Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 13.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 31.01.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 2361/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.В.И. ***, ЕГН **********
против НП № 17-1006-002181 от 26.07.2017г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.3, т.4 от ЗДП, за нарушение на чл.139 ал.5
от ЗДП му е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/; - чл.183 ал.1,
т.1 от ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП му е наложена глоба в
размер на 10 лв. /десет лева/; - на основание чл.185 от ЗДП, за нарушение на чл.190
ал.3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 10 лв. /двадесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на процесуална и материална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не взема становище
по съществото на спора.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован , не се явява и не изпраща
представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 10.06.2017г., около 21.50 часа, по АМ ”Тракия”, в
района на км.73, в посока за гр.Пловдив,
е управлявал л.а. „Шевролет Каптива” с ДК№ ***, негова собственост, като не носел контролния
талон към свидетелството си за правоуправелние, движил се по републиканската
пътна мрежа с описаното пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или
по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по
реда на чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. Отделно от това имал глоба, наложена с НП и/или
ЕФ, незаплатена в срока за доброволно плащане.
Гореописаните
нарушение били установени от автопатрул на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик,
в състава на който били св.К. Р., който съставил против жалбоподателя АУАН № 190497
от 10.06.2017г. за извършени нарушения съответно по чл.100 ал.1, т.1, - чл.139
ал.5 и чл.190 ал.3 от ЗДП.
Въз основа
на този акт било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 19.11.2019г., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 21.11.2019г., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя-св.Р..
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е частично основателна, макар и
не по съображенията изложени в нея, а поради следното:
Относно нарушението
по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП.
Установи се
категорично от показанията на актосъставителя, че на посочените в НП дата, час
и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като не е носел и респ. не
е представил пред проверяващите контролния талон към свидетелството си за
правоуправелние.
Индиция, че към
момента на проверката жалбоподателят е управлявал процесното МПС и не носел в себе си въпросните
КТ се извежда и от това, че в АУАН той не е направил никакви конкретни оспорвания
в тази насока, като например да запише, че носи КТ. Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН
не е длъжен да се брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил
такива не означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал
възможността да направи такива, но не е направил, а след това с въззивната
жалба навежда възражения против констатациите в акта и НП, то това винаги
следва да се преценява с оглед оценка на достоверността на последващите
възражения. В случая горното косвено индицира, че към момента на проверката
жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН, пренесени
после и в НП и по –специално с това, че не е носел КТ към СУМПС.
С това е осъществен съставът на
администартивното нарушение по чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП, която правна норма
императивно разписва, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него, за което пък правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183
ал.1, т.1 от ЗДП.
Относно нарушението
по чл.139 ал.5 от ЗДП.
Установи се безспорно
по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, за което не е била
заплатена винетна такса по смисъла на чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. Голословни и
доказателствено необезпечени останаха твърденията на жалбоподателя във
въззивната жалба в смисъл, че за автомобила била заплатена винетна такса и
имало издаден винете стикер, който обаче се бил разлепил и паднал от стъклото
на автомобила, където бил залепен.
Св. Р. бе
категоричен, че на стъклото на автомобила не е имало никакъв винетен стикер,
нито е видял, защото очевидно не му е бил показан, дори разлепен и паднал от
стъклото такъв. Бе категоричен и в това, че когато един винетен стикер се
залепи на стъклото на конкретен автомобил е абсолютно невъзможно да се саморазлепи
и падне от само себе си. Поясни, че дори с голи ръце е трудно да бъде разлепен
такъв стикер, а това е ноторно и за настоящия съдебен състав.
Тук също важи
казаното по-горе, а именно - индиция, че към момента на проверката
жалбоподателят е управлявал процесното
МПС без заплатена винетна такса се извежда и от това, че в АУАН той не е
направил никакви конкретни оспорвания в тази насока, като например да запише,
че е заплатил такава такса. В случая това косвено индицира, че към момента на
проверката жалбоподателят е бил съгласен с фактическите констатации в АУАН,
пренесени после и в НП и по –специално с това, че не е била заплатена винетна
такса за управляваното МПС.
С това е осъществен съставът на
администартивното нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДП, която правна норма
императивно разписва, че движението
на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, за което пък правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.179
ал.3, т.4 от ЗДП, в редакцията й към инкриминираната дата.
С оглед на всичко
казано до тук съдът намира, че НП в частта му, с което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя на основание чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с
чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП и на основание чл.179 ал.3, т.4 от ЗДП, във вр. с
чл.139 ал.5 от ЗДП е правилно и законосъобразно, при което ще следва да се
потвърди.
Относно нарушението
по пункт ІІІ от НП.
Съдът намира, че
постановлението в частта, с което е ангажирана отговорността на жалбоподателят
на основание чл.185 във вр. с чл.190 ал.3 от ЗДП, е незаконосъобразно и следва
да се отмени.
От описаното в НП
става ясно, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за това, че на
процесната дата е бил водач на МПС, като е имал глоба, наложени с НП и/или ЕФ,
незаплатена в срока за доброволно плащане, т.е. че водачът не
бил изпълнил задължението си по чл.190 ал.3
от ЗДП, който предвижда, че наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или
съдебното решение или определение на съда при обжалване. Само следва да се маркира, че от така
описаното не може да стане ясно нито с какъв санкционен акт е била наложена
глобата /с НП и/или ЕФ/, още по-малко пък каква и за какво е тези глоби, кога е
изтекъл срокът за доброволното й плащане и т.н., което опорочава процесното НП,
заради неспазването на изискванията за описание на нарушението по смисъла на
чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН.
Дори обаче такъв
порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е незаконосъобразно, т.к.
посочената като нарушена разпоредба на чл.190 ал.3 от ЗДП не води до
административнонаказателна отговорност, доколкото само определя срок за
доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се
поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането.
Абсурдно е да се обосновава административнонаказателна отговорност с
незаплащане на публично задължение. Казано с други думи, неплащането на глоба в
срока за доброволно изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба.
Последиците при неспазване на срока по чл.190 ал.3 от
ЗДП имат друг характер и се изразяват в предприемане на мерки за
принудително изпълнение на задължението и/или налагане на принудителна
административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по реда на чл. 171, т.1,
б.”д” ЗДП, за нарушение на чл.190 ал.3 от
ЗДП.
При
определяне размера на глобите по пункт І и ІІ от НП, т.е. по чл.183, ал.1, т.1
и по чл.179 ал.3, т.4 от ЗДП /в редакцията към инкриминираната дата/ наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания. След като АНО е отчел степента на обществена опасност на конкретните
нарушения, правилно е наложил нормативно фиксираното по вид и абсолютен размер
наказание - глоба от 10 лева за първото нарушение и от 300 лева – за второто, с което ще се постигнат целите на
наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изхода от
делото и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция са направени деловодни
разноски в общ размер от 13.71 лева – платени пътни разходи на св.К.Р., то
същите по силата на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.1 от НПК, ще следва да се
възложат за плащане на жалбоподателя.
Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 17-1006-002181 от 26.07.2017г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на
МВР - Пазарджик, В ЧАСТТА, с което на И.В.И. ***, ЕГН **********, на основание
чл.183 ал.1, т.1 от ЗДП, във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в
размер на 10 лв. /десет лева/ и на основание чл.179 ал.3, т.4 от ЗДП, във вр. с
чл.139 ал.5 от ЗДП е наложена глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ НП № 17-1006-002181 от 26.07.2017г.
на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик,
В ЧАСТТА, с което на И.В.И. ***, ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДП, във
вр. с чл.190 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, като
незаконосъобразно.
На основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189 ал.3 от НПК
ОСЪЖДА И.В.И. ***, ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пазарджик, съдебно
деловодни разноски в размер на 13.71лв. /тринадесет лева и седемдесет и една
ст./.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: