№ 7845
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря Вк.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110140727 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявен е иск от Б. М. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК,
срещу А. Н. З., ЕГН **********, с която се иска да бъде заместено съгласието на ответника
за пътуване на децата Н. А. З., ЕГН **********, и М. А. З., ЕГН **********, извън
пределите на страната, за неограничен брой пътувания, до държавите-членки на
Европейския съюз, за срок до навършване на пълнолетие на децата, придружавани от
майката или от бабата м.б. М., както и за издаване на паспорти.
В исковата молба се твърди, че е в интерес на децата на пътува извън България с
образователна и туристическа цел. Твърди се наличие на желание детето Н. да посети лятно
скаутско училище в Солун. Твърди се и двете деца да имат желание да пътуват в чужбина.
Сочи се да е налице спор с ответника по повод съгласието му за снабдяване на децата с
необходимите документи за пътуване. Навежда се и твърдение, че майката и семейството й
са собственици на туристическа компания.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, в който се заявява,
че ответникът е съгласен на децата да бъдат издадени паспорти, а по отношение на
пътуванията заявява, че разрешението следва да бъде съобразено с учебната програма на
децата, за да не се нарушава учебният им процес.
Съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е представен актуален социален
доклад на ДСП-Лозенец, в които е посочено, че основните грижи за децата се полагат от
майката, бащата е съобщил, че се вижда с децата всеки уикенд, съгласен е децата да пътуват
1
в чужбина, но иска да знае къде и с кого ще бъдат, като не желае да пребивават в една стая с
партньор на майката.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели. В тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.
на ВКС, ОСГК, е посочено, че изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на децата при пътуване извън страната налага разрешението за това да бъде дадено
за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също
до определени държави. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на децата, предвид което пътуването следва да бъде
предвидимо във времето и пространството, като изначално бъде изключена възможността
децата да бъдат отведени в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване, или в държави, с които България няма сключени договори за
правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г.
за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, както и в държави,
които прилагат законодателство, различно от светското. При пътуване на децата в чужбина
на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви,
състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на
данни за съществуващ конкретен и реален риск за децата, съдът определя параметрите на
разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на децата в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на децата да пътуват и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на децата е в техен интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Когато
разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на
необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване
да води до промяна в местоживеенето на децата, ако искането за разрешение не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на децата.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение искането на разрешение за
пътуване на децата извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че
да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на
конкретно защитения интерес на децата при излизането им в чужбина. В случая изрично е
посочена целта на пътуване – образователна и туристическа цел, посочен е и срок на
искането – до навършване на пълнолетие от децата, като пътуванията се осъществяват в
периодите, в които децата са във ваканция, както и конкретни държави, до които се иска
заместване на липсващо съгласие на единия родител – държавите-членки на Европейския
2
съюз. По делото се установява да е налице отказ на бащата да даде съгласие за пътуване на
децата в чужбина /независимо от обстоятелството същият формално да изразява съгласие,
тъй като не се спори да не е предприел необходимите правни и фактически действия за
снабдяване с нужните за пътуване в чужбина документи/. Предвид изложеното съдът
намира предявената претенция за допустима.
Между страните не се спори, а и от представените удостоверения за раждане се
установява, че същите са родители на децата Н. А. З., ЕГН **********, и М. А. З., ЕГН
********** /л. 12-13 от делото/. Ответникът не оспорва да е съгласен децата му да пътуват в
чужбина, като единствено заявява, че намира да е в техен интерес това да се случва в
периоди, в които децата са във ваканция.
Предвид изложеното съдът намира да е в интерес на децата да пътуват до посочените
дестинации с туристическа и образователна цел. По делото не се установява намерение на
ищцата за трайното извеждане на децата извън граница, промяна на местоживеенето им и
възпрепятстване възможността на другия родител да осъществява контакт с децата. Видно е,
че заявеното искане е за временно пътуване, а не за промяна на местоживеенето на децата.
На следващо място, пътуването на децата се иска до държавите-членки на ЕС, които са
страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца от 25.10.1980 г., поради което, в случай че децата бъдат задържани в чужбина извън
времевите рамки на настоящото съдебно решение, за ответника съществуват надлежни
правни средства за осъществяване на контрол на изпълнението на постановеното решение.
По делото не се доказа някакъв конкретен и реален риск за децата от пътуване до
посочените дестинации с посочените цели на пътуване, поради което съдът намира, че е
защитен интересът им.
По отношение на претендирания срок за заместване липсващото съгласие на ответника
предвид възрастта на децата /съответно 6- и 4-годишна възраст към момента на устните
състезания/ съдът намира, че заместване съгласието на родителя за период от време до
навършване на пълнолетие не е в интерес на децата, доколкото е възможна промяна в
обстоятелства, при които е заместено съгласието на бащата, както и не би имало достатъчна
предвидимост на условията, при които биха се осъществявали пътуванията. Поради това
следва да бъде определен срок на заместващото съгласие от шест години, считано от
влизане в сила на решението. Освен това, предвид посочените цели на пътуване, следва да
бъде определена продължителност на заместващото съгласие за всяко пътуване, като съдът
намира за подходяща продължителност от не повече от десет последователни дни за всяко
пътуване, в рамките на които би се осъществила посочената цел на всяко пътуване, като
всяко от пътуванията се осъществява единствено в периоди на учебни ваканции, определени
от МОН, за съответната година. Съдът намира, че следва да бъде определено, съобразно
направеното искане от ищцовата страна, децата да пътуват в чужбина, придружени от
майката или от бабата – м.б. М., тъй като намира, че така направеното искане е в интерес на
децата.
3
Предвид изложеното дотук съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото
съгласие на ответника за пътуване на децата за период от шест години, считано от влизане
в сила на решението, с туристическа и образователна цел, до държавите-членки на ЕС,
придружени от майката или от бабата м.б. М., в периодите на учебни ваканции,
определени от МОН за съответната година, при продължителност на всяко от
пътуванията от не повече от десет последователни календарни дни. Следва да бъде
уважена и претенцията за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорти на
децата.
Относно разноските по делото.
Страните не претендират присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на А. Н. З., ЕГН **********, за издаване на паспорти и за
пътувания на децата Н. А. З., ЕГН **********, и М. А. З., ЕГН **********, придружени от
майката Б. М. М., ЕГН **********, или от бабата м.б. М., за срок от шест години, считано от
влизане в сила на решението, до държавите-членки на ЕС, с туристическа или образователна
цел, с продължителност на всяко пътуване за не повече от десет последователни календарни
дни, като пътуванията се осъществяват в рамките на учебните ваканции, определени от
МОН за съответната година.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4