О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Пирдоп, 14.05.2018 г.
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в закрито
съдебно заседание на четирнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Донка Паралеева
като
разгледа докладваното от съдия Паралеева гр. дело № 48 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.129, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Я.Ц.С.,
ЕГН: ********** срещу „Ми Ем Трейдинг“ЕООД, ЕИК: *********, с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от не по-малко
от 1840 лв., представляваща дължима сума за възстановяване, получена от Димитър
Илиев- управляващ дружеството, без правно основание, за която сума има издадена
от РС-Пирдоп заповед за изпълнение. С исковата молба
е заявена и претенция за мораторна лихва, чийто размер е индивидуализиран в
допълнителна молба (160лв. за периода от 16.10.2017г. до завеждане на делото). Претендира
се и законна лихва върху главницата.
РС-Пирдоп
три пъти е оставял исковата молба без движение, като част от указанията и в трите съдебни разпореждания са били свързани
с индивидуализиране на претенцията за мораторна лихва, посочване вида на иска и
неговия петитум (доколкото в заповедта за изпълнение такава сума не фигурира) и
внасяне на дължимата държавна такса, която изчислена върху стойността, заявена
от ищцата- 160 лв. и съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, е в размер на 50 лв.
В срока за отстраняване нередовностите и след получаване на третото
разпореждане на съда от 17.04.2018г., в което ясно е указано да се конкретизира
дали искът за мораторна лихва е установителен или осъдителен и да се довнесе
държавна такса, ищцата е депозирала молба, в която изразява несъгласие с
указанието, свързано с необходимостта от внасяне на държавна такса по този иск
и счита, че няма основание за начисляване на определената от съда държавна
такса, тъй като вземането за мораторна лихва е акцесорно, а и според ищцата
съдът следвало да се произнесе относно размера на таксата по този иск при
решаване на делото. С тези заявления се изчерпва допълнителната молба на
ищцата.
Съдът намира, че е дал няколкократно
ясни и точни указания, подлежащи на изпълнение и ги е обосновал, като е указал
непротиворечиво и последиците в случай на неизпълнение на дадените указания(а
именно връщане на исковата молба в съответната част). На първо място, съдът не
намира основание да ревизира преценката си по отношение на дадените указания и
да ги отмени по реда на чл.25 ГПК. Това е така, тъй като искът за мораторна
лихва е оценяем, ищцата сама е определила размера му на 160 лв. и съответно
държавната такса за него се равнява именно на 50 лв. (минимума на таксата по
чл.2 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК).
Обстоятелството, че искът е акцесорен не променя характера му на самостоятелен
иск, различен от главния, който освен това е кумулативно предявен, т.е. подлежи
на разглеждане заедно с главния иск. Този иск не е от категорията искове, чиято
стойност се определя по справедливост, нито пък оценката му представлява
затруднение към настоящия момент (той е със стойност 160лв.), поради което
соченият от ишцата чл.70, ал.3 ГПК е неприложим. Освен това, характерът на
иска(осъдителен или установителен) продължава да не бъде уточнен и към
настоящия момент. Съдът намира, че е изпълнил в достатъчна степен задължението
си за съдействие на страната и не следва да продължава да води кореспонденция
със същата при изразено явно несъгласие от нейна страна с дадените указания. Съдът
е предоставил достатъчно възможности на страната-ищец да приведе исковата си
молба в частта, касаеща претенцията за мораторна лихва, в съответствие с
изискванията на ГПК, но това не е сторено, поради което законосъобразната
последица е съдът да осъществи задължението си, вменено му в чл.129, ал.3 ГПК и
да върне частично исковата молба, прекратявайки същевременно производството по
делото в частта за претендираната мораторна лихва.
След влизане в сила на настоящото определение, исковата молба в останалата
и част, ще бъде администрирана и изпратена на ответника за отговор.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА ЧАСТИЧНО, на основание чл.129, ал.3 ГПК, искова молба с вх. № 53/17.01.2018г., уточнена с допълнителни молби от
08.03.2018г., 11.04.2018г. и 10.05.2018г. на Я.Ц.С., в
частта относно заявената спрямо ответника „Ми Ем Трейдинг“ ЕООД претенция за присъждане на мораторна лихва в размер на 160лв. върху главницата по
делото, за периода от 16.10.2017г.
до 16.01.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 48 по описа за 2018 г. на Районен съд-Пирдоп.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на ищеца да се изпрати препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: