Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 22.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4797/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от Г.С.М. – В., ЕГН ********** с адрес *** срещу
*** със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.
405, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 410,94 лева, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна врата лява и задна лява страница,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № ***" на лек автомобил марка ***, настъпило на 29.04.2018 г., както и законната лихва от датата на исковата молба – 28.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В искова молба ищецът
излага твърдения, че на
12.07.2017г., страните сключили договор за застраховка „Каско
на МПС", клауза „Пълно каско", на личното
МПС на ищцата с марка ***, със срок на действие
от 13.07.2017г. до 12.07.2018г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 6900
лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати била 392.42
лева, разсрочена на 4 вноски. Към настоящия момент всички вноски били платени.
На 29.04.2018г., ищцата паркирала автомобила си в гр.Варна, на паркинга до
общинския спортно-развлекателен комплекс в кв. ***. След няколко часа, отивайки до автомобила установила, че неизвестно лице,
с твърд и остър предмет, увредило предна лява врата и заден ляв панел. За процесните злоумишлени действия уведомила Трето РУ на МВР,
за което било издадено удостоверение. На 30.04.2018г. уведомила застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на
автомобила и съставил опис на увредените детайли: предна врата лява и задна лява
страница. На 15.05.2018г. получила застрахователно обезщетение в размер на
147.70 лв., което не можело да покрие щетите. Във връзка с настъпилите
увреждания извършила проучване в няколко сервиза за стойността на ремонта и
установила, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
568.64лв. На 04.06.2018 г. предявила съдебен иск срещу ответника за сумата от
10 лева, представляваща частичен иск от общо 420.94 лева. С Решение №
839/28.02.2019 г. по гр.д. № 8685/2018г., по описа на ВРС, ответникът бил
осъден да заплати сумата от 10 лева, представляващ част от неплатен остатък,
целият в общ размер на 420.94 лева, ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба - 04.06.2018 г. до окончателното й плащане. От
необходимата сума за ремонт в размер на 568.64 лв., следвало да се приспаднат
сумите, изплатена като обезщетение в размер на 147.70 лв. и 10 лв., или сумата,
която следвало да се заплати от ответникът била в размер на 410.94 лв.
Искането е за уважаване
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.13 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Чрез процесуален представил с изрично учредена представителна власт прави изявление за признание
на иска като основателен. Моли съдът при постановяване на решението си да
възложи разноските по делото изцяло върху ищеца на осн.
чл.78ал.2 ГПК.
В с.з. исковата молба се поддържа. Иска се постановяване
на решение при признание на иска. Претендира се присъждане на разноски и адв.
възнаграждение.
Ответникът редовно призован, представлява се от
процесуален представител юк. Славов, чрез който
поддържа становището изразено в отговора.
При така заявеното от ответника чрез процесуален представител разполагащ с
представителна власт да се разпорежда с предмета на делото, признание на иска,
съдът преценява, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.1 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Същевременно не са налице
пречките за това. Признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда. При
това положение исковата претенция следва да бъде уважена.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се
възложат в тежест на ответника, като съдът преценява за неоснователно искането
същите да бъдат възложени в полза на ищеца, с аргумент, че ответната страна не
била дала повод за завеждане на делото. Видно и от материалите по делото, до
момента сумата предмет на исковата претенция не е била заплатена от застрахователното
дружество в цялост, поради което и не може да бъде споделен извода, че
ответната страна не е дала повод за завеждане на настоящото дело.
Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса
от 50лева и адв. възнаграждение в размер на 360лева
по договор за правна защита от 21.10.2019г. Направено е възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът
преценява за неоснователно. Същото е уговорено и платено в минималния размер по
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 300лв. и в общия му размер от 360лева е вкл. ДДС, за което
процесуалният представител е представил удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Така в тежест на ответника следва да възложат сторени разноски общо сумата от
410лева.
Водим от изложеното съдът :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Г.С.М.-В., ЕГН **********, сумата от 410,94 лева - неизплатено обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата и задна лява страница,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № *** от 12.07.2017г. „КАСКО“ за лек
автомобил, марка ***, настъпило на 29.04.2018г., ведно със законната лихва, сумата считано от
датата на предявяване на иска – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Г.С.М.-В., ЕГН **********, сумата от 410,00
лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата
на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................