Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети
юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА
ГЮРОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11203 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119725/20.05.2019г. по гр.д. № 79978/2018г.
на Софийски районен съд, 128-ми състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
че Л.Л.Д., с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от 969,56лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.10.2018г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 45 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; сумата от 13,38лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
03.10.2018г., до изплащането й, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 45 в гр. София, ж.к. „********за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 64190/2018г. на
Софийски районен съд, като неоснователни
са отхвърлени: иска за главница за дялово разпределение за горница над
13,38лв. до 35,64лв; иска 20,02лв. като лихва за забава на плащането на
главницата от 969,56лв. за периода от 15.10.2015г. до 26.09.2018г.; иска за
6,02лв. като лихва за забава на плащането на услугата за дялово разпределение
за периода от 15.10.2015г. до 26.09.2018г., като недопустимо е прекратено производството по исковете за стойност на топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. и възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.08.2015г. до 30.04.2017г.,
за обезщетение за забавено плащане за периода от 16.09.2015г. до
14.10.2015г.; като Л.Л.Д. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********съдебни разноски
по исковото и по заповедното дело от 500лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 5102957/14.06.2019г. от ответника по исковете Л.Л.Д., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени.
Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че по делото било установено, че много преди
процесия период радиатори били демонтирани, не се потребявала енергия за горещо
битово водоснабдяване, не било установено да е потребена енергия в количества и
на стойност, за която исковете са уважени.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ********не
е изразил становище по жалбата в срока за отговор.
Третото лице
помагач на страната на ищеца –М.Е.“ООД, ЕИК
********не е изразило становище по
жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2034340/19.12.2018г. на на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: ***
срещу Л.Л.Д., ЕГН ********** с
адрес: ***, с която е поискало от съда да признае за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Л.Д., с
адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от 969,56лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.10.2018г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 45 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; сумата от 35,64лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
03.10.2018г., до изплащането й, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 45 в гр. София, ж.к. „********за
периода; сумата от 20,02лв. представляващи обезщетение за забава на плащането
на главницата от 969,56лв. от 15.10.2015г. до 26.09.2018г. и сумата от 6,01лв.
обезщетение за забава на плащането на главницата от 35,64лв. за периода от от
15.10.2015г. до 26.09.2018г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 64190/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения,
че ответникът е потребител на топлинна
енергия в имота, потребил енергия в
количества, качество и на стойност за които е предявен иск, дължал и
стойността на услугата дялово
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите, страните
били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Л.Л.Д.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил
е, че баща му е починал на 09.01.2017г. , той живял в този имот и след смъртта
му имотът е необитаем, не се ползвала топла вода. В имота имало само
щранг-лира и не се дължало плащане на
енергия за други отоплителни тела. Задълженията за периода от 31.07.2016г. до 31.07.2017г.
били платени. Задълженията до юли 2014г. били погасени по давност. Радиатори
били демонтирани на 14.11.2013г.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – М.Е.“ООД, ЕИК ********е
посочило, че за периода не е извършвало дялово разпределение на енергия в имота.
По делото е
приложено заповедно дело № 64190/2018г.
, от което се установява, че по заявление вх. № 3077264/03.10.2018г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Л.Л.Д., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** сумите, както следва: сумата от 969,56лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 03.10.2018г., до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 45 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2015г. и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.; сумата от 35,64лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 03.10.2018г., до изплащането й, представляваща възнаграждение
за дялово разпределение на топлинната енергия
в апартамент № 45 в гр.
София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. и от
01.05.2017г. до 30.04.2018г.; сумата от 20,02лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 969,56лв. от 15.10.2015г. до 26.09.2018г.; и сумата от 6,01лв. обезщетение за забава на
плащането на главницата от 35,64лв. за периода от 15.10.2015г. до 26.09.2018г., както и
съдебни разноски от 75лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на
22.10.2018г., на 02.11.2018г. е подал възражение срещу заповедта, на 19.11.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението,
че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и такива е
представил на 19.12.2018г.
По делото е приет нотариален акт № 36/15.02.2018г.,
заявление от 27.07.2018г., съгласно които
Л.Л.Д. е признат за собственик на апартамент
№ 45 в гр. София, ж.к. „********, като за съставянето на нотариалния акт
пред нотариуса са представени договор за продажба на имот от 01.07.1982г., удостоверение
за наследници на Л. Й.Д. и удостоверение за наследници на С.С.Д., на
27.07.2018г. ответникът е поискал от
ищеца да открие на негово име партида за този имот.
Прието е удостоверение за наследници №
1027/30.12.2005г. съгласно което С.С.Д. е починала на 27.12.2005г. като е
оставила за наследници по закон съпруга си Л. Й.Д. и сина си Л.Л.Д..
Приет е препис от акт за смърт, съгласно който Л. Й.Д.
е починал на 09.01.2017г.
По делото са приети договор от 20.09.2002г., протокол от ОС на ЕС от 15.08.2002г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. ********
е избрало и възложило на „М.Е.”ООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергията в сградата .
Приети са
извлечения от сметки, съгласно които ответникът дължи на ищеца плащане на сумите, за които е
предявен иск.
Приет е
протокол от 14.11.2013г. носещ подписи за представител на ищеца, съгласно който
радиатори в имот с абонатен № 60125 са демонтирани, в имота има вертикална
щранг-лира, има и водомер в банята.
Приети са
фискални бонове за платени суми по
фактури от 31.07.2016г. и от 31.07.2016г.
Прието е
писмо на Софийска вода от 09.08.2018г., с което е посочено че за апартамент № 45 в гр. София, ж.к. „********,
са подавани самоотчети на водомери през февруари, май, август 2018г., последен
отчет на проверител е направен на
26.10.2016г., след това не е осигуряван достъп до имота за отчет на
водомери.
Прието е
писмо от „Т.С.“ ЕАД сочещо, че няма да предприема принудително събиране на суми
за период до юни 2014г. за имота поради
направено изрично възражение от потребителя, че са погасени по давност.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че сградата
е топлоснабдена, ежемесечно са снемани отчети по общия топломер в
абонатната станция, коректно са иотчислявани технологичните разходи съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Дяловото
разпределение било направено от Т.С.“ЕАД.
Начислена топлинна енергия била за сградна инсталация, за едно
отоплително тяло-щранг лира, както и за потребена енергия за горещо битово
водоснабдяване. Сградната инсталация била определена съобразно обем на имота от
132 куб.м. Посочило е, че за имота бил
осигурен достъп за снемане на показания за отчетен период от 01.05.2014г. до
30.04.2015г., но не бил осигурен
достъп за отчет за период 01.05.2017г. до 30.04.2018г. И за двата
периода начисления били за отопление с щранг-лира без уред на нея и за сградна
инсталация съобразно обем на имота, като така реално потребена енергия за
отопление с щранг-лира била 121,05лв.
= 64,10+56,95лв. съответно за двата отчетни периода. За сградна инсталация не била начислена сума. За горещо
битово водоснабдяване за първия отчетен период начисленото било по показания на
водомера, отчетен реално, а за втория отчетен период начисленото било за 1
потребител поради неосигурен достъп в размер на 763,40лв., а за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г. реално
потребенеа енергия за горещо битово водоснабдяване по показание на водомер била 87,26лв. Начислени били и
общо 35,64лв. за възнаграждение за дялово разпределение на енергията.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че
месечната такса за възнаграждение за дялово разпределение по записвания на
ищеца за първия отчетен период е 1,06лв., а за втория отчетен период е 1,12лв.
Изравнителни сметки били изготвени от ищеца, нямало отбелязвания за погасяване
чрез плащане на процесните суми. Не била начислена сума за енергия за сградна
инсталация.По записвания на ищеца от
01.05.2014г. до 30.04.2018г. неплатена била главница за топлиннаа енергия за
БГВ от 915,98лв. и такава за отопление с щранг-лира от 656,72лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо. В заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК са посочени
всички вземания, за които е предявен иска, поради което и установителен иск за
тях съдът приема, че е допустим.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди и възнаграждение за разпределението й, за имот в сграда - етажна собственост,
отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и на
обезщетението за забава на плащането му.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло
искането на заявителя „Топлофикация-София”АД
и длъжникът е осъден да му заплати
процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за обезщетение за забава
на плащането им за процесния имот и период в
размерите на суми, за които е
предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът
приема, че по делото е установено че
ответникът отговаря пред ищеца за
плащането на стойността на доставената
енергия в имота през процесния период. По делото не е било спорно, че през
процесния период собственици на имота са били Л. Й.Д. и Л.Л.Д., а след
09.01.2017г. – само ответникът Л.Л.Д., че ответникът е единственият наследник
по закон на Л. Й.Д.. Тези обстоятелства
се установяват и от приетите по делото нотариален акт, удостоверение за
наследници, препис-извлечение от акт за смърт.
Доколкото по делото не се спори, че ищецът е приел ОУ
, одобрени от ДКЕВР на 03.02.2014г. за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, като се установи от прието заключение по техническа експертиза, че
ищецът е доставял енергия в сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в
абонатната станция, то съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия
на ищеца от 2014г, одобрени от ДКЕВР през февруари 2014г., както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба: ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие
с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на
минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до
съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на
ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. е вменено задължение
за ищеца да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира
като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за
отполение с щранг-лира, както е потребявана и енергия за горещо битово
водоснабдяване, като за първия отчетен период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
стойност на реално потребеление е 64,10лв.
за отопление с щранг-лира и 87,26лв за
енергия за горещо битово водоснабдяване, отчетена по водомер, като не е
определена енергия за сградна инсталация от ищеца и не се претендира. Съдът
изцяло кредитира заключението на техническата експертиза, работило по приети по
делото неоспорени от страните документи, след проверки при ищеца при
съобразяване на обем на имота, при съобразяване на обстоятелството, че в имота
няма отоплителни уреди освен щранг-лира. Съдът приема, че по делото е
установено, че в имота е потребена енергия за отопление с щранг-лира за втория
отчетен период от 01.05.2017г. до
30.04.2018г. в размер на 56,95лв. За този период не е установено да е извършен реален отчет на уредите в имота, но доколкото е установено,
че на щранг-лира не е поставен уред на отчитане на потребление, то съдът приема с реалния отчет за ирелевантен за
определяне на реалното потребление на енергия с лирата.
По делото не
е установено погасяване на горепосочените задължения, поради което и правилно иск за тези суми е уважен и
решението на СРС в частта за главница за топлинна енергия за 208,31лв.
Съдът
приема, че по делото не е установено в имота да е потребена енергия в
количества и на стойност над горепосочените суми. Действително, вещото лице по
техническата експертиза е посочило, че за енергия за горещо битово
водоснабдяване за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. е начислена сумата от
763,40лв., определена поради неосигурен достъп на база брой потребители. По
делото, обаче, не е установено достъп за отчет на уреди за този период да не е
бил осигурен на посочени от ищеца дати за отчет на уреди. В тежест на ищеца по
несъмнен начин е било да установи тези обстоятелства по делото, неправилно районният
съд е приел, че те не са оспорени от ответника. Твърдения за такива факти
ищецът не е изложил в изявленията си до съда и до ответника. За първи път
вещото лице по техническата експертиза е посочило, че е установило, че начислението е извършено на
база 1 потребител поради неосигурен достъп. По делото, обаче, не са приети
доказателства, че са били обявени дати за отчет на уреди през 2018г., че на
тези дати за имота не е осигурен достъп. При така възпирето съдът приема, че
неправилно районният съд е уважил иска за горница над 208,31лв. до 969,56лв. и
за лихва върху нея и решението в тази част следва да се отмени, като иск следва
да се отхвърли.
По иска за
възнаграждение за дялово разпределение
на енергията:
По делото се
установи от приетите решение на ОС на
ЕС, договор от 2002г., изявление на
третото лице-помагач, заключение по техническата и счетоводна експертиза, че
независимо, че през 2002г. етажните собственици на сградата са възложили на
МХ“Елвеко“ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата, но се
установи и че това не е направено от МХ Елвеко“ЕООД, а е направено от ищеца. При така установеното съдът приема, че
ищецът има право да получи възнаграждение за така извършеното от него дялово
разпределение на енергията. С въззивната жалба не са въведени конкретни
оплаквания за размер на това вземане, районният съд не е нарушил императивна
правна норма при обосноваване на извода си за същия, поради което и като
съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че решението на СРС в
частта, с която иск за сумата от 13,38лв.
е уважен следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че решението на СРС в частта, в която е присъдил в
тежест на ответникът съдебни разноски от 349,52лв. следва да се отмени.
Въззивникът
не е ангажирал доказателства за направени разноски в производство пред СРС и
такива не му се следват.
За
производство пред СГС на въззивника следва да се присъдят разноски за държавна
такса от 19,36лв.
За
въззивното производство на възизваемия -ищец не се следват разноски. Процесуално
представителство от юрисконсулт, което да обуславя присъждане на възнаграждение
за същото по делото не е осъществено, поради което и възнаграждение за такова
не следва да се присъжда на ищеца.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 119725/20.05.2019г. по гр.д. № 79978/2018г.
на Софийски
районен съд, 128-ми състав в частта, с която
е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Л.Д., с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумите, както следва: сумата от
761,25, ведно със законната лихва от подаване на заявлението –
03.10.2018г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент
№ 45 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.
и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., за която е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 64190/2018г. на Софийски районен съд, и в частта, с която Л.Л.Д. е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********съдебни разноски
по исковото и по заповедното дело от 349,52лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх.№ 2034340/19.12.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** срещу Л.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, с която е поискало от съда да
признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Л.Д., с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** заплащане на сумата от 761,25, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 03.10.2018г., до изплащането й, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 45 в гр. София, ж.к. „********за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г. и от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., за която е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 64190/2018г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119725/20.05.2019г. по гр.д. № 79978/2018г.
на Софийски
районен съд, 128-ми състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********с
адрес: *** да заплати на Л.Л.Д., ЕГН ********** с адрес: *** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 19,36 (деветнадесет лева и 0,36лв), представляващи съдебни разноски в
производството пред СГС .
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – М.Е.“ООД,
ЕИК ********Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.