№ 5262
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110152997 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Т. М.,
срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, а в условията на евентуалност - иск по чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване
за нищожна клаузата на чл. 27, вр. с чл. 17 от Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 904529 от 17.11.2022 г., уреждаща
задължения за заплащане на неустойка, поради непредставено обезпечение,
поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност - поради
противоречие със закона или, евентуално, заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че на 17.11.2022 г. сключил с ответното дружество
„Стик-Кредит" АД договор за потребителски кредит № 904529, по силата на
който й е предоставен заем в размер на 3000 лв. при лихвен процент от 36%, с
годишен процент на разходите 42.58% и срок на погасяване на заема 24
месеца.
Сочи, че съгласно чл. 17 от договора за заем получателят следва да
осигури банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията,
посочени в договора и ОУ след одобрение от кредитора.
Твърди, че съгласно клаузите в договора и приложимите общи условия,
при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение по чл. 17,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0.9% от усвоената сума за
всеки ден или в средно месечно изражение по погасителен план - по 244.18
лв/месечно, с която общият размер на задълженията по кредита с включена
главница, лихва и неустойка възлиза на сумата от 10 472,40 лв., а стойността
на дължимата неустойка възлиза на сумата от 5860.33 лева.
Сочи, че предоставеният от ответника кредит е изцяло усвоен от
1
заемателя.
Не оспорва, че не е представяно обезпечение, съгласно клаузата на чл.
17 от Договора.
Твърди обаче, че договорната клауза на чл. 27, предвиждаща
заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 17, е
нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, евентуално – противоречи на
закона или го заобикаля, за които обстоятелства излага подробни правни
съображения.
Правния си интерес от предявяване на настоящия установителен иск
ищецът извежда от обстоятелството /подкрепено с писмени доказателства/, че
въпреки че кредитополучателя е превел по сметка на кредитодателя сума в
общ размер на 3111 лева /надвишаваща главницата/, кредитодателят
продължава да претендира, че пълният размер на задължението възлиза на
сумата от 10468.59 лева, /включваща и спорната по делото неустойка/.
Ето защо моли съдът да уважи предявения иск, като прогласи клаузата
за неустойка за нищожна на посочените основания.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „СТИК-КРЕДИТ“ АД, е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно
изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
процесната клауза за неустойка е нищожна на посочените основания, като
поддържа, че същата е валидна и отговаряща на всички изисквания на
действащото законодателство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 17.11.2022 г. ищецът сключил с ответното
дружество „Стик-Кредит" АД договор за потребителски кредит № 904529, по
силата на който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 3000 лв.
при лихвен процент от 36%, с годишен процент на разходите 42.58% и срок на
погасяване на заема 24 месеца, както и при договорено обезпечение –
поръчител или банкова гаранция.
Безспорно е също така, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в
размер на 3000 лв.
Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключването на
договора да:
- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в
полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора,
включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други
обезпечения, такси и други, или
- предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо
2
изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по договора (включително главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на
която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане
на тези задължения.
Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко
30 (тридесет дни) след падежа на последната вноска.
В чл. 17, ал. 2 от договора е предвидено още, че третото лице –
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията,
посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва
единствено по преценка на кредитора.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не
изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17
причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка,
доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на
кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок
договореното обезпечение.
В чл. 27, ал. 2 от договора е предвидено още, че в случай на настъпване
на дължимостта на неустойката по – горе, потребителят следва да заплаща
периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
От представения на л. 13 погасителен план по Договор за кредит №
№904529/17.11.2022 г., както и от приложеното на л. 71 от делото
Удостоверение за активен кредит, се установява, че общо дължимата сума по
кредита възлиза в размер на 10472.40 лв., от които: 3000лв. – главница, 1612.07
лв. – лихва и 5860.33 лв. – неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД съдът
приема следното:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл.
27, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 17, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
№904529/17.11.2022 г., е нищожна на заявеното правно основание.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
3
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесната клауза
на чл. 27, ал. 1 вр. ал. 2 от договора следва да се извърши както в съответствие
с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на които е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки,
така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл, задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби (в този см.
Решение 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009 г. по гр.
д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и
др.).
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Според практиката на ВКС, преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи, се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Накърняването на принципа на "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, е налице при значителна нееквивалентност на насрещните престации
по договорното съглашение, злепоставяне на интересите на длъжника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора.
Предвид гореизложените принципни съображения, съдът приема, че
уговорената неустойка в чл. 27 от процесния договор за кредит е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради
която е въведена, е установяване на допълнително задължение за длъжника,
респ. - допълнително възнаграждение за кредитодателя.
Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или
да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите
нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност.
В процесния случай, чрез поставяне на практически неизпълними
4
условия за предоставяне на уговореното в чл. 17 обезпечение, кредиторът
осигурява за себе сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на
уговорената в чл. 27 неустойка.
Тази неустойка е обезпечавала едно изначално неизпълнимо
задължение, като това е в разрез с принципите на добросъвестността и
справедливостта.
Това е така, защото, за да избегне начисляването на тази неустойка,
длъжникът е следвало да предостави обезпечение под формата на
поръчителство, като поръчителят е следвало да отговаря на редица условия,
които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък
срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен
срок да му предостави поръчител, който следва да бъде одобрен единствено
по преценка на кредитора. Налагането на толкова кракът срок за ангажиране
на поръчител практически препятства възможността на длъжника да реагира
и да изпълни условията. Кредитополучателят обективно е в затруднение дори
да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който
да отговаря и на всички посочени условия.
Всички тези условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно, тяхното изпълнение, поради което заемателят е в невъзможност
да предостави уговореното обезпечение и на практика е поставен в
неизпълнение на това задължение, за да заплаща неустойката по чл. 27 от
договора.
Следва да се посочи още, че предоставянето на обезпечение само по
себе си обезпечава изпълнението на главното задължение на
кредитополучателя, а именно - да върне заетата сума в уговорените срокове и
в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение,
кредиторът да може да предприеме принудително изпълнение срещу
поръчителите.
В общия случай, предоставянето на обезпечение е условие за сключване
на договора, респективно при непредоставянето му от страна на
кредитополучателят, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я
предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към
повишаването й.
В случая обаче, задължението за предоставянето на обезпечение е
уговорено да възникне след като настъпи неизпълнение, т.е. - след
сключването на договора за кредит и след като вече заемната сума е
предоставена на кредитополучателя.
Изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната
страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани
по размер, следва изводът, че от непредоставянето на обезпечение не може да
настъпи вреда, доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция
за изпълнение на едно парично задължение.
Вреди могат да настъпят от неизпълнението на главното задължение на
5
кредитополучателя да върне заетата сума, но липсата на обезпечение не
представлява вреда, а е фактор, свързан с кредитния риск.
Поради тази причина съдът приема, че непредставянето на обезпечение
не може да се санкционира с неустойка. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е
типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В същото решение като критерии при преценката на съда дали дадена
неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са
заложени: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4) съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като изброяването е примерно.
В този смисъл, уговорената в чл. 27 от процесния договор неустойка не
обезпечава изпълнението на задължението за връщане на заетата сума, а,
както бе посочено по-горе, представлява цената, която кредитополучателят
следва да плати поради повишения кредитен риск за кредитора.
Вреди от непредоставянето на обезпечението не може да има, още
повече, че към момента на сключване на договора (към този момент съдът
дължи преценка на посочените критерии), кредитополучателят не е бил в
неизпълнение на главното задължение по договора.
Поради всичко изложено, съдът приема, че неустоечната клауза на чл.
27, ал. 1 вр. ал. 2 от договора за непредоставено от заемателя обезпечение е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави и предявеният главен
иск следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното, не следва да бъдат разглеждани следващите
наведени евентуални основания за нищожност на клаузата на чл. 27, ал. 1, а
именно – поради противоречие на закона или заобикаляне на закона.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер
на 234.41 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира на основание чл. 38
ЗА присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна защита на ищеца в производството.
С оглед на това, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, и като взе предвид вида и
6
обема на осъществената правна защита в исковото производство; липсата на
фактическа и правна сложност на спора; проведеното в исковото производство
едно открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Т. М., ЕГН
**********, срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че клаузата на чл. 27, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл.
17, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 904529 от 17.11.2022 г., предвиждаща заплащане
на неустойка при непредставяне на обезпечение по чл. 17 от Договора, е
нищожна като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* , да заплати на М.
Т. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
234.41 лв. – разноски за държавна такса в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* , да заплати на на
адв. П. И. П., Хасковска адвокатска колегия, личен номер на адвокат
**********, сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7