РЕШЕНИЕ
№135
гр. Пловдив, 23.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и
втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1123 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268,
ал.1 от ДОПК. Образувано е по жалба на Я.Г.Б.
с ЕГН ********** *** против Решение № 116/30.03.2022 г. на Директора на ТД на
НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Б.
с вх. № РД-16-1413/16.03.2022 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив срещу две
разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, издадени по
изпълнително дело № *********/2016 г., а именно Разпореждане изх.
№С220016-029-0005173/22.02.2022 г. за изпълнение на запорно съобщение и
Разпореждане изх. № С220016-125-0057493/25.02.2022 г. за разпределение, като
образуваното по жалбата производство пред Директор на ТД на НАП Пловдив е било
прекратено.
Жалбоподателят в жалбата, както и по същество,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. Б. и с представени
по делото писмени бележки, моли да се отмени обжалваното решение и да се
присъдят разноски по представен списък. Твърди се незаконосъобразност на
оспорваното решение, като се сочи същото да е издадено при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закон. Прави се
искане при отмяна на оспореното решение преписката да бъде върната на
административния орган за произнасяне по същество по жалбата на Б. против двете
разпореждания на публичен изпълнител.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТД на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К. в писмено становище по жалбата, както и в съдебно заседание,
излага съображения за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък на
разноските.
Окръжна
прокуратура Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не е изпратила представител и не е встъпила в процеса.
Съдът, като
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намери
следното:
Жалбата е допустима, като съдът приема, че е
депозирана в срок, предвид липсата на представени доказателства от страна на
ответника за датата на връчване на оспореното решение на жалбоподателя. Касае
се до оспорване на решение на Директор на ТД на НАП, постановено в производство
по чл.267 от ДОПК и по - конкретно на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, за което е предвидено съдебно обжалване по
реда на чл.268, ал.1 от ДОПК. Поради това и жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от
лице с надлежна легитимация – длъжник по изпълнителното дело, до компетентния
да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чиито
действия са били предмет на обжалване пред горестоящия административен орган и
в определения по чл.286, ал.1 от ДОПК срок е
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира същата за неоснователна
по следните съображения:
Установява се от фактическа страна, че по
образувано против жалбоподателя Б. изпълнително дело с № *********/2016 г. по
описа на ТД на НАП Пловдив на 19.06.2018 г. е било издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл.200 от ДОПК, а именно запор
върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „Обединена българска
банка“ за сумата от 301,37 лева. Постановлението било връчено на жалбоподателя
на 28.06.2018 г. и не било обжалвано от същия. На 25.06.2018 г. на банката било
връчено запорно съобщение по чл.202 от ДОПК, както банката уведомила публичния
изпълнител, че запорът е наложен. През месец януари 2022 г. от банката било
изпратено уведомление до ТД на НАП - Пловдив, че по сметката на жалбоподателя Б.,
която била запорирана, има авоари и в тази връзка се иска информация за това
дали запорното съобщение е актуално, каква е сумата на вземането, както и се
иска издаване на разпореждане за изпълнението на запорното съобщение. На
22.02.2022 г. публичният изпълнител издал Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение изх. № С 220016-029-0005173 до ОББ, в което посочил, че във връзка с
постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 19.06.2018 г. и съответно
запорното съобщение от същата дата, изпратено до банката, следва незабавно след
получаване на разпореждането за изпълнение на запорното съобщение от 22.02.2022
г. да бъдат прехвърлени по сметката на ТД на НАП Пловдив наличните към датата
на налагане на запора и последващо постъпили суми по запорираната сметка в
размер на 375,69 лева. Въпросното разпореждане било основано на разпоредбата на
чл.228, ал.1 от ДОПК. На 25.02.2022 г. с Разпореждане изх.№
С220016-125-00574933 на публичен изпълнител по посоченото изпълнително дело
било извършено разпределение на извършено плащане в размер на 375,69 лева,
постъпило на 24.02.2022 г. от извършените действия по изпълнителното
производство срещу Б., а именно на сумата, преведена от банката в изпълнение на
наложения запор. С разпореждане на
публичен изпълнител от 25.02.2022 г. с изх. № С 220016-024-0006372/25.02.2022 г.
бил отменен наложения запор върху банковата сметка на жалбоподателя в ОББ. След
извършено разпределение от 31.03.2022 г. и на друга сума, с Разпореждане изх. №
С220016-035-0047876/31.03.2022 г.
производството по принудително изпълнение по изпълнителното дело от 2016 г.
било прекратено на основание чл.225, ал.1, т.1 от ДОПК поради осъщественото
плащане на задължението.
Жалбоподателят Б. депозирал жалба до Директора
на ТД на НАП Пловдив против Разпореждане изх. №С220016-029-0005173/22.02.2022 г. за
изпълнение на запорно съобщение и Разпореждане изх. №
С220016-125-0057493/25.02.2022 г. за разпределение, на която бил поставен
входящ № РД 16-1413/16.03.2022 г. С жалбата било направено позоваване на
изтекла погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, като се посочило, че действията
по изпълнение на запорното съобщение и разпределение на постъпилата сума по
запора са незаконосъобразни, доколкото е изтекла абсолютната погасителна
давност по чл.171, ал.2 от ДОПК и публичният изпълнител е следвало служебно да
отпише задължението по реда на чл.173, ал.2 от ДОПК.
По така
депозираната жалба Директорът на ТД на НАП Пловдив се произнесъл със сега
оспорваното Решение № 116/30.03.2022 г.,
с което приел недопустимост на
същата по отношение оспорването и на двете разпореждания. Касателно обжалваното
пред него разпореждане на публичния изпълнител за изпълнение на запорно
съобщение от 22.02.2022 г. Директорът на ТД на НАП приел недопустимост на жалбата
поради характера на акта, а именно като счел, че издаденото разпореждане не
съставлявало индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване, доколкото бил част от производството
по изпълнение на наложения запор и с него се разпореждало изпълнение на запора,
който пък бил наложен с нарочно постановление, съставляващо индивидуален
административен акт, засягащ непосредствено правата на жалбоподателя, което не
било обжалвано. В крайна сметка било прието, че издаденото с основание чл.228
от ДОПК разпореждане за изпълнение не подлежи на обжалване, като част от
действията по чл.21, ал.5 от АПК и жалбата на Б. била оставена без разглеждане
в тази ѝ част поради липса на предмет. Касателно другото обжалвано пред
Директора на ТД на НАП Пловдив разпореждане, а именно това от 25.02.2022 г. за
извършеното разпределение на постъпила по изпълнителното дело сума, в
оспореното сега решение било прието, че жалбата е недопустима поради липса на
правен интерес от оспорване на разпореждането, защото жалбоподателят не бил
възразил против поредността на погасяването и съотношението между погасените
задължения, а отмяната на разпределението би довела до неблагоприятни последици
за него – възобновяване на публичните му задължения, тъй като с това разпределение
на постъпилата по запора сума изцяло били погасени задълженията на лицето и
това довело до вдигане на запора. В тази насока и като основание за оставяне
без разглеждане на жалбата, била посочена нормата на чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК,
както и чл.21, ал.5 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
На базата на
така установеното от фактическа страна от правна такава съдът намира следното:
На първо място, следва да се отбележи, че в рамките на
служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено в
писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и изложение на
фактическите и правните основания за
постановяването му. Действително, правомощие да остави жалбата без разглеждане
е предвидено за контролния административен орган по чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК,
когато жалбоподателят няма интерес от обжалване, или когато оттегли жалбата си.
В конкретния случай, по отношение на разпореждането на публичния изпълнител за
разпределение е приложена именно хипотезата за липса на правен интерес, а
касателно разпореждането за изпълнение на запора е счетено, че липсва предмет
на оспорване, макар да не е налице изрично предвидена такава хипотеза в чл.267,
ал.2, т.6 от ДОПК.
Съдът
намира, че изводите на решаващия административен орган по отношение на
оставянето на жалбата на Б. без разглеждане и прекратяване на производството,
както в частта по обжалване на разпореждането за изпълнение, така и по
обжалване на това за разпределение на постъпила по изпълнителното дело сума, се
явяват изцяло незаконосъобразни. Напълно несъответен на материалния закон е
изводът на Директора на ТД на НАП – Пловдив, че жалбата срещу разпореждането за
изпълнение на запорно съобщение е недопустима поради липса на годен предмет за
обжалване. Защитата срещу принудително изпълнение по реда на чл.266 и сл. от ДОПК е предвидена по отношение на всички действия на публичния изпълнител,
без изключение и независимо от техния вид или форма и начин на обективирането
им. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от ДОПК в изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава
постановления и разпореждания, а според ал.2 на същата норма за всяко
предприето и извършено действие публичният изпълнител съставя протокол, в който
се отразяват предприетите действия, като според ал.3 към образуваното
изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприетите от органа
действия, а така също и издадените постановления и разпореждания. С оглед на
посочената разпоредба и като се има предвид съдържанието на оспорваното пред
Директора на ТД на НАП разпореждане, а именно пряко насочено към фактическото
реализиране на избрания способ за принудително изпълнение, което се осъществява
посредством конкретно действие, то очевидно е, че въпросното разпореждане
удостоверява конкретно действие по изпълнението. Посоченият извод произтича и
от правното основание на същото, а именно по чл.228, ал.1 от ДОПК, която е
озаглавена „изпълнение върху вземания на длъжника от банка“ и се намира в
Раздел IV „Действия“ на
главата за принудително изпълнение в ДОПК. Сиреч, въпросното разпореждане,
издадено в изпълнение правомощието на публичния изпълнител да разпореди
прехвърляне от банката на дължима от длъжника сума по сметката на публичния
изпълнител, обективира именно действие на публичния изпълнител, което подлежи
на обжалване на общо основание по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК. Неправилно е
становището на Директора на ТД на НАП – Пловдив, че разпореждането за изпълнение
на запорно съобщение не представлявало индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1
– 4 от АПК,
какъвто се явявало само постановлението за налагане на запора, доколкото
разпореждането за изпълнение не съставлява волеизявление, съставляващо част от
издаването или изпълнението на индивидуален административен акт, независимо, че
е свързано с изпълнението на постановлението за налагане на запора, а обективира
самостоятелно действие, основано на нормата на чл.228, ал.1 от ДОПК, като част
от съвкупността от изпълнителни действия, които се извършват в определена от
закона последователност за реализацията на конкретен изпълнителен способ. Целта
на налагането на запора е запазване на актива и насочване на изпълнението към
него, както и произвеждане на действията, посочени в нормата на чл.206, ал.1 и
настъпването на задълженията по чл.206, ал.2 от ДОПК, а на практика последицата
му се реализира след издаването на разпореждането по чл.228, ал.1 от ДОПК, което действие на публичния изпълнител пряко се отразява върху правната
сфера на длъжника. Следователно оспореното разпореждане за изпълнение на
запорно съобщение, обективира самостоятелно действие на публичния изпълнител,
насочено към разпореждане със сумите по банковата сметка на длъжника, което има
свои самостоятелни правни последици, извън тези на постановлението за налагане
на обезпечителни мерки, поради което и не може да бъде изключено от
административния контрол за законосъобразност по чл.266 от ДОПК и жалбата срещу
него е процесуално допустима като подадена срещу годен за обжалване акт.
Що се касае до извода на административния
орган относно това, че по отношение обжалването на разпореждането на публичния
изпълнител за извършеното разпределение на постъпилите по изпълнителното дело
суми не съществувал правен интерес за жалбоподателя, понеже отмяната на това
действие би довела до неблагоприятната последица от възобновяване на неговите
публични задължения, то същият съдът намира за напълно незаконосъобразен и
необоснован. Напротив, както става ясно от жалбата против посоченото
разпореждане, жалбоподателят Б. обосновава ясен правен интерес от обжалването
му именно с оглед изложените в жалбата негови твърдения относно наличието на
изтекла погасителна давност и соченото от жалбоподателя задължение за публичния
изпълнител да отпише служебно вземането, вместо да извършва разпределение на
суми за неговото погасяване, постъпващи от запорираната банкова сметка ***-длъжник.
В тази насока, очевидно е, че жалбоподателят има правен интерес да оспорва това
действие на публичния изпълнител, което пряко се отнася до неговата правна
сфера. Отделно от това, ответният административен орган необосновано приема, че
липсва правен интерес за оспорване на извършеното разпределение, защото това
действие на публичния изпълнител имало благоприятен характер за жалбоподателя,
понеже водело до вдигане на запора поради пълното погасяване задълженията на
жалбоподателя и съответно прекратяване на изпълнителното производството. На
първо място, установява се, че след това разпределение от 25.02.2022 г. е
извършено разпределение и на друга сума и едва след това е било прекратено
изпълнителното производство поради изплащане на задължението, а на второ място,
следва да се има предвид, че в случая не се обжалват нито постановлението за отмяна
на наложените обезпечителни мерки, нито това за прекратяване на изпълнителното
производство, които иначе имат благоприятен характер за жалбоподателя, а актът
за разпределение на суми, който, както се каза, пряко засяга правната сфера на
жалбоподателя. В тази насока и същият има правен интерес от обжалването на това
разпореждане и то независимо от това, че не е изложил възражения по отношение
на самия начин на осъщественото разпределение. В тази насока и в жалбата си
срещу посоченото разпореждане жалбоподателят е изложил конкретни съображения,
които отчасти са били обсъдени в обжалваното решение на Директора на ТД на НАП
Пловдив, макар същият да не се е произнесъл по същество. По тяхната правилност и законосъобразност
обаче, съдът не може да вземе становище в настоящия си съдебен акт, доколкото е
сезиран с жалба против решение, с което производството пред административния
орган е било прекратено поради приета недопустимост на административно
обжалване и липсва произнасяне по същество на органа, а отделно от това и понеже не е налице пълнота
на преписката по изпълнителното дело. Поради това и ще следва, след като се
отмени като незаконосъобразно оспореното решение на Директора на ТД на НАП
Пловдив, преписката да му бъде върната за произнасяне по същество по жалбата на
Я.Б. против процесните две разпореждания на публичен изпълнител, а именно Разпореждане изх.
№С220016-029-0005173/22.02.2022 г. за изпълнение на запорно съобщение и
Разпореждане изх. № С220016-125-0057493/25.02.2022 г. за разпределение. При
разглеждането на същите по същество от административния орган ще следва след
преглед на всички относими към произнасянето документи по изпълнителното дело с
№ *********/2016 г. по описа на ТД на НАП Пловдив да се прецени доколко е било
законосъобразно разпореждането за изпълнение на запорно съобщение касателно
размера на сумата, посочена в него, като се има предвид, че запорът е бил
наложен за сума в по-малък размер, както и да се осъществи проверка на всички
въпроси, относими към възражението за изтекла погасителна давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК и то по отношение на всяко от присъединените по изпълнителното дело публични вземания, които са станали негов
предмет, като се извърши и коректен анализ на разпоредбата на §29, т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
който говори за неприлагане, а не за спиране, или за продължаване на давностен
срок.
Предвид изхода на съдебния спор ще следва на
жалбоподателя да се присъдят разноските за платената държавна такса от 10 лева.
Жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено
съобразно с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за
правна защита и съдействие се установява, че адвокатът Б., упълномощена от жалбоподателя
за представителство по делото, е следвало да представлява последния безплатно
като лице, което е близък на адвоката, сиреч на основание чл.38, ал.1, т.3 от
ЗА. Поради това и според съда са налице основанията на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Е.Б. да се присъди адвокатско възнаграждение в размер,
определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл.8, ал.3 от Наредбата в
редакцията ѝ в сила към момента на осъщественото процесуално
представителство, а именно в размер на 500 лева.
По изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 116/30.03.2022 г. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с
което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на Я.Г.Б. с вх. №
РД-16-1413/16.03.2022 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив срещу две
разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, издадени по
изпълнително дело № *********/2016 г., а именно Разпореждане изх.
№С220016-029-0005173/22.02.2022 г. за изпълнение на запорно съобщение и
Разпореждане изх. № С220016-125-0057493/25.02.2022 г. за разпределение и
образуваното по жалбата производство пред Директор на ТД на НАП Пловдив е било
прекратено.
ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП – Пловдив за произнасяне
по същество по жалбата на Я.Г.Б. с вх. № РД-16-1413/16.03.2022 г. по регистъра на ТД на
НАП - Пловдив срещу две разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, издадени по изпълнително дело № *********/2016 г., а именно
Разпореждане изх. №С220016-029-0005173/22.02.2022 г. за изпълнение на запорно
съобщение и Разпореждане изх. № С220016-125-0057493/25.02.2022 г. за
разпределение, при съобразяване на изложените в настоящото решение указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Я.Г.Б.
с ЕГН ********** ***, сумата от 10 /десет/ лева, направени разноски за държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на адвокат
Е.Я.Б. *** с персонален номер ***** и служебен адрес гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ ****,
сумата от 500 /петстотин/ лева, съставляваща размер на адвокатско
възнаграждение, определен по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: