Р
Е Ш Е Н И Е
№ /15.10.2020 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1697/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от М.С.И., ЕГН **********, против Х.Д.Д.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 59, ал. 9, във вр.
чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК.
В исковата молбата са изложени следните обстоятелства,
на които се основават претендираните права:
Ищецът посочва, че бракът между страните, от който е родено детето
им С. М.С., ЕГН **********, е прекратен
със съдебно споразумение през 2014 г.,
по силата на което упражняването на родителските права върху малолетното им
дете били предоставени на майката. Твърди, че след развода не е имал проблеми
относно режима на лични отношения с дъщеря си. Излага, че месец октомври –
ноември 2018 г. /времето е приблизително уточнено от ищеца, чрез неговия
процесуален представител, в съдебно заседание на 26.03.2020 г., проведено по
повод искането му за постановяване на привременни мерки/ ответникът оставила дъщеря им при него и заминала да живее
в гр. **** с друг мъж. Бащата не се противопоставил, тъй като между него и
детето съществувала силна емоционална връзка, изградена от раждането му, и
отглеждането С. от ищеца го изпълвало с бащинска обич и отговорност за
възпитанието и обучението ѝ. Научил от познати, че през месец април 2019
г. майката е заминала да живее в гр. Л., ****. Твърди, че оттогава тя не се е
връщала в **** и не е виждала детето. Понастоящем поддържали връзка единствено
по въпроси, свързани с детето. Твърди също, че е поел както физическата грижа,
така и финансовата издръжка за малолетното им дете изцяло. Отглеждал дъщеря си С.
в собствен дом в гр. ****, ул. ***. Детето било ученичка в IV клас в училище
„Христо Смирненски” – гр. ****. Редовно следял и ѝ помагал за изучаването
на учебния материал след училище и към настоящия момент детето имало отличен
успех. След учебни занятия посещавало и хор по народно пеене. С детето имали
прекрасни взаимоотношения. Прекарвали изключително ценно време заедно. Целта му
била да бъде повече приятел с него и бил щастлив особено когато то споделяло
вълненията си като дете. Обичал дъщеря си и за него било много важно да участва
активно в процеса на отглеждането и възпитанието ѝ, както и да бъде част
от нейния живот. По тези съображения моли съда, да постанови
решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение
на детето С. М.С. на него
– бащата; местоживеенето да детето да бъде определено при него на адрес: гр. ****, ул. ***; да бъде
определен режим на лични отношения на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя за времето от 09:00 часа до 18:00 часа, с преспиване; да взима детето
за един месец през лятото във време,
различно от времето на годишния отпуск на бащата; в четните години, с
преспиване, за Коледните празници така, както те са посочени в разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето на основание
чл. 154, ал. 2 от КТ, за времето от 9:00 часа на първия ден до 19:00 часа на
последния ден, и за рождения ден на детето; в нечетните години, с преспиване,
за Нова година и за Великденските празници така, както те са посочени в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от КТ или по решение на Министерски съвет, взето
на основание чл. 154, ал. 2 от КТ, за времето от 9:00 часа на първия ден до
19:00 часа на последния ден; майката да заплаща издръжка за детето, чрез неговия баща и законен представител М.С.И.,
ежемесечно от 25 - то до 30 - то число на месеца, за който се отнася
издръжката, в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на законови обстоятелства за изменение или прекратяване на
горното задължение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище за допустимост, но неоснователност
на исковете.
Оспорва изложеното в исковата
молба твърдение, че е оставила дъщеря им при ищеца, за да я отглежда и
възпитава, без да възнамерява да упражнява родителските права върху детето им С..
Излага, че е напуснала **** в началото на месец април 2019 г., водена от
желанието си да работи и да получава по-високо трудово възнаграждение, с което
да осигури по - добър стандарт на живот за нея и детето. Причините да напусна
местожителството си в град **** били обективни и свързани със започване на
работа в Обединено кралство **** и Северна ****. Решила да остави временно С.
при баща ѝ поради изразеното от нея изрично желание, с ясното съзнание,
че след като се установи в чужбина, наеме жилище и започне постоянна работа, ще
предприеме необходимите правни и фактически действия, за да упражнява
родителските си права. Непрестанно общувала с детето по интернет и телефон,
осведомявала се за състоянието му и изпращала на бащата финансови средства, за
да участва активно в издръжката на детето. Твърди, че нейната майка, която
живеела в гр. ****, ул. „***, ѝ помагала активно в грижите за детето,
като я посещавала и взимала при себе си за няколко дни в месеца. Върнала се в ****
в началото на месец декември 2019 г., за да вземе детето с нея в Обединено
кралство **** и Северна ****, тъй като вече имала постоянна работа и осигурено
жилище, но бащата отказал да даде съгласие детето да напусне Република ****
заедно с нея. Предприела правни действия, за да получи разрешение да промени
местоживеенето на С. при нея в Обединено кралство **** и Северна **** и да
получи разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите
на страната и да пътува до Обединено кралство **** и Северна ****, придружавано
от нея, за период от пет години от влизане на решението в сила. При справка в
съда установила, че бащата на детето е предявил искове за изменение на
местоживеенето на детето, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо
детето на него, съответно тя да бъда осъдена да заплаща издръжка. Счита, че същите
са лишени от основание, тъй като С. желаела да живее с нея. Между тях имало
силна емоционална връзка, били привързани една към друга и счита, че грижата,
възпитанието, обичта и подкрепата, която може да ѝ даде, са определящи за
правилното ѝ физическо и психическо развитие. Оспорва
твърденията на ищеца, че е оставила детето им при него, предоставяйки му
отглеждането и възпитанието на детето и упражняването на родителските права. По
отношение на отсъствието си от страната твърди, че то се е наложило от необходимостта да проучи
условията за живот, с цел евентуално да се премести заедно с детето в Обединено
кралство **** и Северна ****. Отделно от това, счита, че бащата М.И. няма
необходимите родителски капацитет и родителска отговорност по отношение на
детето и не може да формира у него правилни възприятия за добро и лошо,
правилно и неправилно. Твърди, че бащата на С. не е заплащал дължимата издръжка
за детето след прекратяване на брака им, определена с решение на Провадийски
районен съд. Същият бил осъждан с влязла в сила присъда за престъпление, което
обстоятелство създавало предпоставки при формиране на личността ѝ С. да
формира грешни представи за правилно и неправилно, кое поведение е укоримо и
кои деяния са противоправни. Счита, че е неправилно да бъде предоставено упражняването на родителските
права спрямо дъщеря им на нейния баща на прага на навлизането ѝ във
възрастта на пубертета, в която децата са лесно раними и чувствителни. В тази
възраст контактът с майката бил от особено съществено значение за нея. Твърди,
че е отговорен родител, загрижен за нуждите на детето в техния пълен аспект, че
бащата не може да ѝ даде разбирането и майчинската любов и съчувствие,
които има само между майка и дъщеря. Счита, че съпоставката на родителските им
качества показвала нейната по-добра пригодност в тази насока като майка.
Прави изрично изявление за оттегляне
на даденото от нея, като майка и законен представител на
малолетната си дъщеря С. М.С., нотариално заверено съгласие детето да пътува в
чужбина, придружено от баща си М.С.И.. Към отговора на исковата молба представя
декларация peг. № 4216 от 13.12.2019 г., заверена от нотариус Зоя Аврамова, рег. № 333 на
НК, с район на действие РС – ****, с която оттегля даденото от нея, като майка и законен
представител на малолетната си дъщеря С. М.С., нотариално заверено съгласие
детето да пътува в чужбина, придружена от баща си М.С.И., а с отговора изрично уведомява
М.С.И. за оттегляне на даденото съгласие. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК ответникът е депозирал насрещна искова молба, с която са предявени
обективно съединени насрещни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 150 от СК и чл. 127а от СК.
В насрещната искова молбата са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
Ищецът по насрещните искове посочва, че бракът между страните е
прекратен с развод с решение № 210/27.11.2014 г. по г. д. № 469/2014 г. по
описа на РС - ****, влязло в законна сила на 27.11.2014 г., като упражняването
на родителските права спрямо детето им С. М.С., с ЕГН ********** било
предоставено на нея, като по същество преповтаря фактическите твърдения, доводи
и съображения, изложени в отговора на първоначалната искова молба.
Допълнително се
позовава на т. 5 от Постановление № 1 от 12.XI. 1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на
Пленума на ВС и § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Моли съда да приеме,
че намерението ѝ да промени своето местоживеене, като се установи в гр. Л.,
Обединено кралство **** и Северна ****, представлява сериозно и обмислено
решение, а не импулсивно хрумване. Твърди, че живее и работи именно в този
град, че е регистрирана в Обединено кралство **** и Северна **** като гражданин
на Съюза, има създадени контакти с работодатели в това населено място и има
осигурено жилище. Навежда, че създадените от нея отношения, обвързаности,
контакти и притежаваният статут на регистриран чужденец в тази държава водят до
извод за реализация на намерението за установяване във ****. С оглед на това
моли съда да приеме, че е настъпила промяна на обстоятелствата по смисъла на
чл. 59, ал. 9 от СК, както и че тази промяна представлява ново обстоятелство, с
което би се подобрило положението на детето, съгласно точка 5 от Постановление
№ 1 от 12.XI. 1974 г. по гр. д. №3/74 г. на
Пленума на ВС, т.е. същата е в интерес на детето.
Твърди, че присъдената с решение № 210/27.11.2014 г. по г. д. №
469/2014 г. по описа на РС - **** издръжка в полза на детето в размер на 85
лева не е адекватна и е недостатъчна за заплащане на разходите по издръжка на С..
Излага, че детето е на по-висока възраст, че през учебната 2019/2020 г. е
записано като редовна ученичка в 4 клас на Първо основно училище „Христо
Смирненски“ - гр. ****, като към средствата за задоволяване на основните
ѝ жизнени потребности - храна и облекло, са се прибавили и разходи за
учебни пособия, поради което общият размер на издръжката на детето се е
увеличил. Посочва, че с ПМС
размерът на MP3, считано от 01.01.2020 г., е 610 лв., с оглед на което
минималният размер на издръжката е 152.50 лв. Счита, че необходимата издръжка
за детето възлиза на 400 лева, от които бащата следва да бъде осъден да заплаща
половината, а именно 200 лева. Моли съда да
постанови решение, с което да определи местоживеенето на
детето С. М.С. да бъде при нея в гр. Л., Обединено кралство **** и Северна ****;
да определи режим на лични отношения между детето и неговия баща, както следва:
5 последователни дни с преспиване през пролетта /месеците март или април/ от
10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден, по време на ученическа
ваканция на детето; 5 последователни дни с преспиване през зимата /месеците
декември или януари/ от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния
ден, по време на ученическа ваканция на детето; 30 последователни дни през
лятото /месеците юни, юли или август/ от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа
на последния ден, по време на ученическа ваканция на детето, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката; на рождения ден на детето през всяка нечетна
година за времето от 10.00 часа до 19.00 часа; да увеличи размера на
присъдената издръжка от 85 лева на 200 лв., считано от предявяване на иска до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане, при падеж 1-во число на месеца,
за който се дължи.
Моли
също съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата М.С.И., майката Х.Д.Д. да подаде
заявление до компетентния орган по Закона за българските лични документи,
съответното поделение на МВР, Отдел „Български документи за самоличност",
за издаване на международен паспорт за задгранично пътуване на детето С. М.С.,
с ЕГН **********, както и след издаване на паспорта на детето да го получи; да
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата М.С.И., детето С. М.С. да
напуска пределите на страната и да пътува до Обединено кралство **** и Северна ****,
придружавано от майката Х.Д.Д. или упълномощено от нея
лице, без ограничение на броя на пътуванията за срок от пет години, считано от
влизане в сила на съдебното решение; да допусне на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението,
в частта му относно присъдената издръжка; да допусне предварително
изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 от СК в частта относно
разрешените пътувания на детето извън пределите на Република **** без
съгласието на бащата. Претендира разноски.
С
молба от 07.07.2020 г. Д. е посочила точния си адрес на територията на ОКВСИ.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника по насрещната искова молба.
Изразява становище
за допустимост на
насрещните претенции. Счита същите за неоснователни по следните съображения:
Твърди, че за времето, за което майката е била
в гр. ****, не са разговаряли. Видели са се само на рождения ден на детето, но
тогава само се поздравили. Излага, че поводът Д. да предяви насрещните искове е
обстоятелството, че той е подал искова молба за предоставяне на родителските
права над детето им. Счита, че предявената претенция по чл. 59, ал. 9 от СК,
относно изменилите се обстоятелства по определените мерки, за неоснователна. Оспорва твърдяното от нея в насрещния иск, че има
осигурено жилище и постоянна работа. Навежда, че заявеното от нея за съществуващи контакти с работодатели в населеното
място където живее, не води до извода за реализация на намерението за
установяване в ****.
Счита, че предявената претенция по чл.127а от СК е
неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца, че е отказал да даде съгласие за
напускане на страната от детето им заедно с майката. Твърди, че до настоящия
момент не е знаел за това нейно желание, нито тя е правила опит да разговаря с
него или с дъщеря им за това.
Счита, че предявената претенция по чл. 150, във вр. чл. 143,
ал. 2 от СК, също е неоснователна, тъй като към настоящия момент само той се
грижел за издръжката на детето им.
Оспорва твърдението на ищеца по насрещния иск, че се е
върнала в **** в началото на месец декември 2019 г., за да вземе детето им в
Обединеното кралство ****, както и че е провела разговор с него за това и че
той ѝ е отказал да даде съгласието си. Твърди, че поводът за идването на Д.
*** бил рожденият ден на дъщеря им. Научил от детето, че майка ѝ се е
върнала, когато С. му съобщила, че иска да отиде до тях, за да я види. Твърди,
че никога не е спирал детето да бъде с майка си, когато тя е в ****. С. останала
седем дни при майка си, след това тя се върнала, като казала на баща си, че
майка ѝ е заминала за гр. ****. Поддържа, че през целия престой на Д. ***
той не е разговарял с нея, нито тя се е интересувала как живее и се учи детето им,
че тя не е поставяла въпроса нито пред него, нито пред дъщеря им, за
местоживеенето на С. и че има желание да я вземе с себе си в ****, че това го
научил от получения отговор с насрещния иск в него.
Оспорва твърдението в насрещния иск, че Д. *** по причини,
свързани със започване на работа в **** и това е бил поводът да остави при него
дъщеря им. Твърди, че причината тя да напусне гр. **** е свързана единствено с
обстоятелството, че през месец октомври или ноември 2018 г. /времето е уточнено
в с.з., проведено на 26.03.2020 г./ тя заминала да живее на семейни начала с
мъж в гр. **** и тогава оставила дъщеря им да живее при него, като той поел
изцяло грижите за детето. Впоследствие от техни приятели разбрал, че през месец
април 2019 г. Д. е заминала за **** заедно с мъжа, с когото е живяла в гр. ****.
Оспорва твърдението, че майката му е пращала финансови средства, за да участва
активно в издръжката на детето. Твърди, че пари за детето им тя не е изпращала.
Оспорва твърдението, че майката на Д. и баба на С., помага активно в грижите за
детето, като я посещава и взима при себе си няколко дни в месеца. Твърди, че никога
не е спирал дъщеря им да посещава баба си. Детето оставало при нея само за по
една вечер месечно, но това било по желание на бабата, а не негово. През лятото
на 2019 г., когато С. е била във ваканция, казала на баща си, че не иска да
посещава баба си, тъй като тя я изгонила от тях и детето било силно стресирано
от това. Причината да бъде изгонена от баба си била, че докато обядвала,
изцапала пода. Едва преди да тръгне на училище, по молба на майка си, детето започнало
отново да посещава баба си.
Оспорва твърдението, че С. желае да живее заедно
с майка си в ****. Твърди, че връзката ѝ с него е по - силно емоционална,
отколкото с майка ѝ. От С. разбрал, че преди майка ѝ да замине първия
път за ****, детето е разговаряло с нея,
като я попитало дали желае да живее с нея в **** или иска да замине за **** и
да живее с приятеля си. Майка ѝ е отговорила, че избира да отиде в ****. Излага,
че в първите месеци след това С. била затворена в себе си и не контактувала
често с приятелите си. Ответникът ѝ обяснил, че те като родители я обичат
и не желаят тя да е тъжна. Казал ѝ, че винаги ще я подкрепя и защитава,
както и че ще уважи желанието ѝ, ако иска да живее с майка си, но С. му
отговорила, че иска да остане да живее с него в гр. ****.
Оспорва твърдението, че няма необходимия родителски
капацитет и родителска отговорност по отношение на детето им и че не може да
формира у нея правилни преценки за добро и лошо, правилно и неправилно. Сочи,
че това са голословни нападки, неподкрепени с нито едно доказателство. Навежда,
че фактът, че около година и половина, само той се грижи за детето, което има
отличен успех в училище, участва в извънкласни дейности, проявява се като добро
и възпитано дете сред приятелите и съучениците си, доказва наличието у него на
необходимите качества на отговорен и загрижен родител.
Оспорва твърдението, че не е заплащал издръжка за детето
от прекратяване на брака. Твърди, че в присъствието на техни общи познати е
заплащал дължащата се от него издръжка, като парите е предавал лично на Д., но
поради голямото доверие, което имал към нея, не е искал разписка за това. Д.
използвала това обстоятелство и сега твърдяла, че той не бил отговорен към
детето си, като не е плащал издръжка. В предявената от Д. претенция за неизплатени издръжки, влизал и периода
през който той сам отглеждал дъщеря им, месец август 2018 г. – месец март 2020
г. и цитираните от нея потребности за детето се финансирали единствено от него.
Счита, че постоянното съвместно съжителство на детето с него
е изцяло в неин интерес, тъй като, като родител упражнява контрол относно
възпитанието, спазването на подходящ за нея ежедневен режим, както и върху
добрата подготовка на детето за училище. Стараел се да задоволява по адекватен
начин всички здравни, образователни и емоционални нужди и потребности на детето,
както и да осигури сигурна и защитена семейна среда. Според ответника по
насрещните искове промяната на настоящата семейна и жизнена среда на детето, би
довело до силен емоционален стрес за него, предвид обстоятелството, че детето
не знае английски, няма приятели и роднини, не познава мъжа с когото майката
живее на семейни начала във ****, не познава мястото, условията и средата, при
които ще пребивава. С оглед на това оспорва искането дъщеря им С. М.С. да живее
в гр. Л., Обединено кралство ****.
По предявения режим на лични отношения между него и
детето, намира същите за крайно недостатъчни и неправилни. Счита, че посочените
периоди са твърде кратки за осъществяване на контакти с детето, предвид наличието
на силна емоционална връзка между него и детето. Според ответника това би било
единствено във вреда на детето.
Направеното искане за даване от съда на разрешение,
заместващо неговото съгласие за издаване на детето на задграничен паспорт и
напускане пределите на страната и да пътува до Обединеното кралство **** и
Северна ****, придружавано от майката Х.Д.Д. за срок от пет години, счита за
неоснователно, тъй като ищецът никога не е искала от него такова съгласие.
Моли съда да остави без уважение искането на ищеца по
насрещния иск за допускане на предварително изпълнение на решението в частта му
относно присъдената издръжка, както и в частта относно разрешение за пътуване
на детето извън пределите на Република **** без негово съгласие.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения насрещен иск като неправилен и неоснователен.
Направено е искане от
М.С.И. за определяне на привременни мерки относно упражняването на родителските
права спрямо детето С. М.С., местоживеенето на детето, режима на лични
отношения на майката с детето и издръжката на детето през времетраенето на
настоящото производство.
В производството по привременни мерки съдът се е
произнесъл в открито съдебно заседание, проведено на 26.03.2020 г., като е
определил местоживеенето на детето С. М.С. да бъде при
нейния баща М.С.И. ***; предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете С. М.С. на бащата М.С.И.; определил е месечната
издръжка, която майката Х.Д.Д. следва да заплаща на малолетното дете С. М.С.,
чрез неговия баща и законен представител М.С.И., в размер на 160 лева с падеж
от 25 - то до 30 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.11.2019 г. до настъпване на законови
обстоятелства за изменение или прекратяване на това задължение; определил е
следния режим на лични отношения на майката с детето, а именно: майката да
вижда и взима детето по време на априлската ваканция през 2020 г. от 9:00 часа
на първия ден до 18:00 часа на последния ден, да взима детето за един месец
през лятото на 2020 г. във време, различно от времето на годишния отпуск на
бащата.
С протоколно
определение в първото по делото съдебно заседание, проведено на 23.06.2020 г.,
съдът е допуснал изменение на иска по чл. 143 от СК, предявен от М.С.И., чрез
увеличение на размера на месечната издръжка, която майката следва да заплаща на
детето, от 160 лева на 200 лева, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез своя процесуален
представител поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване. Моли да
бъде отхвърлен насрещния иск. Претендира разноски. Представя договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален
представител поддържа насрещните искове и моли за тяхното уважаване. Моли да
бъдат отхвърлени предявените искове.
В съдебно заседание,
проведено на 23.06.2020 г., представителят на ДСП – **** заявява, че е
проведена среща с детето и бащата, като социалните работници са изследвали само родителския
капацитет на бащата, тъй като не са осъществили контакт с майката. Констатирали
са, че детето е привързано към баща си, чувства се спокойно в дома си, в който
е израснало. Там имало собствено лично пространство, собствена стая, която само
е подредило и обзавело с неща, които то харесва и желае. Осигурени били всички
битови условия, необходими за правилното му развитие. Бащата съдействал на
детето за училище и за нещата свързани с образованието му. Социалните работници
са категорични за това, че има много добра връзка между бащата и детето. Детето
говорело за майка си, очаквало да ѝ гостува през лятото. Казало, че с
нетърпение иска да отиде при майка си. Казало също, че след това майка ѝ
ще се върне и ще прекарат известно време в ****. Майката така е обещала на
детето. Разказало също, че се чуват почти всеки ден по вайбър или месинджър, че
си споделя с нея и не е ограничавано от бащата за това. Според социалните
работници очакванията на детето са, че ще учи тук и има мечти да завърши
висшето си образование в ****.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр.
с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, на основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че страните са бивши съпрузи, чийто брак
е прекратен с влязло в сила решение № 210/27.11.2014 г. по г. д. № 469/2014 г.
на РС – ****; че от брака си имат родено едно дете - С. М.С., малолетна, родена на *** г., родителските
права по отношение на което са предоставени за упражняване на майката Х.Д.,
определено е местоживеенето на детето в гр. ****, ул. „Вапцаров” № 12А,
определен е режим на лични отношения на бащата с детето и месечна издръжка,
която бащата следва да заплаща на детето, чрез неговата майка и законен
представител, в размер на 85 лева, по силата на постигнатото между страните
споразумение, одобрено от съда с горепосоченото решение; че през месец април
2019 г. майката е заминала за Обединено кралство **** и Северна **** и е
оставила детето при бащата; че детето е изразило желание да остане при бащата и
че понастоящем то се отглежда от бащата; че в началото на месец декември 2019
г. майката е пътувала до Република ****.
Между страните няма спор, а и от
представеното с исковата молба заверено копие от удостоверение за раждане на С. М.С., издадено въз основа на акт за раждане № 0344/08.12.2009
г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние при Община ****, се
установява, че детето С. М.С. е родено на *** г. от родители Х.Д.И.
и М.С.И..
От представената разпечатка за текущите и срочните
оценки на детето през първия учебен срок в 4 клас, служебна бележка №
АСД-0502237/17.10.2019 г. и служебна бележка № АСД- 05-02-02-38/17.10.2019
г. , издадени от ОУ „Христо Смирненски”
– гр. **** се установява, че през учебната 2019/2020 година С. е записана в
горепосоченото училище, че има отличен успех, както и че бащата води и взима
детето от училище и участва във всички родителски срещи.
По искане на ответника е изискана справка за съдимост
на М.С.И., от която се
установява, че с влязло в сила споразумение № 55/27.11.204 г. по НОХД №
1414/2014 г по описа на РС – **** обвиняемият М.С.И. е признат за виновен,
поради което и на основание чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Същият е реабилитиран на
основание чл. 86 от НК, считано от 27.11.2017 г.
Представено е
заверено копие от жалба вх. № УРИ 324000-1353 от 14.02.2020 г., подадена от М.С.И.
*** по повод получена от същия покана за доброволно изпълнение по изп. дело №
2/2020 г. на ДСИ, за заплащане на издръжка
в размер на 5270 лева за периода от 27.11.2014 г. до 29.01.2020 г. и
1362 лева – лихва за забавено плащане.
Във връзка с
изисканата информация от ТД на НАП – ****, по делото е постъпило писмо вх. №
2882/25.06.2020 г., с което се уведомява съда, че към дата 22.06.2020 г. няма
информация за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от лицето Х.Д.Д. за отчетната
2019 г.
По делото е
представен трудов договор, сключен на 12.06.2020 г. между „Пинк Елефънт Груп
Лимитид” и Х.Д.Д., с превод на български език, съобразно който, последната е
наета на длъжност „работник в склад” с изпитателен срок от един месец и основно
работно място на адрес: *** Л***. Уговореното трудово възнаграждение е в размер
на 8.72 британски лири на час, като работното време е определено така, че да
отговаря на нуждите на работодателя и не са определени стриктни работни часове.
Съобразно
представеното извлечение от сметката на М.И. в „Банка ДСК” ЕАД, с IBAN: ***, за периода от
01.05.2020 г. до 24.07.2020 г. Х.Д. е превела на 18.05.2020 г. по посочената
сметка сумата от 251.51 лева, на 21.05.2020 г. е превела сумата от 217.04 лева
и на 17.07.2020 г. е превела сумата от 106.66 лева. Основания за извършване на
горните преводи не са посочени.
По искане на
процесуалния представител на ответника, направено в съдебно заседание,
проведено на 21.07.2020 г., съдът е допуснал ищецът даде лични обяснения по
реда на чл. 176 от ГПК по въпроса: Получавал ли е от ответника Х.Д. по
банковата си сметка суми за детето С. С. на следните дати:17.05.2020 г. – сума
в размер на 116 паунда, сума в размер на 50 паунда; 20.05.2020 г. – сума в
размер на 100 паунда и на 21.06.2020 г. – сума в размер на 247.97 паунда?
Чрез отговора на ищеца, дадени по
реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, се потвърждава, че той е получил посочените във
въпроса суми, като твърди, че сумата от 150 или 180 лева /защото сумите се
превеждали по неговата сметка в лева/ Д. го помолила той да ги предаде на
нейната майка, защото ѝ трябвали за нещо. Посочва, че лично е предал
сумата на майка ѝ. Освен това Х. имала да му връща към 450-480 лева за
телефони, които му върнала малко по малко. Твърди, че от тези пари за детето
оставали по 50 лева. Преди 2-3 дни Д. му изпратила 100 лева, защото той я
помолил и ѝ казал, че детето има разходи. Тогава тя му ги изпратила. От
всички тези суми, които му изпратила, за детето оставали минимум 200 лева.
Обясненията на ищеца по чл. 176,
ал. 1 от ГПК съдът цени като доказателствено средство само по
отношение на неизгодните за него факти.
Според изисканите
служебно на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социални доклади, изготвени от
Дирекция ”Социално подпомагане” – ****, основни грижи за детето полага неговият
баща. Детето посещава веднъж седмично баба си по майчина линия, където се среща
и с други свои близки. От проведеното социално проучване е установено, че
детето има установен режим на отглеждане, който е подходящ за неговата възраст.
Хигиенно – битовите условия в жилището, в което живее детето са много добри, а
за детето е осигурена стая, обзаведена според нуждите му. Бащата работи на две
места и получава месечен доход от около 1500 лева. Детето общува със свои
връстници и с близките си. С. е ученичка в четвърти клас и учи в ОУ „Христо
Смирненски” – гр. ****. Справя се отлично с учебния материал. Значими възрастни
за детето са неговите родители, с които то общува ежедневно. При него не са
констатирани емоционални дефицити. Детето се чувства сигурно и спокойно в
присъствието на своя баща. При проучването социалните работници са установили,
че бащата е силно привързан към детето и притежава нужния родителски капацитет
и качества, за да осигури нормалното израстване и развитие на детето. Майката
на детето живее и работи в гр. Л., ****. По нейни данни същата живее в
самостоятелна къща, състояща се от 4 спални, кухня и хол. Когато е в **** Д. се
установява в дома на своята майка в гр. ****, в който има обзаведена
самостоятелна стая за детето. Майката работи в гр. Л., **** във фирма за
търговия на дрехи с месечно трудово възнаграждение 1300 паунда. Д. общува с
детето си ежедневно и има изградена силна емоционална връзка с него. През
настоящата учебна 2020/2021 г. детето е в 5 клас, редовно посещава учебните
занятия и се справя отлично с учебния материал. Бабата на детето по майчина
линия му помага с подготовката на учебния материал. Социалните работници са
установили, че бащата не ограничава контактите на детето с майката и нейните
близки и роднини, а напротив – насърчава го да се чува с майка си ежедневно.
Родителите контактуват помежду си по въпроси, свързани с детето. Майката е
споделила, че желае да упражнява родителските права, тъй като се притеснява, че
ако същите бъдат предоставени на бащата, той ще ограничи контактите ѝ с
детето. Заявила е, че двамата с приятеля ѝ са заминали да работят във ****,
за да съберат средства за закупуване на жилище в ****, където да живеят заедно
със С.. Посочила е, че не желае да ограничава контактите на детето с баща му.
При проучването социалните работници са установили, че майката също притежава
нужния родителски капацитет и желае най-доброто за дъщеря си. Пред тях Д. е
заявила, че ако детето желае да живее във ****, тя ще ѝ осигури всичко
необходимо, за да може С. да се чувства добре там, че е проучила възможностите детето да продължи
образованието си там. Изразено е становище, че в интерес на детето е да се
поддържа емоционалната му връзка и с двамата родители, както и с техните близки.
По делото са разпитани само
свидетелите, посочени от ищеца – А. И. М. – стринка на ищеца и М.З.Ю.– приятел
на ищеца. Допуснатият на ответника един свидетел не беше доведен.
Свидетелят
М. дава показания, че ищецът се грижел за детето от 2018 г. Бащата отглеждал
детето в гр. **** на ****. Свидетелят гостувала в дома на ищеца през два
месеца, а понякога и по-често. Описва обзавеждането на детската стая в дома на
ищеца. Детето имало всичко необходимо, включително и телефон. Сутринта бащата я
водил на училище и после я прибирал. Бащата на М. също живеел в тази къща, но
по принцип М. се грижел за детето. М. работел от 8.00 ч. до 17.00 ч., а в
събота и неделя почивал. Той водел детето на плаж през почивните дни. Свидетелят
е научила от детето, че се чуват с майка ѝ често по телефона. Не знае
причината, поради която майката е оставила детето при баща му. Твърди, че
майката заминала в друга държава и детето искало при баща си. То не искало да
ходи в друга държава. Детето споделяло със свидетеля, че иска да е при баща си.
Посочва, че през годините е била свидетел на общуването между майката и детето.
Отношенията им били добри. От детето знае, че когато майката е в ****, С. ходела
при нея. Детето не изразявало много емоциите си, поради което свидетелят няма
лични възприятия дали то тъжи за майка си. Детето не отбягвало контакт с майка
си, а бащата не възпрепятствал контактите на детето с майка му. Детето ходело
постоянно при баба си – майката на Х.. Уточнява, че през два-три дни то е при
баба си, но вечер се прибирало при баща си. Баба ѝ живеела в гр. **** и когато
леля ѝ /сестрата на майка ѝ/ е тук, С. оставала с нейните деца да
играе. Свидетелят не знае да е имало агресия от страна на майката към детето
или от страна на бащата към детето. Също не знае, когато са се карали двамата
родители, детето да е присъствало на това. Не знае дали майката плаща издръжка
и дали изпраща пари или подаръци за детето. Х. се прибрала за последния рожден
ден на С..
От показанията на
свидетеля Юмеров се установява, че детето живеело при баща си, а майката – в ****.
Посещавал е дома на ищеца и твърди, че в него битовите условия са добри. Детето
имало детска стая, в нея имало легло, шкаф и всичко нужно за едно дете.
Хигиенните условия били добри. М. сам се грижел за детето. Той перял, чистел,
пазарувал и готвел у тях. Баща му живеел в същия дом. М. почивал събота и
неделя, като работел събота до обяд. Работното му време било от 9.00 ч. до
18.00 ч. Виждал е, че М. е постоянно с
детето. Ходели до **** да му купува дрехи и каквото му е нужно. Той го водел и
взимал от училище. Водел го по празненства. Причината Х. да замине за **** била,
че има връзка с друг мъж и той работел там. Не знае дали майката е предлагала
на детето да ходи при нея да живее. Детето живеело при баща си и постоянно му
звъняло. Твърди, че детето му е споделило, че иска да живее в ****. Твърди
също, че М. не е възпрепятствал контактите на детето с майката.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля М., макар същата да е заинтересована от изхода
на делото като роднина на ищеца, тъй като показанията ѝ кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства. Показанията на свидетеля
Юмеров съдът приема като незаинтересовани от изхода от спора и им дава вяра тъй
като почиват на преки, лични впечатления и кореспондират с останалите
доказателства по делото.
По
делото беше изслушано детето на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт в присъствието
на социален работник и вещото лице /л. 94/. При изслушването то сподели, че
живее при баща си от около година, като преди това е живяло около три години
при майка си в с. ****. Там,
в къщата, живеел приятелят на майка ѝ и синът му. Майка ѝ и баба
ѝ му обяснили, че трябва да отиде да живее при баща си. Майката му
казала, че ще отиде за малко в чужбина и че трябва да изкарва пари. Детето не е
било преместено в друго училище. С баща си подготвили стая и тя му казвала как
да я обзаведат. Ходела на танци по два пъти на седмица, за около час и
половина. От училище до танците ходела пеш, а от вкъщи до танците понякога ходела
пеш, а понякога я карал баща ѝ с кола. Бащата ѝ казал, че трябва да
внимава като пресича улиците. Заяви, че с родителите си говорят за всичко.
Понякога те я питали за това, което ѝ се случва, а понякога тя сама им
разказвала. Всеки ден по 2-3 пъти се чувала с майка си. Бащата ѝ купил
телефон. Той не ѝ пречил да говори с майка си. Ходела при баба си всеки
ден и стояла там. Събота и неделя, когато си дойдели братовчедите ѝ, спяла
при баба си. Тя всеки път като отидела ѝ слагала да яде. Сега всяка седмица
ходели с баща ѝ на плаж по нейно желание. Тя казвала къде иска да ходи и баща
ѝ я водел. Сподели желанието си да отиде при майка си за 1-2 седмици и
после пак да се върне. Твърди, че с баща си се чувства добре. Той се грижел
добре за нея и ѝ купувал каквото иска. Двамата си говорили и си споделяли
за всичко. Детето заяви, че майка му ѝ липсва. Споделяла и си говорила с
нея по същия начин, по който си говорила и споделяла с баща си.
По делото е изслушана и приета съдебно
– психологична експертиза, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена. Според
заключенията на вещото лице /основно и допълнително, второто от които е
изготвено след завръщане на майката в **** и с нейно участие при психологичните
изследвания и анализи/ от психологична гледна точка между детето и майката има
изградена и съхранена близка и положителна емоционална връзка. Детето я
припознава като значим родител, от когото получава обич и подкрепа. Възприело е
родителския подход и правилата за поведение, въведени от майка ѝ, активно
общува в ежедневието си с нея. В психологичен план детето все още има нужда от
приоритетно удовлетворяване на тези потребности. От психологична гледна точка
между детето и бащата има изградена и съхранена емоционална връзка. Детето има
положително отношение към баща си. Той е в полето на близкото ѝ
обкръжение и значима фигура в живота ѝ. Според допълнителното заключение,
въпреки старанието им да показват добър тон във взаимоотношенията си,
натрупаната неудовлетвореност между тях поражда противоречие, съмнение и
несигурност у С., предвид сигналите, които получава детето от тях, като тази
психична динамика може да създаде Аз-ови слабости и вътрешни конфликти у
детето.
Детето е споделило топлите си чувства и
към двамата си родители, като при изследването не са наблюдавани предпочитания
към единия или другия родител. Към настоящия момент не е налице синдром на
родителско отчуждение, тъй като нито бащата, нито майката имат отчуждаващо
поведение. Според вещото лице предвид възрастта на детето и отношенията в
семейството е нормално детето да се намира в конфликт на лоялност спрямо
двамата си родители. То не желае да загуби обичта на нито един от родителите
си. Неговото желание е да живее и да контактува и с двамата си родители. По
време на разговора с психолога С. е споделила, че към момента се чувства добре
с баща си, а при пребиваването на майката в **** бащата не го е спирал то да
прекарва времето с майка си пълноценно. Детето изпитва тревожност по отношение
на ситуацията, в която е поставено, поради конфликта между неговите родители,
но от друга страна, то добре отграничава отношенията между родителите си спрямо
своите желания. Детето е споделило, че никой от родителите му не е бил
агресивен към него и не е упражнявал насилие. Експертът не е установил страхови
елементи в отношението на детето към двамата родители, но е споделило, че се е
случвало те да си повишават тон основно при разговори по телефона. Не са
констатирани данни за манипулация на детето от страна на майката или бащата, но
детето е все още зависимо от авторитетни фигури. Установено е, че и двамата
родители могат да осигурят нужната подкрепяща среда за развитието и
възпитанието на детето. Майката на детето е споделила, че няма да принуждава
детето да живее насила с нея и че ще се съобразява с желанията му. Майката
притежава необходимия капацитет и умения за отглеждане и възпитание на детето.
Детето категорично не желае на този етап да живее за постоянно в чужда държава.
То иска да учи и живее в ****. Според вещото лице психологичното развитие на
детето показва добра устойчивост и добри възможности за адаптация, но тази
промяна, за да се осъществи и да се използва наличният психичен ресурс на
детето, трябва да е по негово желание. Детето е споделило, че се разбира с
мъжа, с който майката съжителства на съпружески начала. Предвид възрастта на
детето и факта, че все още се оформя неговата самооценка, трайната раздяла с
бащата може да окаже неблагоприятен ефект, като същото важи и по отношение на
майчината фигура. Детето няма изградено предпочитание да живее само при единия
или другия родител. То е споделило, че нито един от неговите родители не е
препятствал контактите му с другия родител.
В съдебно заседание, проведено на
15.09.2020 г., вещото лице поддържа заключенията. Заявява, че по време
на интервюто проведено със С., детето категорично казало, че не желае да живее
извън ****, евентуално би могла да отиде на екскурзия в **** и би ѝ било
интересно и любопитно, но по никакъв начин не и да сменя тотално средата си и града,
в който живее. За по-благоприятно влияние върху психологическото и
емоционалното състояние на детето може да се говори, ако то само пожелае такава
промяна, а не тя да бъде насила вследствие на обстоятелствата. С. по никакъв
начин не е изразила по-голямо предпочитание към майчината или бащината фигура.
Счита, че независимо при кой от двамата родители ще живее детето, добре е то да
си знае неговата къща, неговата стая и да си има едно усещане за негов собствен
дом. При проведения разговор с майката, същата е споделила, че след като детето
не желае да живее в чужбина, за нея алтернативата е евентуално след известен
период от време отново да се върне в ****, да си закупи имот, за да може да се
установи и да има по-чести контакти с дъщеря си.
По
делото бяха изслушани родителите на основание чл. 59, ал. 6 от СК.
При изслушването майката Х.Д.Д. заяви,
че от раждането на детето до миналата година, когато ѝ се наложило да замине
за **** през месец април, тя се е грижила за него. Преди да замине за **** не е
провеждала разговор с бащата за плановете си. Детето можело да остане при майка
ѝ и тя да се грижи за него, но С. пожелала да остане при баща си. Същевременно
признава, че два-три месеца преди да замине за ****, била в **** и тогава още
детето отишло при бащата си. Тогава провели разговор с бащата, че тя отива в ****
и той ѝ казал, че ще се грижи за детето и че не иска тя да оставя С. при
майка си. Казал ѝ, че когато той е тук, няма проблем. Не била информирала
бащата, че заминава за ****. Имала опасения и притеснения за отглеждането на
детето от бащата, но той се стараел много. Твърди, че те имали разногласия с
детето, които то споделяло с нея, но заявява, че детето се чувствало добре при
него. Тя обичало и двамата си родители, а те никога са ѝ казвали кой
повече да обича от тях. Признава, че бащата полага грижи за детето. Твърди, че
в **** живеела в самостоятелна къща под наем. Имала сключен договор за наем. В
къщата имало 4 спални, баня, тоалетна, кухня, трапезария и хол. Идеята била,
когато детето отиде на гости, да има къде да остане. Посочва, че имало училища
в техния квартал. Едното училище било на две пресечки от дома ѝ. За по-далечните училища имало осигурен превоз за
детето - те имали кола. В училищата на децата,
които не знаят английски, им се назначава преводач, с който по-лесно да учат
уроците си, като целта била да научат езика и да се справят в училище. Това
обучение ставало в самото училище, в класната стая. За това не се заплащало
допълнително възнаграждение, училището го осигурявало. Твърди, че възнаграждението
ѝ е добро и може да се грижа за детето, че е работела през цялото време в
**** на трудов договор. Жилището, в което живее в ****, се ползвало от нея и от
приятеля ѝ. Наемът на къщата бил 800 паунда. Тя се намирала на 10 минути
от центъра на Лестър. Признава, че бащата не пречи на личните ѝ контакти с детето или по телефона. Създавал
ѝ единствено пречки да вземе детето при нея, на екскурзия. Разговаряла е с
детето за това то да отиде да живее при нея в ****. Детето изявявало желание да отиде на екскурзия при нея
и да види. Тя също считала, че докато детето не отиде на екскурзия при нея и да
види, няма как да прецени дали ѝ харесва или не. Твърди, че баща ѝ
не я пуска дори на екскурзия да отиде при нея. Заявява, че няма да накара
детето си насила да отиде там.
При изслушването бащата М.С.И.
заяви, че от две години детето
живеело само при него, че той винаги се е грижил за детето, откакто е родено. Твърди,
че всеки ден е с детето, водел го на училище. Детето било щастливо, не било
лишено от нищо и си имало всичко, което му трябва. С. била в 5-ти клас. Тя искала
да учи в това училище, защото там били приятелите ѝ. Той всяка сутрин я
водел до училище и я прибирал, но понякога тя сама се прибирала. Следобед ходела
на занималня. Твърди, че работи и разчита на сигурен доход. Работното му време било
от 09.00 ч. до 18.00 ч. Детето идвало постоянно при него, на работата му.
Детето всяка събота ходело при майката на Х., защото братовчедите ѝ идвали
там. Понякога оставала в събота да спи там. Той не забранявал на детето да ходи
при баба си. Твърди, че за 15 септември и майката не изпрати на детето нито
пари, нито подарък. Когато си дошла в **** ме казала, че иска на другия ден да
се съберат с детето и да говорят от какво има нужда детето, но не дошла. Не са
решили нито един въпрос, свързан с детето. Не са провеждали разговор за това тя
да се върне да живее в ****. От детето научил, че майката искала да работи в ****
5-10 години, за да може да събере пари и да си закупи жилище. След заминаването
на майката двете продължавали да се чуват по телефона. Детето се разстроило
след заминаването на майка ѝ. След един-два дни вече била по-спокойна. С.
щяла да продължава да ходи на танци. Искала даже да ходи и на народно пеене.
Тези участия на детето се заплащали. Танците са 30 лв., а пеенето - 20 лв. Нямал
трудности със С.. Справял се с отглеждането ѝ. Сериозна, драстична
промяна в детето не е забелязал да има. Детето било щастливо. Всяка седмица
събота и неделя ходили на море. Имали планове да ходят на планина, но понеже
майка ѝ си дошла и той искал С. да се види с нея, не отишли. Той предполагал,
че Х. ще я заведе някъде, но това не се случило. Двете ходили само два пъти до ****.
Майката се запознала по интернет с някого и той не можел да пусне детето си да
отиде да живее в **** с непознат мъж. Заявява, че не иска да ограничава детето,
да ходи при майка си на екскурзия. Х. искала да я вземе за малко при нея, но му
казала, че много скъпо ѝ излизат билетите и че не може да си го позволи.
Сега обвинявала него, че той не я пуска. Заявява също, че я пуска да отиде, да
види, че не се противопоставя детето да ходи на екскурзия при майка си. Единствено
поради пандемията бил притеснен и не искал детето да пътува. Отрича да е
получавал издръжка от майката след привременните мерки.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По
исковете на М.И. с правна квалификация чл.
59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 СК:
Съгласно
нормата на чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба
на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане"
или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.
В случая искането изхожда от бащата на
детето С.. Релевантни за този спор са само обстоятелствата, настъпили след
постановяване на решението на РС - **** от 27.11.2014 г. по г. д. № 469/2014 г.,
чието изменение се иска.
Съдът
приема, че е налице изменение на обстоятелствата, при които са постановени
мерките с горепосоченото решение по отношение на това, кой следва да упражнява
родителските права. Те следва да се упражняват от бащата М.И..
По делото
се установи, че и двамата родители имат желание да полагат грижите за детето. Не
така стои обаче въпросът за техните възможности. Бащата има собствено жилище – къща в гр. ****,
обитавано съвместно с неговия баща и детето, а майката, според нейните
твърдения, живее в самостоятелно наета къща в гр. Л., ****, обитавано съвместно
с нейния съжител. Въпреки дадените от съда указания обаче, доказателства за
последното не са ангажирани. Бащата може да разчита на помощта на баща си, който
обитава същата къща, а майката живее във **** на съпружески начала с лице, за
което не се установява, а и не се твърди да е поело какъвто и да било
ангажимент да оказва помощ и подкрепа на майката при отглеждането на детето. За
детето има осигурена самостоятелна детската стая в дома на бащата, което се
установява както от социалните доклади, така и от свидетелските показания.
Майката твърди, че е наела самостоятелна къща с 4 спални с цел за детето да има
осигурена самостоятелна стая, но в подкрепа на това твърдение също не са
ангажирани доказателства. И двамата
свидетели, водени от ищеца, сочат, че за детето има обзаведена с всичко
необходимо самостоятелна стая в дома на бащата, като описват дори и мебелите в
нея. Според
показанията на свидетелите бащата работи на 9-часов
работен ден, като част от съботния ден и през целия неделен ден почива. От
представения от майката трудов договор, оспорен по съдържание от ищеца, чрез
процесуалния му представител, се установява, че същият е сключен с изпитателен
срок от един месец, като работното време е определено
така, че да отговаря на нуждите на работодателя и не са определени стриктни
работни часове. Съдът не споделя, възраженията на ищцовата страна относно
съдържанието на договора, доколкото няма основание да се счита, че същият не
съдържа твърдените реквизити, за наличието на които не се сочат нормативни
изисквания. От друга страна обаче, по делото няма данни, че този трудов
договор, сключен на 12.06.2020 г., с който Д. е наета на длъжността, посочена в
него, считано от 15.06.2020 г. с изпитателен срок от един месец, към датата на
представянето му в съда – 03.08.2020 г. е действащ и не е бил прекратен. Дори
да се приеме, че същият е действащ, то, предвид нерагламентираното работно
време, това би я затруднявало, ако тя е родителят, който полага непосредствени
грижи за малолетното дете, при липса на помощ от страна на близки и роднини, на
които да разчита.
И двамата родители разполагат с родителски
капацит да обгрижват детето си, според заключението на съдебно-психологическата
експертиза и допълнителна такава, както и според социалните доклади. Между
детето и неговите родители е установена силна емоционална връзка, като с
поведението си родителите не са допуснали наличието на синдром на родителско
отчуждение у детето си. По делото не се оспорва твърдението на майката, че е
заминала да работи в чужбина, за да спечели пари за закупуване на жилище в ****,
за да живее в него с детето. Същевременно от признанията на майката се
установява, че бащата полага усилия и старания в отглеждането на детето и че то
се чувства добре при него. Заявеното от нея е в пълно противоречие с
твърденията ѝ, изложени в насрещната искова молба, че бащата е осъждан с влязла в сила присъда,
което обстоятелство създавало предпоставки при формиране на личността ѝ, С.
да формира грешни представи за правилно и неправилно, кое поведение е укоримо и
кои деяния са противоправни. Действително по делото се установи, че бащата е
осъждан за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК през 2014 г. Същият обаче е реабилитиран през 2017 г., като до настоящия момент не
се установява той да е осъществил други престъпни действия или да има укоримо
родителско поведение. Още повече, че майката сама е поверила детето на грижите
на бащата, което дава основание да се направи извод за действителната ѝ
преценка относно неговите родителски качества. Към всичко това следва да се
прибави и безспорният резултат от грижите и старанието на баща в отглеждането
на детето. Детето има установен режим на отглеждане, показва отличен успех в
училище, а извън училище вниманието и усилията му са насочени към подготовка на
уроците за следващия ден и посещения на уроци по танци. Съдът споделя довода на
ответника, че детето е момиче и му предстои да навлезе в пубертета, като полът
и възрастта му предполагат необходимостта от по - голяма близост с майката.
Освен това в проведеното изследване вещото лице по приетата
съдебно-психологическата експертиза е констатирало, че детето е възприело
родителския подход и правилата за поведение, въведени от майка му. Същевременно
от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
детето, макар и привързано и към двамата си родители и без да изразява
предпочитание към единия или към другия от тях, на този етап не желае да се
установи да живее трайно извън ****. Желанията му са да живее и да продължи
образованието си в ****, както и да отиде при майка си във **** за 1-2 седмици.
При това при изслушването майката заяви, че няма да накара детето насила да
живее във **** и че ще се съобрази с неговото желание. Същото е заявила и през
експерта. Към настоящия момент няма отчуждаващи действия от някой от родителите
и дисквалификация на майчината или бащината фигура. Проблем е натрупаната
неудовлетвореност между родителите, което поражда противоречие, съмнение и
несигурност у С..
Предвид гореизложеното съдът намира, че е
налице промяна в обстоятелствата, релевантни за упражняването на родителските
права и мерките за лични контакти, изразяваща се в заявено от детето желание да
живее в **** и категорично нежелание да живее в чужбина, което налага промяна в
титулярството на родителските права. Според настоящия съдебен състав в
изключителен интерес на детето е да бъде запазено установеното от есента на
2018 година фактическо положение и родителските права спрямо него да бъдат
предоставени на бащата, както и да се определи местоживеенето на детето да е в
дома на бащата. Насрещните
искови претенции по чл. 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 150
от СК подлежат на отхвърляне като неоснователни. Налице са такива
промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел – благополучието на
детето, налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските
права и на лични контакти, установен със споразумението между страните,
утвърдено с бракоразводното решение.
Същевременно,
наложително е запазване на установените отношения между детето и майката, за
което и двамата родители са длъжни да съдействат, като съдът намира за нужно да
им укаже да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на
отношенията между тях и с оглед оказване подкрепа на детето за справяне със
ситуацията. Предвид всичко изложено съдът намира, че на майката следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето, съобразен с нейното постоянно
пребиваване във **** и обстоятелството, че детето учи в ****, както следва:
всяка година по време на пролетната ваканция, всяка четна година по време на
Коледните и Новогодишните празници, един месец през лятото, който да не съвпада
по време с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време,
когато майката пребивава на територията на страната по взаимна уговорка с
бащата.
За осъществяване на
личните контакти майката следва да взима детето от дома на бащата и съответно
да го връща в този дом.
С оглед резултата по
спора за упражняване на родителските права съдът следва да се произнесе и за
дължимата от родителите издръжка на детето. Нуждите и благополучието на детето
изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и майката, в
размер на 400 лева. От така определената сума майката следва да заплаща
претендирания от мащата размер от 200 лева, а останалата част в размер на 200
лева следва да се поеме от бащата. Издръжката се дължи от датата на влизане в
сила на настоящото решение, защото тогава настъпва и основанието за изменението
– промяната в упражняването на родителските права /в този смисъл решение №
331/01.11.2013 г. по г.д. № 2181/2013 г. на ВКС, IV ч. г.о./.
По иска на Х.Д.
с правна квалификация чл. 127а от СК:
По
въпроса относно искането по чл. 127а СК е налице задължителна
съдебна практика, като в ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на
родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право
при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо
съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е
да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем.
При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между
тях се решава от съда.
Производството по чл. 127а СК е такова
по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което
съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в
чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това
да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз)
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави.
Твърденията на ответника, че майката не е
искала от него той да даде съгласие и че е налице такова от негова страна по
въпросите относно пътуването на детето в чужбина, са без правно значение, ако в
производството по делото не са установени факти, които да ги подкрепят. Ето
защо съдът намира, че за майката е налице правен интерес от предявяване на иска,
поради което същият е допустим.
Предвид установеното по делото, че
майката се е установила да живее на територията на ОКВСИ и с оглед
необходимостта и правото ѝ да осъществява определения от съда режим на
лични отношения, както и желанието на детето да посети тази държава, съдът
намира, че искът за основателен. Следа да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата
М.С.И., майката Х.Д.Д. да подаде заявление до компетентния орган по Закона за
българските лични документи, съответното поделение на МВР, Отдел „Български
документи за самоличност", за издаване на международен паспорт за
задгранично пътуване на детето С. М.С., с ЕГН **********, както и след издаване
на паспорта на детето да го получи; да даде разрешение, заместващо съгласието
на бащата М.С.И., детето С. М.С. да напуска пределите на страната и да пътува
до Обединено кралство **** и Северна ****, придружавано от майката Х.Д.Д. или упълномощено от нея
лице, без ограничение на броя на пътуванията, но за времето, определено за
контакти на майката с детето, за срок от пет години; да допусне предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 от СК в
частта относно разрешените пътувания на детето ОКВСИ без съгласието на бащата, тъй като
закъснението на изпълнението му ще лиши детето и майката от възможността да
бъдат заедно през коледната ваканция на 2020 година.
С оглед изхода на делото на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 25 лева за държавна такса, 500 лева
адвокатско възнаграждение и 447.50 лева депозит за вещо лице. Ответникът има право
на разноски за уважения иск по чл. 127а от СК, като такива са претендирани, но
не са документално установени.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 59, ал. 9 от СК утвърденото с решение № 210/27.11.2014 г.,
постановено по г. д. № 469/2014 г. на РС – ****, споразумение по чл. 51 от СК в
частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на малолетното дете С. М.С., като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете С. М.С., ЕГН ********** на бащата М.С.И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. М.С., ЕГН ********** да е в дома на неговия баща М.С.И., ЕГН **********,
находящ се на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на майката Х.Д.Д., ЕГН **********
с детето С. М.С., ЕГН **********: всяка
година по време на пролетната ваканция, всяка четна година по време на
Коледните и Новогодишните празници, един месец през лятото, който да не съвпада
по време с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време,
когато майката пребивава на територията на страната по взаимна уговорка с
бащата.
За осъществяване на личните контакти
майката следва да взима детето от дома на бащата и съответно да го връща в този
дом.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН ********** да заплаща на
малолетното дете С. М.С., ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител М.С.И., ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200 лева /двеста лева/, считано от влизане на решението в сила, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж от 25 - то до 30 - то число на месеца, за който се дължи,
до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ
насрещните искови претенции по чл. 59,
ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 150 от СК,
предявени от Х.Д.Д., ЕГН ********** против М.С.И., ЕГН **********, за
определяне местоживеенето на детето С. М.С., ЕГН ********** да бъде при нея в гр. Лестър, Обединено кралство **** и Северна ****, да се определи
режим на лични контакти на бащата с детето, като бъде изменен размерът на
определената съгласно постигнатото между страните споразумение, утвърдено с решение № 210/27.11.2014 г.,
постановено по г. д. № 469/2014 г. на РС – ****, месечна издръжка, която бащата
следва да заплаща на детето и същият бъде увеличен от 85 лева на 200 по последният да
бъде осъден да заплаща месечна издръжка от по 125лв. за детето, считано от предявяване на
насрещния иск, като неоснователни.
РАЗРЕШАВА на
детето С. М.С., ЕГН ********** да бъде
издаден паспорт по молба на майката Х.Д.Д., ЕГН **********, която да го получи след издаването
му, както и да пътува до Обединено
кралство **** и Северна ****, придружавано от майката Х.Д.Д. ЕГН ********** или упълномощено от нея
лице, без ограничение на броя на пътуванията за времето, определено за контакти
на майката с детето, а именно: всяка година по време на
пролетната ваканция, всяка четна година по време на Коледните и Новогодишните
празници, един месец през лятото, който да не съвпада по време с платения
годишен отпуск на бащата, през всяка една година до 2025 година
включително, като това разрешение замества съгласието на бащата М.С.И., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Х.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на М.С.И.,
ЕГН ********** сумата 972.50 лева /деветстотин седемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС – ****.
На основание чл. 127а, ал. 4 от СК и чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението само в частта за присъдената издръжка и по иска по чл. 127а от СК.
Решението в частта, имаща характер на определение, с което се допуска
предварително изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок пред ОС - ****.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: