РЕШЕНИЕ
№ 2229
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20205330116844 по описа за 2020 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 79, ал. 1 от ЗЗД,
във връзка с член 183 от ЗЗД, във връзка с член 327 от ТЗ и член 86 от ЗЗД.
Ищeцът ЕТ „М......... - ..... Г..... Г....“ ЕИК ....., представлявано от Г..... Г......Г......, в качеството
му на ..............., със съдебен адрес: град С...., ул. „П..............., в исковата си молба против
„ЕКО САДИНА“ ООД е ЕИК .............със седалище и адрес на управление: гр. П..........., ул.
„С........ представлявано от И.... Н.... Б..........., иска от съда да бъде осъден ответника да му
заплати сумата в размер на 1 723,77 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата в
размер на 1 651,16 лева, представляваща сбор от непогасени суми по Фактура № ........... на
стойност 721,02 лева и - Фактура № ................. на стойност 930,14 лева; сумата в размер на
72,61 лева, представляваща сбор от законните лихви за забава по всяка от горе описаните
фактури, както следва: сумата в размер на 33,65 лева, представляваща законна лихва за
забава по Фактура №........................на стойност 721,02 лева, изчислена за периода от
29.06.2020г. до 13.12.2020г. върху сумата от 721,02 лева; 38,96 лева, представляваща законна
лихва за забава по Фактура № ................................ на стойност 930,14 лева, изчислена за
периода от 15.07.2020г. до 13.12.2020г. върху сумата от 930,14 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че страните по делото са имали търговски отношения, по силата на които
молителя ЕТ „М...Г.... Г.......“, е продавал на ответното дружество гориво, което се
установява от Контролна карта за получено гориво на отложено плащане.
В тази връзка продавачът ЕТ „М...... Г........ Г..........“ продал на „ЕКО САДИНА“ ООД гориво
1
на обща стойност 1 723,77 лева, за което е издал следните фактури:
- Фактура № .................... на стойност 721,02 лева;
- Фактура № ....................на стойност 930,14 лева.
Предвид липсата на изрична уговореност за плащане на горепосочените суми и на осн. чл.
303а от ТЗ, същите е следвало да бъдат заплатени в 14-дневен срок от получаване на
съответната фактура, като падежът по всяка от тях е настъпил, както следва:
по Фактура № .................. - на 28.06.2020 г.; по Фактура № ........................ - на 14.07.2020г.
Поради непогасяване на дължимите суми в срок и на осн. чл. 86 от ЗЗД „ЕКО САДИНА“
ООД дължало на ЕТ „М.... Г........ Г.......“ заплащането на законна лихва за забава в общ
размер на 72,61 лева формирана, както следва:
- по Фактура № ...................... - сумата в размер на 33,65 лева, представляваща дължима
законна лихва за забава, изчислена за периода от 29.06.2020г. до 13.12.2020г. върху сумата
от 721,02 лева;
- по Фактура № ............................... - сумата в размер на 38,96 лева. представляваща дължима
законна лихва за забава, изчислена за периода от 15.07.2020г. до 13.12.2020 г. върху сумата
от 930,14 лева.
Така общата цена на исковете била в размер 1 723,77 лева.
Твърди, че въпреки отправяните до длъжника покани и проявеното търпение, към
настоящия момент задълженията не били погасени.
ОТВЕТНИКЪТ „ЕКО САДИНА“ ООД е ЕИК ..........., чрез пълномощника му ........ Р.К., с
отговора на исковата молба оспорва предявените искове, като излага доводи за това.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото са представени като доказателства Фактура № ....................., Фактура №
.........................., и двете за покупко-продажба на горива, по които ищецът е издател, а
ответника получател.
Представена е Контролна карта за получено гориво на отложено плащане на Фирма „Еко
Садина“ ООД.
Представена разпечатка на Сметка ...................- Клиенти в ищцовото дружество „ЕТ
М......Г....... Г.....“, за к............ „Еко Садина“ ООД за периода 01.06.2020 г. до 31.07.2020 г.,
както и покани за плащане, съответно от 24.08.2020 г., 08.09.2020 г. и 21.09.2020 г., ведно с
доказателства за изпращането им.
По делото е прието заключение на вещото лице С.К., съгласно което, неплатената сума от
„Еко Садина“ ООД по издадени фактури от „ЕТ М...... Г..... Г......“ е в размер на 1 651,16
лева с ДДС.
Вещото лице е установило, че двете процесни фактури № ...... и № ............. са осчетоводени в
счетоводствата и на двете страни по делото, като при „ЕТ М.....Г..... Г.......“ са осчетоводени
в дневник за продажби и справка декларация по ЗДДС за м. юни 2020 г., като сделки с
начислен ДДС по доставките, а при „Еко Садина“ ООД са осчетоводени в дневник за
покупки и справка декларация по ЗДДС за м. юни 2020 г. с право на приспадане на данъчен
кредит.
2
Установено е, че размерът на лихвата за забава изчислен по всяка отделна фактура, считано
от падежа на плащане до завеждане на исковата молба – 15.12.2020 г. е в размер на 72,92
лева.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
От обстоятелствата изложени в исковата молба може да се направи извод, че ищецът
поддържа, че с ответника са в облигационни отношения с източник – неформален договор за
покупко – продажба на горива. Претендира се стойността по процесните фактури в общ
размер на 1 651,16 лева.
Договорът за търговска продажба/ страните в настоящото производство са търговци по
смисъла на ТЗ/, съгласно чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което
сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно
съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма.
Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните да е съществувало валидно правоотношение,
възникнало със сключването на договор за покупко-продажба; за възникването му е
необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената, като
продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта, а купувачът да я
получи и да заплати цената.
Ищецът основава твърдението си за наличие на сключен договор за покупко - продажба на
представените като доказателство в заверено копие фактури № .................. и №
..........................
Съгласно установената съдебна практика по чл.290 от ГПК, сама по себе си, издадената
фактура не е основание за плащане - цената се дължи не защото е издадена фактура, а
защото е извършена продажба и купувачът дължи цена при предадена стока. В случаите,
когато страните са оформили продажбата, чрез съставена за целта фактура, фактурата
съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от Закона за
счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното
правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за
сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата,
а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези, относно
предприети от страните действия по изпълнение на договора, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната
връзка.
Установява се от заключението на вещото лице осчетоводяване на процесните фактури при
ищеца и ответника и включване в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС за м. юни
2020 г. По този начин е възникнало правото за приспадане на данъчен кредит. А с факта на
осчетоводяване от ответника на данъчната фактура, практически е постигнато взаимно
съгласие и по отношение на възнаграждението за извършените от ищеца продажби,
3
съгласно договорките между страните.
Зачитайки правната характеристика на фактурите, като частни свидетелстващи документи и
доколкото автентичността им не е оспорена по надлежния ред, съдът намира, че сумите
посочени в тях са дължими.
От изложеното по-горе се налага обоснован извод, че предявения иск, с който се иска да
бъде призната дължимостта на ищеца на сумата по фактури №.............. и № ........................ на
обща стойност 1 651,16 лева с ДДС, е основателен и доказан в претендирания размер, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното
й изплащане.
С оглед акцесорния характер, съдът следва да уважи и исковата претенция, с която се
иска осъждане за законна лихва за забава по отношение на процесната главница от 1 651,16
лева, считано от датата последваща падежа на плащане до завеждане на исковата молба –
15.12.2020 г. Съгласно заключението на вещото лице същата е в размер на 72,92 лева. Но
тъй като ищецът е претендирал такава до размер на 72,61 лева и не е изменил исковата си
претенция, то съдът ще я присъди в претендирания размер - 72,61 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди
ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 766,05 лева
от които 116,05 лева за държавна такса, 500,00 лева за адвокатски хонорар на един адвокат и
150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ищецът претендира разноски направени в производствата по обезпечаване на бъдещ иск по
ч.гр. д. № .................... и по налагане на допуснатите обезпечителни мерки в изпълнителното
производство.
Съдът намира за основателно да се присъдят разноските направени от ищеца по ч. гр. дело
№ ............... и доказани с представени със списъка с разноски писмени доказателства /л.74-78
от делото/ и следва да присъди такива в общ размер на 545,00 лева, от които 45,00 лева за
държавна такса и 500,00 лева за адвокатско възвнаграждение.
Неоснователно е искането да се иска присъждането на разноски направени по изпълнително
производство, тъй като същите следва да бъдат претендирани по него при приключването
му.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКО САДИНА“ ООД е ЕИК.....................със седалище и адрес на управление: гр.
П........, ул. „С........, представлявано от И...... Н...... Б....., в качеството му на ....... чрез ......
Р.К., със съдебен адрес: гр. П....., ул.“С.......... да заплати на ЕТ „М.... Г.... Г.... ЕИК .....
представлявано от Г..... Г.... Г... в качеството............, със съдебен адрес: град С..... ул.
„П.............", чрез ... И.... С......, сумата от 1 651,16(хиляда шестстотин петдесет и един лева и
16 ст.) лева с ДДС представляваща дължима и неизплатена сума по Фактури № ............
4
издадени въз основа на неформален договор за продажба на горива; 72,61(седемдесет и два
лева и 61 ст.) лева законна лихва за забава по отношение на процесната главница от 1 651,16
лева, считано от датата последваща падежа на плащане на всяка фактура, до завеждане на
исковата молба – 15.12.2020 г.; както и законна лихва върху главницата от 1 651,16 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОСНОВАТЕЛНИ и ДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „ЕКО САДИНА“ ООД е ЕИК ............със седалище и адрес на управление: гр.
П......., ул. „С............" представлявано от И.... Н...... Б...... в качеството му на ......, чрез ........
Р.К., със съдебен адрес: гр. П........, ул.“С.................. да заплати на ЕТ „М..... Г.... Г......“ ЕИК
................. представлявано от Г..... Г.....Г...... в качеството му ......., със съдебен адрес: град
С......, ул. „П............., чрез .... И..... С.... сумата от 766,05(седемстотин шестдесет и шест лева
и 05 ст.) лева, представляващи направени по делото разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕКО САДИНА“ ООД е ЕИК ................със седалище и адрес на управление: гр.
П............, ул. „С........... представлявано от И...... Н....... Б....., в качеството му на ............Р.К.,
със съдебен адрес: гр. П...., ул.“С......, да заплати на ЕТ „М..... Г...Г..... ЕИК
.............представлявано от Г...... Г........ Г...... в качеството.... със съдебен адрес: град С...., ул.
„П....... И....С....., сумата от 545,00(петстотин четиридесет и пет)лева, представляващи
разноски направени в производствата по обезпечаване на бъдещ иск по ч. гр. д. № ...........
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/ _______________________
5