№ 21617
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110116300 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 415
ГПК вр. чл. 411 КЗ вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „************” АД ЕИК: ********* е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника
„*********“ АД ЕИК: ********** за следните суми: 1087,18 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” и разходи за определянето му, заедно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и 356,43 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 03.01.2021 г. – 03.01.2024 г. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил
марка “Ауди”, модел “А3”, с рег. № *******. Поддържа, че вредите са на
стойност 1072,18 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на
1
обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента,
поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след
покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира
същата, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Претендира разноски.
Ответникът „*********” АД оспорва исковете, като поддържа, че
платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди и
релевира възражение за съпричиняване на ПТП. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска по 415 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С протоколно определение от 19.09.2024 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
2
Спорни между страните са въпросите, в какъв размер е възникнало
регресното вземане и дали е било налице съпричиняване на ПТП, от което
произтичат щетите.
Относно механизма на произшествието вещото лице, изготвило
автотехническата експертиза дава заключение, че при извършване на маневра
„ ляв завой “ от страна на водача на л.а. „Ауди А3“ в посока към ул. „****“ от
бул. „******“ с посока кв. „Обеля“ , мотоциклет „Хонда“ с рег. № *******
попътно го изпреварва отляво , като траекториите им на движение се пресичат
и настъпва удар между тях. Вещото лице посочва още, че от техническа
гледна точка и от приложените по делото доказателства, в т.ч. и маркировката
на пътя, за която вещото лице е приложило снимков материал към
експертизата , може да се направи извод, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на мотоциклета , който в района на
ПТП се е движил в лентата за насрещно движение , изпреварвайки колона от
спрели автомобили при наличие на двойна непрекъсната линия на пътното
платно . Съдът не кредитира заключението в частта , в която е посочено , че
причина за ПТП е и поведението на водача на л.а. „Ауди А3“ с рег. №
********, който при маневра „ляв завой“ не се е убедил , че зоната отляво на
превозното средство е свободна , за безопасно извършване на маневра.
Доколкото от доказателствата по делото се установява, че има две ленти в
едната посока и водачът на автомобила се е двежил в вай-лявата лента , при
предприемането на маневра „ляв завой“ същият не е имал задължение да
предвижда , че върху непрекъснатата линия , разделяща двете платна за
движение се движи мотоциклетист, доколкото е налице забрана за движение
върху непрекъсната линия и за нейното пресичане на пътното платно за
навлизане и движение в лентата за насрещно движение- чл. 68, ал.1 от
ППЗДвП.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ /неоспорено от
страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/ средната пазарна стойност на ремонта,
без прилагане на коефициент на овехтяване, е 1038,20 лева. Регресното
вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размер на вредите. Съдът
приема, че сумата 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ,
3
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Общият размер на дълга възлиза на 1053,20 лева, до която
сума искът следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен.
В показанията си пред съда свидетелката М. Б. – водач на увредения
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ******** заявява, че на 09.09.2019г. ,
управлявайки посочения автомобил е предприела маневра завиване на ляво от
лявата лента по посока на движението й , като в този момент в нея се удря
моторът, карал почти в насрещната лента, върху непрекъсната маркировка,
който се е опитвал да изпревари движението от ляво.
Водачът на мотоциклета „Хонда ФТ 500“ с рег. № ******* – свидетелят
Р. Г., потвърждава, че се е движил по средата на пътното платно. Твърди, че
след настъпилото ПТП не е имало спор за вината и че той е бил виновен, тъй
като не е имал право да управлявал мотора по средата на пътното платно.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за
наличие на главен дълг в размер на 1053,20 лева.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата
гражданска отговорност/ към застрахователя по имуществената застраховка е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава
/в този случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на
поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава
е необходимо покана. От представената покана, съдържаща входящ номер на
ответника се установява, че покана е отправена и получена от ответника на
05.11.2019 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да
определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне
на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи
4
за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената
преписка да не е съдържала всички необходими документи. Срокът, който се
брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а когато
последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ето защо ответникът е следвало да
извърши плащане в срок до 04.12.2019 г. /първият присъствен ден след
изтичане на 30 дни/. След тази дата изпада в забава.
Доколкото мораторната лихва се претендира за периода от 03.01.21г. до
03.01.2024г., длъжникът е бил в забава , като размерът на мораторната лихва,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК върху размера на приетото за
доказано главно вземане , възлиза на 345,29лева , за която сума и период
искът следва да бъде уважен, и отхвърлен за гтгорницата над този размер.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски , съразмерно на
уважените искове, които по заповедното производство следва да бъдат
присъдени в размер на 96,87лева за юрисконсултско възнаграждение и
държавна такса, и в исковото производство – в размер на 397,19лева – за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещо лице и за
свидетел.
Съразмерно на отхвърлените искове на ответника се следват разноски за
исковото производство / доколкото в заповедното такива не са направени / в
размер на 11,25лева – за депозити за вещо лице, свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК вр. чл. 411
КЗ вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „*********” АД, ЕИК **********
дължи на „************” АД, ЕИК ********* следните суми: 1053,20 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка “Ауди”
5
модел “А3”, с рег. № *******, настъпили вследствие на застрахователно
събитие от 09.09.2019 г., и разходи за определянето му, заедно със законната
лихва от 04.01.2024 г. до погасяване на задължението, както и 345,29лева ,
представляваща мораторна лихва за периода 03.01.2022 г. – 03.01.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
1129/2024г. по описа на СРС ,138с-в , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на регресно вземане за горницата до пълния предявен размер от
1087,18 лева , както и искът за установяване на мораторна лихва за забава за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 356,43лв. .
ОСЪЖДА „********* ”АД, ЕИК ********** да заплати на
„************” АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
397,19лева - разноски в исковото производство , и сумата от 96,87лева-
разноски по заповедното производствопо ч. гр.д. № 1129/2024г. по описа на
СРС, 138 с-в .
ОСЪЖДА „************” АД, ЕИК ********* да заплати на
„********* ”АД, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
11,25лева - разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6