№ 1264
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104861
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., *** чрез адв. А. Ц., срещу „***” ООД, с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр.П., ***, с която ищцата в качеството й на наследник на И.Р.Х., ЕГН
**********, починала на 17.06.2021 г., и на А.Х.А., ЕГН **********, починал на 28.01.2022
г., е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, и иска да
бъде признато за установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 212.13 лева,
представляваща главница за консумирана и отведена питейна вода за периода от 31.11.2004
г. до 30.04.2006 г., за която сума срещу наследодателката на ищцата - И.Р.Х. е издаден
изпълнителен лист от 08.06.2006 г., по гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е
образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Д.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***”ООД е подал отговор, с който е изразил
становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен. В депозирания отговор
поддържа, че процесното изпълнително дело е прекратено по право, по силата на закона,
поради непредприемане на изпълнителни действия повече от две години, като не са
предприемани нови действия по принудително събиране. Противопоставил е възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Ц., който поддържа предявения
1
иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирани писмени бележки
чрез ю.к. Стефанова, оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят
сторените разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим,
поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява, че
на 08.06.2006 г., по реда на чл.237 от ГПК, и въз основа на определение от 07.06.02006 г., по
ч. гр. д.№ *** г. на ПРС, И.Р.Х. е осъдена да заплати на ответника сумата от 212.13 лева,
представляваща стойността на консумираната и отведена питейна вода за периода от
30.11.2004 г. до 30.04.2006 г., както и да заплати законната лихва за забава на месечните
плащания в размер на 17.60 лева за периода от 26.03.2005 г. до 31.05.2006 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 212.13 лева, считано от 07.06.2006 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 8.00
лева.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на „***“ ООД от 03.09.2007 г.
е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д., като в молбата взискателят е поискал да
бъдат извършени справки от съответните служби за наличието на декларирани трудов
договор, МПС-та, недвижими имоти и банкови сметки на името на длъжника, като са
поискали в случай, че длъжника има регистрирани трудови договори или получава пенсия
да бъде наложен запор върху същите, или ЧСИ сам да определи начина на изпълнение
съгласно чл.18 от ЗЧСИ.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, до ищцата в качеството
и на длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е получила на 27.10.2007
г.
По изпълнителното дело са извършвани справки с оглед проучване имущественото
състояние на ищцата.
С молба от 06.11.2008 г., И.Х. е поискала от ЧСИ да и бъде разрешено да изплаща
задължението си по горното изпълнително дело на разсрочено плащане по 20.00 лева на
месец. Видно от приложеното по изпълнителното дело платежно нареждане от 16.01.2008 г.,
И.Р.Х. е превела по сметка на ЧСИ сумата от 36.76 лева, която на същата дата е била
преведена от ЧСИ по сметка на взискателя – ответника „***“ ООД, което се установява от
печата положен от ЧСИ върху изпълнителния лист.
2
След тази дата по изпълнителното дело няма предприети действия по принудително
събиране на дълга.
Няма и данни изпълнителното дело да е било прекратено от ЧСИ на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 29.07.2022
г., И.Р.Х. е починала на 17.06.2021 г., като след смъртта си е оставила за свои законни
наследници ищцата – А. Х. Ц. – дъщеря и А.Х.А. – син, починал на 28.01.2022 г., който след
смъртта си не е оставил наследници. При това положение призована към наследяване на
починалия на наследодателката син е ищцата Ц., в качеството и не негова сестра.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 03.09.2007 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
Освен образуване на изпълнителното дело независимо, че по същото не са
извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, с молбата на
наследодателката на ищцата И.Х. от 06.11.2008 г., по която И.Р.Х. е извършила плащане на
16.01.2008 г., давността за процесните вземания обективирани в издадения изпълнителен
лист е била прекъсната на основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД, тъй като същата съдържа
признание на вземането от страна на наследодателката на ищцата, което се потвърждава от
извършеното от нея плащане на 16.01.2008 г. Това е и датата, на която ЧСИ е превел
внесената от нея сума по сметка на взискателя – ответник в настоящото производство. След
тази дата няма предприети и извършени същински изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга по образуваното при ЧСИ изпълнително дело.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
3
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към
принудително събиране на дълга след 16.01.2008 г., когато ищцата е внесла сумата от 36.76
лева, то и следва да се приеме, че по изпълнителното дело в продължение на повече от две
години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на
това изпълнителното дело е перемирано към 16.01.2010 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за
неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти,
което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № *** г. е
перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 16.01.2010 г.
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 16.01.2008 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ – С.Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
16.01.2010 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен
лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по
чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и
размер.
4
Към датата на предявяване на иска тази пет годишна давност е изтекла, тъй като след
настъпилата перемпция на 16.01.2010 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвидения
в нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД пет годишен давностен срок е изтекъл на 17.01.2015 г.
Независимо от погасяване по давност на обективираното в процесния изпълнителен
лист вземане, по образуваното при ЧСИ – С.Д. изп.д. № *** г., е събрана сума в размер на
36.76 лева, платена доброволно от наследодателката на ищцата, и която сума към датата на
извършеното от И.Х. плащане не е била погасена по давност и е била дължима. Тъй като
тази сума не е била достатъчна да покрие цялото задължение по изпълнителния лист, и И.Х.
не е заявила кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на
основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че с нея е погасена част от дължимата законна
лихва, която е в размер на 47.18 лева. Тъй като сумата не е достатъчна да покрие целият
дълг, а предмет на предявения иск е само сумата за главница, то и няма погасена част от
дължимата по издадения изпълнителен лист главница, поради което и искът като
основателен и доказан, следва да бъде уважен, и се признае за установено, че ищцата, в
качеството и на наследник на И.Р.Х. и А.Х.А. не дължи процесната сума, поради
погасяването и по давност.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на направените разноски в размер на 374.00 лева, от
които сумата от 50.00 лева за държавна такса и сумата от 24.00 лева за прилагане на препис
от изпълнително дело и сумата в размер на 300.00 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на делото сторените от ищцата разноски, следва да бъдат
възложени върху ответната страна.
С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, че А. Х. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ***, в качеството й на наследник на И.Р.Х., ЕГН **********,
починала на 17.06.2021 г., и на А.Х.А., ЕГН **********, починал на 28.01.2022 г. НЕ
ДЪЛЖИ на „***” ООД изпълнение на сумата от 212.13 лева, представляваща главница за
консумирана и отведена питейна вода за периода от 31.11.2004 г. до 30.04.2006 г., за която
сума срещу наследодателката на ищцата - И.Р.Х. е издаден изпълнителен лист от 08.06.2006
г., по гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ
С.Д., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „***” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.П., ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.П., *** сумата в размер на 374.00
(триста седемдесет и четири) лева, представляваща направени по делото разноски, за
5
държавна такса за образуване на делото, такса препис от изпълнително дело и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6