Решение по дело №72/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба на И.Г.И.,***, понастоящем в затвора Пловдив, чрез адв. В.С., против Решение № 2172 от 30.11.2023г., постановено по административно дело № 1742/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Изложено е, че доколкото ответникът не е представил отговор и доказателства на поставените му въпроси, това следвало да се тълкува във негова вреда. Сочи се, че постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказвало, че тях постоянно ги има. Направено е позоваване на практиката на ЕСПЧ по решенията от месец юни 2022 г. по делата „Ч.“, „Я.“ и „Д. срещу България“, както и на докладите на омбудсмана. Иска се от касационна инстанция да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, както и законната лихва и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез писмен отговор на юриск. Ч., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от И.Г.И. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за присъждане на сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ в периода от 11.06.2018 г. до 26.09.2019 г., изразяващи се в обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване на чувство за малоценност и незначителност, като конкретните оплаквания се изразяват в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна площ); изпитвал е болки в ухото в продължение на няколко месеца, но не са го изкарали на лечение; мръсни килии с наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; без обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода в килиите, в които е пребивавал. Исковата претенция е претендирана ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане.

С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, включително и гласни такива, изяснил е фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил изцяло исковата претенция на И..

За да постанови този резултат, съдът е приел, че през целия исков период от 11.06.2018 г. до 26.09.2019 г. ищецът е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ в следните спални помещения: № 212, № 203, № 115, № 302 и № 205, за които е установено по делото, че отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св. В оспорения съдебен акт са описани спалните помещения, тяхната площ и броя на настанените в тях лица: стая № 212 с площ от 28,32 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., като в нея са били настанявани до 7 л.св.; стая № 203 с площ от 25,69 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в нея са били настанявани до 6 л.св.; стая № 115 с площ от 27,24 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в нея са били настанявани до 6 л.св.; стая № 302 с площ от 32,60 кв.м. и с капацитет до 8 л.св., като в нея са били настанявани до 7 л.св. и стая № 205 с площ от 15,30 кв.м. и с капацитет до 3 л.св., като в нея са били настанявани до 3 л.св. Установено е по делото, че във всяко едно от посочените помещения е било снабдено със съответния брой легла, съобразно капацитета за настаняване.

За недоказано е прието оплакването на И. за липса на санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода. В тази връзка е посочено, че в стая № 212, в стая № 115 и в стая № 302 е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода, в стая № 203 дори има и баня, като единствено в стая № 205 няма санитарен възел в стаята, но на втория етаж, на който се намира тази стая, има баня, състояща се от две помещения, на които през 2018 г. е направен основен ремонт. В мотивите на обжалвания съдебен акт е посочено, че достъп до топла вода е осигуряван два пъти седмично съгласно график, като дори в една от стаите ищецът е имал постоянен достъп до топла вода.

По отношение на хигиената в спалните помещения е изложено, че ищецът не твърди, а и не е ангажирал доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в ЗООТ „Смолян“, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Обсъдени са и писмените доказателства за извършвани периодично дезинфекция и дератизация през целия исков период. В тази връзка съдът е коментирал и показанията на разпитания по делото свидетел и е посочи, че е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал И., са с лоши хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., на които са предоставяни перилни и почистващи препарати.

По отношение на болките в ухото, които е изпитвал ищеца, съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и е направил извод за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за причинени неимуществени вреди на И. в резултат от ненавременно медицинско обслужване и лечение на заболяванията.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства. Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения, като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, и е изложил подробни аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна.

Решението е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото, при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно с оглед събраните доказателства, АС Пловдив е приел, че че спрямо И.Г.И. не са осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните органи, които да се явяват в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани такива, относими именно към исковия период. Със събирането съдът е изяснил фактическата обстановка, обсъдил е и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ответникът в процеса е доказал, че условията за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в ЗО „Смолян“ отговарят на минимално изискуемите стандарти през целия исков период.

От събраните по делото доказателства не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Помещенията в които е бил настанен И.Г.И. отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св. и във всички тях е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. Противно на твърдяното от жалбоподателя И., при изчисляване на капацитета на настаняваните лишени от свобода, от площта на спалните помещения съдът е изключил санитарния възел.

По отношение на възражението, че при преценка пренаселеността следва да се приспадане площта на мебелите, съдът счита за нужно да посочи, че действително в пилотното Решение на ЕСПЧ "Н. и други срещу България" е отразено, че в оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Това обаче не означава обаче механично изваждане на заеманата от мебелите площ, защото пак в същото решение е посочено, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. В конкретния случай И. не твърди, че е нямал възможност да извършва свободно движения за задоволяване на битовите си нужди, нито в исковата молба, нито в касационната жалба.

Мотивите за недоказаност на твърденията на ищеца, относно хигиената в килиите и наличието на хлебарки, дървеници и гризачи се споделят от настоящият състав. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги преповтаря.

Правилно съдът е преценил, че на ищеца му е оказвана медицинска помощ. Според приетите по делото писмени доказателства на ищеца са извършвани медицински прегледи, назначавана му е терапия, преглеждан е от специалист УНГ. Нещо повече в проведеното на 25.09.2023г. съдебно заседание, И.Г.И. е заявил, че няма оплаквания от доктора в ЗО „Смолян“.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, изразили се в негативни психически изживявания на обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, внушаване на чувство за малоценност и незначителност.

Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за недоказани твърдени в исковата молба факти. Свидетелските показания са обсъдени по всяко едно от оплакванията на ищеца и са съотнесени с приложените по делото писмени доказателства.

При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2172 от 30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1742/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: