О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Варна,
04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА
ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Георги
Йовчев в.т.д. №26 по описа на съда за 2021
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С молба с вх. №262105/27.04.2021 г., въззивият „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик
№ 258 е сезирал съда с искане
за изменение на постановеното по делото решение N 260041/16.03.2021 г., в частта му за разноските.
Насрещната
страна „УП БЪЛГАРИЯ 1“ ЕООД, ЕИК 200310951, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Триадица, пл. Позитано №2,
ет.5,
не е подала отговор на молбата, в указания срок.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Производството
по в.т.д.№26 по описа на съда за 2021 г. е образувано по въззивна жалба на въззивна жалба на „УП България 1“ ЕООД, ЕИК 200310951, със седалище гр.София срещу решение
№260204/21.08.2020 г., постановено по т.д. №1978/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, с
което са отхвърлени предявените от въззивника обективно съединени осъдителни
искове против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, с правно основание
чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 32524,73 лв., претендирана като дължима, но незаплатена цена
за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ
за м.ноември 2016г., за която е издадено Дебитно известие към Фактура № **********/30.11.2016г., както и
сумата от 9323,68 лв, претендирана като
обезщетение за забава за периода 01.02.17г. до 02.12.19г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.19г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 157278,84 лв.,
претендирана като дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Декември 2016г., за
която е издадена Фактура №
**********/31.12.2016г., както и сумата от 45086,72 лв, претендирана като
обезщетение за забава за периода 01.02.17г. до 02.12.19г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 02.12.19г.
до окончателното изплащане на задължението.
С
решение N
260041/16.03.2021 г., съдът е потвърдил решение №260204/21.08.2020 г., постановено по
т.д. №1978/2019 г.
по описа на Варненски окръжен съд.
Съобразно
представения списък по чл.80 ГПК, въззиваемият е претендирал адв.възнаграждение в размер на 8844 лева /л.51 от делото/. Въз основа на възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът е
намалил възнаграждението до 7800 лева.
Съдът констатира, че присъденият
в полза на страната размер на адв.възнаграждение от 7800 лева надвишава минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба за минималните размери на адв.възнаграждения, изчислен въз основа на
материалния интерес по делото. При определяне на интереса съдът е приложил
изчислението по чл.7 от Наредбата върху сборът на исковете. Освен това съдът е
съобразил и направеното възражение от насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Съдът намира, че
не са налице основания за изменение на постановеното
решение в частта за
разноските и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение в
полза на въззиваемия. От една страна
е налице уважено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което изисква преценка на съда
и предпоставя съобразяване правната и фактическа сложност на спора. От друга
страна е налице съобразяване на материалния интерес по делото и предвидените в
Наредбата за МРАВ минимални размери на адв.възнаграждения. В този смисъл е
налице и съобразена от съда съдебна практика по чл.274, ал.3 ГПК, в определение
№29/20.01.2020г. по т.дело №2982/2019г. на Второ т.о. на ВКС. Съгласно цитираното
определение, приложимата
разпоредба за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение в
конкретния случай е чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми.
Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато
с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва
да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове.
Ето защо, молбата е неоснователна, поради което искането
за изменение на решението, чрез присъждане на
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното, на осн. чл.248 от ГПК, съставът на ВнАС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,
ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258 за изменение на
постановеното по делото решение N
260041/16.03.2021 г., в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: