РЕШЕНИЕ
№ 842
гр. Бургас, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20242100501197 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 161/12.07.2024г., постановено от Районен
съд – Айтос по гр.д. № 563/2023г. С това решение съдът е наложил мерки за защита по чл.5,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН на М. Ф. Х., ЕГН: **********, Х. Ф. Ю., ЕГН: **********, А. С. Ю.,
ЕГН: ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН: ********** срещу осъщественото спрямо тях домашно
насилие от Т. Ш. С., ЕГН: **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Ш. С., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М. Ф. Х., ЕГН: **********, Х. Ф. Ю., ЕГН: **********, А. С. Ю., ЕГН:
********** и Ф. Х. Ю., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на Т. Ш. С., ЕГН: ********** да приближава на разстояние, по-малко от
150 метра пострадалите М. Ф. Х., ЕГН: **********, Х. Ф. Ю., ЕГН: **********, А. С. Ю.,
ЕГН: ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН: **********, жилището, в което живеят в *****,
местоработата на посочените лица, както и местата има за социални контакти и отдих за
срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН: ********** да заплати на М. Ф. Х., ЕГН: ********** и Х.
Ф. Ю., ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд - Айтос
държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Ш. С., ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Въз основа на това решение е издадена заповед за защита № 10/12.07.2024г.
1
Подадена е въззивна жалба от Т. Ш. С. чрез адвокат Росен Диев против решение №
161/12.07.2024г. В жалбата С. въвежда оплакване, не решението е неправилно – постановено
в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът твърди, че по
делото не са събрани доказателства, от които да се установи извършването на домашно
насилие. Според С., твърдението на молителите в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не
съответства на свидетелските показания, изслушани по делото. Въззивникът заявява, че
свидетелските показания, дадени от роднини на молителите, не са обективни, тъй като тези
роднини са заинтересовани от изхода на делото и съдът не е следвало да ги цени. Вместо
това, обаче съдът е дискредитирал показанията на свидетелите, водени от въззивника –
ответник на основание чл.172 от ГПК и е застъпил тезата, развита от молителите. В
допълнение съм това, Т. С. посочва, че делото е следвало да бъде спряно до приключване на
прокурорска преписка за извършено престъпление по чл.290 от НК. Въззивникът твърди, че
процесното производство е образувано заради висящия към момента брачен процес и с него
се цели да се ограничат контактите му с децата.
Т. С. иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да
постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Въззивникът претендира
присъждане на съдебни разноски.
Т. С. се представлява в съдебно заседание от адвокат Росен Диев, който поддържа
основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата и пледира за уважаването й.
Адвокат Диев претендира съдебни разноски.
Ответните страни М. Ф. Х., Х. Ф. Ю., А. С. Ю. и Ф. Х. Ю. представят писмен
отговор, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемите страни
твърдят, че актът на домашно насилие, извършен от Т. С. е установен по делото с писмени и
гласни доказателства – медицински удостоверения и свидетелски показания. Ответниците
заявяват, че процесният акт на домашно насилие не е изолиран случай и те многократно са
се обаждали на тел. 112 за помощ. Поради това, въззиваемите страни искат от съда да
потвърди решението на районния съд и да им присъди извършените съдебни разноски.
Ответниците се представляват в процеса от адвокат Нуретин и адвокат Трифонова,
които пледират за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 25.07.2023г. М. Ф. Х., Х. Ф. Ю., А. С. Ю. и Ф. Х. Ю. подават молба за налагане
на мерки по чл.5 от ЗЗДН срещу Т. Ш. С.. В молбата и в приложената към нея декларации по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителите твърдят, че М. Х. и Т. С. са съпрузи, имат две деца и работят
в Германия. На 21.07.2023г., двамата се връщат от Германия, на М. Х. и децата остават в
дома на родителите й. На следващия ден С. опива в дома на Х. и се опитва да вземе дъщеря
им. Х. се противопоставя на намерението им, поради което С. взема метална тръба от
багажника на колата и удря М.. В този момент брат й, Х. Ю. се опитва да я защити и взема
тръбата от ръцете на Т.. След това, С. взема нож от багажника на колата и започва да крещи,
че ще убие всички – М. и цялото й семейство. Съседите подават сигнал в полицията, в
резултат на което С. напуска дома на молителите.
По-късно в същия ден, братът на М. и съпругата му срещат Т. С., който отново се
заканва, че убие цялото семейство. Те подават сигнал в полицията, в резултат на което С. е
задържан.
В подкрепа на твърденията си молителите представят удостоверение за сключен
граждански брак, съдебномедицинско удостоверение № 108/2023г. и съдебномедицинско
удостоверение № 317/2023г.
По делото е представен и протокол за предупреждение изх.№ 237р-
8089/25.07.2023г., съставен срещу Т. С. и прокурорска преписка изх.№ 18955/27.11.2023г. по
описа на Районна прокуратура – Бургас.
2
В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на
свидетелката К.А. Ю., съпруга на молителя Х. Ю., която потвърждава фактите, описани в
молбата и в декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. По делото са събрани и показанията на
свидетеля Т. Ш. С., брат на ответната страна, който твърди, че С. е бил провокиран от
поведението на М., а Х. е бил много агресивен – вербално и физически.
По делото е представен протокол от 05.07.2024г., в който е описана среща,
извършена чрез Viber между ответника С. и малолетната му дъщеря в присъствието на
психолози от ЦОП – Бургас. Според съдържанието на протокола, детето А. С. отказва да се
включи в разговора, плаче и търси подкрепата на майка си. Според психолозите, детето
функционира през активна травма.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Айтос решение, с което налага
мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН на М. Ф. Х., ЕГН: **********, Х. Ф. Ю.,
ЕГН: **********, А. С. Ю., ЕГН: ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН: ********** срещу
осъщественото спрямо тях домашно насилие от Т. Ш. С., ЕГН: **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Т. Ш. С., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо М. Ф. Х., ЕГН: **********, Х. Ф. Ю., ЕГН: **********, А. С. Ю., ЕГН:
********** и Ф. Х. Ю., ЕГН: **********; ЗАБРАНЯВА на Т. Ш. С., ЕГН: ********** да
приближава на разстояние, по-малко от 150 метра пострадалите М. Ф. Х., ЕГН: **********,
Х. Ф. Ю., ЕГН: **********, А. С. Ю., ЕГН: ********** и Ф. Х. Ю., ЕГН: **********,
жилището, в което живеят в *****, местоработата на посочените лица, както и местата има
за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца; ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН: ********** да
заплати на М. Ф. Х., ЕГН: ********** и Х. Ф. Ю., ЕГН: ********** съдебни разноски в
размер на 600 лева; ОСЪЖДА Т. Ш. С., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен
съд - Айтос държавна такса в размер на 25 лева; УКАЗВА на полицейските органи да следят
за изпълнението на заповедта; ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Ш. С., ЕГН: **********, че при
неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. За да постанови това
решение, съдът кредитира представените по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелката Керим Ю., които възприема като обективни и достоверни и формира извод, че
Т. С. действително е извършил акт на домашно насилие на посочените в молба дата и места.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата на Т. С. е подадена в законния срок и е насочена срещу решение, което
поражда неблагоприятни за него правни последици. Поради това, жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните
съображения:
Решението на Районен съд - Айтос е валидно, допустимо и правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗД домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай
от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Т. С. и
молителката М. Х. са съпрузи и имат две деца. Установяват се и посочените в молбата за
защита факти, а именно: че на 22.07.2023г. С. е нанесъл удари с метална тръба на М. Х. и
брат й при опит да вземе дъщеря им. Установява се също, че С. е отправил заплахи срещу
цялото семейство на М. – молители в процеса. При тези факти, районният съд правилно е
приел, че са необходими мерки за защита на молителите и е постановил решение в този
смисъл.
Възражението на жалбоподателя, че наложените мерки препятстват възможността му
3
да се вижда с децата е неоснователно. На първо място, твърдението на процесуалния му
представител, че за режима на лични отношения на С. с децата, са постановени привременни
мерки във висящ брачен процес, не е доказано. На второ място, от съдържанието на
представения по делото протокол, удостоверяващ проведена между С. и дъщеря му среща се
установява, че детето е силно травмирано и комуникацията помежду им се осъществява в
присъствието на психолози. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не
съществува пречка режимът на лични отношения с децата да се осъществява в присъствието
на психолог или социален работник без да бъде нарушена забраната, наложена с
първоинстанционното решение.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на съдебното решение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/12.07.2024г., постановено от Районен съд – Айтос
по гр.д. № 563/2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4