Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
гр.
Кюстендил, 11.04.2016 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, I с-в, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на секретаря
Я.А., като
разгледа докладваното от съдия Радев гр. дело № 223 по
описа на КРС за 2016г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 -
329 ГПК.
Образувано
е по искова молба от Р.В.Г., с ЕГН **********,***, адв.
кантора 13 срещу С.Н.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, за прекратяване на
гражданския им брак, сключен на 22.08.1990г. в гр. Кюстендил, Община
Кюстендил, Област
Кюстендил, чрез развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по
въпроса за вината. Заявено е след прекратяване на брака ответницата да носи
брачното си фамилно име – Г..
Oтветницата С.Н.И. е подала писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. В съдебното заседание на 11.04.2016 г., за
което е редовно призована, същата не се явява.
Кюстендилският районен съд, след като взе предвид
доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от оригинала на удостоверението за
граждански брак от 22.08.1990г., издаден от
Община Кюстендил въз основа на акт за сключен граждански брак № 1078, страните по делото са
сключили граждански брак на 22.08.1990г. в гр. Кюстендил, Община Кюстендил, като
след брака съпругата е приела да носи фамилното име – „Г.”.
По делото не се спори между страните, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като същите са се отчуждили отдавна, не
живеят в едно домакинство, като ищецът живее в Гърция, а ответницата в Англия.
Страните не желаят съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството
на брака. Горното се установява и от показанията на разпитаните по делото
свдетели, като свидетелката Е. Г. е дъщеря на страните.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното:
Искът за прекратяване на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 СК
като дълбоко и непоправимо разстроен, е основателен.
По делото не се спори между страните, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен. Брачната връзка съществува само формално,
поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
Съпрузите не желаят съдът да се произнася по въпроса за
вината за разстройството на брака им.
По
изложените съображения, съдът приема, че предявеният конститутивен иск за
развод е основателен и следва да бъде уважен, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Ищцата е заявила искане след прекратяването
на брака да продължи да носи брачното си фамилно име - Григорова.
По разноските:
Съгласно
чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК
когато няма вина, направените разноски остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили.
При
завеждане на делото ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 25.00 лева, която
съдът определя за окончателна държавна такса по молбата за развода по исков
ред. По арг. от чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК, разноските за държавната такса за развода и за адвокатско
възнаграждение остават в тежест на страната, която ги е направила.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Р.В.Г., с ЕГН **********,***, адв.
кантора 13 и С.Н.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, сключен на 22.08.1990 г., за което е издаден
акт за граждански брак № 1078/22.08.1990 г., на основание чл. 49 ал. 1 СК,
като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината
за разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака С.Н.И., с ЕГН **********, да
продължи да носи брачното си фамилно име – „Г.”.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ОС - Кюстендил в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: