Решение по дело №1115/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 414
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Величка Атанасова Георгиева
Дело: 20227180701115
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  414

 

гр. Пловдив, 01.03.2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                  

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1115 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с  чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

Образувано е по жалба на „ФИТОНИ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, представлявано от управителя П.Д., чрез пълномощника адв. Б., против решение № РТД-3000-709/31.03.2022г., издадено от директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“, с което по МРН 20BG003009070816R0 е определена нова митническа стойност за стока № 2 в размер на 31198,74лв., въз основа на която са променени  данните в митническата декларация и допълнително са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 2282,00лв.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че административният орган не е обосновал предпоставките за определяне на митническата стойност на внесената стока по вторичен метод. Твърди се, че органът неправилно е тълкувал и приложени разпоредбите на чл. 70 – 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на ЕП и Съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза и чл. 127 - 141 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013г. Данните от митническите декларации, които били съобразени от орган при определяне на новата митническа стойност, не били подложени на анализ, за да се приеме че стоките, предмет на този внос са такива със „сходни“ характеристики на процесните. Счита, че с процесното решение отново не са изпълнени указанията на по-горестоящия орган след отмяна на първоначалния акт и връщането на преписката за ново произнасяне, тъй като отново липсват мотиви, което да обосноват определяне на различна от договорената митническа стойност. Посочва се за неоснователно изискването от декларатора на фактури за продажба на стоката на първо търговско ниво, тъй като от значение за действителната митническа стойност е единствено  продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местопредназначение митническата територия на съюза, а не цената на последващата продажба. Счита за ноторно известно, че цените на множество стоки в Република Турция са занижени през последните години и много частни лица пазаруват от там, а за търговец, който закупува стоки от турски производител, същите са на още по-ниска цена. Посочва, че с процесното решение не са били изпълнени указанията на административния орган, дадени с решение № Р-426/32-342163 от 28.10.2021 г. на директора на Агенция Митници, с което е върнато за ново произнасяне на директора на ТД“Митница Пловдив“. Сочи, че с процесното решение, издадено въз основа на отменителното решение на по-горестоящия орган, отново липсват мотиви, които да обосноват определяне на различна от договорената митническа стойност. Позовав се на съдебна практика на ВАС, която приема, че прилагането на чл. 74 § 3 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, приложима само при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от МКС. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения в този случай лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Само в такава хипотеза митническият орган може да поиска от декларатора да предостави допълнителна информация, като, според правилото на чл. 22 § 7 от МКС митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, включително и решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламента за изпълнение). При това положение обаче в процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип е необходимо лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В  случая митническият орган е изпратил до дружеството вносител писмо, с което са изискани представяне на допълнителни документи, но не са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоките не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Поради това намира, че митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2, не обосновава приложението на чл. 74 § 3 от МКС. В Регламента са изброени императивно начините за определяне на митническата стойност на внесени стоки, като базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, предвид разпоредбите на чл. 70 от МКС. В случая самият процесуален представител на административния орган е посочил, че тази цена не се оспорва. В случая счита, че митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стон.йност по внос от трето лице / липсва анализ на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките, на производителя, нито че става въпрос за продажби на същото търговско равнище, както и на наименованието на стоките/. Посочва се също, че административният орган не е изброил всички вносове по сходни стоки за посочения период, за да се твърди, че е изпълнил условието да ползва най-ниската митническа стойност от тях.

Освен изложеното счита, че е нарушено правото на изслушване на лицето, което е съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение. Позовава се на съдебна практика.

Представя писмена защита. Претендира отмяна на издаденото решение и се присъждане на сторените съдебни разноски.

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк. Г., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява срещу прекомерния размер на разноските на другата страна.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт – оспореното решение е получено на 07.04.2022г. „на ръка” /л.20/, а жалбата е подадена с вх. номер в ТД митница Пловдив от 20.04.2022г. Съгласно чл.220 ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК - по административен и по съдебен ред. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

С Решение №P-426/32-342163/28.10.2021г. на директора на Агенция „Митници“ е отменено Решение № РТД-3000-1997/01.09.2021 г. на директора на ТД Митница Пловдив, с което на основание чл.77, параграф 1, буква а) и параграф 2, във връзка с чл. 74, параграф 3 и чл. 85, параграф 1, чл.108, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, чл.55, ал.1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), „ФИТОНИ 1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе" № 147 с управител Н.Д., е задължено да доплати данък добавена стойност в размер на 2282,00 лв. (две хиляди двеста осемдесет и два лева) по МД с МРН 20BG003009070816R0/09.06.2020г., представляващи разлика между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания

Установено е, че на 09.06.2020г. в митническо бюро /МБ/ Радиново (считано от 05.10.2020 г. МБ Пловдив) е регистрирана митническата декларация /МД/ с МРН 20BG003009070816R0, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение стоки с произход Република Турция, както следва:

- стока №2 -,,гумени чехли: мъжки - 4112 чф., дамски 5182 чф., детски - 1560 чф.", с деклариран код по ТАРИК **********, държава на изпращане и произход Турция, общо нето тегло 2469,49 кг., декларирана митническа стойност (МС) в размер на 19788,71 лв.

При регистриране на декларацията в митническата информационна система за внасяне (МИСВ) е активиран рисков профил, който е индикирал, че декларираната митническа стойност на основание чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 за гореописаните стоки е значително по-ниска от Средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в т. 40 от парагараф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона пр митниците оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и Държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години - т.нар. "справедливи цени"3. Същите се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата "THESEUS“ на Съвместния изследователски център (Joint Research Centre) към Европейската комисия.

На основание чл. 188, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи са извършили проверка на стоките, като резултатите от проверката са обективирани в съставен Протокол № 653/код 88 МУ9920/09.06.2020 Г. При проверката от стока №2 на митническа декларация с МРН 20BG003009070816R0/09.06.2020 г. са взети 3 броя мостри за целите на митническия контрол.

При оглед на мострите е установено, че декларираните стоки, като гумени чехли за мъже жени и деца се предлагат предимно с търговско наименование „джапанки“.

Във връзка с възникнали съмнения за митническата стойност на стоките по процесната декларация, от дружеството е изискано предоставянето на обезпечение в размер на 8424,28 лв.

След предоставяне на обезпечението, от дружеството е изискана допълнителна  информация и допълнителни доказателства в потвърждение на декларираната митническа стойност, като с писмо входящ номер № 32-201177/14.07.2020 г. от дружеството са представени следите документи: търговски договор, сключен между фирмата получател „Фитони 1“ ЕООД и турската фирма доставчик/износител GEZER AY AKKABI DERI SANAYI YE TICARET ANONIM SIRKETI; SWIFT (платежно нареждане) по проформа фактура № 03062020/03.06.2020г.; проформа фактура № 03062020/03.06.2020г. за заявена стока по горе цитираната митническа декларация; заверени копия от търговски фактури за продажба на идентични стоки на вътрешния пазар - 12 бр.; копие на транспортна фактура, издадена към „Фитони 1“ ЕООД; правно становище в подкрепа на декларираната стойност.

След преглед на административната преписка, както и на всички приложени документи в подкрепа на декларираната митническа стойност е издадено Решение АРТД-3000-1249/07.06.2021 г. на директор на ТД Тракийска, с което е определена нова митническа стойност на стока № 2 от МД с МР 20BG003009070816R0 по реда на чл.74, параграф 2, буква 6) Регламент (ЕС) N° 952/2013, с което дружеството е задължено да заплати 3205,90 лв. ДДС.

Срещу Решение № ТД-3000-1249/07.06.2021 г. в законоустановения срок от заинтересованата страна е депозирана жалба с рег.№ 2-212214/05.07.2021 г. до директора на Агенция Митници, която е изпратена по компетентност до горестоящия административен орган за произнасяне. На 30.07.2021 г. е издадено NP-334/32-246503/30.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници", с което е отменено Решение МРТД-3000-1249/07.06.2021 г. на директора на ТД Тракийска, с оглед на което е налице висящо административно производство по МД с МРН 20BG003009070816R0/09.06.2020 г.

В тази връзка е извършен повторен преглед и анализ на събраните данни и представени документи, в резултат на което е установено, че от представения договор , сключен на 15.04.2019г. с доставчика на стоките "GEZER AY AKKABI DERI SANAY VE TICARET ANONIM SIRKETI" и купувач/получател „Фитони 1“ ЕООД, не се съдържат конкретни данни за вида, количеството, цената и описанието на стоките, обект на договаряне. В подкрепа на съмненията, възникнали по отношение на декларираната митническа стойности стока № 2 от МД с МРН 20BG003009070816R0/09.06.2020 г. митническите органи са приели следните констатации: условията за плащане: вида, количеството и продажната дена на стоките е договорено да бъдат посочени във фактурите, придружаващи стоките; продажба на стоките:  продавачът се съгласява да продаде, транспортира и достави на купувача, а купувачът се съгласява да закупи дадените по- долу артикули в следните количества и и при цени, посочени във фактурите.Относно плащането е уговорено, че продавачът ще издаде фактура на купувача  при изпращане на стоките, а ако друго не е посочено, плащането на стоките ще бъде извършено в рамките на 60 дни от датата на фактурата, издадено от продавача, но не преди датата на доставяне на стоките от продавача. Посочено е също, че част от представените доказателства  - фактура и документ за плащане не съответнстват на договорените условия в т.3 от договора. Твърди се, че представяния договор не потвърждава декларираната митническа стойност, а противоречи и поражда допълнителни съмнения по отношение на реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките. При съпоставка на описаните стоки в проформа фактура №03062020/03.06.2020г. и предоставената електронна фактура при оформяне на режима е установено, че описанието на стоките не съответства. Несъответствието се изразява в това, че описанието на стоките и номенклатурните номера в проформа фактурата не се съдържат в електронната фактура и обратно, описаните стоки в електронната фактура не съответстват на описаните в проформа фактурата.

След преглед и анализ на МД, стока №2 „гумени чехли: мъжки - 4112 чф„ дамски - 5182 чф., детски - 1560 чифта" и представените електронна фактура, проформа фактура и търговско споразумение е установено, че липсват данни, информация в подкрепа на вида, тарифното класиране и митническа стойност на декларираните стоки.

На база извършения физически преглед на стоките и оглед на взетите мостри е достигнато заключение, че вида и тарифното класиране е коректно.

Прието е, че представените документи и доказателства от страна на дружеството, към момента на оформяне на стоките с МД МРН 20ВО003009070816К.0/09.06.2020г. и тези предоставени впоследствие с вх. № 32-201177/14.07.2020г. и жалба с вх. №32-212214/05.07.2021 г. срещу предходното решение на директора на ТД Тракийска (ТД Митница Пловдив) съдържат противоречиви данни и не следва да се третират, като доказателства за икономическата обосновка на декларираната митническа стойност. В резултат на извършения анализ на наличните и предоставени документи  е прието, че не може еднозначно да се установи причинно-следствена връзка между споразумението, извършеното преводно плащане по „проформа фактура" към продавача и митническата стойност на внесените стоки.

Органът е приел, че всички описани обстоятелства, при които е сключен предоставения договор за продажба, извършените впоследствие действия, констатираните факти и обстоятелства попадат в обхвата на условието на буква б) на чл. 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена), поради което декларирана митническа стойност следва да бъде отхвърлена. Установените факти, обстоятелства, представените документи и събрани доказателства не водят до отпадане на съмненията относно декларираната на основание чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническа стойност, поради което и на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447, митническата стойност е определена по метод, различен от този по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно по реда на чл. 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

При извършена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи не са намерени данни за внос на „идентични стоки", поради което митническата стойност не може да се определи по метода по чл.74, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г.

При извършена справка в системата не са установени митнически декларации за допускане за свободно обращение на „сходни стоки", поради което митническата стойност не може да се определи и по метода по чл.74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013.

При прилагане на метода по чл. 74, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Посочено е, че този метод също е неприложим в конкретния случай, тъй като липсват данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки.

Митническата стойност, определена в резултат от прилагането на метода по чл. 74, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013, но за приложимостта на този метод са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, каквито база данни също липсва, както и липсва информация за размер на обичайната печалба и размер на общи разходи, поради което този метод също е неприложим за остойностяване на стоките.

Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по горепосочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза , като съобразявайки се с количествения критерии, реномето и качеството на внасяната от дружеството стока (предвид извършения анализ и огледа на взетите мостри) - „гумени чехли: мъжки - 4112 чф., дамски - 5182 чф., детски - 1560 чф с код по ТАРИК ********** е извършен анализ на данните съдържащи се в Системата за предоставяне на информация за управленски цели, от митнически и акцизни документи /МИС-ЗА/ за сравнителни цели на допуснати за свободно обращение стоки декларирани под същия тарифен код, сходно описание по отношение на вида и материалите от които са изработени, предназначението им и количеството, както и реномето им, като са взети предвид три броя митнически декларации № 20ВG005803016758R5   от 30.06.2020; № 20ВG005803013277R8 от 11.03.2020 и № 20ВG005803011693R2 от 27.01.2020г. Достигнато е до извод в следствие на извършения анализ, че следва да бъде определена нова митническата стойност за стока № 2 от МД с МРН 20ВG003009070816R0, по реда на чл. 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, за всеки вид от стока №2 по отделно по метода на чл.74, параграф 2, буква б) от същия регламент. Врезултат на извършените изчисления се формира нова митническа стойност, както следва: гумени мъжки чехли – количество 4112бр., ед.цена 3,28 лв. и митническа стойност от 13487,36 лв.; гумени дамски чехли    - количество -5182бр., ед.цена - 2,59лв. и митническа стойност от 13421,38 лв.; гумени детски чехли- количество -1560бр.; ед.цена - 2,75лв. и митническа стойност от 4290,00 лв.

            В хода на съдебното обжалване са приети следните писмени доказателства: Договор за продабжа от 15 март 219 г. с превод на български език; удостоверение за отстъпка от 30% от цената; превод на български език на документи, част от административната преписка.

По делото се изслуша съдебно-счетоводна експертиза,  приета без възражения от страните, която, въз основа на данните, с които е работила и митническата администрация, при доставка цена на процесиите стоки на база нето тегло, цена за килограм и цена за единица брой, се установява съществена разлика при изчисляването на доставката цена. Така за стока „мъжки джапанки с ходила и горна част изк.материал" доставната цена за единица брой е 6 пъти по ниска спрямо цената, изчислена за килограм. За стока „дамски джапанки с ходила и горна част изк.материал" доставната цена за брой е 3 пъти по ниска от цената за килограм и за стока „детски джапанки с ходила и горна част изк.материал"  доставната цена за брой е близо 5 пъти по ниска от цената за килограм. Вещото лице е онагледило изводите си в табличен вид в заключението.

Посочва се още, че относно определянето на пазарната стойност на процесиите стоките към 2020г., експертизата се е затруднила и не може да отговори коректно, тьй като информацията се отнася за период от преди две години, но за целите на експертизата предлага информация в таблица — 3 на установени пазарни цени през 2021г., ползвана по адм.д. №1901/2020г , XXVII с-в, по което е изготвено заключение прието заключение. Посочва, че проучването на пазара за подобни стоки по цени па дребно е към м.08/2021г.

В табличен вид вещото лице е описало средните пазарни цени за чифт мъжки/дамски гумени чехли  по производител и държава. Посочва, че описаните стоки в таблицата могат да бъдат отличени по качество и функционални характеристики, търговска марка и производител, която комбинация до голяма степен определят пазарната стойност /цена/ на стоката. Анализът на стоките от разглежданите видове по пазарни цени на дребно показва, че съотношението на по-скъпите модели в сравнение със стоките с ниски ценови стойности е средно 2:1. Според вещото лице процесиите стоки с производител „Гезер аяк дери сан ве тидж. А.Ш.“, Истанбул, Турция са със ниски до средни пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови диапазон на пазара за ,Домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа“, „Гумени чехли“ формиращи ценови диапазон в интервала от 5 до 15лева за различните стоки и модели. В търговската мрежа могат да бъдат намерени чехли на различни производители с разнообразно предназначение и вид, включително и от процесиите такива. Експертизата се позовава и на приетото заключение по адм.д.№3052/2021г на XXV с-в по описа на Административен съд гр. Пловдив, където проучването на пазара за предлагани подобни стоки е извършено към м.03/2022г. и също може да служи като база за сравнение. От установеното в таблицата се установява разлика в изчислената цена за килограм и служебно определената от митническият орган. Цената за килограм според вносителя/жалбоподател  е с от 3 до 6 пъти по-висока от изчислена от митническите органи, а  служебно определената цена за брой стоки, е увеличение от 63%.

Експертизата се цени като компетентно и обективно изготвена с приложени специални знания. Фактическите констатации са основани на доказателствата по делото и проверените допълнителни данни, представени от страните. Изводите на експерта са част от приложените специални знания. Правни съображения не се обсъждат с прилагане на чл.202 ГПК.

При така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното.

Спорът между страните се концентрира по това дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 /Регламент за изпълнение/ и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 74, § 2, буква б) от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на сходни стоки, респ. правилата на чл. 74, § 3 от МКС, вкл. налице ли са били предпоставките за прилагане на чл.70 МКС. Осъщественият внос с МД е при действието на Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Съюза, който е в сила от 01.01.2016г. Основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е този, при който се определя въз основа на договорната такава. В случая са възникнали съмнения относно посочената цена при вноса и е извършена проверка на същата. Съмненията не са отпаднали въз основа на представените доказателства от вносителя, при което е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013г. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 е субсидиарно, като е необходимо преди това да се обоснове неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност.

Съдът следва да съобрази, че правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., С-354/09. По правило съгл. чл. 70 пар. 1 и 2 МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност /Решение от 16 ноември 2006г., С-306/04, т. 20/. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, пар. 1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, пар. 3 от МКС - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на : Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МКС. Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение /РИ/ 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 МКС, като в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на стоките. Съгласно чл. 141, пар. 1 от РИ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, пар. 2, буква а) или б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141, пар. 3 от Регламента за изпълнение 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение 2015/2447 и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното: "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; "сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, вкл. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за изпълнение, митническите органи имат задължение за установяване на справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава. Това задължение се приема да е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази вр. чл. 15, пар. 1 МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., С-263/06 т. 52. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение, лицата - адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г. по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Посоченото императивно изискване в случая формално е спазено, тъй като с писмо от дружеството е изискано да внесе обезпечение в размер на 8 828,69лв. и е отразена разпоредбата на чл.195а ЗМ във вр. с посоченото в обстоятелствената част от решението – при регистриране на МД е активиран рисков профил. В тази вр. е и писмо, с което са изискани допълнителни документи и информация относно декларираната митническа стойност, вкл. договори, фактури за транспортни и застрахователни разходи, поръчки, кореспонденция, документи за плащания и други.

Съгласно чл. 22, §§ 6 и 7 от МК, митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, т. е. длъжни са да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него.

В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява да обоснова своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49. В случая обсъдените изисквания не са спазени.

В издадения административен акт митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. При определяне на новата митническа стойност на спорните стоки е използвана информация за стоки с еднакво тарифно класиране, но няма данни как органът е преценил, че стоките са от един и същи вид или подобни на декларираните. Съгласно  чл. 141 § 3 от МКС ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определяне на митническата стойност се използва най-ниската от тях. Липсат данни в административната преписка за това, че административният орган е изброил всички вносове на „сходни“ стоки за посочения период, за да се приеме, че е изпълнил условието да ползва най-ниската митническа стойност от тях. Поради това се остава с убеждението, че са взети  произволни МД или пък такива, които са с по-високи вносни цени от тези на жалбоподателя.

На следващо място не се установява от представените по делото документи „сходство“ или „идентичност“ на стоките, с които са сравнявани процесните. От  приетото по делото заключение на вещото лице такова сходство или идентичност също не можа да се установи, а самият експерт посочва в заключението си, че не е имало как да сравни стоките, използвани от административния орган като аналог за определяне на цените, нито по компоненти, нито по технология на изпълнение, както и че сам директорът на териториалното поделение на Агенция Митници не е имал възможност и не е направил такава съпоставка. Последното е потвърдено и от процесуалния представител на ответника при отговор на въпросите на жалбоподателя относно отделяне на спорното от безспорното по делото.

От експертизата също така се установи, че към 2020 г. стоките, внасяни от жалбоподателя от посочения доставчик са от нисък до среден ценови клас и тяхната пазарна стойност е по-ниска от тази на други продукти, които също се определят като  „гумени чехли“. Поради това съдът намира, че продуктите, описани като „гумени чехли“, обмитявани по един и същ ТАРИК код, не означава, че имат и еднаква или сходна цена, а още по-малко вносителите да са задължени да ги декларират на еднаква или сходна митническа стойност.

От заключението също така се установява, че цените при определянето на новата митническа стойност са изчислени за брой, а не за килограм, както са декларирани в процесния случай.

От посоченото съдът намира, че оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 за определянето на митническата стойност на стоките. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и тяхната цена за количество в случая на килограм, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящият състав приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

На следващо място, според чл. 141, пар. 1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, б. (б) от Кодекса се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т.е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение. Сходството на стоките по процесната декларация и по използваните от ответника митнически декларации за стойност на "сходни стоки" не е доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Не е направен анализ на взетите при контрола мостри, вкл. чрез назначаването на експертиза, която да обоснове наличие или липса на сравнителни данни за идентични стоки и едва след това да се изследва, по какъв начин разликите в показателите със „сходните стоки“ се отразяват върху митническата стойност на сравняваните продукти.

Въпреки даденото изрично указание на административния орган, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издавеното му, по делото не бяха ангажирани доказателства за сходство на стоките по критериите търговско равнище и количества.

В тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между внесените стоки с „идентични“ или "сходни" стоки. При липсата на анализ на характеристиките и определящите реквизити от съставните материали на стоките и при отсъствие на доказателства за възможното изпълнение с тях на същите функции, изпълнявани от внесените стоки, нито за взаимозаменяемостта им в търговската дейност, издаденият административен акт се явява в противоречие както с материалноправните норми, така и с целта на закона.

За да определи по-висока митническа стойност на описаните стоки в митническата декларация, ответникът се е позовал на данни за декларирана митническа стойност на различни по вид стоки, на различни по количества стоки и на стоки с различно търговско равнище стоки, без да извърши корекции съобразно императивното правило на чл. 114, ал. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а това нормативно предписание не е самоцелно, защото обслужва идеята за обективност по определяне на реална митническа стойност, основа за митническото облагане.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или на фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009г., Mitsui &Co. Deutshland, C-256/07, EU: C: 2008: 580, т. 20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, C-354/ 09, EU: C: 2010: 439.

Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС по идентични спорове.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна. Незаконосъобразното определяне на нов митническа стойност за стоките по  митническата декларация влече след себе си и незаконосъобразност на издадения административен акт относно промяна на данните в МД и определяне на допълнителни задължения за данък върху добавената стойност, поради което същият подлежи на отмяна.

Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 950 лева, от които 600 лева за адвокатска защита с ДДС, 300 лева за възнаграждение на вещо лице и 50 лева за държавна такса. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.8, ал.1, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с материален интерес от 1 000 лева до 5 000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300лв. + 7% за горницата над 1 000лв. или в размер на 345,07лв. без ДДС или 414,08лв. с ДДС. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита в близък размер или 600лв. с ДДС. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № РТД-3000-709/31.03.2022г., издадено от директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Фитони 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147, представлявано от управителя – Н.Д., сумата от  950 лева (деветстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването за неговото постановяване с препис за страните.

 

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: