Определение по дело №48/2018 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 323
Дата: 14 май 2018 г.
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20181860100048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Пирдоп, 14.05.2018 г.

 

РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП, трети състав, в закрито съдебно заседание на четирнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  Донка Паралеева

                                        

като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр. дело № 48 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.129, ал.3 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Я.Ц.С., ЕГН: ********** срещу „Ми Ем Трейдинг“ЕООД, ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от не по-малко от 1840 лв., представляваща дължима сума за възстановяване, получена от Димитър Илиев- управляващ дружеството, без правно основание, за която сума има издадена от РС-Пирдоп заповед за изпълнение. С исковата молба е заявена и претенция за мораторна лихва, чийто размер е индивидуализиран в допълнителна молба (160лв. за периода от 16.10.2017г. до завеждане на делото). Претендира се и законна лихва върху главницата.

РС-Пирдоп три пъти е оставял исковата молба без движение, като част от указанията и в трите съдебни разпореждания са били свързани с индивидуализиране на претенцията за мораторна лихва, посочване вида на иска и неговия петитум (доколкото в заповедта за изпълнение такава сума не фигурира) и внасяне на дължимата държавна такса, която изчислена върху стойността, заявена от ищцата- 160 лв. и съобразно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е в размер на 50 лв.

В срока за отстраняване нередовностите и след получаване на третото разпореждане на съда от 17.04.2018г., в което ясно е указано да се конкретизира дали искът за мораторна лихва е установителен или осъдителен и да се довнесе държавна такса, ищцата е депозирала молба, в която изразява несъгласие с указанието, свързано с необходимостта от внасяне на държавна такса по този иск и счита, че няма основание за начисляване на определената от съда държавна такса, тъй като вземането за мораторна лихва е акцесорно, а и според ищцата съдът следвало да се произнесе относно размера на таксата по този иск при решаване на делото. С тези заявления се изчерпва допълнителната молба на ищцата.

 Съдът намира, че е дал няколкократно ясни и точни указания, подлежащи на изпълнение и ги е обосновал, като е указал непротиворечиво и последиците в случай на неизпълнение на дадените указания(а именно връщане на исковата молба в съответната част). На първо място, съдът не намира основание да ревизира преценката си по отношение на дадените указания и да ги отмени по реда на чл.25 ГПК. Това е така, тъй като искът за мораторна лихва е оценяем, ищцата сама е определила размера му на 160 лв. и съответно държавната такса за него се равнява именно на 50 лв. (минимума на таксата по чл.2 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК). Обстоятелството, че искът е акцесорен не променя характера му на самостоятелен иск, различен от главния, който освен това е кумулативно предявен, т.е. подлежи на разглеждане заедно с главния иск. Този иск не е от категорията искове, чиято стойност се определя по справедливост, нито пък оценката му представлява затруднение към настоящия момент (той е със стойност 160лв.), поради което соченият от ишцата чл.70, ал.3 ГПК е неприложим. Освен това, характерът на иска(осъдителен или установителен) продължава да не бъде уточнен и към настоящия момент. Съдът намира, че е изпълнил в достатъчна степен задължението си за съдействие на страната и не следва да продължава да води кореспонденция със същата при изразено явно несъгласие от нейна страна с дадените указания. Съдът е предоставил достатъчно възможности на страната-ищец да приведе исковата си молба в частта, касаеща претенцията за мораторна лихва, в съответствие с изискванията на ГПК, но това не е сторено, поради което законосъобразната последица е съдът да осъществи задължението си, вменено му в чл.129, ал.3 ГПК и да върне частично исковата молба, прекратявайки същевременно производството по делото в частта за претендираната мораторна лихва.

След влизане в сила на настоящото определение, исковата молба в останалата и част, ще бъде администрирана и изпратена на ответника за отговор.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА ЧАСТИЧНО, на основание чл.129, ал.3 ГПК, искова молба с вх. № 53/17.01.2018г., уточнена с допълнителни молби от 08.03.2018г., 11.04.2018г. и 10.05.2018г. на Я.Ц.С., в частта относно заявената спрямо ответника „Ми Ем Трейдинг“ ЕООД претенция за присъждане на мораторна лихва в размер на 160лв. върху главницата по делото, за периода от 16.10.2017г. до 16.01.2018г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 48 по описа за 2018 г. на Районен съд-Пирдоп.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на ищеца да се изпрати препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: