Решение по КНАХД №287/2025 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от „Аква Темпус” ООД, [ЕИК], с адрес: гр. София, ПК 1504, район Оборище, ул. „Марин Дринов” № 5А, ет.2, представлявано от управителя Ц. А. О., против решение № 187/04.07.2025 г., постановено по АНД № 478/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-2400228/14.02.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните доказателства по делото и напълно е игнорирал твърденията на жалбоподателя. Иска се да бъдат отменени решението на ВРС и потвърденото с него НП. Претендират се разноски за процесуално представителство през въззивната съдебна инстанция.

Ответната по делото страна: директор на ДИТ-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава, тъй като обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд приема за установено следното: жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за оспорване и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

По делото се установява следната фактическа обстановка: на 11.12.2023 г., 12.12.2023 г., 20.12.2023 г., 09.01.2024 г., 11.01.2024 г., 12.01.2024 г. и 15.01.2024 г. били извършени проверки от органите на ДИТ-Видин, с предмет спазване на трудовото законодателство, в обект „Реконструкция на канализационен колектор № II от РШ 138 до КПС I, гр. Видин” и по документи на касатора. Били установени нарушения на трудовото законодателство. Изготвен бил протокол за осъществената проверка № ПР2347765/15.01.2024 г., в който са описани установените нарушения и са дадени предписания със срок за изпълнението им. В т.10 е било предписано на работодателя във вътрешните правила за работна заплата да определи минимални стойности или диапазони на основните заплати по длъжности, съгласно чл.22, ал.3, т.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, със срок за изпълнение 19.01.2024 г.

На 05.11.2024 г. и 06.11.2024 г. била извършена последваща проверка по документи във връзка с изпълнение на дадените предписания, при която е прието, че даденото предписание по т.10 не е надлежно изпълнено в указания срок до 19.01.2024 г.

На 19.12.2024 г. органите на ДИТ-Видин приели, че е налице нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и съставили АУАН № 05-2400228/14.12.2025 г. Управителят на дружеството депозирал възражения във връзка с констатациите в АУАН, като са описани действията, които са били предприети във връзка с изпълнение на даденото предписание, както и че то е било изпълнено своевременно, като били приложени и съответни писмени доказателства.

Наказващият орган не кредитирал възраженията на представителя на дружеството и издал процесното постановление, с което му наложил имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.

Съставът на ВРС приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, поради което потвърдил НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка районният съд формирал погрешни изводи, като с решението си потвърдил НП.

Тази констатация не се споделя от настоящия касационен състав. Напротив, от събраните доказателства се налага обоснован извод, че от страна на дружеството не е извършено процесното нарушение.

Както в АУАН, така и в НП се сочи, че дружеството не е изпълнило даденото задължително предписание по т.10 от протокола за извършена проверка от 15.01.2024 г. в рамките на указания срок за изпълнение до 19.01.2024 г.

Представените писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните гласни такива пред ВРС установяват, че дадените предписания в т.10 от протокола за проверка от 15.01.2024 г. в действителност са изпълнени своевременно. Приложени са убедителни доказателства, сочещи, че актуализираните документи: Вътрешни правила за работна заплата и Правилник за вътрешния трудов ред, са били изпратени по ел. поща на служител в дружеството на 18.01.2024 г., като от същия е видна достоверната дата, на която са били изпратени същите. Описаните документи са били изпратени и на други служители, както и на трети лица по имейл. Същевременно на 17.01.2024 г. е издадена заповед, с която се задължават техническите ръководители на обекта да запознаят работниците и служителите с издадените вътрешни правила и правилник. Освен това въпросните документи са били изпратени по имейл на свид. Н., която ги е разпечатала и ги е поставила на табло, в базата на дружеството в гр. Видин, до което табло имат достъп всички работници и служители на обекта. От своя страна техническите ръководители на обекта са извършвали ежедневен инструктаж на работниците, като освен това са ги запознали и с тези документи.

Според разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред, с вътрешните правила за работната заплата и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. По делото не е спорно, че работодателят е предоставил на работниците и служителите въпросните правилници, които са били постоянно на тяхно разположение, с оглед мястото на което са поставени. Спори се относно момента на предоставянето им, а именно дали това е станало преди 19.01.2024 г., с оглед изпълнение на дадените предписания. Според съставът на Административен съд Видин по делото са събрани достатъчно доказателства, които са били предоставени и на наказващия орган, сочещи, че работниците и служителите са били надлежно запознати с вътрешните правила за работна заплата и правилника за вътрешния трудов ред, от определените за това лица в дружеството (технически ръководители), както и че са били поставени на табло в базата на дружеството, до което работниците и служителите имат достъп по всяко време.

При това положение очевидно не е било осъществено процесното нарушение, противно на направения извод от въззивния съд. Не е налице нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 от КТ, тъй като в нея не е определен ред за запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с вътрешните правила за работната заплата. Всеки работодател може сам да определи начина на запознаване с конкретните правила. След като на работещите в дружеството е осигурена нормална възможност да се запознаят с тези документи, работодателят е изпълнил нормативно установените си задължения, свързани с осигуряването на работниците или служителите нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение.

В този смисъл дружеството, в качеството си на работодател, не е извършило вмененото му нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, поради което и не следва да носи отговорността по този текст. Наложената имуществена санкция е наложена при липса на правно основание за това, поради което е незаконосъобразна.

Неоснователни са доводите на ответника относно правилността и обосноваността на решението на ВРС. По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на наказващия орган за извършване на нарушението. ВРС е обсъдил едностранчиво само част от събраните доказателства, без да обърне внимание на твърденията на защитата, нито на представените от уличеното лице доказателства, оборващи приетата за установена фактология в акта и постановлението. Това обосновава извод за незаконосъобразност на НП и съответно неправилност на решението на районния съд.

Предвид този изход на производството, основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция. Същите следва да бъдат определени по реда на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, като съобразно фактическата и правна сложност на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на дружеството-касатор разноски в размер на 130,00 лева, представляваща възнаграждение за реално осъществената от юрисконсулт правна защита пред въззивната инстанция, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния нормативно определен размер.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 187/04.07.2025 г., постановено по АНД № 478/2025 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 05-2400228/14.02.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05-2400228/14.02.2025 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”-Видин да заплати от бюджета си в полза на „Аква Темпус” ООД, [ЕИК], с адрес: гр. София, ПК 1504, район Оборище, ул. „Марин Дринов” № 5А, ет.2, представлявано от управителя Ц. А. О., разноски за процесуално представителство в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.