РЕШЕНИЕ

 

№ 2946                                        18.10.2010г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                                     І граждански състав

 

На осемнадесети октомври                                две хиляди и десета година

 

В  открито  заседание на седми октомври две хиляди и десета година в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

 

Секретар:Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 8112 по описа за  2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Н.Г.С., ЕГН **********,***, твърди, че работил по трудово правоотношение с ответника – „Ади груп – 87”ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” № 12, представлявано от управителите А.Н.Д. и Н.А.Д., като заемал длъжността “***”.  Последното уговорено трудово възнаграждение възлизало  на 530лв. , с допълнително трудово възнаграждение по чл.12 от НСОРЗ от 31.80лв. Със заповед № *** от 03.05.2010г.трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т.3 от КТ от страна на работодателя – поради намаляване обема на работа. Заявява, че заповедта била връчена на 03.05.2010г. След уволнението ищецът останал без работа в продължение на един месец. Заявява, че обезщетението по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда не било заплатено на ищеца.

С оглед на изложената фактическа обстановка от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 560лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, дължимо при прекратяване на договора от страна на работодателя за времето, за което работника е останал без работа, а именно един месец, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок, като заявява, че не оспорва предявения иск по основание и размер. Заявява, че ищецът се явил в дружеството, за да получи обезщетение, но отказал да предостави трудовата си книжка, както и да попълни декларация за оставането си без работа, поради което и процесното обезщетение не му било изплатено. Моли искът за заплащане на обезщетение за забавено плащане да бъде отхвърлен, както и искането за разноски.

 

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства, се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжността „***” с последно месечно трудово възнаграждение от 530лв., както и допълнително възнаграждение в размер на 31.80лв.

Не се спори между страните, а и от представеното по делото копие на заповед № 27/03.05.2010г. на управителя А.Д., се установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т. 3  от Кодекса на труда,  считано от 03.05.2010г. В същата заповед е посочено и че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Ищецът твърди, че тази сума не му била заплатена, като тези факти не се оспорват от ответника. От представената в съдебно заседание трудова книжка в оригинал съдът констатира, че в едномесечен срок след прекратяване на правоотношението между страните ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение. С оглед посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т. 3 от Кодекса на труда, на основание чл.222, ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. Ответникът твърди, че ищецът не е представил доказателства за оставането си без работа в период от един месец след прекратяване на правоотношението. От представената трудова книжка към исковата молба, както и от констатация от същата в съдебно заседание, се установява, че към тази дата липсва отбелязване на възникване на трудово правоотношение с друг работодател в едномесечен срок след прекратяване на правоотношението между страните по делото. 

Предвид факта, че трудовата книжка се явява официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя/съгласно разпоредбата на чл.347 от КТ/, то и липсата на вписване в нея на възникнало трудово правотношение в процесния период се явява доказателство за липсата на такова.

Относно размера на това обезщетение законодателят е определил същия императивно – в размер на брутното трудово възнаграждение, а в разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ е определен същия като полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Не се твърди да е уговорен по-висок размер на обезщетение, поради което и на ищеца се дължи обезщетение в размер на 560лв.

При лежаща върху ответника доказателствена тежест, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, за изплащане на посоченото обезщетение, от негова страна не бяха ангажирани доказателства за такова плащане, извършено в полза на ищеца. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в претендирания размер от 560лв. /независимо, че установеното като дължимо обезщетение възлиза в по-висок размер предвид диспозитивното начало в гражданския процес/. Относно възражението на ответника, че не следва да се присъжда обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковете, съдът намира същото за неоснователно. Касае се за парично вземане, като ответникът изпада в забава от датата на поканата – в случая с подаване на исковата молба. Същият не твърди и не доказва да е изплатил дължимото обезщетение, поради което и след предявяване на иска се счита в забава, като дължи и обезщетение за нея. Ето защо, съдът ще присъди обезщетението за оставане без работа наред с обезщетение за забавено плащане от датата на предявяване на иска.

Относно възражението на ответника за неприсъждане на разноски на ищеца, предвид факта, че работодателят не се явил причина за завеждане на делото, тъй като ищецът не е представил доказателства за оставането си без работа, то съдът намира възражението за недоказано. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес ответникът е този, който следва да проведе главно и пълно доказване на факта, че ищецът се е явил при работодателя, но е отказал да представи доказателства за оставането си без работа в срок от един месец след прекратяване на трудовото правоотношение. Тези обстоятелства останаха недоказани от ответника. Ето защо, направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени върху ответника. Същите се констатираха в размер на 300лв.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 50лв.

         Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                        РЕШИ

 

         ОСЪЖДА „Ади груп – 87”ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” № 12, представлявано от управителите А.Н.Д. и Н.А.Д. – заедно и поотделно, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 560 лв./петстотин и шестдесет лева/, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца, дължимо при прекратяване на договора от страна на работодателя със Заповед № 27/03.05.2010г.на управителя А.Д., за времето, за което работникът е останал без работа – 03.05.2010г. – 03.06.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.06.2010г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 300лв. /триста лева/– съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Ади груп – 87”ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Васил Левски” № 12, представлявано от управителите А.Н.Д. и Н.А.Д.,  да заплати по сметка на Районен съд – гр.Пловдив, сумата от 50лв./петдесет лева/ - държавна такса.

 

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

 

Вярно с оригинала.

ЛК