Решение по дело №182/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-1174 от 09.05.2024 г., подадена от „*************, със седалище гр. София, р-н Сердика, ЕИК: ************, чрез адвокат В. К. от АК – София, против Решение № 17 от 08.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 6 от 2024 година на РС – Севлиево /РСС/.

С атакуваното съдебно решение е изменено НП № Р-003454 от 30.11.2023 г., издадено от директора на И. М. – главен юриконсулт при Регионална дирекция /РД/ със седалище Русе на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в размер на 25 000.00 лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като съдът е намалил наложена санкция на 5 000.00 лв.

Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:

На 23.03.2023 г. е извършена проверка от служители на КЗП в обект на търговеца, находящ се на посочен адрес в гр. Севлиево, за резултатите от която е съставен констативен протокол /КП/. Установено е, че търговецът прилага намаление на цените на част от предлаганите за продажба стоки, като прилага кампании: Седмична акция по рекламна брошура за периода от 20.03.2023 г. до 26.03.2023 г.; Намаления с ***********; Намаления на стоки, прилагано само този конкретен търговски обект. Стоките, за които се отнася намалението, са обозначени с етикет в червен цвят с посочена предишна цена, която е зачертана, цена след намалението, процент на намалението, надпис „От нашата реклама“, „Промоция“ или „По-евтино“. Допълнително в търговската зала са поставени рекламни съобщения чрез табели, плакати в червен цвят и големи размери, които насочват потребителите към определени стоки, които се продават с намалени цени, обозначени по горепосочения начин. Преди да се легитимират като длъжностни лица, проверяващите са решили да извършат контролни покупки на черни маслини „Мамут“ и салата „Снежанка“ по намалени цени – съответно 7.89 лв./кг и 4.29 лв./кг. За тези стоки търговецът е поставил съобщение за намаление на цената им чрез големи плакати в червен цвят с надпис „От нашата реклама“, поставени зад стената на студената витрина. Посочени са предходни цени и процент на намалението. Служителят на щанда известява, че тези стоки не се предлагат на така обявените цени, като отстранява рекламните плакати и поставя съобщение за намаление на цените на други стоки – маслини „Супер колосал“ и баварска салата „Денито“. Заявява, че няма салата „Снежанка“, продава се аналогична на марката „Кенар“, а черните маслини „Мамут“ не са намалени, а се продават по обявената цена чрез търговски етикет, поставен в близост до стоката с цена от 12.89 лв./кг. След легитимирането на длъжностните лица от КЗП и ОДБХ, извършващи съвместната проверка, управителят на магазина е заявил, че тези стоки са били обект на намаление през предходен период – от 13.03 до 19.03.2023 г., като е пропуснато да се отстранят плакатите. Представена е рекламна брошура за този предходен период, на чиято страница 18 е отразено намаление на тези артикули.

Направен е извод, че с неотстраняването на рекламните плакати за тези стоки 4 дни след изтичане на предходния период, когато те са били в намаление, и след намесата на проверяващите органи, търговецът въвежда потребителите в заблуда относно това, че стоките се предлагат за продажба по намалени цени, което не отговаря на действителността. Последните се насочват към обозначените с рекламни плакати стоки, смятайки, че ще ги закупят на обявената в рекламните плакати цена, като при въвеждането им в заблуждение по този начин е възможно да вземат решение за покупка, което не биха взели без използването на такава практика. На 31.05.2023 г. е издадена заповед от председателя на КЗП за преустановяването на тази практика.

Относно размера на наложената санкция от 25 000.00 лв. АНО е посочил, че законодателят е предвидил такава между 2 000.00 и 50 000.00 лв., като в случая е уместно налагане на санкция в среден размер, т.к. с деянието са засегнати широк кръг потребители. В последните години е налице голяма инфлация и всяко несъответствие на обявената цена от търговеца на етикет и таксуването на по-висока цена на касата би имало финансови последици за потребителите, които биха заплатили такава по-висока цена на касата. Санкцията следва да се съобрази и с имущественото състояние на нарушителя, като в случая по този повод е направена проверка в АВ, при която е установено, че оборота на търговеца за 2021 година възлиза на висока стойност, цитирана в процесното НП. За да се постигнел целта по чл. 12 от ЗАНН санкцията не следва да е в минимален размер.

В законния срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В жалбата се твърди допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон, а именно: Не ставало ясно кой е наказващият орган, издал НП. Неправилно е указано пред кой съд може да се оспори НП, като е отразено, че оспорването следва да стане пред РС – Габрово, но т.к. нарушението е извършено в гр. Севлиево, то постановлението следва да се обжалва в гр. Севлиево като местна подсъдност. Дружеството не е поканено надлежно за съставянето на АУАН. Жалбоподателят заявява, че не оспорва факта, че въпросните рекламни табели не са били отстранени своевременно след приключване на кампанията, но този пропуск не съставлява нелоялна търговска практика, като в случая нарушението е следвало да се квалифицира по чл. 65 и чл. 9 от ЗЗП, като санкцията за такова е по-ниска. При нелоялната търговска практика следва да е налице установен пряк умисъл, т.к. е налице цел да се постигне определен икономически резултат със забранени средства. В случая става въпрос за технически пропуск – премахване на табела, но поставените индивидуални етикети на стоките са съдържали коректна информация и всеки потребител е могъл да се запознае с цената на стоката своевременно, преди да реши дали да я закупи, като не научава за нея едва на касата. Също така в информационната табела е била записана информация не само за вида на намалението, но и за неговия период, от където за клиентите става ясно, че това намаление не касае датата 23.03.2023 г., а по-ранни такива. На потребителите не са причинени конкретни вреди, още по-малко значителни такива. За да се квалифицира една търговска практика като нелоялна, тя трябва да е от естеството съществено да промени икономическото поведение на средния потребител, а в случая такава последица от описаното не е налице. Възразява се и против размера на наложената санкция, като мотивите, изложени в тази насока, жалбоподателят намира за бланкетни в голямата им част, а по останалите се излагат и конкретни възражения.

За да постанови съдебния си акт, РСС е приел, че е налице нарушение от съответния вид, което правилно е подведено под хипотезата на съответните правни норми, но санкцията за него е завишена, поради което е намалил същата на 5 000.00 лв., излагайки мотиви в тази насока.

Жалбата против първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с оглед нейната основателност.

В същата се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП, аналогични на съдържащите се в първоначалната жалба.

По делото е депозиран и отговор от административнонаказващия орган, с който жалбата се оспорва.

 

В проведеното по делото открито съдебно заседание за касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява.

Ответната страна също не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.

При направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност на процесното решение на РС се установи следното:

НП е издадено от главен юрисконсулт при РД на КЗП със седалище [населено място] М., а АУАН – от главен инспектор при същата администрация. С приложена към преписката Заповед № 988 от 08.11.2023 г. на председателя на КЗП, на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, главният юрисконсулт на РД – Русе е оправомощен да налага административни наказания и да издава НП за нарушения на ЗЗП и други нормативни актове, изрично изброени в същата. АУАН и НП са съставени от оправомощени административни органи и в тях нарушението е ясно описано, като описанието кореспондира с хипотезата на сочената като нарушена правна норма.

Не са налице съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на процесното съдебно решение на такова основание.

По делото няма спор, че на 23.03.2023 г. в търговския обект на касатора е осъществена проверка от длъжностни лица на КЗП и ОБДХ, при която е установено наличието на поставено в магазина известие за намаление на двата вида стоки, които са били предвидени за намаление в предходния период, но не и към деня на проверката, когато вече са се предлагали на по-високи цени. На етикетите, поставени на самите стоки обаче е била посочена реалната цена, на която са се предлагали в този ден. В брошурата, касаеща процесния период /20.03. – 26.03.2023 г./, включващ деня на проверката същите два артикула не са били посочени като такива, предлагани на намалени цени и такова обстоятелство не е посочено в НП. Когато проверяващите са установили на място, че на стената зад щанда на студената витрина, където са се предлагали такива маслини и салати, е поставен надпис с невярна информация, той е бил отстранен от служител в обекта веднага. На практика до заблуда на потребителите би могъл да доведе само този надпис на рекламния плакат.

Съгласно сочената като нарушена норма на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съдът намира, че поставянето на рекламен надпис със съобщение за такова намаление на стоки, които не са намалени реално, принципно съставлява поведение, което е възможно да промени икономическото поведение на средния потребител, като го накара да закупи стоката, мислейки, че тя се предлага на такива ниски цени. Според другата цитирана разпоредба на чл. 68д, ал. 1 от същия нормативен акт, търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Според ал. 2, т. 4, обстоятелствата по ал. 1 включват информация за цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Хипотезата съответства формално на нарушението, описано в НП от обективна страна.

Настоящата съдебна инстанция намира обаче за основателно твърдението на касатора за маловажност на случая по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че в брошурата относно процесните артикули не е отразено намаление на същите за процесния период. Чрез нея потребителите не могат да се считат за въведени в заблуждение от посочения вид. При проверката е установено, че поставените към двете стоки етикети съдържат указания за цена на продуктите, по които те се продават реално, поради което не може да се приеме, че за тази цена клиентът разбира едва при плащане на касата на магазина. Установява се и че погрешната информация е била своевременно поправена още при проверката на място в обекта. При така описаната ситуация потребителите няма да направят избор да посетят магазина, т.к. не са информирани предварително за намаление, което на практика не съществува и по тази причина те няма да изгубят време и финансов ресурс за да го посетят по несъществуваща причина. Подвеждането им може да стане само на място, когато те се намират вече в обекта на търговеца, при прочитане на плаката и то в случай, че не отразят и информацията на етикетите на процесните стоки.

Цитираната заповед за забрана на процесната практика в случая е неотносимо към правния спор обстоятелство. Не може да формира извод за трайно и целенасочено поведение на търговеца към допускане на този тип нарушение и въвеждане на средния потребител в заблуждение, т.к. нарушението датира от 23.03.2023 г., два месеца преди нейното издаване, което е на 31.05.2023 г. и тя не може да е основание за налагане на по-висока санкция с направата на извод, че въведената с нея забрана не е подействала превъзпитателно и възпиращо на търговеца. В случая е било достатъчно издаването на тази заповед и последващо проследяване на изпълнението й, а не едновременно прилагане на мярка – забрана на даден тип поведение и санкциониране за същото.

Случаят касае само два артикула, не се твърди повторност или системност на деянието и то е отстранено още в момента на установяването му. Нарушението не отразява тенденциозно целенасочено поведение на търговеца, насочено към въвеждане на неограничен кръг потребители в заблуждение. На място е налична както вярната информация на поставените етикети към наличните стоки, така и погрешната такава, изписана на обявлението. Нарушение е налице, но същото е маловажно по своя характер именно поради тези си характеристики. За да е налице „нелоялна заблуждаваща търговска практика“, то такава следва да е реализирана не само с едно конкретно деяние, а поведението на търговеца да съставлява именно „практика“ – да се осъществява често, повтарящо се или редовно, целенасочено.

Нормата на чл. 28 от ЗАНН е приложима както за резултатните деяния, така и за тези на просто извършване, като не е необходимо за вторите, от вида на които е и процесното, да са реализирали или не конкретен вредоносен резултат. Няма причина нормата да не може да се приложи и по отношение на нелоялна заблуждаваща търговска практика, не е въведена такава забрана посредством специална правна норма. Потребителите не са въведени в заблуждение, което ги е накарало да посетят търговския обект по този повод и няма причини да се счита, че ако го направят, а стоката липсва вероятно ще закупят подобна на по-висока цена. Средният потребител не е бил ощетен поради незаконосъобразно поведение на търговеца, съставляващо практика.

В заключение настоящата касационна инстанция намира, че съдът е следвало да отмени процесното НП и да предупредил дееца на основание чл. 28 от ЗАНН, поради което първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени от настоящата съдебна инстанция, в едно с измененото с него НП и към дееца да се отправи предупреждение.

При този изход на спора своевременно и основателно се явява искането на касатора за присъждане на деловодни разноски, каквито страната е направила пред въззивна съдебна инстанция, като за касационната такава изрично заявява, че не прави такава претенция. Разноските са на стойност 3 960.00 лв. и съставляват договорено и заплатено от страната по банков път адвокатско възнаграждение. Същото не се явява прекомерно, с оглед размера на първоначално наложената санкция на дружеството от 25 000.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. За санкция в размер от 25 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., в случая е договорено такова с основа от 3 300.00 лв. е начислен ДДС от 660.00 лв. Разноските не са и оспорени при тяхното поискване и представяне на списъка за тях от АНО.

 

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Габрово

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Съдебно решение № 17 от 08.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 6 от 2024 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е изменено Наказателно постановление № Р-003454 от 30.11.2023 г., издадено от главен юрисконсулт при Регионална дирекция със седалище гр. Русе към Комисия за защита на потребителите, в качеството му на административно наказващ орган, с което на „*************“ , София, ЕИК: ************, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 25 000.00 лв. за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт, в частта му досежно размера на санкцията, като съдът е определил такава в размер на 5 000.00 лв.

 

ОТМЕНЯ същото наказателно постановление.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА „****************** със седалище гр. София, р-н Сердика, ЕИК: ***************, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от датата на това решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на жалбоподателя „******************* със седалище гр. София, р-н Сердика, ЕИК: ***************, деловодни разноски, направени пред въззивна съдебна инстанция в размер на 3 960.00 лв., съставляващи договорено и заплатено от него адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

Препис от решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.