Определение по дело №526/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 408
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20222200200526
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
гр. С., 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Частно
наказателно дело № 20222200200526 по описа за 2022 година
На основание чл. 64, ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Д. И. Х., ЕГН ********** - обвиняем по
досъдебно производство № 1446/2022 г. по описа на РУ – С., вх. № 1676/2022
г., пор. № 210/2022 г. на Окръжна прокуратура гр. С., мярка за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА".
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано в тридневен
срок, считано от днес пред Апелативен съд – Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
Апелативен съд - Бургас на 01.11.2022 г., от 14:00 часа, за която дата се
съобщи на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи незабавно в Ареста при
Затвора гр. С. за изпълнение, а след влизането му в сила и на Окръжна
прокуратура гр. С..
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение № 408 от 25.10.2022 г. по ЧНД№526/2022 г. по описа
на Окръжен съд-С.


производството е образувано по искане на Зам.окръжния прокурор на
ОП-С. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обв.Д. И. Х. и е с правно основание чл.64, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ОП-С. поддържа искането.
Защитникът на обвиняемото лице намира искането за неоснователно.
Твърди, че адекватната мярка за неотклонение в настоящия случай е
„Домашен арест“.
Обвиняемият Х. се присъединява към становището при упражняване
правото си на защита. Възползвайки се от право на последна дума моли съда
да не уважи искането на ОП-С. като бъде взета по-лека мярка за
неотклонение, а именно „Домашен арест“.
Съдът, след като взе предвид материалите по досъдебното
производство и становищата на страните, намира следното:
Досъдебно производство №210/2022 г. по описа на РУ на МВР-С. е
образувано при условията на чл.212, ал.2 от НПК с разпит на свидетел от
30.09.2022 г. за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В хода на разследването с постановление от 24.10.2022 г. на
разследващия орган Д. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
30.09.2022 г. в гр.С. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими
вещи-един брой портмоне на стойност 48 лв., парична сума от 70 лв. и един
брой мобилен телефон на стойност 42 лв., всичко на обща стойност 160 лв.,
от владението на Йордан Михайлов Михнев от гр.С., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по
чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
При привличането на лицето като обвиняем същото е заявило, че се
признава за виновно, но не желае да даде обяснения.
В хода на досъдебното производство са извършени множество
процесуално-следствени действия: разпитани са пострадалото лице Йордан
Михнев, свидетели, които са възприели пострадалия, паднал на земята и
издаващ призиви за помощ, а нападателя- над него, впоследствие оттегляйки
се бягащ със светещ мобилен телефон в ръка, свидетели, които са възприели
и са направили подробно описание на облеклото на обвиняемия на
инкриминираната дата, разпитан е и свидетелят, който е закупил
инкриминирания мобилния телефон от обвиняемия. Приобщени са оптичен
носител-диск, съдържащ записи от охранителна камера -очевидци на
нанасянето на удара по главата на пострадалото лице и справка за съдимост
на обвиняемия Х.. Изготвени са назначените в хода на досъдебното
1
производство два броя експертизи-съдебно-оценителна и техническа
експертиза. Задачата на последната експертиза е била от цифровия носител на
данни да се свали информацията, съдържаща се в същите и да се фиксира
дата и час, облеклото и действията на лицето-извършител на грабежа. От
експертните снимки се установява, че извършителят е облечен в дрехи,
които по вид и цвят напълно съвпадат с описаното от свидетелите облекло на
обвиняемия от инкриминираната дата.
От съдържащите се в досъдебното производство докладни записки се
установява, че обвиняемото лице не притежава собствено жилище, посещава
роднини и остава да преспи при тях на различни адреси, което е затруднило
разследването. В тази връзка и предвид укриването на обв.Х. от органите на
полицията е било издадено Постановление за обявяване на лице за
общодържавно издирване. Едва на 21.10.2022 г. Х. е бил издирен от
служители на ОД на МВР-С. и на 22.10.2022 г. е бил привлечен като
обвиняем и задържан за срок от 72 часа с постановление на РП-С.. В тази
връзка е необходимо да се отбележи, че още на 04.10.2022 г. мл.разузнавач от
сектор Криминална полиция при РУ-С. се е свързал по телефона и е
разговарял с обвиняемия с цел призоваване за провеждане на беседа с лицето.
Въпреки уверението от страна на обвиняемия, че ще се яви в полицията,
същият не е сторил това. За пълнота телефонният номер е предоставен на
разследващите органи от администрацията на затвора в гр.Бургас и е бил
посочен от самия обвиняем за връзка с него след провеждане на беседа при
освобождаването му от пенитенциарното заведение на 04.08.2022 г./ л.76 от
досъдебното производство, стр.8 от справка за съдимост на лицето/.
Видно от приложената справка за съдимост на обв.Х. същият е
многократно осъждан за престъпления по чл.195, по чл.196, по чл.199, ал.1,
т.4 вр.чл.198, ал.1, предл.първо вр.чл.29 б.“а“ и „б“ от НК. Налаганите
наказания за лишаване от свобода, които не са били отлагани по чл.66 от НК
и са били в размер над една година.
Последното изтърпяно ефективно наказание лишаване от свобода / в
размер на две години/ е било наложено с Присъда № 260055 от 25.05.2021 г.
по НОХД № 166/2021 г. по описа на РС-С. за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от две години е изтърпяно на
04.08.2022 г.
За престъплението, в което е обвинен Х., законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години като съдът
може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на
виновното лице. Престъплението е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
За да се произнесе по искането на ОП-С., съдът е длъжен да изпълни
задължението си, произтичащо от нормата на чл.64, ал.4 от НПК като
прецени налице ли са основанията по чл.63, ал.1 от процесуалния закон, т.е.
дали може да се направи обосновано предположение, че обвиняемото лице е
2
извършило престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-
тежко наказание и дали доказателствата по делото сочат, че съществува
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
По отношение на първата предпоставка съдът прецени, че от
приобщения доказателствен материал, посочен по-горе, може разумно да се
предположи верността на тезата на прокуратурата, че обвиняемият Х. е
съпричастен към деянието, за което му е повдигнато обвинение. Същият,
разпитан след предявяване на обвинението и привличането му като
обвиняем, е заявил, че се признава за виновен / но не е дал обяснения/. За
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от
НК, за което обв.Х. е привлечен като обвиняем, законодателят е предвидил
наказание „Лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години.
Относно наличието на втората предпоставка съдът съобрази, че се касае
за престъпление с висока обществена опасност, а това ведно с тежестта на
предвидената в закона санкция, дава основание да се приеме, че съществува
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Действително от материалите по досъдебното производство е видно, че
обвиняемият се е признал за виновен, но от цитираните докладни записки се
установява, че същият не живее на постоянния си адрес, посещава с
приспиване домовете на различни лица, а и от инкриминираната дата до
21.10.2022 г. се е укривал и е бил обявен за общодържавно издирване.
Тези обстоятелства налагат извода на съда, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие с цел осуетяване на насочената спрямо
него наказателна репресия или да извърши престъпление. Доводите на съда в
тази насока са свързани с и обстоятелството, че обвиняемият не работи.
Изводите на съда кореспондират и с разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от
НПК, регламентираща законовата презумпция за реална опасност по ал.1 на
чл.63 от закона, доколкото се касае за повдигнато обвинение за престъпление,
извършено в условията на опасен рецидив.
Вземайки най-тежката мярка за неотклонение, съдът намира, че същата
ще постигне целите, визирани в чл.57 от НПК и ще попречи на обв.Х. да се
укрие с цел осуетяване на насочената спрямо него наказателна репресия или
да извърши престъпление предвид неговите трайни престъпни навици.
Предвид изложеното и на основание чл.64, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.63, ал.1
от НПК съдът постанови мотивите към съдебния акт.


ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:


3









4