РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110201959 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. П. П. срещу наказателно
постановление/НП/ № 21-4332-026291/20.12.2021г., издадено от началник
сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
на управление на МПС за срок от дванадесет месеца на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и глоба в размер на 10
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
С жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че деянието не е извършено умишлено.
Наведен е довод, че нарушението в АУАН не е описано ясно, така че да е
съставомерно, като не е доказана и специфичната цел, предвидена в състава.
По същество се оспорва, че е извършено твърдяното административно
нарушение, като се твърди, че пътната настилка е била заледена и
непочистена, а автомобилът бил със задно предаване. Моли се за отмяна на
НП.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. З., който моли за отмяна на НП, тъй като деянието не е било по волята на
жалбоподателя, който не могъл да овладее автомобила. Моли за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.12.2021г. около 10.16 часа в гр. София по ул. „Бели Дунав“ с
посока на движение от ул. „Хан Кубрат” към бул. „Ломско шосе”
жалбоподателят П. П. П. управлявал л.а. „М” с ДК № . По същото време св.
С. К. и колегата му ПС, служители на ОПП-СДВР, изпълнявали служебните
си задължения, като били спрели за полицейска проверка водач на друго
МПС. Св. К. възприел как водачът на л.а. „М“, установен впоследствие като
жалбоподателя П. П., извършва действия с органите на управление на
автомобила, с които извежда управляваното от него МПС от контрол,
слизайки от надлеза на Бакърена фабрика. На кръстовището на ул. „Бели
Дунав“ и ул. „Хан Кубрат“ водачът П. предприел маневра ляв завой, при
която се завъртял вляво и вдясно в кръстовището, след което още 20-30 метра
след кръстовището водачът не могъл да установи контрол над автомобила.
Пътната настилка била суха, като в кръстовището нямало окапали листа от
дърветата.
Водачът на л.а. „М“ бил спрян от полицейските служители и
самоличността му била установена като П. П. П.. В хода на полицейската
проверка П. не представил контролен талон към СУМПС.
Свидетелят С. К. съставил на П. П. АУАН № 220640/09.12.2021г. за
нарушения на чл. 104б, т. 2 ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП № 21-4332-
026291/20.12.21г.
Видно от заповед № 8121к-13318/28.10.2019г. на министъра на
вътрешните работи ДД е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване” към ОПП-СДВР.
2
Видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи началникът на сектор в О”ПП”-СДВР е компетентен да
издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят е
оправомощен да състави процесния АУАН
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетеля С. К., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН №
220640/09.12.21г., справка-картон на водача, заповед № 8121к-
13318/28.10.19г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя С. К., който е
очевидец на нарушенията. Свидетелят К. пазеше ярък спомен за случая
въпреки характера на работата си, като от показанията му се установяват
всички релевантни за случая обстоятелства. Случаят е бил достатъчно
драстичен, така че да направи впечатление на полицейския служител, който
възпроизведе по време на разпита си значителен обем обстоятелства.
Показанията на актосъставителя, преценени в съвкупност с писменото
доказателство АУАН, категорично установяват обективните елементи от
състава на нарушенията, а показанията на св. К., изясняващи конкретните
действия на водача П., допринасят за доказване и на субективната страна на
нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съдът не кредитира показанията на св. П., брат на жалбоподателя, които
изграждат защитна версия, че деянието е извършено непредпазливо.
Актосъставителят бе изключително подробен в показанията си, като освен за
конкретните действия на водача, свидетелстващи за умишлено извеждане на
МПС от контрол, изнесе сведения и за атмосферните условия и за
състоянието на пътната настилка, които влизат в противоречие с показанията
на св. П.. Не се потвърждава твърдяното от св. П. за наличие на листа в
кръстовището. Напротив – неговите показания категорично се опровергават
от актосъставителя, като се установи, че времето и пътната настилка са били
сухи. Съдът отчете възможната заинтересованост на свидетелските показания
на св. П. и не ги използва при изграждане на убеждението си относно
фактите, които прие за установени.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
3
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Свидетелят С. К дава ясни, конкретни, подробни и непротиворечиви
показания, че на инкриминираните в АУАН и НП време и място
жалбоподателят П. П. е управлявал лек автомобил "М с ДК № , като с
форсиране на двигателя още преди навлизане в процесното кръстовище е
извел автомобила извън контрол, при маневрата ляв завой водачът П. няколко
пъти е завъртял рязко наляво и надясно автомобила, като и след
кръстовището около 20-30 метра автомобилът не е бил приведен под контрол
на водача.
По делото не са събрани доказателства, оборващи фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, включително относно авторството на
нарушението. Водачът на МПС е наказан за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Визираната разпоредба императивно забранява на водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно
"ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари", като
законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с
конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както
в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на
нарушението, а именно че боравейки със системите на автомобила водачът
умишлено е извел автомобила извън контрол, завъртайки няколко пъти
автомобила вляво и вдясно в кръстовището между ул. „Хан Кубрат“ и ул.
„Бели Дунав“, ефект, който не би могъл да настъпи при нормалното
управление на МПС. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната
на чл. 104б, т. 2 ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при
управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на
обособените за целта места. С оглед на изложеното вмененото нарушение се
явява доказано по несъмнен начин от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, доколкото в
качеството си на водач на МПС жалбоподателят съзнателно е използвал път,
4
отворен за обществено ползване, предвид движението на хора и автомобили,
за други цели, освен в съответствие с предназначението му за управление на
МПС с цел превоз на хора и товари.
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП предвижда, че
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая наложените на
жалбоподателя наказания са правилно индивидуализирани в предвидения от
закона абсолютен размер, поради което не следва да се обсъжда въпроса за
тяхното редуциране.
Доказано се явява и другото вменено на жалбоподателя нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като не е носел и не е представил на контролните
органи контролния талон към СУМПС.
Нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е извършено умишлено, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, като ги е целял.
За нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП законосъобразно на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 лева.
НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди в неговата
цялост.
Не са налице основания за присъждане на разноски, тъй като
въззиваемата страна не е била представлявана в съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
026291/20.12.2021г., издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с
което на П. П. П. са наложени административни наказания глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от дванадесет
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
ЗДвП и глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП
5
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6