Р Е Ш Е Н И Е
№133/22.10.2020 г.
22.10.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, І
касационен състав, в публично заседание на
петнадесети октомври 2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретар Д. Димитрова
прокурор Р.
ЛЕФТЕРОВА
Като разгледа докладваното от съдия
В. Драганов КАНД № 122
по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63,
ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касационно анд № 122/2020г. е образувано по жалба на ЕТ „АГРОВЕТ – ***“ против Решение № 37/24.07.2020г.,
постановено по анд №
41/2020г. на Тополовградския
районен съд.
С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 26-001012 от 15.05.2020 год. на Директора на Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА” - Хасково, с което на ЕТ „АГРОВЕТ – ***“, със
седалище и адрес на управление – Тополовград, ул.“***ЕИК *********, като работодател е
наложена имуществена санкция на
основание чл.414 ал.3 от КТ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за
извършено нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.
В жалбата се
сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
без да е конкретизирано кои касационни отменителни
основания са налице. Прави се искане за отмяна на решението и отмяна на НП, с
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не
изпраща процесуален представител.
Ответната страна - Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” - Хасково, не изпраща
процесуален представител. От редовно упълномощен такъв е постъпила писмена
молба, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оспорва
жалбата и моли решението на ТРС да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ЯОП изразява становище
за неоснователност на подадената жалба, а оспореното с нея решение счита за правилно и предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав
извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на
наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и
съответствието му с материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
С решение № 37/24.07.2020г. по анд № 41/2020г., ТРС е потвърдил Наказателно постановление
№ 26-001012 от 15.05.2020 год. на Директора на Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА” - Хасково, с което на ЕТ „АГРОВЕТ – ***“ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – Тополовград, ул.“***, като работодател е наложена
имуществена санкция на основание
чл.414 ал.3 от КТ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено
нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.
За да постанови своя съдебен акт ТРС,
въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, е приел за установено от
фактическа страна, че на 05.03.2020 г. в периода между 12.15
и 13.00 часа, служителите на Дирекция “Инспекция по труда“ – Хасково са
извършили проверка на обект за преопаковане на
продукти за растителна защита в град Тополовград, промишлена зона, УПИ-Х,
кв.2А, който представлявал склад за
опаковка, разфасоване и съхранение на химикали - препарати за растителна защита
и минерални торове, стопанисван от ЕТ „АГРОВЕТ – ***“, с отговорник за дейността в обекта Я.И.У.. В помещение,
което е било обособено като производствено са били заварени три лица, едно от които Ш.М.П., писмено е декларирало, че
работи за ЕТ“**“ от Тополовград, с обект „Склад за разфасоване на химикали“ –
гр.Тополовград от 2020 г., с работно време от 07.30 до 16.00 часа, няма сключен
трудов договор и получава трудово възнаграждение за извършената от нея работа в
размер на 25 лева дневно, като последното получено възнаграждение било в брой
на 04.05.2020 г. Впоследствие на
12.03.2020 г. собственика на търговеца е представил в ДИТ – Хасково трудов договор № 18 от
04.03.2020 г., сключен със Ш.М.П., с който работодателят възлага, а работникът
приема да работи в ЕТ“Агровет – ***“, складова база –
Тополовград, на длъжност „насипвач“, със срок до
завършване на определена работа, на петдневна работна седмица, при 8 часа
работно време, с месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Този
договор е бил сключен предходния ден преди проверката, на 04.03.2020 г.,
но от справка за приети уведомления
по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 26388203007919 от 05.03.2020 г. се установява, че
регистрацията му е извършена на 05.03.2020 г. в 14.37 часа, т.е. след извършената проверка. При тези констатации на
27.04.2020 г. на ЕТ „**“ бил съставен
АУАН № 26-001012, за това, че в качеството на работодател, в нарушение на
изричната забрана на чл.63 ал.2 от КТ е допуснал до работа лицето Ш.М.П. с ЕГН **********,***,
като „насипвач“ в обект: складова база за минерални
торове и препарати за растителна защита – Тополовград, преди да й е предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверен от ТД на НАП. Впоследствие въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното НП.
При така установена фактическа обстановка ТРС е счел от процесуално правна страна, че Наказателно
постановление № 26-001012 от 15.05.2020 год. е
законосъобразно издадено в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН. От материално правна страна ТРС е приел, че нарушението описано в АУАН и НП и извършено
от търговеца, е установено и доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните гласни и писмени доказателства, поради което правилно е ангажирана
неговата административно наказателна отговорност, като наложената имуществена
санкция е в минималния предвиден размер в разпоредбата на
чл.414, ал.3 от КТ.
Първоинстанционния
съд е изложил също така доводи, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай и не може
да бъде квалифицирано като такова по чл.415 от КТ, като се е позовал на
разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията
на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за
изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на
спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното
право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло
от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед
разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК.
ЯАС счита, че не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК,
поради което подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не
следва да бъде уважавана.
Решението на първоинстанционния съд е валидно,
като постановено от законен състав, допустимо и
в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора претенцията на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски направени в настоящото производство е
неоснователна, поради липса на доказателства за действително направени такива.
Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал.
2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, първи
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 37/24.07.2020г., постановено по анд
№ 41/2020г. на Тополовградския
районен съд.
НЕ УВАЖАВА искането на процесуалния
представител на Дирекция ”ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” – Хасково за присъждане на
разноски направени в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете