№ 207
гр. П., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Мариана Ил. Димитрова
И.ИНА ИГН. И.ОВА
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500244 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от И. Г. Д. , ЕГН **********,с
постоянен адрес град П. , ул.“ С.Н. „ № 54, против В. М. В., ЕГН **********,с постоянен
адрес град П., ул.“С.Н.,, № 52А
С Решение № 98/ 26. 02. 2024г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 390/ 2023г. по описа на
същия съд,предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за причинени болки и страдания,
без разстройство на здравето( за обиди и псувни ) е отхвърлен ,като неоснователен. Искът за
заплащане на неимуществени вреди за причинени болки и страдания в резултат на телесно
увреждане на ищеца е уважен частично. Присъдени са съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете .
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби и от двете страни в съдебното
производство.Във въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалването
решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд в обжалваните части и и се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с което се уважат , съответно се отхвърлят предявените
искове.Прави се искане за присъждане на сторените съдебно –деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни по
въззивните жалби . В отговорите се оспорват въззивните жалби . Искането е да бъде потвърдено
решението на районния съд ,като правилно и законосъобразно в обжалваните части .
В открито съдебно заседание жалбоподателите , чрез пълномощниците им поддържат въззивните
1
жалби.Молят съда, решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в
сила в обжалваните части .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на противните
страни и събраните доказателства, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за
установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбата са подадени от активно легитимирани страни ( страни в производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .
І.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правната норма .
От обстоятелствата , които са изложени в исковата молба и от направеното искане може да се
направи извода , че съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени
„неимуществени вреди“ от непозволено увреждане. Правното основание на предявения иск е по
чл. 45 от ЗЗД във вр.с чл. 52 от ЗЗД .
Фактически състав на правната норма по чл. 45 от ЗЗД .
деяние ( действие или противоправно бездействие) ;
противоправност на деянието ( деянието трябва да нарушава опредЕ. правна норма (законов или
подзаконов нормативен акт ,без значение към кой клон от правото принадлежи. ) или да нарушава общото правило
на добрите нрави “да не се вреди другимо „ ).
вина на дееца ( под формата на „пряк“ или „евентуален умисъл“ ( чл. 11 ал. 2 от НК) или непредпазливост, под
формата на „ съзнавана „ или „несъзнавана „ небрежност- чл. 11 ал. 3 от НК .).
вреда (имуществена(под формата на претърпяна загуба или пропусната полза) или неимуществени
(морални)вреди );
причинна връзка между виновното и противоправно деяние и причинената вреда (вредите
трябва да са „пряка и непосредствена последица от увреждането“ ( чл. 51 ал. 1 от ЗЗД). Това означава,че вредата
трябва да е необходимо и закономерно следствие на увреждането, а не да е случайно свързана с резултата );
при непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното ( чл. 45 ал. 2
от ЗЗД ). Деецът следва да обори презумпцията за вина ,за да се освободи от отговорност,
като докаже , или че деянието му е случайно , или че е бил невменяем по време на
извършване на деянието , или че е действал при условията на неизбежна отбрана , крайна
необходимост, изпълнение на закон или заповед или че има съгласие на пострадалия за
увреждането му.
2
Фактически състав на правната норма по чл. 52 от ЗЗД.
Основните разяснения за съдържанието на понятието „ справедливост „ по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД са дадени и в Постановление №4 / 23.12. 1968г. на Пленума на ВС. Посочено е , че това
понятие не е абстрактно понятие и преценката е свързана с конкретни обективни данни по
делото , които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението .
Тези основни положения са развити в практиката на ВКС ,включително постановена по реда на чл.
290 от ГПК(виж Р. №16/06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №177/27. 10. 2009г. по т. д. № 14/
2009г. на 2-ро т.отд. на ВКС ; Р. №88/17. 06. 2014г. по т. д. № 2974/ 2013г. на 2-ро т.отд. на ВКС ;) Приема се ,че
обезщетението по чл. 52 от ЗЗД трябва да представлява точен паричен еквивалент на всички
понесени от лицето болки ,страдания и неудобства-емоционални ,физически и психически
сътресения.
Обобщавайки съдебната практика по въпроса за приложението по чл. 52 от ЗЗД може да се
направи извода , че основните критерии ,за да се определи размера на обезщетението по чл. 52 от
ЗЗД са следните :
Видът ,продължителността и интензитета на болките и страданията , които лицето е
претърпяло към момента на увреждането ;
Видът и интензитета на болките и страданията , които лицето ще търпи за в бъдеще;
Негативните емоционални преживявания на лицето ;
Социален дискомфорт за определен период от време ;
Икономическата конюнктура в страната чрез нейните проявни форми – официалната
статистика за средната работна заплата в страната и нивото на инфлацията ;
Общественото възприемане на понятието „справедливост“ на определен етап от
общественото развитие;
Размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване на пострадалия;
ІІ. Правни изводи .
По въпроса за причинените неимуществени вреди на ищеца .
От доказателствата , които са събрани в първоинстанционното производство ( фиш за СМП от 23. 12.
2022г.; съдебно-медицинско удостоверение на д-р Б.Х.П.; диск от тел. 112; заверен препис на прокурорска преписка №
1770/2023г.; докладна записка от мл. инспектор Д.Т.;писмо от МБАЛ П. с приложен отговор на д-р П.; заверено копие на
график на лекарите в ОКПМС; писмо от ЦСМ П. и извадка от амбулаторна книга на ФСМП П.;обясненията на свидетелите
К.И., Й.Щ.в , св. Д.Т. , полицейски служител, св. К.Г., полицейски служител , св. д-р В.Т., извършила преглед на ищеца и
св. д-р Б. П., разпитани в производството пред районния съд; заключението на приетата по делото СМЕ), безспорно е
установено,че на 23. 12. 2022г., в гр. П., ответника В. М. В. е нанесъл побой на ищеца, при което
са му причинени следните травматични увреждания:
-оток и кървене от устата и носа;
-отоци и кръвонасядания по лицето;
-разклатени долни резци от първа степен – 41 и 31 зъби;
Св. д-р В.Т. , извършила преглед на лицето във ФСМП П., обяснява че на 23.12.2022г., дошло младо момче, с
окървавено лице и удостоверила, че има кръвотечение от носа и устата и двата предни зъба му се клатели. Направили
му промивки с кислородна вода, изписали обезболяващи.
Св. д-р Б. П. , обяснява, че имат журнал, в който се записва датата, номер на прегледа и се отбелязват трите имена
на освидетелствания, като се отбелязва и за какво става дума – побой, ПТП и др. Под № 319 е записан ищеца от гр. П.,
3
за зъби,което означава, че зъбите не са паднали от устната кухина.
От приетата по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни се установява следното:
На 23.12.2022г. г., около 16,40 часа в град П., е възникнал инцидент, при който е пострадал
ищеца И. Г. Д.,ЕГН ********** , на 37 години, от град П., улица "С.Н." № 54. Непосредствено
след инцидента на 23.12.22 г. , в 16,58ч.,пострадалият Д. е посетил ФСМП-П.,където е бил
прегледан, като му бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ, подписан от д-р Т.. При
прегледа били установени оток и кървене от устата и носа, като е отразено, че предни зъби са
избити. Била поставена работна диагноза-„Контузия на лицето. Съмнение за счупване на носните
кости“.
На 29.12 2022г. И. Д. бил освидетелстван от съдебен лекар в гр. П. и му било издадено съдебно-
медицинско удостоверение, в което били описани неговите травматични увреждания. Установило
се, че носната пирамида е синкаво кръвонаседната по цялото си протежение, горната и долна устни
на устата са леко оточни, а централните долни резци (41 и 31 зъби) са разклатени от първа степен.
Въз основа на приложената медицинска документация експертизата приема, че при инцидента
пострадалият е получил контузия в областта на лицето- носа и устните и разклащане от първа
степен на централните долни резци. Описаните травматични увреждания са резултат от
действието на твърд тъп предмет, без изразени неравности по контактната си повърхност и е
възможно да са получени при юмручни удари в областта на лицето. Травматичните отоци и
кръвонасядания по лицето оздравяват, без да оставят трайни последици за здравето за
около12-14 дни. Разклащането на долните централни резци е било от първа степен. При тази
степен е налице подвижност на зъбите само в предно-задна посока (към предверието на устата и назад
към устната кухина). Разклатените зъби са се консолидирали за период от около 2 седмици.Те са
налични към момента и функционално пълноценни. В горепосочения период разклащането е
създавало дискомфорт и болка при хранене.
Правилен е извода на районния съд за това ,че деянието на ответника е причинило лека телесна
повреда на ищеца по смисъла на чл. 130 ал. 1 и ал. 2 от НК. Лека телесна повреда , която е
причинила разстройство на здравето (телесните увреждания на ищеца ) и лека телесна повреда, която е
причинила болка и страдание без разстройство на здравето ( обиди и псувни в присъствието на ищеца ).
От представения по делото заверен препис на прокурорска преписка №1770/2023г. по описа на
РП П.,се установява,че с постановление на наблюдаващия прокурор от 21.04.2023г. е отказано
образуване на досъдебно производство по подадената жалба с вх. № 31500-374/2023г. от И.
Д..Прокурорът е приел, че деянието на ответника не съставлява престъпление от общ характер,
нито средна телесна повреда, нито телесна повреда по хулигански подбуди. Указал е на
жалбоподателя , че за лека телесна повреда жалбоподателят следва да реализира правата си по
частен ред -с тъжба до съда.
По размера на обезщетението.
При така установената фактическа страна на спора ,въззивната инстанция счита ,че
обезщетението в размер на 1000 лв. представлява точен паричен еквивалент на всички понесени от
увреденото лице болки ,страдания и неудобства-емоционални ,физически и психически
сътресения. Този размер на обезщетението съдът определя, като отчита следните обстоятелства :
Вида и характера на телесните увреждания , които са причинени на ищеца ;
Физическите болки и страдания , които ищеца е търпял по време на увреждането и по
време на лечението и възстановяването;
Душевните сътресения и психическите страдания на лицето след побоя и по време на
4
възстановяването ;
Продължителността на лечението и възстановяването- около половин месец;
Пълното възстановяване на ищеца. Липсата на бъдещи неблагоприятни прояви върху
физическото и душевно здраве на ищеца ;
Според утвърдената съдебна практика и теория размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи от съда към момента на постановяване и влбизане в сила на
съдебното решение . Приема се ,че неимуществените вреди представляват едно продължително и
трайно състояние на увреденото лице, именно поради което размерът им следва да се определи
към момента на влизане в сила на съдебното решение.
Следва да се отбележи ,че според утвърдената съдебна практика и правна теория
отговорността за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 и сл.от ЗЗД не е обвързана от
наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд за извършеното деяние. Отговорността
по чл. 45 от ЗЗД е обвързана единствено от наличието на предпоставките на закона , които бяха
посочени по- горе . Сред тези предпоставки не е влязла в сила присъда на наказателен съд за
извършеното деяние. При наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд за
извършеното деяние приложение ще намери разпоредбата на чл. 300 от ГПК относно
гражданските последици на деянието.
В конкретния казус са налице всички предпоставки на закона, които са посочени по-горе за
ангажиране имуществената отговорност на ответника за непозволено увреждане . Вредите ,
които са причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно деяние на ответника. Налице е причинна връзка между виновното и
противоправно деяние на ответника и причинените увреждания на ищеца .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за отхвърляне на иска за причиняване на
неимуществени вреди, под формата на обиди и псувни спрямо ищеца . Доказателства по
отношение основателността на този иск не са събрани в производството пред районния съд ,
поради което исковата претенция правилно е отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При положение,че фактическите констатации и и правните изводи на районния съд съвпадат с
тези на въззивната инстанция, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, решението на районния съд ще
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция (неоснователност и на двете въззивни жалби ) не следва
да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на страните по делото .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/ 26. 02. 2024г. на районен съд П.,постановено по гр. д. № 390/
2023г. по описа на същия съд,
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване ( два обективно кумулативно съединени иска с цена на всеки иск под 5000лв.).
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6