№ 20426
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20241110118217 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. В. Наумова-З. и Н. С. З., с която са предявени субективно и обективно съединени
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че всеки
от ответниците дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение от
11.01.2024 г. по ч.гр.д. № 70580/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по
отношение на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 711, вх. А, ет. 1, ап. 4, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответниците били собственици на топлоснабдения имот. Сочи, че в
случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово
разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Е. В. Николова,
подаден чрез адв. Д. Д. и такъв, подаден чрез адв. К. Ч.. В подадените отговори на исковата
молба се възразява, че същата е недопустима и неоснователна. Твърди се, че ответницата не
е била потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Сочи, че
собственик на имота е Столична община и липсват както твърдения, така и доказателства да
са налице основания за ангажиране отговорността на ответницата. Оспорва се до имота да е
доставяна топлинна енергия, съответно да се дължи цената й. Твърди се, че е нарушено
правото на ЕС във връзка с отчитането на доставената топлинна енергия. Наведено е
възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. С. З., подаден
чрез адв. Д. Димтров, в който исковата молба се оспорва като недопустима и неоснователна.
Поддържа, се е липсват данни за процесуалната легитимация на ответницата, тъй като
същата никога не е била собственик на имота, че не е внесена държавна такса в срок, както
и че по отношение на същия период и същия имот е водено гр.д. №66434/2022 г. по описа на
СРС, 118 с-в, по което има влязло в сила решение. Направено възражение за погасяване по
давност на претендираните суми.
С определение от 11.02.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач не изразява становище относно
основателността на исковете.
За да се произнесе, съдът съобразни следното относно допустимостта на
процеса:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 70580/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена
Заповед № 1317 от 11.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 31129/19.02.2025 г. Със заповедта е
разпоредено длъжниците Н. С. З. и Е. В. Н. да заплатят на заявителя сумите, както следва:
По отношение на Н. С. З.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 753,78 лв. за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 11.12.2023 г. в размер на 141,30 лв, цена на извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 13,72 лв. за периода от м. 11.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.01.2021 г. до 11.12.2023 г. в размер на 3,26 лв.
По отношение на Е. В. Н.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 753,77 лв. за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 11.12.2023 г. в размер на 141,30 лв, цена на извършена услуга за дялово
2
разпределение в размер на 13,71 лв. за периода от м. 11.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.01.2021 г. до 11.12.2023 г. в размер на 3,27 лв.
Петитумът на исковата молба с вх. № 105916/01.04.2024 г., е да бъде признато за
установено, че Н. С. З. и Е. В. Наумова- З. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД по ½ от
цената на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.09.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 17.06.2021 г., цената на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до м. 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2023г. до изплащане на вземането, мораторната лихва за периода
от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г.
С определението за насрочване на делото от 11.02.2025 г. и в открито съдебно
заседание, проведено на 11.03.2025 г., съдът е счел, че е допусната техническа грешка при
посочване на периодите, за които се отнасят исковите претенции и е дал последователно два
пъти указания за уточняване на исковата молба съгласно издадената заповед за изпълнение.
Изпълнение на указанията е постъпило едва с молба от 24.03.2025 г., с която обаче се
поддържа, че исковата молба е предявена за същите периоди по отношение на двете
ответници, идентични с периодите посочени в петитума на установителния иск. Сумите
претендирани от ответницата Е. В. Наумова-З. са идентични като числово изражение на тези
по заповедта, но са заявени за предходни периоди, от тези, за които е издадена заповедта. По
отношение на ответницата Н. С. З. също се претендира заплащане на суми за периоди,
предхождащи периодите, за които е издадена процесната заповед за изпълнение, но не само
това, а и се претендират различни суми от тези по заповедта – въобще не е посочен размерът
на мораторната лихва върху вземането за главница за топлинна енергия, посочени са
следните суми 27, 43 лв. – главница за дялово разпределени и 6, 53 лв. – мораторна лихва
върху вземането за дялово разпределение, които не само по отношение на периода, а
числово не съответстват на заповедта.
От изложеното следва, че въпреки повторно дадената възможност, ищецът не е
предявил пред исковия съд искова молба за установяване съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 70580/2023 г., по описа на СРС, 88 с-в, а
е предявил различни претенции по същество. При това положение съдът намира, че
настоящият процес, при който предмет на делото е установяване съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, е недопустим. За да е допустим процесът
по установителния иск по чл. 422 ГПК, следва да е налице пълен субективен и обективен
идентитет между вземанията по заповедта и тези, чието установяване се иска с исковата
молба. Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи
вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
3
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че
искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на
вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е
изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е
така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за
което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК
иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени
възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя
материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от
предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на
претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
С оглед констатираното несъответствие между вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение и подадения установителен иск, съдът намира, че даденият ход по същество
следва да бъде отменен и производството по дело следва да бъде прекратено като
недопустимо на основание чл. 130 ГПК във вр. 422 и чл. 415 ГПК.
Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при
прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство,
който е постановил определението за прекратяване.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и прекратяване на
делото.
Ответницата Е. В. Наумова-З. претендира разноски за заповедното и исковото
производство, а именно заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. за заповедното
производство и 800 лв. за исковото. Съдът намира за основателно направеното възражение
за прекомерност от страна на ищеца. Нито правната и фактическа сложност на делото, нито
извършените процесуални действия в производство налагат заплащане на хонорар в подобен
4
размер. Още повече в заповедното производство, по отношение на което законодателят
изисква единствено подаване на възражение без необходимост от мотивиране, каквото и
реално е сторено. Поради изложеното съдът намира, че адвокатското възнаграждение пред
заповедния съд следва да бъде редуцирано до сумата от 200 лв., а пред исковия съд до
сумата от 500 лв., при съобразяване, че са проведени две открити съдебни заседания, на
които се явяил процесуалния представител на ответницата – адв. Д..
Ответницата Н. С. З. претендира сумата от 500 лв. – адвокатски хонорар за исковото
производство, които следва да й бъдат присъдени, доколко са налице доказателства, че
такива разноски са действително сторени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 08.04.2025 г., с
което е даден ход на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18217/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в като
недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1317/11.01.2024 г., издадена по ч.гр.д .№ 70580/2023 г. на Софийски районен съд, 88 с-в,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане № 31129/19.02.2025 г., постановено по
ч.гр.д. № 70580/2023 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Е. В.
Наумова-З., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ул. „Св. Наум“ № 43, вх. В, ап.
10 на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 500 лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б да заплати на Н. С. З.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 27, вх. А, ет. 7, ап. 34 на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6