Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр.
Велико Търново, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана И. разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10211/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба на Ж.И.Ж. ***, чрез *** И. И., срещу Решение № 98/05.06.2023г. по НАХД № 739/2022 г. на Районен съд-гр. Горна Оряховица, с което е потвърдено НП №
35-0001243 от 14.11.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр. Плевен. Според касатора решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон. Развива доводи, че деянието е такова по чл. 93,
ал. 2 от ЗАвП, а не по ал. 1 на нормата. Счита, че при съставянето на НП са
нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, тъй като липсвало
ясно, пълно и точно описание на нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Налице било противоречие между словесното описание на нарушението и
правната му квалификация. Съдът бил потвърдил НП за неописан фактически състав,
при лисата на единство между мотивите на съдебното решение и описанието на
извършеното нарушение в НП. По тези съображения се иска отмяната на решението
на районния съд и на наказателното
постановление. Претендира направените разноски.
Ответникът
по касационната жалба – директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Плевен,
не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, по следните съображения:
С
Решение № 98/05.06.2023г. по НАХД
№ 739/2022 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица е потвърдено Наказателно постановление № 35-0001243
от 14.11.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.
Плевен, с което на Ж.И.Ж. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвП/, е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 18, т. 4 от
Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
на МТ за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка.
За
да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 28.10.2022
г. служители в администрацията на ответника се намирали на гл. път I-5
Русе-Габрово, км. 91+200. Спрели за проверка товарен автомобил
"Мерцедес", кат. N3, рег. № *** с маршрут на движение от Сливо поле до
Стара Загора, видно от пътен лист № 8871076. Превозното средство извършвало
превоз на товар за собствена сметка (електрозаварена мрежа), като видно от представения
трудов договор жалбоподателят работи в дружество "ИС Сити газ" ООД на
длъжност "шофьор тежкотоварен автомобил". При извършване на
проверката по документи, жалбоподателят не представил заповед по чл. 18, т. 4
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на едноличния търговец, или управляващия
юридическото лице за чиято сметка се извършва превоза, или упълномощено от тях
със заповед лице. Против жалбоподателя бил съставен АУАН № 329879/28.10.2022 г.
за констатираното нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
АУАН бил връчен на Ж. на същия ден за запознаване със съдържанието и подписан
без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения по акта. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.
При тази фактическа обстановка районният съд
е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Изложил е подробни мотиви, че от събраните доказателства се
установява, че на 28.10.2022 г. Ж. е извършвал превоз за собствена сметка на
дружеството, в което е работил на трудов договор. Същевременно към момента на
извършване на проверката, както и до приключване на административнонаказателното
производство, същият не е представил на контролните органи, пред
административнонаказващия орган и пред съда, заповед на управителя на
дружеството - "Инженерингова компания Сити газ" ООД, въз основа на
която на 28.10.2022 г. жалбоподателят е бил задължен да управлява товарен
автомобил "Мерцедес", кат. N3, рег. № *** с маршрут на движение от
Сливо поле до Стара Загора, за превозване на товар – електрозаварена мрежа за
сметка на дружеството, в качеството му на работник по трудов договор, назначен
на длъжност "шофьор тежкотоварен автомобил". Въззивният съд е обсъдил
представената с жалбата до съда заповед № 9/10.08.2022 г., като е посочил, че
същата е обща и не се отнася за конкретния превоз на товар за собствена сметка,
извършван на 28.10.2022 г. от Ж. по маршрута, описан в пътния лист, каквото
следва да е съдържанието на всяка заповед по смисъла на чл. 18, т. 4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. С оглед изложеното е счел, че законосъобразно е наложено
наказание глоба в размер от 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон
за автомобилните превози с обжалваното НП.
При
така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира,
че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на
материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото
доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал до правни и фактически
изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да
бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване
на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с
възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи.
Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на
съдебния акт.
Неоснователно
е възражението в касационната жалба за неправилно квалифициране на нарушението. Разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП урежда случаите, когато водач извършва превоз без да
съществуват документи, изискуеми от съответните нормативни актове, а ал. 2 на
чл. 93 – случаите, когато водачът не представи в момента на проверката иначе
съществуващи документи. В настоящия случай по безспорен начин се установява, че
касаторът е извършвал превоз за собствена сметка, като не само до издаване на
наказателното постановление, но и до приключване на съдебното дирене, вкл. пред
настоящата инстанция, не е представил заповед по чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8
от 27.06.2008 г. Посочената разпоредба изисква при извършване на превози на
товари за собствена сметка водачът да представи при поискване от контролните
органи заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за
чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице;
в заповедта се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете
на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. Тоест за всеки
конкретен превоз предварително следва да бъде съставена отделна заповед. Това
налага изводът, че такава заповед не съществува, при което правилно нарушението
е санкционирано на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Изцяло се споделят
изводите на ГОРС по отношение на представената заповед № 9/10.08.2022 г. на управителя
на „Инженерингова компания Сити газ“ ООД.Със същата е разпоредено Ж.Ж. да
управлява всички автомобили, регистрирани към дружеството и всички автомобили,
взети под наем от „Строй инженеринг С“ ЕООД. Видно е, че тази заповед изобщо
няма съдържанието, изисквано от чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г.
и не представлява заповед по смисъла на този текст, поради което същата не може
да бъде основание за прилагане на по-леко наказуемия състав на чл. 93, ал. 2 от
ЗАвП.
Неоснователно е възражението
на касатора за неясно описание на нарушението. Обратно на твърдяното пред
районния съд и пред настоящата инстанция, актът и наказателното постановление
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в чл.
42, съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Установената в АУАН фактическа обстановка
е коректно възпроизведена в наказателното постановление, при изяснени всички
елементи на съставомерното деяние от обективна и субективна страна. Не е налице неяснота при описанието на
нарушението, която да е препятствала
нарушителя да разбере в извършването на какво деяние е обвинен и да организира
защитата си по фактите или по правото. Не
са налице нарушения на процедурата по установяване на административното
нарушение и ангажиране на съответната отговорност.
По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
установената в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП забрана на водача на МПС, с което се
извършва превоз за собствена сметка на товари /което е безспорно по делото/, да
управлява това превозно средство без документ, който се изисква от
подзаконовите актове по прилагането на ЗАвП, в случая от цитираната по-горе
норма на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. Деянието осъществява фактическия
състав на визираната в наказателното постановление норма на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвП и е основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба. В конкретния случай както в административната, така и в
съдебната фаза на производството не се е установило предварителното издаване на
заповед по чл. 18, т. 4 от Наредба № № Н-8 от 27.06.2008 г., която да не е била
представена от водача при извършената му проверка. Извършена е правилна
квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение
наказание "глоба", в предвидения от закона абсолютен размер. Макар и
относително висок, явно този размер е определен от закона като справедлив,
съобразно презумираната степен на обществена опасност на деянието – в този
смисъл напр. Решение № 147 от 5.05.2016 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н.
д. № 10107/2016 г.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 98/05.06.2023 г. по
НАХД № 739/2022 г. на
Районен съд-гр. Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.