О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№495 03.08.2023г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито
съдебно заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 298 по
описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано по искова
молба на Е.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез пълномощника му
адв. В.С. ***, уточнена с писмена молба вх. № 3175 от 02.06.2023г., с която
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е предявен иск за
присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди,
претърпени от Е.М. *** за периода от 01.05.2014г. до 23.05.2018г., ведно със
законната лихва от 01.05.2014г., до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени фактически твърдения за поставянето на Е.М. в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в
Затвора – Стара Загора в периода от 01.05.2014г. до 23.05.2018г., от гл.т на
лоши санитарно-хигиенни и битови условия в килията; невключването му в програми
и курсове; лишаването му от възможност да държи в килията електронна игра и
флашки за изтегляне на филми и съхраняване на снимки на близките си;
неосигуряване на престой на открито на голямо каре; прекъсването на разговорите
с близките му, които са в чужбина и др.
Ответникът – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, чрез процесуалния си
представител, в представения писмен отговор оспорва предявения иск като
недопустим и като неоснователен. Поддържа, че при наличието на влязло в сила съдебно
решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, исковата
претенция се явява недопустима. Обосновава, че тъй като с влязло в сила Решение
№ 499 от 17.12.2020г. по адм. дело № 950/ 2019 г. по описа на Административен
съд - Стара Загора, е разрешен спор между същите страни по предявен иск с правно
основание - чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС
вкл. за периода, в който Е.М. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
– Стара Загора, настоящата искова молба не се отнася до защита на друго
материално право, а се касае до повторна претенция на същото правно и
фактическо основание и за същия период. Поддържа, че ищецът е разполагал с
възможността да наведе всички факти в предходния съдебен процес, а ненаведените
от него факти за отговорността на органите по изпълнение на наказанията за
разгледания период, са се преклудирали.
При извършена служебна проверка съдът
установи следното:
По искова молба от Е.Н.М., с предявен иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.03.2013г. до 31.12.2019г.,
настъпили по време на пребиваването на Е.М. в Ареста – Хасково и Затвора –
Стара Загора, е било
образувано адм. дело № 950/ 2019г. по описа на Административен съд – Стара
Загора. Претендираните от Е.М. за обезщетяване неимуществени вреди се основавали
на поставянето му в неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – Хасково и при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора от гл. т
на пренеселеност на килиите и липсата на достатъчно свободна жилищна площ;
липса на санитарен възел и течаща топла и студена вода; лоша битова хигиена в
килиите, с дървеници, хлебарки и гризачи в тях; липса на пряка слънчева
светлина; неосигуряване и ограничаване на времето за престой на открито и т.н).
Предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск е
квалифициран като такъв с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно
увреждане вследствие на неблагоприятните условия, при които са изтърпявани
мярката за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста – Хасково и наложеното
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора.
В производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.
285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, с Решение № 499 от 17.12.2020г. по
адм. дело № 950/ 2019г. по описа на АС - Стара Загора, Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията” е осъдена да заплати на Е.Н.М. сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Ареста – Хасково и Затвора – Стара Загора, причинени му в
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна
площ на Е.М. за времето от 04.03.2013г. – 12.11.2015г. и неосигуряване на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за периода 04.03.2013г. до
12.10.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 18.12.2019г. до окончателното й изплащане. В останалата
част и до размера на претендираното обезщетение от 100 000 лева, искът е
отхвърлен като недоказан и неоснователен, а за периода от 04.03.2013г. до
18.08.2014г. – като погасен по давност.
С Решение № 140/ 09.04.2021г. по адм.
дело № 63/ 2021г. на тричленен състав на Административен съд – Стара Загора, е
оставено в сила Решение № 499 от 17.12.2020г. по адм. дело № 950/ 2019г. по
описа на Старозагорския административен съд.
Предявеният в настоящото съдебно
производство иск от Е.Н.М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за
неимуществени вреди, претърпени в Затвора – Стара Загора за периода от
01.05.2014г. до 23.05.2018г., основан на твърдения за поставянето на ищеца в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ -
лоши санитарно-хигиенни и битови условия в килията; невключването му в програми
и курсове; лишаването му от възможност да държи в килията електронна игра и
флашки за изтегляне на филми и съхраняване на снимки на близките си;
неосигуряване на престой на открито на голямо каре; прекъсването на разговорите
с близките му, които са в чужбина и т.н, следва да бъде квалифициран като иск по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В разпоредбите на чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК е регламентирано, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съгласно чл.298 ал.1
от ГПК вр. чл.144 от АПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Непререшаемостта на разрешения с влязъл в сила
съдебен акт спор обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото
действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение
по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява
да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за
пререшаемост по чл. 299 от ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение,
обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали
няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от
споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно
правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. При преценката дали има
идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно
заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Следва да има идентитет в предмета на двете дела, т. е в спорното материално
право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е
възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Ответникът следва да
изчерпи възраженията си във висящия процес, след което те се преклудират и той
не може да ги противопостави в нов процес за същото материално право. Същото
важи и за възраженията на ищеца. Задължението на съда да зачете силата на
присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 от ГПК.
Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт материално право,
съответно да се отрича признато субективно право, означава подновяване на
спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на спор, по който има
влязло в сила съдебно решение.
В случая настоящото дело се явява именно повторно заведено
– при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор между
същите страни, за същото искане и на същото основание. Налице е идентичност
между предявения по настоящото дело иск и исковата претенция, разрешена с
влязло в сила Решение № 499
от 17.12.2020г., постановено по адм. дело № 950/ 2019г. по описа на Административен съд –
Стара Загора /в частта й относно искането за обезщетяване за претърпени неимуществени
вреди в Затвора – Стара Загора поради поставянето на Е.М. в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, вкл. в
периода от 01.05.2014г. до 23.05.2018г./, от
гл. т на: 1. страните /ищец Е.Н.М., ответник – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, гр. София/; 2. основанието на двата иска – за ангажиране
отговорността на държавата за вредите, причинени на лишеното от свобода лице от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната задържаните лица да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода и 3. Отправеното до съда искане за присъждане на обезщетение в размер
на 100 000 лева за претърпени от Е.М. неимуществени вреди в Затвора -
Стара Загора вкл. в периода от 01.05.2014г. до 23.05.2018г., вследствие на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“.
Силата на пресъдено нещо
на влязлото в сила Решение № 499
от 17.12.2020г., постановено по адм. дело № 950/ 2019г.
по описа на Старозагорския административен съд, представлява абсолютна
процесуална пречка за повторно разглеждане на искова претенция на Е.М. по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в Затвора - Стара Загора в периода от 01.05.2014г. до 23.05.2018г.,
вследствие на поставянето на Е. М. в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и съотв. в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по см. на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Обективните
предели на СПН обхващат спорното материално право (правото на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди) с всички белези, които го индивидуализират, вкл.
законовите предпоставки, обуславящи възникването на правото /допуснато от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС поради неблагоприятни условия, при които лишеното
от свобода лице е било поставено за времето на пребиваването му в Затвора –
Стара Загора в периода 01.05.2014г. до 23.05.2018г.), както и размера на следващото се парично
обезщетение. С влизане в сила на Решение
№ 499 от 17.12.2020г. по адм. дело № 950/ 2019г. по описа на АС – Стара Загора е формирана СПН по този спор, разпростираща се спрямо
страните по него, като СПН на влязлото в сила съдебно решение, изключва
повторното пререшаване на същата искова претенция /между същите страни и на
същото основание/, съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК
във вр. чл.297 от ГПК.
Не представлява ново основание на
предявения в настоящото производство иск обстоятелството, че част от сочените от
Е.М. проявления на неблагоприятните условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора за периода от 01.05.2014г. до
23.05.2018г., не са били релевирани с исковата претенция, разрешена с влязло в
сила Решение № 499 от 17.12.2020г. по адм. дело № 950/ 2019г. по описа на АС –
Стара Загора. Обективните предели на СПН
изключват възможността за пререшаване на спор между същите страни и на същото
основание въз основа на факти, възникнали и съществували преди влизането в сила на съдебния акт, вкл. от гл.т
на обстоятелствата, съставляващи проявления на съдебно установеното като
допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и относими към увреждането, от което се е претендирало
настъпването на неимуществени вреди с предявената искова претенция по чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС. Следователно с влизането в сила на съдебното решение се преклудират и всички незаявени неблагоприятни
условия, които могат да имат същата правна квалификация за същия период (нарушение
на чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС) като материалноправно основание за разрешената със СПН
искова претенция между същите страни. В такъв смисъл са от правилата за
допустимост на жалбите пред ЕСПЧ.
Предвид законово
регламентираната забрана по чл.299, ал.1 от ГПК за пререшаване на спор,
разрешен с влязло в сила решение, по изложените по-горе съображения за идентичност
/от обективна, субективна и времева страна/ на спорното материално
правоотношение – предмет на настоящото дело и правото – предмет на СПН на
влязло в сила Решение № 499
от 17.12.2020г., постановено по адм. дело № 950/ 2019г.
по описа на Старозагорския административен съд, предявеният от Е.М. иск се
явява недопустим. С оглед на което исковата молба следва да бъде върната, а
производството по повторно заведеното дело, на основание чл.299, ал.2 от ГПК –
прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.130
и чл.299, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Старозагорският административен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на Е.Н.М., ЕГН **********,
с адрес ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.С. ***, уточнена с писмена
молба вх. № 3175 от 02.06.2023г., с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София е предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди,
претърпени от Е.М. ***, вследствие на поставянето му в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 01.05.2014г.
до 23.05.2018г., ведно със законната лихва от 01.05.2014г., до окончателното
изплащане на сумата.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№ 298/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора.
СЪДИЯ: