№ 15055
гр. С., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.К.Г
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от А.К.Г Гражданско дело № 20221110151220 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 08.12.2023 г.,
на „Т.С“ ЕАД срещу Б. Б. Я. и Х. Я. Х., с която са предявени претенции за
осъждане на ответниците да заплатят на дружеството при квоти – 2/3 за Б. Х.
и 1/3 за Х. Х., следните суми – 882,60 лева за доставена за периода месец май
2019 г. до месец април 2021 г. г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „С.Т“,
******, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 21.09.2022 г., до окончателното плащане; 86,40 лева – лихва
за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. -
02.08.2022 г.; 33,11 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. -
месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – исковата молба -
21.09.2022 г., до окончателното плащане, и 6,33 лева – законна лихва за забава
за плащане на последната описана сума за периода 31.08.2019 г. - 02.08.2022 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците бил "клиенти на
топлинна енергия", тъй бил собственици на топлоснабдения имот и били
длъжени да заплаща доставената до имота му топлинна эдоводи, че падежът
на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия,
които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след
одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване
в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2007 г.
падежът на задълженията бил определен на 20-ия ден след края на месеца, за
който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
1
съответната година от дружество, извършващо услугата "дялово
разпределение". Излагат се доводи, че това дружество е "ТХ.С" ЕООД, като
поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у
което се намират доказателства за потреблението на ответницата. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Б. Б. Я., с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Поддържа, че е бил
признат по предходно дело за собственик само на 1/3 идеална част от
отоплявания имот. Оспорва иска, тъй като нямал сключен писмен договор с
ищеца, а този за топлинно счетоводство бил изтекъл. Поддържа, че наредбата
за топлоснабдяването е нищожна. Поддържа, че количеството консумирана
енергия не се доказва, а е извлечено само от издадени от ищеца документи.
Твърди, че в процесния имот никой не живее и няма консумация на енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на иска.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Х. Я. Х.,
който признава иска и е представил доказателства за плащане.
Конституираното трето лице – помагач „ТХ.С“ ЕООД с молба от
08.12.2023 г., находяща се на лист 92-93 по делото, заявява, че дяловото
разпределение за процесния имот е извършено в съответствие с действащите
през периода нормативни актове.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
174, том I, рег. № ****, дело № ***** г. на нотариус Д.С, вписана под № *** в
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – района на Софийски
районен съд (представен на лист 9 – 10 от делото) на 07.09.2004 г. С.Х.Я.а,
чрез пълномощника си Б.Я.Х., е прехвърлила на Б. Б. Я. следния свой
собствен недвижим имот: апартамент ***, находящ се в С., ж.к. „С.Т“, ******
Съгласно удостоверение за наследници, изх. № ****** г., издадено от
СО, район „И.“ (на лист 14 – 15 от делото) С.Х.Я.а е починала на 06.04.2005 г.
и е оставила за свои наследници по закон Б.Я.Х. (син), Х. Я. Х. (син) и М.Я.Х.
(син).
Съгласно решение № I-42-1/05.08.2013 г., постановено по гр.д. №
23687/2011 г. на Софийски районен съд, 42. състав, влязло в сила на 12.11.2013
г. (на лист 126 – 129 от делото), потвърдено с Решение № 2622/21.04.2015 г. по
въззивно гражданско дело № 14020/2013 г. на Софийския градски съд, ΙΙ-д
състав, влязло в сила на 12.11.2015 г. според поставения печат (на лист 135 от
делото), по предявен иск от Х. Я. Х. съдът е признал за установено, че договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
******* г., том I, рег. № ****, по нот. дело № ***** г. на нотариус Д.С, с
който С.Х.Я.а, чрез пълномощника си Б.Я.Х., е продала на Б. Б. Я. апартамент
***, с адрес: С., ж.к. „С.Т“, ****** е недействителен за 1/3 идеална част
поради липса на подпис на упълномощителя С.Х.Я.а върху пълномощно от
2
25.08.2004 г. на нотариус Н.В.
Съгласно представен на лист 68 по делото протокол за главен
отчет/проверка от 14.05.2022 г. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
неоспорен от ищеца, документът носи подписа на ответника Б.Я.Х..
Съгласно представените на лист 94 – 95 от делото изравнителни сметки
за процесния недвижим имот, същите са издадени на името на Б.Я.Х..
На основание чл. 155 ГПК с доклада си по делото съдът е обявил за
общоизвестно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният
имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, както и за служебно
известно и ненуждаещо се от доказване съдържанието на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в
град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ***** г., публикувани във вестник
„19 минути“ и във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от
10.08.2016 г.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в съдебното заседание на 21.02.2024 г. (на лист 145 от делото), а в
писмен вид – на лист 137-142, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление и отразените от
счетоводителя данни, общият топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители: за отопление (имот и сградна инсталация), и за
битово горещо водоснабдяване (БГВ). В процесния имот отоплителните тела
са били демонтирани и въпреки неосигурения достъп за отоплителния сезон
от месец май 2020 до месец април 2021 г., за целия процесен период няма
изчислена топлинна енергия за отопление на имот. През процесния период
топлинната енергия за отопление, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена по формула приложена в Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на база
пълната отопляема кубатура 139 куб.м. съгласно акт за разпределение на
кубатурата, представен на вещото лице. За процесния период няма изчислена
топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в
стълбището са демонтирани на 01.02.2000 г. В процесния имот е монтиран
един брой водомер за топла вода. За отоплителния сезон 2019/2020 г. е
осигурен достъп за отчет на водомера на 06.07.2020г. като показание „старо“ и
„ново“ е 1 куб.м., поради което за същия период няма изчислена топлинна
енергия за битова гореща вода. За отоплителния сезон 2020/2021 г. не е
осигурен достъп за отчет на водомерите, за което са съставени констативни
протоколи от 16.05.2021 г. и 21.05.20201 г. За същия период има служебно
изчислена топлинна енергия за БГВ на база един брой потребител на топла
вода, при служебно определен разход 140 литра на денонощие. Поради
разлика в показанието на общия водомер, в абонатната станция служебният
разход е увеличен с 35,541 куб.м., разпределени само на потребители без
водомери, неотчетени или нередовни водомери. Вещото лице посочва, че за
целия процесен период изчисленията, извършени от третото лице – помагач са
3
в съответствие с действалите наредби за топлоснабдяването. От третото лице
– помагач са изготвени изравнителни сметки за периоди 2019/2020 г. и
2020/2021г., като за периода 05.2019-04.2020 г. сумата за връщане е в размер
на 143,99 лева, а за периода 05.2020 – 04.2021 г. сумата е за доплащане в
размер на 692,22 лева. След тези корекции задълженията възлизат за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г. на 86,57 лева, а за
отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2020 г. – на 109,63 лева и 686,41
лева за битово горещо водоснабдяване. В откритото заседание по делото (на
лист 145) вещото лице е посочило, че за имота се води само една обща
партида.
Съгласно представен касов бон на лист 75 от делото на 23.01.2023 г.
ответникът Х. Я. Х. е заплатил на „Т.С“ ЕАД сумата от 380,88 лева –
задължения за имот с абонатен номер № *******, от които 305,24 лева –
главница, 30,91 лева – мораторна лихва, 33,33 лева – съдебни разноски, 11,40
лева – законна лихва. В откритото съдебно заседание на 18.12.2023 г. ищецът е
признал, че са извършени плащанията (на лист 112 от делото).
Съгласно представените на лист 46 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ***** г., абонатите на ищцовата страна са
длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с
чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е
45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2
извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал.
3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява
законна лихва за забава.
На лист 38 – 40 от делото е представен договор между ищеца и третото
лице – помагач за цените на услугата „дялово разпределение“ и начина на
извършването , в т. ΙΙΙ.1 от който е посочено, че цените се определят в
Приложение № 2 към договора, което не е представено по делото въпреки
изричните указания на съда, че не се сочат доказателства за цената (на лист
78, първи абзац).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът Х. Я. Х. прави възражение за плащане
на задълженията, а ответникът Б. Б. Я. – за изтекла погасителна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
4
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията. Искът обаче ще се отхвърли поради
изтекла давност, ако е предявен три години след падежа на задълженията,
установен по делото.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че
страните са съсобственици на процесния недвижим имот с адрес: С., ж.к.
„С.Т“, бл. 313А, вх. Б, ет. 7, ап. 42, при квоти – 2/3 за ответника Б. Б. Я., и 1/3 –
за ответника Х. Я. Х. (след отмяната на сделката за продажба на апартамента
на другия ответник, като ответникът е наследник на С.Х.Я.а – бивша
собственица, като неин син). Неоснователни са твърденията на ответника Б. Б.
Я., че той е собственик само на 1/3 от имота – с решенията си съдилищата са
обявили продажбата на имота за недействителна за 1/3 част, а не обратното.
Поради това договорът е прехвърлил на този ответник 2/3 идеални части от
имота.
Установено е също така, че в сградата, където се намира апартаментът, е
топлоснабдена. Без значение е, че в самия апартамент няма потребление, тъй
като той се намира в сграда в режим на етажна собственост и собствениците
му дължат разноските за разходите на цялата сграда в съответни части.
Ответниците дължат само разходите за топлинната енергия, която преминава
през сградната инсталация (тръбите, които свързват отделните апартаменти) в
сградата, тъй като като етажни собственици поемат задължения не само за
собствения си апартамент, а и за цялата сграда. Основанието за това
задължение е уредено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в т. 6.1.1. от Приложение № 1 към
действалата в периода Наредба за топлоснабдяването. Причините да се дължи
цена и за част от отоплението на цялата сграда са в колективния характер на
етажната собственост и обстоятелството, че при затопляне на съседните на
този на ответника обекти оттам през стените преминава топлина и към
неговото жилище. Тази топлина следва да се заплаща, отчасти и за да
насърчава ответника към по-голяма енергийна ефективност на цялата сграда,
в която живее – тъй като ответникът е задължен да поема енергийните разходи
на цялата сграда, това е мотИ.ция той да участва в разходите за по-добрата
топлоизолация – чрез полагане на съответни изолационни материали в общите
части, по-малко топлинни загуби по стълбите и през вратата на сградата и т.н.
Тези мотиви се подкрепят и от изложеното в Съда на Европейския съюз в т. 69
– 70 и 84 – 89 от Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С-708/17 и
С-725/17 ЕВН България Топлофикация, с което е утвърдено задължението на
всеки етажен собственик да заплаща и част от разходите за енергия в цялата
сграда, като са посочени и възможностите за освобождаване от това
задължение – или да бъдат убедени мнозинството от етажните собственици да
прекратят топлоподаването, или собственикът да продаде апартамента си в
етажната собственост и да заживее в самостоятелна, отделна сграда, като
докато не го направи, той е длъжен да търпи последиците от решението на
своите съседи.
Цена за загряването на сградната инсталация се дължи, дори никой да не
обитава апартамента, тъй като става въпрос за отопление на цяла сграда
според колективно решение на мнозинството от етажните собственици, което
5
създава задължения за всички тях. Така се стимулира и отопляването на
цялата сграда и това да не се губи топлина през празните апартаменти, като
така се ощетяват съседите, а също така и косвено – общественополезното
ползване на всички построени жилища, вместо те да бъдат държани празни,
като така се губи нужна жилищна площ за всички членове на обществото.
Що се отнася до отчетената за отоплителния сезон 2020 – 2021 г.
консумация на вода, ответниците не са осигурили достъп до имота, поради
което и правилно същата е начислена на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 Г. за топлоснабдяването – при разход от
140 л/денонощие на всеки обитател, като вещото лице е установило, че
формулата е приложена от топлинния счетоводител.
Макар и в исковата молба да се говори за стопанско ползване на имота,
такова не се установява, а ищецът се позовава на това, че ответниците са
собственици в сграда в етажна собственост, до която е доставяна енергия,
поради което искът следва да се уважи като такъв с квалификация по чл. 153,
ал. 1 ЗЕ.
Установени са разходи за 882,61 лева общо – за първия исков период
86,57 лева, за втория – 796,04 лева. Поради това претенцията е основателна
към датата на подаване на иска, като първият ответник следва да се уважи за
2/3 от стойността си, или за 588,40 лева – пълния предявен размер, а срещу
ответника Х. Я. Х. – да се отхвърли поради признатото от ищеца плащане.
Възражението на ответника Б. Б. Я. за изтекла погасителна давност е
неоснователно – искът е предявен на 21.09.2022 г., т.е. погасени по давност са
фактурите с падеж преди 21.09.2021 г., а съгласно техническата експертиза
първата издадена фактура, по която има задължение (не е с цена от 0 лева) е
била за месец ноември 2019 г.
По иска за лихва за забава върху цената на топлина енергия:
Лихва за забава следва да се начисли само от падежите на двете
изравнителни сметки след отчетеното заплащане, тъй като съгласно чл. 33, ал.
3 от общите условия на ищеца при забава за плащане на месечните сметки не
се начислява лихва. Падежите са 45 дена след издаване на фактурите, т.е. на
14 септември на съответната година, като от следващия ден ответникът изпада
в забава по чл. 84, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна
лихва. Ищецът е признал, че ответникът Х. Я. Х. му е платил лихвите в хода
на процеса и срещу него искът следва да се отхвърли.
Лихвата съдът изчислява по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвения
калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна институция.
Върху изравнителната сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2020 г., от която ответникът Б. Б. Я. дължи 2/3 от 86,57 лева, или 57,71
лева след извършените плащания задължението за лихва възлиза от 15.09.2020
г. (датата, от която е поискана от ищеца) до 02.08.2022 г. (крайната дата по
исковата молба) на 11,01 лева.
Върху изравнителната с сметка за отоплителния сезон, приключил през
април 2021 г., в размер на 530,69 лева, се дължи лихва от 15.09.2021 г. до
6
02.08.2022 г. в размер на 47,47 лева.
Следователно искът за лихва за забава следва да се уважи за пълния
предявен размер от 57,60 лева, тъй като сборът от двете задължения за лихва –
58,48 лева, е по-висок от исканите 57,60 лева.
По иска за цена на услугата дялово разпределение съдът е указал на
ответника, че ще го уважи, ако се установи уговорена такава, за което
ответникът (въпреки дадените му указания) не е представил доказателства.
Следователно следва да се отхвърлят иска за цена на тази услуга и този за
лихва за забава върху нея.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищецът
пропорционално на уважената част от исковете срещу ответника Б. Б. Я., или
за 646 лева от общо 672,29 лева, т.е. 96,09 % от размера им, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, а ответникът Б. Б. Я. – за 3,91 % от поетите и доказани от него
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът Х. Я. Х. е поискал да не бъде осъждан за разноски в
производството, тъй като заплаща дължимите се от него суми, щом разбере
колко пари му искат, но ответникът никога не му казва точния размер на
задълженията, а го оставя сам да ги изчислява, което е затруднително. Съдът
приема тези аргументи за доказани от данните на вещото лице, че за имота се
води една партида и ответникът не разделя задълженията, макар че съгласно
чл. 16 ЗЗП и чл. 29 ЗЗП дължи да посочи на този ответник изрично и точно
само неговото задължение. Това неизпълнение на ищеца следва да се тълкува
като недобросъвестно поведение, което затруднява изпълнението съгласно чл.
63, ал. 1 ЗЗД, поради което на основание чл. 3 ГПК на ищеца не следва да се
присъждат никакви разноски, които ответникът Х. Я. Х. да дължи.
Ищецът е доказал разноски в размер на 50 лева – държавна такса по
исковете срещу Б. Б. Я., и 250 лева – депозит за експертиза, като съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК съдът му определя и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт в
исковото производство, като от последните две суми само 2/3 следва да тежат
на ответника Б. Б. Я., или 233,33 лева, като от сбора между тях и таксата, или
283,33 лева пропорционално на уважената част от исковете на ищеца следва
да се присъдят 272,25 лева. В заповедното производство платената такса за
претенциите срещу Б. Б. Я. е 16,67 лева, а юрисконсултското възнаграждение
– 33,33 лева, от които пропорционално следва на ищеца да се присъдят 48,04
лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Б. Б. Х., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „С.Т“, бл. 313 А, вх. В, ет. 6, ап. 64, да плати на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № 23б, сумите: 588,40
7
лева (петстотин осемдесет и осем лева и 40 стотинки) – 2/3 от цената за
доставена за периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г. г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „С.Т“, ******, топлинна енергия, ведно
със законната лихва от 21.09.2022 г., до окончателното плащане, и 57,60
лева (петдесет и седем лева и 60 стотинки) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 02.08.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за 22,07 лева (двадесет и два лева и 7
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец юли 2019 г. – месец април
2021 г., и 4,22 лева (четири лева и 22 стотинки) – законна лихва за забава за
плащане на последната описана сума за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г.,
както и 272,25 лева (двеста седемдесет и два лева и 25 стотинки) – разноски в
исковото производство, и 48,04 лева (четиридесет и осем лева и 4 стотники) –
разноски в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Х. Я. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„З.Ф, да заплати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: С.,
ул. „Я.“ № 23б, следните суми: 294,20 лева (двеста деветдесет и четири лева и
20 стотинки) – цена доставена за периода месец май 2019 г. до месец април
2021 г. до топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „С.Т“, ******, топлинна
енергия; 28,80 лева (двадесет и осем лева и 80 стотинки) – лихва за забава за
плащане на последната посочена сума за периода 15.09.2020 г. - 02.08.2022 г.;
11,04 лева (единадесет лева и 4 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец юли 2019 г. – месец април 2021 г., и 2,11 лева (два лева и 11
стотинки) – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за
периода 31.08.2019 г. – 02.08.022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
„ТХ.С“ ЕООД, с ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8