№ 231
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901853 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на осми
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Виктория И., като разгледа търговско дело № 1853 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано е по искова молба на „М.Б.“ ООД, ЕИК ****, предявена срещу „А.Г.Х.“
ООД (н), ЕИК ****, със седалище гр. София, за установяване съществуването на приети от
синдика вземания в общ размер от 15329,53 лева, формиран от главница в размер на 11718
лева – възнаграждение по договор за посреднически услуги по наемане на работа,
мораторна неустойка върху главницата за периода 03.05.2017 г. – 28.09.2018 г., възлизаща на
сума в размер на 3011,53 лева и 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
1
производството по несъстоятелност, изключени с определението на съда по
несъстоятелността по чл. 692 ТЗ, след депозирано от длъжника възражение.
Ищецът твърди, че е кредитор на несъстоятелния длъжник „А.Г.Х.“ ООД (н) с вземане
в размер на 11718 лева – незаплатено възнаграждение за предоставени посреднически
услуги по подбор на персонал като служители в ресторант, съгласно оферта от 02.05.2017 г.,
за което възнаграждение била издадена фактура № **********/28.04.2017 г. със срок за
плащане - 03.05.2017 г., но това задължение не било изпълнено. Това породило и акцесорно
вземане за мораторна неустойка в размер на 3011,53 лева, начислена за периода 03.05.2017 г.
– 28.09.2018 г.. Тези вземания били изключени от списъка на приетите от синдика вземания
от съда по несъстоятелността, който счел възражението на длъжника за основателно, което
налагало провеждане на искове за установяване на съществуването им.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът „А.Г.Х.“ ООД (н) оспорва исковете с
твърденията, че с решение от 15.06.2016 г. дружеството било обявено в несъстоятелност и
дейността му -прекратена, като решението било обявено в търговския регистър,
включително било издадено удостоверение за прекратяване на дружеството като осигурител
през 2016 г., съответно същото след 2016 г. не е имало нает персонал. В тази връзка
длъжникът не бил възлагал извършването на услуги по подбор на персонал през 2017 г..
Длъжникът оспорва всички действия, извършени от лица без представителна власт,
включително твърди, че офертата и фактурата са получени от трети за дружеството лица.
Оспорва ищецът да е извършил какъвто и да е подбор на лица, които да бъдат наети
неизвестно в кой обект. Недължимостта на главното вземане обуславяло недължимост и на
акцесорните претенции за мораторна неустойка и разноски за адвокатско възнаграждение.
С ДВ, бр. 105 от 30 декември 2016 г., е прието изменение в разпоредбата на чл. 694 ТЗ,
като е предвидено, че синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – ал. 3,
каквото е и настоящото такова, без това да го превръща в ответник по иска. Съобразяването
на процесуалната норма е наложило синдикът на „А.Г.Х.“ ООД (н), ЕИК ****, да бъде
конституиран като страна в настоящото производство. Същият не е депозирал становище по
възникналия правен спор.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и настоява да се съберат
поисканите в исковата молба доказателства.
В допълнителния отговор ответникът поддържа доводите и възраженията вече
изложени в отговора, като акцентира върху факта, че доказването на договорната връзка не
могло да се извърши чрез свидетелски показания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и вписванията по партидата на „А.Г.Х.“ ООД (н) в търговския
регистър установяват, че с решение № 675/14.04.2016 г. по търг. дело № 6921/2015 г. на
СГС, VI-14 състав, по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност, като с решение № 1033/13.06.2016 г. дружеството-длъжник е обявено в
несъстоятелност, дейността на предприятието на „А.Г.Х.“ ООД е прекратена и
производството по делото е спряно, поради липса на средства за покриване на
първоначалните разноски, необходими за развитие на производството по несъстоятелност.
Това решение е обявено по партидата на дружеството в търговския регистър на 15.06.2016
г..
2
Не е спорно между страните, че „М.Б.“ ООД предявило в производството по
несъстоятелност вземания за възнаграждение по договор за подбор на персонал в размер на
11718 лева, мораторна неустойка в размер на 3001,53 лева и адвокатско възнаграждение във
връзка с депозиране на молбата в размер на 600 лева, като вземанията били включени от
синдика в списъка на приетите предявени вземания, но след възражение на длъжника
„А.Г.Х.“ ООД (н) същите били изключени от кръга на тези, подлежащи на удовлетворяване
от масата на несъстоятелността.
Ищецът „М.Б.“ ООД и „А.Г.Х.“ ООД сключили на 19.10.2009 г. договор № 76 за
предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа, съдържанието на който сочи,
че има характер на рамков такъв, тъй като конкретните посреднически услуги, които
ищецът следвало да предостави и дължимото му се за тези услуги възнаграждение се
договаряли въз основа на заявка от страна на клиента - „А.Г.Х.“ ООД (н) и приемането от
посредника „М.Б.“ ООД. Договорът бил сключен като срочен за период от 1 година, но с
уговорено неограничено във времето автоматично продължаване при липса на предизвестие
за неговото прекратяване от някоя от страните – чл. 1 от раздел II на договора. Договорът е
сключен от представляващия дружеството-клиент И.М., който към 2009 г. е вписан като
негов управител, заедно със С.М., при разделно упражняване на управителните и
представителни функции.
Вписванията по партидата на „А.Г.Х.“ ООД (н) в търговския регистър установяват, че
с вписване № 20130923103904/23.09.2013 г. като управител на дружеството остава само
С.С.М., а И.М. е заличен, респ. същият не притежава, включително и към сключване на
договора с ищеца през 2009 г. не е притежавал дял от капитала му.
От ищеца е съставена оферта № **********/02.05.2017 г. с посочен клиент „А.Г.Х.“
ЕООД за осигуряване подбор на кандидати за служители (в) ресторант, срещу
възнаграждение не по-малко от 9765 лева без ДДС, за която сума е издадена и фактура №
**********/28.04.2017 г. със срок за плащане 03.05.2017 г.. Фактурата не е подписана от
получател, а в производството по чл. 690 ТЗ е установено, че не е осчетоводена от
получателя „А.Г.Х.“ ООД (н).
Представена е електронна кореспонденция, от която се установява, че от електронен
адрес: *******@**************.*** на 04.05.2017 г. е обективирано изявление от страна на
А.И., че офертата е подписана от И.М. и „вече може да действаме“. До електронен адрес:
*******@**************.*** е изпратена и процесната фактура за дължимото
възнаграждение.
Видно от удостоверение № 21-0004966/22.07.2016 г. на НОИ, ТП- София град,
„А.Г.Х.“ ООД (н) е предало разплащателни ведомости за периода 01.07.1999 г. – 02.12.2013
г., като за периода 03.12.2013 г. – 30.04.2016 г. дружеството не е имало наети лица и не е
водена разплащателна и трудовоправна документация.
С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика на „А.Г.Х.“ ООД (н) вземания
от съда по несъстоятелността, от който списък предявените от „М.Б.“ ООД вземания за
възнаграждение, мораторна неустойка и разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, са изключени в резултат на прието за основателно възражение на длъжника
по чл. 690 ТЗ, за претендиращия кредитор е породено правото да установи съществуването
на вземанията чрез провеждане на положителни установителни искове по чл. 694, ал. 2, т. 2
ТЗ.
Исковете обаче са неоснователни.
3
По отношение на предявения главен иск за установяване съществуването на вземане за
възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже фактите: сключване на договор за изработка,
с предмет възлагане на услуги по подбор на персонал (служители за ресторант), срещу
възнаграждение в размер на 11718 лева, с включен ДДС, изпълнение на възложената работа
и приемането й без възражения от страна на възложителя„А.Г.Х.“ ООД (н).
В случая, ответникът оспорва дължимостта на главното и на акцесорните вземания,
тъй като счита, че облигационна връзка между страните изобщо не е възникнала. Затова
спорният в производството въпрос е възникнало ли е между тях правоотношение с
предметно съдържание, съответно на уредения в раздел VІІІ от особената част на ЗЗД
договор за изработка, което да има за правопораждащ го факт прието от ответника
предложение за подбор на персонал.
Няма съмнение, че договорът за изработка е уреден като неформален – за валидното му
сключване не е необходимо волеизявленията на страните да са оформени в документ.
Между страните е сключен договор през 2009 г., но същият сам по себе си не е годен
източник на облигационно правоотношение (правопораждащ го факт), тъй като не съдържа
съществените елементи на сделката – конкретното възлагане на подбор на персонал – за
изпълнение на какви трудови функции, брой подлежащи на наемане от възложителя лица,
изисквания за притежавани професионални качества, образование и квалификация и т. н.,
съответно размер на дължимото за извършване на подбора при определените параметри,
възнаграждение. Този сключен през 2009 г. договор има значението на общи условия, които
да съставляват част от договорното съдържание на сключваните между страните сделки, но
всяка от тях се счита за сключена след заявка от страна на клиента и приемането от
посредника, съгласно чл. 2 от раздел I на договора, т. е. възлагането на конкретен подбор на
персонал изисква оферта и приемане по смисъла на чл. 14 ЗЗД. Договорът за предоставяне
на посреднически услуги по наемане на работа е разновидност на изработката и за да се
приеме, че такъв договор е сключен следва да бъде доказано отправянето на заявка и
приемането , респ. отправянето на ново предложение (контра-оферта) и неговото приемане
от клиента.
По дефиниция, извлечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, договорът е съглашение
между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение
между тях. Съглашението предполага да са налице взаимни, противоположни по посока
(насрещни) и припокриващи се по съдържание волеизявления на страните, насочени към
пораждане на правни последици, чието съдържание е определено от волеизявленията.
Договорът е източник на (поражда) правоотношението в момента на сключването му, т. е.
при постигане на съгласие на страните относно съществените му елементи.
В случая ищецът твърди да е сключил с ответника „А.Г.Х.“ ООД (н) през м. май 2017
г. договор за подбор на персонал, който по характеристиките си, както се каза вече,
съставлява договор за изработка. Това означава, че следва да се докаже, че ответникът е
обективирал воля, без значение от формата, в която тя е изразена, за възлагане на „М.Б.“
ООД на конкретни действия - подбор на служители за ресторант. Такова волеизявление
обаче не е доказано и не може да бъде изведено от установените в производството факти.
Дружеството към този момент е обявено в несъстоятелност и с прекратена дейност, считано
от 2016 г., затова да стъпва в правоотношение за подбор на лица, които да наеме за
служители в ресторант, противоречи на статута му. Към момента, в който се твърди да е
сключен договора, лицето И.М. не е представляващ „А.Г.Х.“ ООД (н) и съответно
4
изявленията му не могат да пораждат правни последици за търговеца, като този факт е
известен на всички трети лица, с оглед оповестяването му по партидата на дружеството в
търговския регистър.
Вярно е, че частното право допуска изявленията на правните субекти освен лично,
респ. чрез представляващите ги органи за юридическите лица, да се извършват и от друг
правен субект, който обаче следва да е упълномощен, за да е възможно правните последици
от тези волеизявления да настъпват в правната сфера на представляваното лице. При всички
положения, за да се приеме, че е налице представителство волеизявлението следва да се
извърши от името на представлявания, в който случай последиците възникват направо за
него - чл. 36, ал. 2 ЗЗД. В нито едно от електронните съобщенията И.М. не се е
манифестирал като представител и изразител на волята на „А.Г.Х.“ ООД (н), поради което и
няма как от волеизявленията на това физическо лице (предадени чрез А.И.) да са породени
някакви последици за ответника. Ако същият е действал въз основа на договор за поръчка
(мандат) от свое име, но за сметка на ответника, т. е. при условията на косвено
представителство, то правата и задълженията от сделки с трети лица, каквото за мандатното
правоотношение се явява „М.Б.“ ООД, възникват за довереника (И.М.), по силата на чл. 292,
ал. 2 ЗЗД и е необходимо да бъдат прехвърлени на доверителя чрез т. нар. отчетна сделка.
Твърдения за осъществено косвено представителство ищецът не излага, тъй като основава
правата си на договор, сключен непосредствено с ответника.
Неприложима е и презумпцията на чл. 301 ТЗ, съгласно която търговец се счита
обвързан от извършени от негово име без представителна власт действия, ако не се
противопостави веднага след узнаването им, тъй като е необходимо изявлението да е
извършено от името на търговеца („А.Г.Х.“ ООД (н)), а този факт не се доказва в
производството.
Дори да се приеме, че лицето И.М. е заявило (възложило) на „М.Б.“ ООД дейността по
подбор на персонал за ресторант, няма нито едно доказателство, че това възлагане същият е
извършил от името и за сметка на несъстоятелния търговец „А.Г.Х.“ ООД. Ползването на
електронен адрес на поща с домейн, съдържащ фирменото наименование на търговец, не
обуславя извод, че изявленията на физическото лице, ползващо електронния адрес,
представляват изявления на титуляра на домейна. Подобна презумпция не съществува и
такова заключение би противоречало на всяка правна и житейска логика. Доказателствата
установяват, че ако лицето И.М. е възложило на ищеца подбора на персонал за ресторант, то
това възлагане по никакъв начин не се доказва да е извършено в качеството му на
представляващ ответника, нито самият М. е обективирал воля, че действа като представител
на „А.Г.Х.“ ООД (н).
Може да се предполага, че ищецът „М.Б.“ ООД, поради сключения през 2009 г. рамков
договор и ползването на електронен адрес със съответния домейн (alexandragroup.com), е
свързал заявката за подбор на персонал за ресторант, направена от М. с „А.Г.Х.“ ООД (н), но
това едностранно и несъответно на действителните факти заключение на „М.Б.“ ООД, не е
от естество да обоснове наличието на сключен договор. Още повече, че вписванията в
търговския регистър установяват, че към м. 05.2017 г. лицето И.С.М. е вписан като
управител на три дружества: "М.М." ЕООД, ЕИК ****, "С.Е." ЕООД, ЕИК **** и "Б.Т."
ЕООД, ЕИК ****, капиталът на което се притежава от едноличния собственик „А.Г.Х.“
ООД (н), с оглед което е обяснимо ползването на домейна alexandragroup.com в
електронната кореспонденция на М.. Въпреки това дъщерното дружество е различен правен
5
субект от дружеството, което притежава дяловете от капитала му и волеизявленията на
представител на дъщерното дружество не пораждат никакви правни последици за
собственика на капитала му. Изложеното манифестира единствено, че ищецът сам е
възприел изявлението на М. като изявление на „А.Г.Х.“ ООД (н), без за това да са били
налице каквито и да било основания.
Същественото в настоящия случай обаче е, че към датата на евентуално приетата по
твърденията на И. оферта от М., „А.Г.Х.“ ООД (н), е дружество обявено в несъстоятелност и
с прекратена дейност, които обстоятелства са известни на всички трети лица, включително
на „М.Б.“ ООД, предвид обявяването на съдебните актове на съда по несъстоятелността по
партидата на дружеството в търговския регистър. Към този момент – м. 05.2017 г.
предприятието на несъстоятелният търговец по отношение на третите лица се представлява
от синдика – чл. 658, ал. 1 ТЗ. А синдикът не е обективирал волеизявление, насочено към
сключване на договор с „М.Б.“ ООД.
Ако откриването на производството по несъстоятелност изисква сключването на нови
сделки да се осъществява само след предварителното съгласие на синдика – чл. 635, ал. 1 ТЗ,
то след обявяването на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, такива
нови сделки изобщо не могат да се сключват от длъжника, защото няма те биха били
проявление на търговска дейност, а тя е прекратена. Хипотезата на чл. 635, ал. 1 ТЗ визира
продължаване на дейността на предприятието на длъжника, пред когото все още е открита
възможността за оздравяване, затова и търговската дейност не е преустановена. След
обявяването на „А.Г.Х.“ ООД (н) в несъстоятелност дейността е прекратена и нови сделки
са изключени по дефиниция.
В обобщение. При липсата на волеизявление на ответното дружество за възлагане
извършване на подбор на персонал за ресторант, което волеизявление да е част от
формираното съгласие на сключен между „М.Б.“ ООД и „А.Г.Х.“ ООД (н) договор за
изработка, няма как да се приеме, че в правната сфера на ответника е породено задължение
да заплати възнаграждение за изпълнена работа, която и сам ищецът не твърди да е
изпълнил. Претенцията му е основана единствено на уговорено авансово плащане, но както
се посочи воля за възлагане на работа срещу заплащане на възнаграждение и условията за
заплащането му от страна на ответника „А.Г.Х.“ ООД (н) изобщо не е изразена, съответно
правопораждащият главното вземане факт – сключен договор не е осъществен и затова
главният иск за съществуване на вземане за извършен подбор на персонал, който подбор
дори не е фактически осъществен, е неоснователен.
Вземане за мораторна неустойка е възможно да се породи само при валидно постигнато
съгласие между страните по съответния договор за пораждане на задължение за престиране
на неустойка при неизпълнение на главно задължение. Липсата на договор и на породено
главно задължение в правната сфера на „А.Г.Х.“ ООД (н) обуславя еднозначен извод за
несъществуване както на неустоечна клауза, така и на продено акцесорното вземане за
неустойка, както и на вземането за извършени разноски за предявяване на вземания, на
които „М.Б.“ ООД въобще не е носител. В този смисъл се налага отхвърляне и на
акцесорните искове.
С оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за производството се поражда за ответника „А.Г.Х.“ ООД (н), но същото не
прави искане за присъждането им, нито доказва извършването им.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една
6
четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, поради което „М.Б.“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1 % върху
размера на исковете (15329,53 лева) или сумата 153,30 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „М.Б.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу „А.Г.Х.“ ООД (н),
ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. ****, искове с правна
квалификация чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че НЕ
СЪЩЕСТВУВАТ предявените от ищеца за удовлетворяване в производството по търг. дело
№ 6921/2015 г. на СГС, VI-22 състав, вземания за сумата 11718 лева – главница,
представляваща възнаграждение по договор за посреднически услуги, за която е издадена
фактура № **********/28.04.2017 г., за сумата 3011,53 лева - мораторна неустойка върху
главницата, начислена за периода 03.05.2017 г. – 28.09.2018 г. и за сумата 600 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.
694, ал. 7 ТЗ, сумата 153,30 лева (сто петдесет и три лева и тридесет стотинки) – държавна
такса върху цената на отхвърлените искове.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на Р. Ив. Т. – синдик на „А.Г.Х.“
ООД (н), ЕИК ****, със седалище гр. София.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7