Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр.Пловдив, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
въззивно отделение, Х-ти състав, в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Андреева въззивно граждански дело № 2393/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.С.И. с ЕГН ********** *** срещу
Решение № 2947/12.07.2019 г., постановено по гр.д. № 19819/2018 г. на Районен съд - Пловдив, ІI брачен състав, което се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н.С.И. против А.Б.И. иск по чл.59 ал. 9 от СК за промяна на мерки относно режима на
упражняване на родителските права по отношение на малолетното
дете Й.А.И., установени с Решение № 763/04.03.2018г. по бр. дело № 746/2018 г. на ПРС. Решението се обжалва
като незаконосъобразно, неправилно,
немотивирано и постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. При тези оплаквания се иска от
въззивния съд да отмени първоинстантционното решение в обжалваната част и
вместо него да постанови друго решение по същество, с което упражняването
на родителските права по отношение на малолетното
дете Й.А.И. да бъде предоставено на жалбоподателката.
Въззиваемият А.Б.И. оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че в обжалваната част, с която е отхвърлена
исковата претенция на Н.И. да й бъдат предоставени родителските права при
отглеждане на общото им дете Й. постановеното от РС-Пловдив решение е правилно
и моли се въззивния съд да го потвърди. Счита, че установеният режим на
упражняване на родителските права е подходящ и е в интерес на детето. В условията на евентуалност, ако съдът прецени,
че режимът на споделени родителски права е неподходящ за отглеждането на детето
и констатира наличието на необходимост родителските права да се предоставят на
единия родител, предявява насрещна въззивна жалба против същото първоинстанционно
решение. Обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него
против Н.С.И. насрещен иск и моли съдът да отмени решението в тази част и да
постанови решение по същество, с което да предостави на него упражняването на
родителските права върху детето Й..
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните
по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка,
намира следното:
Постъпилите въззивни жалби –
първоначална и насрещна, са процесуално допустими. Същите са депозирани в предвидения
от закона срок за обжалване, подадени са от легитимирани страни и са насочени
против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът дължи проверка и на атакуваното съдебно решение за допустимост,
доколкото същото се обжалва от двете страни във взаимодопълващи се части и в
този смисъл - в неговата цялост.
При проверката за допустимост на
първоинстанционното решение въззивният съд констатира, че същото е недопустимо,
тъй като произнасянето в диспозитива му не кореспондира с предметния обхват на
предявените от страните искове.
С подадената искова молба
жалбоподателката Н.С.И. е предявила иск в качеството си на майка и законен
представител на малолетната Й.А.И. срещу бащата на детето А.Б.И.. Претендирано
е на основание чл.59, ал.9 от СК съдът да промени утвърденото с Решение №
763/04.03.2018 год. на РС-Пловдив по гр. д. № 746/2018 год. упражняване на
родителските права съвместно от двамата родители по отношение на малолетното им
общо дето, като предостави упражняването им на майката Н.С.И., съобразно което
да се определи и местоживеенето на детето. Иска се определяне на нов режим на
свиждане спрямо бащата А.И. с детето, като същият е подробно описан в исковата
молба.
С отговора на искова молба бащата
на детето А.И. моли да бъде оставено без уважение искането на Н.С.И.. При
условията на евентуалност, в случай че съдът прецени необходимостта от
предоставяне на родителските права на единия от двамата родители, бащата е
предявил насрещна искова молба, с която е заявил искането си родителските права
да бъдат предоставени на него.
Производството пред РС – Пловдив
е протекло в рамките на две съдебни заседание, като видно от изготвения и приет
доклад по делото, съдът правилно и точно е формулирал предмета на исковите
претенции – иск и насрещен иск, и двата по реда на чл. 59, ал. 9 СК за
постановяване на решение, с което да се определи носителят на правото да
упражнява родителски права по отношение на малолетното дете Й.А.И.. По същия
начин е формулиран предмета на делото и в мотивите на първоинстанционното
съдебно решение.
В хода на производството по
делото съставът на РС - Пловдив е допуснал и събрал по делото множество доказателства
за изясняване на обективната фактическа обстановка и за изследване на
оптималния в полза на детето резултат. Към доказателствения материал са
приобщени писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети социален
доклад и справки от ТД на НАП-Пловдив, удостоверяващи финансовото състояние на
страните. Същите доказателства последователно и подробно са били анализирани по
отделно и в тяхната съвкупност в мотивите на обжалваното съдебно решение, като
първоинстанционният съд е развил аргументация в мотивите на решението, с която
е достигнал до краен извод за неоснователност на исковете.
Този
краен извод обаче по никакъв начин не е обективиран в диспозитива на
коментираното решение, което в този смисъл се явява недопустимо. Съдът не се е
произнесъл касателно упражняването на родителските права, а вместо това е
отхвърлил с първия абзац от диспозитива иск от майката за „изменение на
определените мерки на лични отношения с детето“, а от бащата с втория абзац на
диспозитива – за „изменение на режима на лични отношения с детето“. Очевидно е,
че производството не се води по повод подобни искови претенции. Подобно
отсъждане прави крайния акт недопустим, тъй като от решението следва да е ясно
по какво точно се произнася съдът. Още повече - отхвърлените искове също
формират сила на присъдено нещо, каквато в случая би се появила по отношение на
непредявени претенции, като разглежданите такива биха останали без произнасяне.
Макар подробни и коректно изготвени в случая, мотивите на решението не са част
от него и не могат да заместят това, което на практика е постановено. Ето защо решение е недопустимо, същото следва да бъде обезсилено и делото
следва да се върне за разглеждане от друг състав на РС Пловдив, който да се
произнесе по предявените искове.
С оглед обезсилването на
решението, в това производство разноски не се присъждат, а такива следва да се
присъдят при решаване на спора по същество.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2947/12.07.2019
год.,
постановено по гр. д. № 19819/2018 год., по описа на РС-Пловдив,
ІI брачен състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд -
Пловдив за разглеждане от друг състав на съда.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: