Р Е Ш Е
Н И Е
Номер ІІІ-15 07.02.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
Окръжен съд Трети състав
На
двадесет и осми януари година
2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1940 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 47566/25.10.2019г. на БРС от В.Л.Х., ЕГН: ********** и Л.Д.Х.,
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.Б., ул.”П. Г.” № **, чрез адв.Цв.Ватовска,
против решение № 547/12.03.19г. по гр.д.№ 6824/18г. БРС, в частта, с която е
уважен предявеният от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“
№ 4-6 против тях иск за установяване на вземане в полза на дружеството за
сумата от 1772.97 лв., представляваща сбор на падежирали дължими главници по
договор за потребителски кредит № FL614605/18.11.2011г. за периода от 18.08.2015г.
до 18.06.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
09.07.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед №
2688/10.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 5207/2018г. по описа на БРС. Твърдят, че постановеното решение не е
правилно. Излагат подробни аргументи, като за пръв път в настоящата инстанция
въвеждат доводи за нищожност на сключения от тях договор за потребителски
кредит с номер – упоменат по-горе. Заявяват сключване на договора в нарушение
на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, следователно – нищожност на
основание чл.22 ЗПК; позовават се на нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и чл.12, ал.1 т.7-9 ЗПК, твърдят и нищожност на основание чл.26,
ал.1, предл.ІІІ ЗЗД – противоречие на договора с добрите нрави. При изложените
основания молят обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново, с
което искът бъде отхвърлен. Нямат доказателствени искания. Молят за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна - „Еос Матрикс“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, представлявана от
адв.Н.Капитанова, оспорва жалбата, няма искания по доказателствата. Моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирани лица и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „Еос Матрикс“ ЕООД против В.Л.Х., ЕГН: ********** и Л.Д.Х.,
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.Б., ул.”П. Г.” № **, ет.*, ап.*. Ищецът е
твърдял, че е частен правоприемник – по договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г. – стр.20 и сл. по гр.д.№ 6824/18г. на БРС, на „Юробанк
България“ АД (бившо „Юробанк И Еф Джи България“ АД), ЕИК: *********, което
дружество е сключило договор за потребителски кредит с двамата въззивници за
сумата от 6190лв. за срок от 120 месеца. Ищецът
твърди, че длъжниците са преустановили изпълнението на задълженията по
договора, към 18.10.2014г. Ето защо се дължи цялата сума на вече падежиралите
вноски – главница и договорна лихва за периода 18.08.2015г. – 18.06.2018г., както
следва: 1772.97лв. главница и 1717.93лв. договорна лихва. Длъжниците не са извършили
плащане въпреки договорените клаузи. Въззиваемото дружество е правило
неколкократни опити да обяви цесията на длъжниците, но изпращаните уведомления
не са реално връчени, с отразяване, че пратката не е потърсена от получателя. Ищецът
е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумите от: 1772.97лв. главница,
дължима за периода 18.08.2015г. – 18.06.2018г. включително; 1717.93лв.
договорна лихва за периода 18.08.2015г. – 18.06.2018г. включително, както и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението – 09.07.2018г.
до окончателното й изплащане; разноски по заповедното производство в размер на 69.82лв.
д.т.
Заявлението е уважено. Издадена е
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При
връчването й от съда в срока по чл.414, ал.2 ГПК са постъпили възражения от
страна на В.Х. и Л.Х.. На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК на кредитора е дадено
указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр.
с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да установи
вземането си от двамата длъжници за упоменатите суми. Въззиваемият твърди, че
са дължими. Ангажирани са доказателства.
Искът е оспорен от въззивниците. В
депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор са заявили,че исковата
претенция е неоснователна. Излагат аргументи. На първо място заявяват, че
цесията не им е съобщена надлежно. Твърдят
и липса на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което води до
неоснователност на иска. Оспорват размера на вземането и твърдят пълно
погасяване. Ангажират доказателства.
По основателността на заведения иск и на
въззивната жалба съдът прие следното:
Видно от изложението на исковата молба и
отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.7 по
делото договор за потребителски кредит № FL614605/18.11.2011г., с който „Юробанк
и Еф Джи България“ АД е предоставило на двамата въззивници потребителски
паричен кредит в размер от 6190.00лв. за пълното предсрочно погасяване на
задълженията по потребителски кредит FL
426005/10.07.08г. и кредитни карти – посочени в чл.1 от договора. Кредитополучателите са се задължили да погасят
задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, както следва: от вноска първа
до вноска девета – всяка в размер на 25.79лв., а следващите до пълното
погасяване на кредита – от 99.74лв. всяка. Крайният срок на погасяване е 18.11.2021г.
След усвояване на кредита и заплащане на част от дължимото, кредитополучателите
са преустановили плащанията към 18.10.2014г. и е останало неизплатено
задължение в размер на 1772.97лв. – главница и договорна лихва в размер на 1717.93лв.
Поради неплащане в срок на погасителните вноски дружеството твърди, че се
дължат вече падежиралите такива, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й
изплащане.
По повод възраженията на въззивниците, съдът
се запозна подробно с договора и ангажираните писмени доказателства. Видно от
назначената и приета по надлежния ред СИЕ, общият размер на кредита е 6190.00лв.,
постъпили по сметката на длъжника Л.Х.. Това, според съда, е напълно
достатъчно, за да обоснове твърдението на въззивника за реалното предаване на
сумата.
Съгласно извлечението от сметка, в.л. е
установило, че за периода 19.12.2011г. – 16.10.2014г. по кредита са погасени
1735.13лв., от които 441.33лв. – главница, 1278.88лв. – договорни лихви и
14.92лв. – лихви за просрочие. На 25.07.2018г. е отразен банков превод на сума
в размер на 1 500лв. с получател – „Еос Матрикс“ ЕООД и основание:
„Плащане по ф-ра 5207/2018г. по описа на БРС (вероятно се има предвид ч.гр.д.№
5207/2018г. БРС) по заповед 2688“. На 26.07.2018г. е отразен друг банков превод
на сума в размер на 217.93лв., с получател „Еос Матрикс“ ЕООД, и основание: „По
описа на БРС по дело 5207/2018г. заповед 2688“.
Общо вещото лице е установило, че с
горните два кредита е погасена сума в размер на 1717.93лв.
По погасителен план за периода
18.08.2015г. – 18.06.2018г. неизплатените вноски възлизат на 3490.90лв., от
които 1772.97лв. – главница и 1717.93лв. – договорни лихви.
След като е взело предвид извършените на
25.07.2018г. и на 26.07.2018г. две плащания, в.л. е изготвило допълнително
експертно заключение. Установило е, че към 25.09.2018г. по кредита остават
неиздължена главница от 2028.49лв., възнаградителна лихва 2260.33лв.,
наказателна лихва 387.96лв. или общо 4 676.78лв.
При така установената и описана
фактическа обстановка по делото, съдът приема следното:
По отношение на договора за цесия, посредством
който настоящият въззиваем се легитимира като кредитор (стр. 20 и сл. по делото)
и съобщаването й: Вземането на Х.и е прехвърлено с цитирания по-горе договор от
18.01.2016г., с който цедентът е прехвърлил на цесионера част от своите
вземания при описаните в него условия.
От събраните писмени доказателства се
установява, че прехвърлянето на вземането в полза на настоящия въззиваем не е
съобщено на длъжниците лично. Изпратените до тях уведомления не са връчени, с
отбелязване, че пратката е непотърсена.
Това, обаче, не води до заключение за
недължимост на сумата. В този смисъл е установената и трайна съдебна практика -
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Росица Божилова, Определение № 802 от 28.10.2015 г. на ВКС по
т. д. № 186/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова. След като
исковата молба е редовно връчена на длъжниците и към нея са приложени уведомленията
за цесията, следва да се счита, че с получаване на документите те са надлежно
известени за новия си кредитор. Още повече, че се установиха извършени в полза
на новия кредитор две плащания, с изрично отбелязване по кое дело на БРС и кой
номер заповед са платени сумите. Ето защо съдът приема, че е налице уведомяване
на длъжника, както е прието и в Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 193/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска.
Действително, при приложение на т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК може да се
направи извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, но по
конкретното дело се претендират само падежирали вече вноски, ето защо
възражението в тази връзка не е основателно. Към постановяване на решението по
делото всички процесни суми са с настъпил падеж. При така описаното и в
съобразяване с тълкуването на закона, извършено с Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019г. на ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК, съдът приема, че може да бъде
направен категоричен извод за дължимост на сумата на главницата и договорната
лихва към датата на депозиране на заявлението.
По отношение на въведените от двамата
въззивници оплаквания за нищожност на договора за потребителски кредит, като
сключен в: нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК,
следователно – нищожен на основание чл.22 ЗПК; в нарушение на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и чл.12, ал.1 т.7-9 ЗПК и нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл.ІІІ ЗЗД – поради противоречие на договора с добрите нрави,
съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК: „Когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен“.
Както вече бе описано, двамата
въззивници се позовават на нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9, т.10
и т.11 ЗПК. Според чл.11, ал.1, т.9 ЗПК: Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа… „лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;“
След като се запозна подробно с
договора, съдът установи, че оплакването е необосновано, с оглед включената по
чл.3 от договор FL614605/18.11.2011г. информация относно формирането на лихвата по
кредита и лихвения процент, още повече, че това е посочено още на първа
страница от самия договор.
По оплакването за нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК: Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа… „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Видно е, че ГПР е
посочен в чл.3, ал.4 от договора, където е посочена и цялата дължима сума по
договора – главница и лихви, изчислени към датата на сключване на договора.
По повод нарушението на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК: Договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа …условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването“, съдът го приема за
голословно и необосновано. Погасителният план е приложен към договора и е
подписан от двамата кредитополучатели. Те са уведомени за датата на падеж на
всяка вноска и размера й.
Неоснователни и недоказани са останалите
оплаквания за нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11 ЗПК, а чл.12 ЗПК, на който
въззивниците се позовават, е изцяло неприложим към конкретния договор, защото
кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
При изложеното и като съобрази
упоменатите по-горе плащания, извършени от длъжниците на 25.07.2018г. и на
26.07.2018г. с изрично упоменаване на номера на делото и номера на заповедта,
послужила за основание за плащанията, както и приетото в ТР № 3/2017г. от 27
март, 2019г. по т.д.№ 3/2017г. ОСГТК, съдът приема, че с двете суми е погасена
сумата на договорната лихва по падежиралите за процесния период вноски.
Налага се заключение за потвърждаване на
решението на БРС в обжалваната част. Доказателства за извършени разноски от
въззиваемото дружество не са ангажирани за настоящата инстанция, следователно
няма да бъдат присъдени.
С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547/12.03.19г. по
гр.д.№ 6824/18г. БРС в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: