Р Е Ш Е Н И Е
№ 295/9.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1366 по описа
на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано
по жалбата на Г.Д.С. с ЕГН ********** *** против мълчалив отказ на Кмета на Община
Велинград да изпълни съдебно Решение от 18.02.2000 г., постановено по гр. дело №
375/1999 г., влязло в сила на 04.04.2000 г. на Велинградски
районен съд. При условията на евентуалност поддържа искане за иницииране на производство
по реда на чл. 296, ал. 2 от АПК, за обжалване на бездействието на органа по изпълнението,
за продължаване на процедурата по прилагане на регулацията, по искане вх. №
94-00-9884 от 16.10.2020 г.
В първоначално подадената жалба е посочено, че с искане
вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г. до кмета на Община Велинград, жалбоподателят
е поискал да бъде приключена процедурата по прилагане на Заповед № 150 от
01.03.1989 г. на председателя на Общински народен съвет – Велинград, която
процедура продължава повече от 30 години. Направено е искане да бъде назначена
комисия по чл. 265 от ПП на ЗТСУ за нова оценка по пазарни цени на придаваемото се място. Твърди се, че с решение от
18.02.2000 г. по гр. д. № 375/1999 г. по описа на РС Велинград е отменен
протокол № 5/08.07.1999 г. на комисията по чл. 265 от ПП на ЗТСУ и върната
преписката на същата комисия за произнасяне по същество. Решението на районния
съд е следвало да бъде изпълнено, като на основание § 6 от ЗУТ се приложи
регулацията по влязлата в сила заповед № 150/01.03.1989 г. Моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени мълчаливия отказ, като задължи
кмета на Община Велинград да издаде заповед по чл. 265 от ПП на ЗТСУ за
назначаване на комисия за приключване на висящата процедура.
С Разпореждане № 195/22.01.2021 г. съдът е оставил без
движение жалбата, като е указал на жалбоподателя да конкретизира предмета на
делото, а именно да посочи дали оспорва мълчалив отказ на кмета на общината да изпълни
съдебно решение от 18.02.2000 година постановено по гр. дело № 375 от 1999 г.,
влязло в сила на 04.04.2000 г. на Велинградския
районен съд или производството е по реда на чл. 296, ал. 2 от АПК за обжалване
на бездействието на органа по изпълнението за продължаване на процедурата по
прилагане на регулацията по искане вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г.
В определения от съда срок по делото е постъпила писмена
молба вх. № 1101/03.02.2021 г., с която жалбоподателят Г.С. прави следното
уточнение, а именно, че за него е налице правен интерес да се изпълни съдебното
решение от 18.02.2000 г., постановено по гр. д. 375/1999 г., като счита, че е
налице мълчалив отказ на кмета на общината да изпълни това решение. Сочи, че
предмет на жалбата е именно мълчаливият отказ на кмета на общината. При условия
на евентуалност поддържа и оплакването си против бездействието на кмета на
общината, като компетентен административен орган по изпълнението и продължаване
на процедурата по прилагане на регулацията по искане вх. № 94-00-9884 от
16.10.2020 г.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Л., който по изложени съображения в писмени бележки
моли съда да уважи подадената жалба, както и претендира направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът Кметът на Община Велинград, редовно призован,
не се представлява. По делото е постъпило писмено становище вх. №
2055/08.03.2021 г., с което А. В. – служител с юридическо образование е взел
становище по съществото на спора, като моли съда да остави без уважение подадената
жалба. Счита, че не са налице условията за издаване на индивидуален
административен акт от кмета на Община Велинград, поради което и правилно е
формиран отказ по входираното от жалбоподателя
искане. Претендира направените по делото разноски, прави възражение за
прекомерност на разноските претендирани за адвокатски
хонорар от жалбоподателя.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Началото на административното
производство е положено с подаването на Искане вх. № 94-00-9884/16.10.2020 г.
до Кмета на Община Велинград, с което Г.Д.С. моли да бъде приключена
процедурата по прилагане на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на Председателя на
Общински народен съвет Велинград. Към искането си е приложил Заповед № 150 от
01.03.1989 г., с която е одобрена промяна на дворищната регулация, като за
сметка на парцели XIV-5611, XV-5610 и XVII-5606 образува
парцел XIV-5610 променя дворищната регулация между новообразуваните
парцели XIV-5610 и V-5599 в кв. 18, като регулационната
линия мине на 3 метра от северната граница на жилището в имот пл. № 5610 така
както е показано на скицата.
Установи се, че с Протокол № 5 от 08.07.1999
г. комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, назначена със Заповед № 168/01.04.1999 г. на
Кмета на Община Велинград е определена оценка и обезщетение за недвижим имот от
130 кв.м. придаваем към парцел XI
V-5606,
5610, 5611 в кв. 18 по плана на гр. Велинград.
С решение от 18.02.2000 г., постановено
по гр. дело № 375/1999 г. по описа на РС Велинград е отменен посочения по-горе
протокол, като преписката е върната на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за
произнасяне по същество. Решението е влязло в законна сила на 04.04.2000 г.
По делото е представен нотариален акт за
право на собственост върху недвижим омит по
обстоятелствена проверка № 64, т. I по дело № 119
от 1976 г., по силата на който жалбоподателят се легитимира като собственик на
парцел XIV-5610 в кв. 18 по плана на гр. Велинград. Представен е и нотариален
акт № 143, том ІІ, дело № 694/1995 г. за дарение на недвижим имот.
От представено по делото становище от
кмета на Община Велинград с изх. № 11-03/29 от 08.03.2021 г. се установява, че
след постановяване на решение на съда от 18.02.2000 г. по преписката няма
данни, комисията по чл. 265 от ПП ЗТСУ да се е произнесла по същество.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок по чл. 296, ал. 2 от АПК, поради което същата е допустима.
Съдът не е обвързан с правната квалификация,
посочена от жалбоподателя, а именно, че се обжалва мълчалив отказ на кмета на
общината, и предвид на това, че при условията на евентуалност се поддържа искане за иницииране на
производство по реда на чл. 296, ал. 2 от АПК, за обжалване на бездействието на
органа по изпълнението, за продължаване на процедурата по прилагане на
регулацията, по искане вх. № 94-00-9884 от 16.10.2020 г., намира, че
производството е по реда на чл. 294 и сл. от АПК.
Съгласно чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията,
действията и бездействията на органите по изпълнението, като текстът на чл. 295
от АПК определя страните, за които е налице правен интерес от оспорването, а
именно това са страните в производството по изпълнението, както и третите лица,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него.
Безспорно в случая жалбоподателят Г.С. е лице,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от неизпълнение на
влязлото в сила съдебно решение, поради което и жалбата му е допустима като
подадена в срока по чл. 296, ал. 2 от АПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
В чл. 294 от АПК е предвидено, че на обжалване подлежат
постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението - т.е регламентираната
в чл. 294 от АПК защита е процесуална по своя характер и предмет на същата са волеизявленията
на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство
и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия респ.
фактическите бездействия, изразяващи се в неизпълнение на негови процесуални задължения.
Производството по изпълнение на индивидуалните административни
актове е съвкупност от регулирани от нормите на АПК и/или специални нормативни актове
последователно развиващи се правни и фактически действия, насочени към реализирането
на разпоредените с актовете последици. На изпълнение подлежат
изискуеми задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в АПК или
в друг нормативен акт (чл. 267 от АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 268 от АПК
изпълнителни основания са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение
индивидуални или общи административни актове, решения, определения и разпорежданията
на административните съдилища и сключени споразумения пред административните органи
или пред съда. Административните актове влизат в сила, когато стават неоспорими
по пътя на редовните способи за проверка на тяхната законосъобразност.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че със Заповед № 150 от 01.03.1989 г. е одобрена
промяна на дворищната регулация, като за сметка на парцели XIV-5611, XV-5610 и
XVII-5606 образува парцел XIV-5610 променя дворищната регулация между новообразуваните
парцели XIV-5610 и V-5599 в кв. 18, като регулационната линия мине на 3 метра от
северната граница на жилището в имот пл. № 5610 така както е показано на скицата.
Установи се и, че жалбоподателят се легитимира като собственик на парцел XIV-5610
по силата на нотариален акт № 143, том ІІ, дело № 694/1995 г., приложен по
делото.
В развилото се производство е
издаден Протокол № 5 от 08.07.1999 г., с който е определена оценка и обезщетение
за недвижимия имот, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Преписката
е върната на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ за произнасяне по същество. Не е
спорно между страните, че след постановяване на процесното решение не е налице
произнасяне на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, с оглед на което съдът намира,
че е налице бездействие на органа по изпълнение, което е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено от съда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира
за основателно своевременно направеното искане, за присъждане на направените по
делото разноски, като ще следва да се осъди Община Велинград да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева –
държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение е в размер близък
до минимания, с оглед на което е неоснователно
възражението за прекомерност, направено от пълномощника на ответната страна.
На основание чл. 298, ал. 4 от АПК
решението не подлежи на обжалване.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ бездействието на Кмета на Община
Велинград – орган по изпълнението, за продължаване на процедурата по искане вх.
№ 94-00-9884 от 16.10.2020 г., отправено от Г.Д.С. с ЕГН **********
***, до кмета на Община Велинград, за приключване на процедурата по прилагане
на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на Председателя на Общински народен съвет
Велинград.
ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Велинград – орган
по изпълнението да продължи процедурата по искане вх. № 94-00-9884 от
16.10.2020 г. на Г.Д.С. с ЕГН ********** ***, за приключване на процедурата по прилагане
на Заповед № 150 от 01.03.1989 г. на Председателя на Общински народен съвет Велинград,
като
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за извършване
на дължимото произнасяне от административния орган, считано от получаване на
административната преписка.
ОСЪЖДА Община Велинград да заплати на Г.Д.С. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/