Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 03.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ІV-Б състав, в публично
заседание на дванадесети ноември, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
участието на секретар К. Лозева , като разгледа докладваното от съдия Станимира
Иванова въззивно гражданско дело № 13797 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 169713/18.07.2019г. по гр.д. № 60481 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 24-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския кредит вр. с чл. 92 и чл.
99 от ЗЗД, че Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, район
Изгрев, ул. „*********дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*********,
офис 4 заплащане на сумата от 430,33лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 29.06.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 2121743/01.08.2014г.;
сумата от 29,11лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 08.09.2014г. до 05.01.2015г.;
сумата от 113,85лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 09.09.2014г. до 29.06.2017г., вземания за което
са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД с рамков договор за цесия от 06.11.2010г. и
Приложение № 1 към него, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 42888/2017г. по описа на СРС, като Б.А.Д., ЕГН **********, е осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *********съдебни разноски от 393,12лв. по
заповедно и по исково дело, като неоснователни
са отхвърлени исковете за установяване съществуване на вземане за заплащане
на сумата от 199,58лв. като неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 15.09.2014г. до 05.01.2015г.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5136787/19.08.2019г. по регистъра на СРС от ответника
по исковете Б.А.Д., ЕГН **********, в частта, в която
исковете са уважени . Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че мотивите на СРС в голяма част не кореспондирали с предмета на
делото. Договорът бил нищожен поради формат и размер на шрифта под „12”, имало
удебеляване на текст, чуждоезични думи. Цесията не била надлежно съобщена,
защото не било установено ищецът да има пълномощия да съобщава същата,
пълномощното от 09.09.2015г. не съдържало такова овластяване, пълномощното било
от 09.09.2015г. и не можело да овласти ищеца да извършва уведомяване на цесия
от 01.04.2016г.Непотърсването на писмото не било уведомяване.Договорът бил
нищожен поради противоречие: с чл. 11, ал.1, т.13 от ЗПК съгласно която
следвало да се сочат периоди и условия за плащане на разходи и лихви;
противоречие с чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК защото не сочел указание как се
разпределя сумата между различните неплатени задължения; не били посочени различни начини за
погасяване, нямало индивидуален погасителен план, независимо че чл. 5 от
договора препращал към такъв, не се сочела банкова сметка ***, нито начин на
плащане в брой; с чл. 11, ал.1, т.14 от ЗПК защото липсвали указания за дължими
разходи и условия за промяната им, такива имало защото ГПР бил по-висок от
възнаградителната лихва. Клаузата за договорна лихва противоречала на добрите
нрави-същата била 40% , а била уговорена и неустоечна клауза, същевременно
задълженията били обезпечени, срок на договора бил кратък , така уговорените
клаузи водели до неоснователно обогатяване на кредитора. Договорът противоречал
на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК защото независимо, че бил посочен размер на
лихвата, то било на годишна база, а договор бил за 21 седмици и не сочел как се
изчислява лихва – дали е на седмица и в каква пропорция, кога се дължи – в
начало или в край на периода. Плащанията извършени по договора в размер на
176лв. следвало да се отнесат по правилото на чл. 76 от ЗЗД за главница и за
възнаградителна лихва, а не за неустойката, клаузата за което била нищожна,
съответно за такси за недоказани разходи по неравноправни клаузи. Законна лихва
се начислявала само върху главница, а не върху възнаградителна лихва,
невъзможността да се установи вноската каква част от главница и каква част от
лихва обхваща водела до неоснователност на претенцията. Исковете не били
индивидуализирани. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********в предоставения срок е оспорил жалбата. Навело е твърдения , че
решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Посочило е, че имал
пълномощия да уведоми ответника за цесията на вземанията и го бил направил с
писмо, а и с исковата молба, приложение към която било уведомителното писмо.
Клаузата на чл. 4 от договора била валидна, нямало неравноправни клаузи по
договора. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията
на въззивника за разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2020118/31.08.2017г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********срещу Б.А.Д., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9
и сл. от Закона за потребителския кредит
и с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземането му
срещу ответника за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 430,33лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
29.06.2017г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № 2121743/01.08.2014г. с кредитодател „И.А.М.”АД; сумата
от 29,11лв., представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 08.09.2014г. до
05.01.2015г.; сумата от 199,58лв., представляващи неустойка за
периода от 15.09.2014г. до 05.01.2015г., сумата от 113,85лв., представляващи обезщетение за забава за периода от
09.09.2014г. до 29.06.2017г., вземания за което са прехвърлени от „И.А.М.”АД н.А.з.с.н.в.”ЕАД
на 01.04.2016г. с рамков договор за цесия от 06.11.2010г. и Приложение №
1/01.04.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
42888/2017г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че „И.А.М.”АД сключило с ответника
договор за потребителски кредит за 500лв. , предоставена му била сумата, уговорени били възнаградителни лихви от 43,48лв, както и
лихви за забава, такси задълженията следвало да се погасят на месечни вноски от по 25,88лв. за 21 седмици
считано от 18.08.2014г. до 05.01.2015г. Съгласно договора при забава на плащанията с повече от
30 дни се начисляват такси за разходи за извънсъдебно събиране на сумите – за
напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори,
лични посещения и др., като тази такса се начислявала за всяка просрочена
вноска с повече от 30 дни, максималният размер на таксата била 45лв. и тази сума била начислена на
ответника. Ответникът бил поел и
задължение в 3-дневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение
чрез поръчителство на 2 физически лица, които отговарят на определени условия
или банкова гаранция, това не било направено от него и затова му била начислена
и неустойка за неизпълнение на това задължение от 246,54лв., която следвало да се плати на 21 вноски от по
11,74лв. така размер на погасителната вноска била 37,62лв. Поради изпадане в
забава на плащанията на ответника била начислена като дължима и лихва за забава
от 113,85лв. за процесния период. По договора ответникът платил 176лв., като с
тази сума било погасено задължението за плащане на таксата от 45лв., неустойката
до размера от 49,96лв.; главница от 69,67лв. и възнаградителна лихва от
14,37лв. Така неплатени останали процесните вземания. С договора за цесия от
2010г. и Приложение №1/01.04.2016г. към него н.А.з.с.н.в.”ООД правоприемник на
който бил ищецът били прехвърлени процесните вземания, ищецът уведомил
ответника за цесията, за което имал пълномощия от кредитодателя. Уведомяване за
цесията била и исковата молба с приложенията й. Цесията била
Ответникът Б.А.Д.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете.
Посочил е, че договорът е нищожен поради
противоречие със Закона за потребителнския кредит, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави, неравноправни клаузи, вземанията не били
придобити от ищеца, защото била нарушена разпоредбата на чл. 26 от ЗПК. На
самостоятелно основание нищожни били клаузите за договорна лихва, неустойка и
т.н. били нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави, неравноправни клаузи, евентуално таксите с
неустоечен характер били прекомерни и
необосновани. Не бил уведомен надлежно за цесията ищецът нямал пълномощия за го
прави., задълженията не били предмет на цесия, договорът не съдържал възможност
за цедиране на задълженията. Общи условия не го обвързвали, защото съгласие с
такива не бил изразил. Надбавки и добавки към погасителната вноска не били
уговорени, те не били и посочени с исковата молба. Неустойката била нищожна, а
и прекомерна. Шрифтът на договора бил по-малък от „12”, имало удебеляване и
чуждоезични думи, договор не бил ясен и разбираем. Не било уточнено как се
формира лихвата и другите възнаграждения,
не можело да се търси плащане на такси и
комисионни за управление на кредита, не били посочени условията за прилагане на
лихвения процент. Посочените 40% годишна лихва и ГПР не съответствали на
реалните по договора, уговорените неустойки и такси водели до ГПР над 50%. Не
били посочени условия за издължаване на кредита съобразно чл.11, ал.1, т.11 и
т.12 от ЗПК, нямало погасителен план, не ставало ясно размер и периодичност на
погасителните вноски и последователността
на разпределението на вноските между различните неплатени суми. Нямало
уговорки за право на отказ от договора от потребителя и условията за същото, а
това противоречало на чл. 11, т.20 от ЗПК. Договорната лихва надвишавала
многократно законната лихва за забава и това водело до нищожността й. Не му
била съобщена цесията. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 42888/2017г.,
съгласно което по заявление вх. №3049460/29.06.2017г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено Б.А.Д., ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********сумата от 430,33лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението - 29.06.2017г., до изплащането
й, представляваща неплатена главница ; сумата от 29,11лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода
от 08.09.2014г. до 05.01.2015г.; сумата
от 199,58лв., представляващи
неустойка за периода от 15.09.2014г. до 05.01.2015г., сумата от 113,85лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 09.09.2014г. до 29.06.2017г., съдебни разноски от
75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен лично на 17.07.2017г.,
на 20.07.2017г. длъжникът е подал възражение, с което е оспорил вземанията по
заповедта, на 18.08.2017г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 31.08.2017г.
По
делото е приет договор № 2121743/11.08.2014г. носещ подпис за страните по него, съгласно който И.А.М.”АД
се е задължило да предостави и е предоставило на Б.А.Д. кредит от 500лв. срещу
задължение на кредитополучателя да върне сумата за срок от 21 седмици, да плати
договорна възнаградителна лихва от 40%
годишно, която за срока на договора е
43,48лв. платима за същия период, посочени са падежи на всяка една от вноските
от по 25,88лв, както и годишен процент на разходите от 49,24%. , който не
включва неустойки за неизпълнение , такси за извънсъдебно събиране на суми ,
лихви за забава. С договора е посочена лихва на ден при отказ от договора в
размер от 0,11%, като и неустойка от 246,54лв. за неизпълнение на задължение в
срок от 3 дни да се представи обезпечение чрез поръчителство от 2 физически лица
отговарящи на определени условия или банкова гаранция, която неустойка се плаща
заедно с погасителните вноски разсрочено като допълнителна сума от по 11,74лв.
седмично. Съгласно чл. 8 от договора при забава на плащането по вноска с повече
от 30 дни кредитодателят начислява такса
за разходи за за напомнителни писма, за електронни съобщения, провеждане на
телефонни разговори в размер на 9лв. за всеки месец през който има непогасена
вноска, но не повече от 45лв. При забава на плащане с 90 дни се начисляват още
100лв. такси за допълнителни разходи за събирането. Уговорено е с чл. 8, ал. 4
от договора при забава на плащанията да се дължи законна лихва за забава.
Уговорена е с чл. 8, ал. 6 от договора 5% неустойка за неизпълнение на което и
да е задължение по договора. Съгласно чл. 10 от договора кредитодателят може да
прехвърли правата си по договора на
ІІІ-то лице. Договорът съдържа уговорена възможност за предсрочно
погасяване на кредита-чл. 7, ал.2 от договора при определени условия, както и
да се откаже от договора-чл. 7, ал. 3 от договора в 14-дневен срок от
сключването му, сочи лихва на ден при отказ на потребителя от договора-0,11% на
ден.
В проведено пред СРС публично съдебно заседание на 12.02.2019г. е направена
констатация по оригинал на договора за кредит и представеното по делото копие и
е констатирана идентичност на оригинала и представеното по делото копие.
Приет е рамков договор от 16.11.2010г. съгласно който „И.А.М.”АД се е съгласило да прехвърли н. „А.з.с.н.в.”ООД
ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити, като
вземанията ще се индивидуализират с Приложение № 1, съставено като електронен
документ и което има характер на допълнително споразумение, като дата на
прехвърляне е дата на потвърждение за приемане на Приложение № 1 в електронна
система на купувача, като продавачът издава писмено потвърждение за сключената
цесия. Съгласно чл. 4.9. продавачът писмено уведомява длъжника за цесията.
Прието е извлечение от Приложение № 1/01.04.2016г. към договора от
16.11.2010г., сочещо задължение на ответника по договор № 2121743 от
11.08.2014г. с главница от 500лв., по който задължения са 790,02лв., от които
лихва за просрочие към 01.04.2016г. е 60,23лв.
Прието е потвърждение от 01.04.2016г., с което „И.А.М.”АД е потвърдило, че
е прехвърлило по договора за цесия с ищеца вземанията по Приложение
№1/01.04.2016г.
Прието е пълномощно от 09.09.2015г.
с което „И.А.М.”АД е упълномощило „А.з.с.н.в.”АД от негово име да
уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им по договорите за кредит
сключени с И.А.М.”АД, които са прехвърлени с договора за цесия от 16.11.2010г.
Прието е писмо от 07.04.2016г. от И.А.М.”АД чрез „А.з.с.н.в.”АД до
ответника, с което е уведомен за прехвърляне на задълженията му по договор с И.А.М.”АД
№ 2121743 съм А.з.с.н.в.”АД, като е посочена банкова сметка ***, както и че
може да ги плати в Изи Пей” с посочен номер на задължението и общ размер на
сумата.
Прието е известие за доставяне, съгласно което писмо от ищеца до ответника
е върнато на 03.05.2016г. като
непотърсено.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки по система на ищеца и тази на „И.А.М.”АД
е посочило, че като задължения по договора на ответника са начислени главница
от 500лв., възнаградителна лихва от 43,48лв., неустойка от 246,54лв. за непредоставяне на
обезпечение – общо 790,02лв. и тази сума е следвало да се погаси на 21 седмични
вноски от по 37,62лв. всяка. В последствие на ищеца била начислена 45лв. такса за просрочие на плащанията
с повече от 30 дни – по 9лв. за всеки месец от периода от 18.09.2014г. до
19.01.2015г. Посочило е, че по договора ответникът платил общо 176лв. и с тях
били отнесени от ищеца за погасяване задължения за 69,67лв. главница, за
14,37лв. лихва; за 46,96лв. неустойка и
за 45лв. разходи. Лихвата за забава на плащането на главницата и на
възнаградителната лихва за периода от 18.08.2014г. до 05.01.2015г. била в
размер на 129,88лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени, вземанията са индивидуализирани по основание и по
размер.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребтелския кредит вр. с чл. 92 и
чл. 99 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит” е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
„потребителят” и „кредиторът”, като „потребител” е всяко физическо лице, което
е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а „кредитор” е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
Съдът
приема за установено по делото, че на 11.08.2014г. между И.А.М.”АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, като И.А.М.”АД се е задължило и е предоставило
на ответника потребтелски кредит от 500лв. срещу задължение на
кредитополучателя да върне сумата за срок от 21 седмици, да плати договорна
възнаградителна лихва от 40% годишно,
която за срока на договора е 43,48лв.
платима за същия период, всяка една от вноските от по 25,88лв, при годишен процент на разходите от 49,24%. ,
който не включва неустойки за неизпълнение, такси за извънсъдебно събиране на
суми , лихви за забава. Договорът носи подпис на страните по делото и съдържа
задължителните реквизити по Закона за потребителския кредит (ЗПК), не нарушава
императивните правила на чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК, така уговорените
съглашения не противоречат на добрите нрави, клаузите не заобикалят закона и не
са неравноправни. Приетият по делото
договор, констатация по оригинала на който е направено от районния съд в
публично съдебно заседание установява, че шрифта на договора не е по-малък от
„12”, каквото е изискването на чл. 10 от ЗПК, същият установява получаване на
сумата и на екземпляр от договора, за което е положен подпис от ответника. За
установяване на вид формат и размер на шрифт не са нужни специални знания. При
констатациите по оригинала на договора в производството пред СРС не е
установено оригинала и представеното по делото копие да са с различни такива. При
обикновена проверка от външна страна на прието копие на договора се установява,
че същите съответстват на изискванията на чл. 10 от ЗПК - четими са лесно, няма
ползване на чужд език, препятстващ възприемането на съдържанието на договора,
шрифт не е по-малък от „12“. Договорът сочи ясно брой на вноски и техния
размер, падежите им, това представлява и погасителния план, не е било
необходимо отделно приложение към договора представляващо погасителен план. В
случая лихвата е с фиксиран процент и не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми,. Такова изискване съгласно чл. 11, ал1, т.11 от ЗПК е поставено
само само при при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, какъвто не е случая.
Не е установено вноската да не
включва погасяване на главница, поради което и не е било необходимо
извлечението по чл. 11, ал.1 т. 13 от ЗПК. Счетоводната експертиза установява,
че всяка вноска е включвала главница. С договора не са уговорени разходи за откриване и обслужване на
банкови сметки, предназначени за обслужване на кредита, използване на платежен
инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и
неговото погасяване, други разходи, поради което и възражението на въззивника за несъответствие
с чл. 11, ал.1, т. 14 от ЗПК е неоснователно.
Разликата между посочения лихвен процент и годишния процент на разходите се
дължи на различния метод за изчисляването им. Този извод се налага при
съобразяване на Приложение № 1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК. По делото не е
установено годишната лихва и годишния процент на разходите да са различни от
тези, посочени в договора. При съобразяване на заключението по счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като неоспорено от страните и неопровергано
от доказателствата събрани по делото се установява съответствие между
посочените в договора лихвен процент и ГПР и начисленото по договора. Размер на
уговорената възнаградителна лихва и на годишния процент на разходите не
надхвърля максимално допустимия размер по ЗПК. Този размер не противоречи на
добрите нрави, клаузите не представляват
уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Този извод се обосновава при съобразяване на
обстоятелството, че кредита е необезпечен, както и със спецификата на дейността
на небанковите институции, различията при набирането на средства, които да се
предоставят като кредит в сравнение с банките. Договорът съдържа уговорена
възможност за предсрочно погасяване на кредита-чл. 7, ал.2 от договора при
определени условия, както и възможност на кредитополучателя да се откаже от
договора и условия за същото -чл. 7, ал. 3 от договора, сочи лихва на ден при
отказ на потребителя от договора, поради което и възраженията на ответника в
обратния смисъл съдът приема за неоснователни.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено валидно
възникнало вземане на И.А.М.”АД към ответника за заплащане на главницата от 500лв. и на възнаградителна лихва от 43,24лв.
за 21 седмици с посочени конкретни падежи на всяка вноска, размер на която е по
25,88лв. Падеж на същите е настъпил преди подаване на заявлението и същите са
били изискуеми.
По делото е установено, че ответникът е платил сумата от 176лв. по договора. С тази сума съдът приема, че е
погасено задължението за главница и за възнаградителна лихва с падежи за
периода от 18.08.2014г. до 22.09.2014г. изцяло, както и 20,72лв. от вноската с
падеж 29.09.2014г. Плащането е установено от вещото лице по заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и съдът го кредитира изцяло като неоспорено от
страните по делото, неопровергано от събраните по делото доказателства.
Действително, вещото лице е посочило, че само със сумата от 69,67лв. за
главница и 14,37лв. за възнаградителна лихва кредитодателят е отнесъл
плащанията, а останалото отнесъл за погасяване на таксите за извънсъдебно
събиране на сумите и за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне
на обезпечение. Съдът прием, че клаузите по договора, уговарящи дължимостта на
неустойката по чл. 4 от договора и на таксата по чл. 8 от договора са нищожни и
възраженията на ответника за същото са основателни, поради което и отнасянето
на част от платени суми за погасяване на същите е неправилно направено от
кредитодателя. Неустойката така,
както е договорена не съответства на
типичните за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. В
случая задължението за изпълнение на което е сключена неустойката, е
осигуряване на обезпечение чрез договор
за поръчителство с физическо лице което да отговаря на специални условия, банкова
гаранция. Неизпълнението на това задължение би могло да доведе до затруднения
при събиране на вземанията по договора за заем и от там за претърпяване на
вреди. Характер и размер на тези вреди са определящи при преценката за
валидността на клаузата за неустойка с оглед на типичните й функции по чл. 92
от ЗЗД. В случая не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, от
които да може да обоснове извод за съответствие на уговорения размер на неустойката
от 246,54лв. с тези вреди, поради което
и съдът приема, че така уговорената неустойка е нищожна като излизаща извън
присъщите й функции. Отделно, в случая вземането за неустойка е
уговорено с договор за потребителски кредит и императивните разпоредби на чл.
143 от ЗЗП намират приложение. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на
заемодателя при неосигуряване на обезпечение е уговорена във вреда на длъжника
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Кредиторът е длъжен да направи преценка на възможността на
кредитополучателя да върне кредита, съответно да даде надлежно обезпечение на
предоставения му кредит. Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери
поръчители и то които да отговарят на конкретни условия, банкова гаранция, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на
същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на
кредитодателя да проучи предварително финансовото състояние на потребителя , да
изиска обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към
сключването му и така се постигне целта на и съображение 26 от Директивата да
не се допуска предоставяне на кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните последиците от
неизпълнение на това задължението на
кредитодателя в патримониума на потребителя е неравноправна клауза , водеща до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя, тази клауза
противоречи на типичните за неустойката санкционна, обезщетителна и
обезпечителна функция, поради което и правилно районният съд е приел, че тя е
нищожна. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на просрочени задължения е уговорено с
договор за потребителски кредит от 31.03.2018г. и императивните разпоредби на
чл. 143 от ЗЗП намират приложение. Приложени намират и разпоредбите на Закона
за потребителския кредит в сила от 12.05.2010г. в редакция към ДВ ,бр.
35/23.07.2014г. Съгласно разпоредбите на
чл. 10а и на чл. 33, ал.2 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. В случая претенцията е за такси и разходи, уговорени и направени поради забава на плащанията по договора за
кредит, поради което приложими са както чл. 10а от ЗПК, така и чл. 33 от ЗПК.
Последните са императивни правни норми и нарушението им с клаузи от
договор води до нищожността на тези клаузи поради нарушение на закона и
за тях съдът следи служебно. В случая съдът приема, че уговорените такси за
събиране на просрочени задължения не са за допълнителни услуги по договора за
кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се
предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов
интерес и за охраняване на неговите интереси , която дейност е свързана с
управлението на кредита. При така
възприето съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение на чл. 10а
от ЗПК. Съдът приема, че клаузи в договор за потребителски кредит, уговарящи
дължимост на разходите и таксите за събиране на просрочени задължения е в
нарушение и на чл. 33 от ЗПК. Това е така, защото основанието на тези разходи и
такси е забавата на изпълнението на задължения на потребителя. Законодателят с
разпоредбата на чл. 33 от ЗПК е ограничил възможните неблагоприятни последици
при такива хипотези за потребителя. При забава на изпълнение на задължения е
възможно за потребителя да възникне само
задължение за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава. В случая претенцията е с основание
„забава“, но не е за законна лихва за
забава, а за направени разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения, уговорено по съглашение по
договор за потребителски кредит. При така установеното съдът приема че това
съглашение противоречи на императивната разпоредба на чл. 33 от ЗПК. С оглед
гореизложеното съдът приема, че клаузи по договора за потребителския кредит,
уговарящи при забава за изпълнение на задължения от потребител то договор за
потребителски кредит кредитополучателят
да дължи плащане на такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения противоречат на императивните
разпоредби на чл. 10а и на чл. 33 от ЗПК, поради което и са нищожни.
Следва да се посочи, че с решението на СРС иска за неустойка е отхвърлен поради
нищожност на клаузата за неустойка, в
тази част решението не е обжалвано и обвързва съда и страните със сила на
пресъдено нещо .
При така възприето съдът приема че
непогасени чрез плащане валидно възникнали задължения по договора са останали
главница от 20лв. възнаградителна
лихва и 347,48лв. главница. Този
извод следва от установеното плащане и приложението на разпоредбата на чл. 76
от ЗЗД за плащане без посочване от длъжника кое задължение плаща при
съобразяване на характера на тези задължения, както и че са възникнали
едновременно.
Съдът приема за установено по делото, че на 01.04.2016г. И.А.М.”АД е
прехвърлило на ищеца като правоприемник н.А.з.с.н.в.”ООД вземанията си по договора
с ответника. Тези обстоятелства се установяват от приети по делото договор за
цесия с извлечение от приложение, сочещо процесния договор за кредит. С
разпоредбата на чл. 10 от договора за потребителски кредит е постигнато
съглашение за цедиране на вземанията по договора и изискването на чл. 26 от ЗПК
не е нарушено. При така установеното съдът приема, че ищецът е придобил
процесните вземания срещу ответника.
Съдът приема за установено по делото и че за прехвърлянето на вземането
длъжникът е редовно уведомен по смисъла
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД и така цесията е проявила действието си спрямо
ответника. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, а не
съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/. Няма пречка , обаче, цедентът да
упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно
разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД. Това уведомяването
съгласно чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД от цедента не може да бъде заместено от съобщението за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Това е така, защото заповедта за изпълнение и съобщението са
издадени от съда, а не от цедента, съответно от негов пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на
исковото производство обаче включително и с
връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изявление на цедента или неговия пълномощник , с което се съобщава цесията
следва да бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК - с връчване на уведомлението на цедента, съответно на негов
пълномощник по чл. 99, ал.3 и ал. 4 в
хода на исковото производство, цесията има действие спрямо
длъжника. (В този смисъл Решение № 114/07.09.2016г. по т.д. №
362/2015г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. на
ВКС, I –во
Т.О.; Решение № 78/09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г.
на ВКС, І-во Т.О. ; Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, ТК, ІІ Т. О. ;
решение № 137/02.06.2015 г. по
гр. д. № 5759/2014 г.
на ВКС, ГК, III Г. О., постановени по реда на чл. 290
от ГПК). В конкретния случай от прието по делото пълномощно се установява,
че цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за така извършената цесия. С исковата молба е представено
уведомление за извършената цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като
същото е аресирано до ответника. Това уведомление е връчено в хода на исковото
производство на ответника, поради което и съдът приема, че за цесията
ответникът е надлежно уведомен. Без значение е, че пълномощното е от
09.09.2015г., а цедирането на процесното вземане е извършена след това с
допълнително споразумение по договора за цесия. Пълномощното не поставя ограничения
за времето, не е установено в някоя момент да е оттеглено, поради което и възраженията на въззивника в
този смисъл са неоснователни.
При така възприето съдът приема за установено по делото че за ищеца е възникнало
валидно вземане към ответника за плащане на процесните суми за 20лв. възнаградителна лихва и 347,48лв. главница. По делото не е
установено погасяване на тези задължения и исковете за тези суми са
основателни. Съдът приема, че в забава на плащането на тези суми ответникът е
изпаднал на датите на падежите на вноските – за сумата от 5,16лв. като
неплатена част от седма вноска по договора - на 29.09.2014г., а за вноски от №
9 до № 21 в размер от по 25,88лв. всяка
на датата на падежа им по договора – съответно 06.10.2014г., 13.10.2014г., 20.10.2014г.,
27.10.2014г., 03.11.2014г., 10.11.2014г., 17.11.2014г., 24.11.2014г.,
01.12.2014г., 08.12.204г., 15.12.2014г., 22.12.2014г., 29.12.2014г.,
05.01.2015г. С настъпването на тези падежи ответникът е изпаднал в забава и
дължи лихва за забава в размер на законната лихва. Същата е уговорена за
дължима с чл. 8, ал. 3 от договора за всяка част от вноската - както за
главница, така и за възнаградителна лихва и възраженията на въззивника в обратния
смисъл са неоснователни. При така установеното като съобрази заключението по
съдебно-счетоводната експертиза и на основание на чл. 162 от ГПК съдът определя
на 95,83лв.
По делото не е установено погасяване на тази сума и съдът приема, че иск за нея
е основателен.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в частта, с която са уважени исковете за 20лв. възнаградителна лихва ,
за 347,48лв. главница, за лихва
за забава в размер на 95,83лв. В останалата част решението на СРС следва да
се отмени исковете следва да се
отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото решението на СРС в частта, с която в тежест на
ответника са поставени разноски от 75,42лв. следва да се отмени.
За въззивно производство на въззивника следва да се присъдят 57,57лв.
разноски за възнаграждение за адвокат, определено от уговорения и платен
хонорар за адвокат от 300лв. Възражението на въззиваемия за прекомерност на
същото е неоснователно, доколкото претендираното е минималното такова по
Наредба № 1/2004г. Следва да му се присъдят и разноски за държавна такса от
14,39лв.
На възизваемия следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт от
80,81лв., определено от съда по правилата на чл. 78, ал.8 от ГПК при
съобразяване на сложността на делото.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
169713/18.07.2019г. по гр.д. № 60481 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 24-ти
състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 9 и сл. от от Закона за потребителския
кредит вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД, че
Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
район Изгрев, ул. „*********дължи н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*********,
офис 4 заплащане на сумата от 82,85лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението - 29.06.2017г., до изплащането й, представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № 2121743/01.08.2014г.;
сумата от 9,11лв., представляващи неплатена
договорна възнаградителна лихва за периода от 08.09.2014г. до 05.01.2015г.; сумата
от 18,02лв., представляващи неплатено
обезщетение за забава за плащането на главницата и на възнаградителната лихва
периода от 09.09.2014г. до 29.06.2017г., вземания за което са прехвърлени н.А.з.с.н.в.”ЕАД
с рамков договор за цесия от 06.11.2010г. допълнен с Приложение № 1 /
01.04.2016г. към него, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 42888/2017г. по описа на СРС, както и в частта, с която Б.А.Д.,
ЕГН **********, е осъден да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *********съдебни
разноски от 75,42лв. по заповедно и по исково дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
с искова молба вх. № 2020118/31.08.2017г. н. „А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *********срещу Б.А.Д.,
ЕГН **********, с правно основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 9 и сл.
от Закона за потребителския кредит и с чл. 79 и чл. 86
и чл. 99 от ЗЗД за признаване за установено, че Б.А.Д., ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.”ЕАД, ЕИК *********заплащане
на сумите, както следва: сумата от 82,85лв.(осемдесет
и два лева и 0,85лв), ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 29.06.2017г., до изплащането й,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
2121743/01.08.2014г. с кредитодател „И.А.М.”АД; сумата от 9,11лв.(девет лева и 0,11лв), представляващи договорна
възнаградителна лихва за периода от 08.09.2014г. до 05.01.2015г.; сумата от 18,02лв.(осемнадесет лева и 0,02лв), представляващи обезщетение за
забава за периода от 09.09.2014г. до 29.06.2017г. на плащането на главницата от
82,85лв. и на възнаградителната лихва от 9,11лв., вземания за което са
прехвърлени от „И.А.М.”АД н. „А.з.с.н.в.”ЕАД на 01.04.2016г. с рамков договор
за цесия от 06.11.2010г. и Приложение № 1/01.04.2016г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 42888/2017г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 169713/18.07.2019г. по гр.д. № 60481 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 24-ти състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*********,
офис 4 да заплати на Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, район
Изгрев, ул. „*********на основание на чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 71,96лв. (седемдесет и един лева и 0,96лв),
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
район Изгрев, ул. „*********да заплати н. „А.з.с.н.в.”ЕАД,
ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда „*********,
офис 4 на основание на чл. 78, ал. 1 вр.
с ал. 8 от ГПК сумата от 80,81лв (осемдесет лева и 0,81лв), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.