоятелствата, при които е
настъпил инцидентът, а посредством показанията й мястото му е установено по
несъмнен начин - свидетелката е категорична, че двете с ищцата са вървели на
тротоара по ул. Ладога, посока 20-та поликлиника, където имало непочистени от лед
участъци, ищцата се подхлъзнала и паднала.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че липсва виновно
противоправно поведение на работниците и служителите, натоварени с изпълнението
на възложената работа, тъй като за Столична община съществува задължение да
стопанисва уличната мрежа в регулационните граници на града, съгласно чл.30 ал.4 от
Закона за пътищата/ЗП/ и пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание пар.7 т.7 от ПЗР на ЗМСМА и чл.8, ал.3 и ал.5 от ЗП, а собствеността на
пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на
посочената по-горе разпоредба на чл.8, ал.5 от ЗП. По силата на чл.31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, в чл.30, ал.4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите, като част от
5
уличната пътна мрежа на съответното място, се организира от съответната община. С
разпоредбата на чл.167 ал.1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗП, да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат
мерки за отстраняването им. Неизпълнението на тези дейности от Столична община,
чиято собственост е пътят и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя
ангажиране на отговорността на ответника при доказано увреждане на ищцата и
наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и бездействието на
работниците и служителите, натоварени с изпълнението на възложената работа от
ответника, а обстоятелството, че Столична община е сключила договори за
снегопочистване за част от улиците на територията на общината, ведно с прилежащите
им тротоари, предвид законовите й задължения, посочени по-горе, не я освобождава от
отговорност.
Без значение за отговорността по чл. 49 ЗЗД е на кого са били възложени
действията по ремонт и поддръжка на тротоарите в конкретния район, респ. – кой е
осъществил противоправното бездействие, с оглед на което се е стигнало до
настъпилия вредоносен резултат. Следва да се приеме, че е налице противоправност на
поведението на отговорните служители с оглед на обстоятелството, че в конкретния
случай не е изпълнено предписанието на нормативните разпоредби, касаещи
осъществяване на ремонт и поддръжка на тротоарите, така, че същите да са безопасни
за ползване.
Предвид горното съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето
основание - налице е противоправно бездействие на служители на Столична община,
намиращо се в пряка причинна връзка с претърпяното от ищеца увреждане и
ангажиращо гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника като работодател.
Задължение на Столична община е да поддържа пътищата в изправно състояние, което
да служи в интерес на гражданите и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 28 от
Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община,
общинска администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от същата Наредба изяснява, че
поддържането включва полагането на системни грижи за нормалната експлоатация, с
оглед на което не е изпълнено основно задължение на ответника.
При определяне размера на обезщетението съдът следва да изхожда от
критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно понятие,
а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на дееца и
отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2/. При определяне на размера следва да се имат предвид няколко
групи обстоятелства. На първо място тези, касаещи конкретното състояние на ищцата
– нанесено е счупване, което е довело до пълно обездвижване за период от няколко
месеца, което обездвижване се е дължало на това, ищцата не е могла да стъпва на
крака си и същият е бил неподвижен, имала е затруднение при извършването на
рехабилитация и раздвижване преди пълно зарастване на оперативната рана;
приложено е оперативно лечение, като са поставени метална пластина и винтове,
които не са премахнати; имало е период, в който ищцата е зависела изцяло от чужди
грижи; имало е нужда от рехабилитация; раната е зараствала с усложнения, събиране
на гной, което е налагало дълбокото й почистване от лекар; към настоящия момент
ищцата изпитва затруднения при придвижването си и има дефицит на движението,
като има намален обем на движението с 25 %; изпитва болки при определени
климатични условия и движение. Следва да се отчете значителният по
продължителност оздравителен период от 3 месеца, продължителният период на
търпене на интензивни болки – около 2 месеца, както и продължаващия и
6
понастоящем дискомфорт и болки в определени ситуации. Като съобрази
горепосоченото и икономическите условия в страната през този период, както и че от
деня на злополуката до изготвяне на заключението са изминали почти две години, но
ищцата все още продължава да търпи периодични болки в зоната на фрактурата, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е
в размер на 10 000 лв., каквото е и претендираното от Б. обезщетение. Посочената
сума е дължима от ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 07.02.2023 г. до окончателното й погасяване.
По иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
Предявен е иск за сумата от 5493,89 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищцата за извършени от нея разходи за лечение и
възстановяване вследствие на процесния инцидент от 07.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на инцидента до погасяване на
задължението.
В тежест на ищцата по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът /бездействието на негов служител или лице, на което е възложил във
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на тротоара/, в причинна
връзка с което да е настъпил процесният инцидент, от който ищцата е претърпяла
твърдените имуществени вреди в посочения размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Установиха се по-горе предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника във връзка с процесното травматично увреждане. Претендираната от ищцата
сума за имуществени вреди от 5493,89 лева е формирана от твърдени разходи за
лекарства, помощни средства, транспорт, прегледи и др., подробно посочени в молба
от 30.07.2024 г. За установяване на разходите са ангажирани писмени доказателства
/фискални бонове за платени суми, фактура/, както и свидетелски показания.
Ответникът е оспорил връзката на представените фискални бонове, удостоверяващи
заплащането на различни продукти и услуги, с процесното травматично увреждане.
Следва да се посочи, че представените фискални бонове и фактура удостоверяват
покупката на определени лекарствени и други продукти, за които обаче не е
установено по делото, че са във връзка с процесното травматично увреждане и
последвалото лечение. На вещото лице по допуснатата СМЕ не е поставен въпрос за
връзката на удостоверените като закупени продукти с процесното увреждане, поради
което сборът от тях не следва да бъде присъждан на ищцата. По отношение на
издадената фактура от 13.02.2023 г. от МБАЛ Света София за сумата от 1834,80 лева,
следва да се посочи, че същата следва да бъде присъдена. Установява се, че разходът е
направен в МБАЛ Света София, където видно от приложената по делото епикриза,
ищцата е била хоспитализирана на 10.02.2023 г. във връзка с процесния инцидент, и
където е извършена оперативната интервенция. Установява се и претендираният
разход в размер на 1500 лева за разходи по извършената рехабилитация. От
показанията на свидетелката Галина Петкова е видно, че същата е посещавала ищцата
в дома й около 60 пъти за извършване на процедури по рехабилитация, като при всяко
от тях ищцата й е заплащала сумата от 25 лева. От показанията на свидетелката П се
установява и направеният от ищцата разход за инвалидна количка и проходилка в
размер на 400 лева, като свидетелката сочи, че същите били закупени на старо, чрез
направена онлайн поръчка. От показанията на свидетелката Н се установява и
твърденият от ищцата разход в размер на 200 лева за преглед, снимки и поставяне на
7
гипс в 20-та поликлиника. Ищцата претендира и сумата от 800 лева, представляващи
разходи за транспорт за 35 посещения на манипулационна за превръзки и почистване
на раната. За установяване на този разход са събрани гласни доказателствени средства
чрез показанията на свидетелката Неда Недева, която сочи, че придружавала ищцата за
превръзки три пъти седмично, в продължение на около три месеца. При всяко
посещение на лечебното заведение ищцата заплащала сумата между 20 и 30 лева за
транспорт с такси. Фактът, че ищцата периодично е ходила на смяна на превръзките се
установява и от показанията на свидетелката Г. Общо установените посещения за
периода от 3 месеца са 36, като средният разход при всяко от тях възлиза на 25 лева.
Установеният разход е 900 лева, като ищцата претендира сумата от 800 лева, която
следва да бъде уважена в пълен размер.
Ето защо се налага извод, че по делото се доказа, че във връзка с процесния
инцидент ищцата е претърпяла имуществена вреда в размер на сумата от общо 4734,80
лева, до който размер искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер като неоснователен. Законната лихва върху сумата не може
да бъде присъдена преди съответният разход да е бил направен, респ. в случая не може
да бъде присъдена от момента на увреждането. Установена е точната дата единствено
на извършения разход от 1834,80 лева – на 13.02.2023 г. и на сумата от 200 лева – на
07.02.2023 г. По отношение на тях законната лихва следва да бъде присъдена от
съответната дата, а по отношение на останалите разходи – от 31.05.2023 г., последният
ден от процесния период, за който се претендират имуществените вреди.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за
ответника.
Ищцата претендира адв. възнаграждение в размер на 2000 лева, като ответникът е
направил възражение за прекомерност, което е основателно. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, и като се вземе предвид фактът, че производството е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, следва да бъде
определено възнаграждение в първоначален размер от 1300 лева. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 2253,66
лева, пропорционално на уважената част от предявените искове, от която сума: 589,40
лева държавна такса, 427,95 лева възнаграждение за вещо лице и 1236,31 лева
адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение
в първоначален минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ/, като на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 4,90 лева, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“
№ 33 да заплати на Р. Д. Б., ЕГН ********** сумите, както следва:
- сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/ на осн. чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата,
вследствие на претърпени от нея болки и страдания от травматично увреждане –
счупване на долен крайник, вследствие на подхлъзване и падане по непочистен от сняг
тротоар към общински път на ул. „Ладога“ в гр. София на 07.02.2023 г., ведно със
8
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 07.02.2023 г. до
окончателното й погасяване;
- сумата от 4734,80 лева /четири хиляди седемстотин тридесет и четири лева и
80 стотинки/ на осн. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени на ищцата за извършени от нея разходи за лечение и
възстановяване вследствие на травматично увреждане – счупване на долен крайник,
вследствие на подхлъзване и падане по непочистен от сняг тротоар към общински път
на ул. „Ладога“ в гр. София на 07.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 200 лева, считано от 07.02.2023 г. до погасяването, върху сумата от 1834,80 лева,
считано от 13.02.2023 г. до погасяването и върху сумата в пълен размер, считано от
31.05.2023 г. до погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 5493,89 лева като неоснователен;
- сумата от 2253,66 лева /две хиляди двеста петдесет и три лева и 66 стотинки/
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи направени по делото разноски,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на
Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата от
4,90 лева, представляваща разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част
на предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9