Р Е Ш Е Н И Е
19.10.2021 г.
Номер 215 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и осми септември 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Й. Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 34 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Л.С.К., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер общо на 20 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че в следствие лошите условия в Следствения арест в гр. Кюстендил, в който е бил задържан под стража на 03.08.2019 г. и престоял до 09.06.2020 г., където условията за престой били крайно неблагоприятни – недостатъчна жилищна площ, липсвали течаща вода и тоалетна, светлина и проветряване в килиите, отопление, наличие на дървеници в килиите, от което получил алергия и усложнения на здравословното му състояние – увредено психично здраве и увреждане на очите. Излагат се мотиви, включително и от служебно назначения му адвокат, че това му е причинило имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ София, за периода от 03.08.2019 г. до 09.06.2020 г., по време на престоя му в Следствения арест в гр. Кюстендил.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли, алтернативно при доказаност на част от вредите да се присъди обезщетение по справедливост.
По делото са разпитани и свидетелите В.К.К., Т.В.И. и В.Д.И., Б.И.М. и А.И.Г..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът Л.С.К., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол, твърди, че по време на престоя му в Следствения арест на гр. Кюстендил, за посочените в исковата молба дати, в следствие на лошите условия в същия се е влошило здравословното му състояние, довело до трайно увреждане на психичното му здраве и увреждане на очите. Иска от съда да бъде компенсиран изцяло за влошеното си здравословно състояние. Горното било в резултат на проявено виновно действие на администрация на ГДИН, което е довело до нанесени му имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 536/28.01.2021 г.; вх. № 725/08.02.2021 г.; вх. № 921/22.02.2021 г.; вх. № 1048/01.03.2021 г.; вх. № 1262/09.03.2021 г.; вх. № 1827/09.04.2021 г.; вх. № 1788/07.04.2021 г.; вх. № 1824/09.04.2021 г.; вх. № 1001/14.04.2021 г., вх. № 2156/27.04.2021 г.; вх. № 2600/31.05.2021 г.; вх. № 2568/28.05.2021 г., вх. № 2376/12.05.2021 г.; вх. № 2656/01.06.2021 г.; вх. № 3095/25.06.2021 г.; вх. № 3089/25.06.2021 г.; вх. № 2856/14.06.2021 г.; вх. № 3869/08.09.2021 г. и вх. № 4218/01.10.2021 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Следствения арест в гр. Кюстендил и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1, вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по мястото на увреждането на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
На първо място, следва да се отбележи, че от представена справка по делото на началника на РСИН - Благоевград е видно, че ищецът сам се е съгласил да бъде настанен съвместно с друго лице в едно спално помещение, след като първонаначално е настанен сам в такова. Същият в декларация подписана от него изрично се е съгласил с нарушаването на правата му по чл. 43 ал. 4 от ЗИНЗС /лист 41 – 43 по делото/.
На второ място, не се доказва от събраните доказателства по делото /писмени и устни/, че вследствие на лошите условия за живот в ареста, е получил усложнения в здравословното си състояние. Това се потвърждава от изготвената медицинска справка с рег. № 133/25.02.2021 г. на медицинския фелдшер Г., в която е описано ,че ищецът е преглеждан в ареста в гр. Кюстендил, първоначално на 05.08.2019 г., като е отразено, че л.св. К. няма оплаквания. Ищецът не доказва, че заболяванията, които има, са в пряка и непосредствена връзка с условията в следствения арест. На 15.01.2020 г. К. се оплакал от сърцебиене, нервност, напрежение. При прегледа се установява нормално състояние. На 17.01.2020 г. е прегледан и от екип на ЦСМП – Кюстендил, който установява заключение – клинично здрав. На 19.01.2020 г. отново е прегледан от екип на ЦСМП – Кюстендил, която установява, че се касае за паникатака, която обаче не налага допълнителни изследвания По молба на К. ***, на 05.02.2021 г. е получено Постановление от РП – Кюстендил, в което прокурор – Ивайло И. разпорежда задържаният К. да бъде изпратен в СБАЛЛС при Затвора гр. София за извършване на необходимите изследвания за установаване на здравословното му състояние. Задържаният К. отказва да бъде преведен в болницата за извършване на допълнителни изследвания, без да сочи мотиви за това си действие!
Безспорно се установява, че по време на престоя в ареста на К. са осигурени необходимите прегледи и медикаменти за опазване на здравето му. Не се представиха и не бяха доказани твърденията, че заболяванията на ищеца са в пряка връзка с условията в следствения арест. Напротив, доказа се, че затворническата администрация е направила всичко възможно на ищеца да бъде оказана своевременна медицинска помощ.
В о.с.з. от 27.04.2021 г. св. В.К. – Началник сектор „Арести“ - Благоевград, подробно при извършваните от него периодични проверки, описва реда за използване на санитарните възли в ареста, като се установява, че задържаните с мярка за неотклонение „задържане под стража“ имат 24 часов достъп до тоалетна и течаща вода, извършва се дезинфекция на арестантските помещения по график, а при необходимост и допъълнителни пръскания с препарати срещу хлебарки, дървеници и др. вредители. Горното се потвърждава и от негово Становище с рег. № 956/25.02.2021 г. В ареста в гр. Кюстендил ежегодно са извършвани текущи ремонти – извършено е освежаване на общото помещение, чрез боядисване с латексова боя и е извършен цялостен ремонт на ареста и спалните помещения на задържаните лица. От изложеното е видно, че за последните 2 - 3 години в ареста са извършвани множество различни по вид ремонтни дейности, касаещи подобряване на битовите условия на лишените от свобода. К. никога не е споделял за извършвани нарушения от страна на затворническата администрация при извършваните проверки. Няма регистрирани и никакви заявления, молби или жалби в деловодството на районната служба. Тези действия на администрацията категорично сочат, че няма извършено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
В показанията си св. И. сочи, че е бил в ареста в 3 – 4 килии, а всъщност е бил само в две и нито веднъж в килия с ищеца, видно от представената справка и същият едва ли би могъл да има ясна представа за здравословното състояние на ищеца.
В показанията си св. М. сочи, че има висящо дело пред КнАС, по което е ищец със същите оплаквания като К., което прави същия лично заинтересован от изхода на настоящето дело и поставя под съмнение показанията му.
Не се представиха по делото от ищеца доказателства, че жилищните и битови условия в посочената килия са причина за здравословните му проблеми и са в пряка връзка с условията в ареста. Емоционалните преживявания, които К. твърди, че е преживял докато е пребивавал в ареста в гр. Кюстендил са негово субективно усещане и не надхвърлят рамките на неизбежната последица от пребиваването му в ареста за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Арестите са пенитенциарни заведения и битовите условия в тях не могат да се сравняват с желанията и усещанията на всеки един от задържаните в тях. В приложеното по делото становище от страна на Гл. инспектор К. – началник на сектор „Арести“ в ОСИН – Благоевград и потвърдено в о.с.з. от 27.04.2021 г., много подробно са описани всички действия на затворническата администрация за подобряване на битовите условия в следствения арест, като съдът не намира основания да не цени същите като достоверни и отговярящи на действителността.
От всичко изложено по – горе, както и от всички доказателства по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Следствения арест гр. Кюстендил довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Следствения арест – гр. Кюстендил. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора, което в случая не е налице.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Следствения арест – гр. Кюстендил, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на К., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на Л.С.К. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София за присъждане на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Следствения арест в гр. Кюстендил, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.С.К., понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 20 000 /двадест хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест гр. Кюстендил, за посочените периоди в исковата молба, като недоказан и неоснователен.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред 3 – членен сътав на Кюстендилския административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: