Решение по дело №1733/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 741/21.07.2023 г., постановено по АНД № 4224/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърден електронен фиш сер. К № 6053209 на ОДМВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на касатора, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърдения с него електронен фиш. Изложени са подробни доводи, че електронният фиш е издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, тъй като предвиденото наказание е в размер под обжалваемия минимум. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания, както и искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация - ОД на МВР Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването, счита че решението е правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 04.06.2022 г., в 14:42 ч., на път I-6, км.494+910, до магазин „Егло България“, в посока от кв. „Пети километър“ към кв. „Ветрен“, управлява МПС с рег. № РВ 5710 РТ, със скорост 62 км/ч, при ограничение на скоростта за населено място – 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 и допълнителна табела Т2-1300м. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е ангажирана отговорността на касатора.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин, въз основа на приложените по делото веществени доказателства, а именно снимки, изготвени от заснемащата система, на които ясно се виждат датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила, както и мястото на извършване на нарушението. Обсъдил е възраженията, изложени в жалбата относно приложението на чл. 39, ал. 2 и ал. 4 от ЗАНН, като е намерил същите за неоснователни. По изложените съображения е потвърдил оспорения пред него санкционен акт, като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на електронен фиш. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено и заснето с техническо средство, след което в отсъствие на контролен орган и на нарушител да се издаде електронен фиш. В конкретния случай нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол, изправно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология. С оглед ангажираните по делото доказателства за изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното нарушение, законосъобразно въззивният съд е приел, че установените с него факти, релевантни за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съответстват на обективната действителност. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.

Пред настоящата инстанция се поддържа и възражението, направено пред първоинстанционния съд, за издаване на електронния фиш в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, като се твърди, че е наложено наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изключено със закон. Изложението от първоинстанционния съд подробни мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Според разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

В нормата на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН няма посочен необжалваем минимум. Разпоредбата урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който не е електронен такъв и която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв. е необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати глобата. Съответно, за да настъпи необжалваемост е необходимо да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба, в хипотезата на маловажен случай. Необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер на глоба не се съдържа в нормата.

От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, тъй като с издаването на фиш се постига ефектът на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш административно нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа логически пропуск, защото понятие "необжалваем" в ал. 2, към която препраща тази алинея, няма. Предвид това се установява наличието на законодателен пропуск в нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН при наличието на термина "необжалваем минимум", тъй като се създава неяснота по отношение на глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо същите да представляват необжалваем минимум, след като не е изключена възможността да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им. Несъгласието на нарушителя по своята същност се приравнява на обжалване на констатираното от контролния орган нарушение, което налага и провеждането на процедурата по съставянето на АУАН и въз основа на установените факти и изложените аргументи на двете страни - актосъставител и нарушител, наказващият орган да вземе решение за издаването на наказателно постановление или прекратяване на административнонаказателната преписка.

За правилното тълкуване и прилагане на законовите разпоредби, следва да се вземе предвид и действащата към момента на приемане на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН (доп., бр. 10 от 2011 г.), според която "не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго". Ето защо и предвид семантичното тълкуване на думата "необжалваем" - нещо, което не подлежи на обжалване, очевидно става въпрос за необжалваем минимум на глоба в размер на 10 лв. При така съществуващата към 2011 г. нормативна уредба, и при систематично и историческо тълкуване на ЗАНН се предполага извода, че с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН /към момента на приемането й/ е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби в размер до 10. 00 лв. Липсва друга разпоредба в ЗАНН, която да борави с понятието "необжалваем минимум". Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН е отменена през 2012 г. и от тогава не е налице въведена законова забрана за обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, независимо от размера на наложената санкция.

В исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (Закон за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП), обнародван ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ), освен че е действала разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, са приети и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 (досегашна, ал. 5) от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Нормата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение № 1 на Конституционния съд (КС) на Република България (РБ) от 01.03.2022 г. (ДВ, бр. 20 от 09.03.2012 г. ), но предвид нейното съдържание, се налага извод, че "необжалваем минимум" според законодателя всъщност са глобите с размер до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не означава, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се урежда и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв., респективно законодателят не е изключвал никога тази възможност. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва и възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., включително и за глоби в размер на 10 лв.

Така, независимо че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш е приет едновременно с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, то приемането в същото време и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл, че издаването на електронен фиш не е предвидено за нарушения, за които санкционирането на нарушителя е с глоба в размер до 50 лв. Обратното не може да се заключи и при тълкуването на чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Тази разпоредба също е приета със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ), т. е. едновременно с посочените по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. С чл. 85а от ЗАНН се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което е така и по правило, съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА). Освен това съгласно чл. 189, ал. 14 (предишна, ал. 6) от ЗДвП, за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН.

В допълнение, фактът че чл. 39, ал. 2, във връзка с ал. 4, от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в ЗДвП има самостоятелно легално определение за "маловажно нарушение" (§ 6, т. 32 от ДР на ЗДвП).

Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63а от ЗАНН, Административен съд Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № решение № 741/21.07.2023 г., постановено по АНД № 4224/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: