Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
11.01.2019
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.12. 2018 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
т.д. № 29 по
описа за 2018 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.226 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 и сл. ЗЗД във вр. с пар.22 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищците М.Н.С.
и К.М.С. посочват, че на 24.04.2016 год.,
около 14:00 часа, на главен път 1-4 (София - Варна) при километър 25 + 300,
землището на село Сопот, Д.В. М.ЕГН **********,***, при управление на МПС - лек
автомобил Рено Меган с per. № СТ 51 34 ВК, собственост на К.М.С. ***, нарушила
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изречение първо, предложение
трето и пето от ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и по непредпазливост
причинила смъртта на Н. К. С.,***; средна телесна повреда - травматично
счупване на гръбначния стълб - тялото на трети
кръстен (лумбален) прешлен, повреда обуславяща затруднение движенията на
снагата за около 5 месеца на К. А. И., 31 - годишен и средна телесна повреда -
травматично счупване на малеола на големия пищял на левия крак с разместване на
фрагментите, с последваща гипсова имобилизация, повреда обуславяща затруднение
движенията на левия крак за около 4 - 5 месеца на Р. К. А., 9 - годишна,
двамата от село Глогово.
С Присъда № 11 от 13.04.2017 год., постановена по НОХД № 114 по описа на ОС
- Ловеч за 2017 год., виновният за ПТП водач Д. В. М. ЕГН **********, е
призната за виновна и осъдена за това, че е нарушила правилата за движение и по
непредпазливост е причинила, както смъртта на синът на ищците – Н. К. С., така
и телесни повреди на повече от едно лице, престъпление по чл. 343, ал. 4, във
вр. ал. 3, б. „б", предл. 1 - во, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За управлявания от виновния за ПТП водач, автомобил Рено Меган с per. № СТ
51 34 ВК има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в застрахователно
дружество „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД - полица №BG/06/115002318334 от
12.09.2015 год., издадена със срок на валидност за периода от 13.09.2015 год.
до 13.09.2016 год.
Като родители и законни наследници на починалия при ПТП Н. К. С., ищците
имат качеството на увредени лица по смисъла на КЗ и съответно право на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица на
непозволено увреждане от смъртта на сина им.
Ищците твърдят, че синът им Н.К. С. приживе е бил тяхна опора и им е
подпомагал и подкрепял по всякакъв начин. Разказват, че от бракът им имат двама
сина – М., който е по - големия и Н.. Между тях, като техни родители и техните
деца винаги са съществували отношения на обич, семейно единство и взаимопомощ.
В отношенията им с двете им деца никога не са правили разлика, кой от двамата
им е по - любим, или към кого повече са
привързани. Между тях четиримата е имало хармония и разбирателство и никога не са
имали проблеми от каквото и да е естество във взаимоотношенията им, отношенията
им винаги са били превъзходни. В семейството им винаги са се грижили един за
друг и всички са имали силна емоционална връзка помежду си. Чисто житейското
стечение на обстоятелствата, обаче, е
изградила една по - особена, близка връзка на съпричастност,
признателност и умиление към Николай.
Подробно излагат обстоятелства, свързани с живота на сина им Николай от
детска и младежка възраст до момента на злополуката.
Излагат подробни обстоятелства, свързани с диагностицирано онкологично
заболяване: "карцином на шийката на матката“ на ищцата, както и грижите,
вниманието и финансовата помощ от страна на починалият им вследствие на ПТП син
Николай С..
Твърдят, че ищецът К.С. също е със заболяване - астма, което е довело до
трайното намаляване на работоспособността му, за което е освидетелстван от ТЕЛК
и е нямал тези физически сили, с които е разполагал Н., който е бил навсякъде,
във всеки един момент - в болницата, на работа, у дома.
За ищцата 24.04.2016 год. бил денят, в който е трябвало да я изпишат от
болницата, тъй като здравословното и състояние след направените и операции се
било подобрило. В болничната стая при нея са били съпругът й К.С. и техни
семейни приятели – К.Г.Г. и Д.Г.Г.. По повод изписването и подобряване на състоянието и решили да купят
агне, което да дарят за Великден на Мъглижкият манастир "Свети
Николай", за здраве, където като дете Н. бил кръстен в християнската вяра.
В един момент в стаята при тях влязъл М.. Изглеждал покрусен и казал думи,
които никога като родители ищците няма да забравят: "Аз ви слушам вече
един час отвън, пред вратата и сега не знам как ще ви кажа, че се случи най -
лошото и Н. вече го няма". Шокът от тази новина бил толкова огромен, че
всички онемяли, не могли да отронят и дума, дори не могли да се разплачат.
Вестта за трагичната гибел на любимият им син е съкрушила семейството. Целият
им свят, животът им, който взаимно с техните деца са били градили, изведнъж се
разпаднал.
Погребението на Н. и последната им раздяла с него са били особено
мъчителни. За да го изпратят в последният му път, са дошли десетки негови приятели, познати и
много членове на Ротари клуб от цяла България, чиито член е бил и синът на
ищците. Имало е хора от Стара Загора,
София, Пловдив, Бургас и други градове. Поднесли много венци на гроба му.
Цялата тази почит, която била отдадена на Николай им показала колко добър човек
е бил и какъв достоен живот е живял.
Само два месеца след смъртта на Н. и изписването на М. от болницата ги
сполетяла нова трагедия. На 28.06.2016год., след контролен преглед чрез
компютърна томография, лекарите откриват, че основното заболяване на М.
рецидивирало. Причината за повторната поява на болестта не станала ясна, дали
се е дължала на шока и мъката по загубата на сина им или причините били други,
не могли да разберат. Факт обаче бил, че тегобите им само се задълбочили, а Н.,
който така всеотдайно се грижел за майка си вече го нямало. Лекарите са
назначили на М. лечение посредством химиотерапия, като последната е имала пет
престоя в комплексния онкологичен център в Стара Загора за периода от месец юли
до месец ноември. Страданията на М. от болестта и мъчителното лечение само са
се подсилвали от постоянната и нестихваща болка и мъка по смъртта на Н.. Баща
му се е раздирал от трагедията, която е сполетяла семейството - загубата на
техният син и тежкото заболяване на съпругата му. В дните, през които съпругата
му М. си е била у дома, а не в болницата, въпреки огромната и физическа болка
от болестта и химиотерапията, са ходели ежедневно на гроба на детето им.
Поднасяли цветя и не можели да повярват, че него вече го няма. Понеже Марияна
била във физическа невъзможност, поради влошеното си здравословно състояние,
сам, на два пъти, бащата е посетил лобното място на Н., за да остави
цветя.
Н. е имал особено силна връзка с брат си М.. Винаги били неразделни и
споделяли своите радости и тревоги. Н. изключително много е обичал своите
племенници, двете деца на М.. След нелепата загуба на брат си, М.бил съкрушен и
все още не можел да преодолее кончината на . Понеже работата на М. като
маркетинг мениджър в голяма пловдивска компания била свързана с голямо
натоварване и стрес, той е започнал да изпитва затруднения в работата си и
около година и половина след гибелта на Н.е
бил съкратен и трудовият му договор прекратен. Просто не е могъл да
поеме върху себе си този огромен стрес. Това, като техни родители допълнително
ги е измъчвало и натъжавало.
Ищците подробно описват обстоятелства, свързани с членството на сина им Н.
в "Ротари клуб" - Стара Загора, със съпричастието му към каузите на
клуба и работата му в полза на обществото.
Ищците считат, че с оглед изнесените факти и обстоятелства по безспорен
начин са установени деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка, т.е. на лице са всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - щета, причинна връзка и вина.
Видно от представената справка от интернет страницата на Гаранционен фонд
за наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите и застрахователна полица № BG/06/115002318334 от 12.09.2015 год.,
за управляваното от виновния водач Д.В. М., ЕГН **********,*** МПС - лек
автомобил "Рено Меган" с per. № СТ 51 34 ВК (собственост на К.М.С.),
към датата на ПТП - 24.04.2016год., е била налице валидно сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, по застрахователна полица №BG/06/115002318334 от
12.09.2015 год., издадена със срок на валидност за периода от 13.09.2015 год.
до 13.09.2016 год.
Твърдят, че съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие - в случая претенцията касае неимуществени такива,
претърпени при ПТП.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: т. 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; т. 4. разумно направените разходи във връзка с предявяването на
претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на
застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Въз основа на отправена от ищците до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за претърпени от тях
неимуществени вреди в размер от по 200 000 лева за всеки един от тях, в
ответното застрахователно дружество е била образувана преписка по щета с №
43072951600174. По тази щета от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД били
определени застрахователни обезщетения за претърпените от М.Н.С. неимуществени
вреди - в размер на 100 000 лева и съответно за К.М.С. - също в размер на 100
000 лева. С оглед на това, че считат определените застрахователни обезщетения
за неимуществени вреди за силно занижени и неотговарящи на характера, степента
и интензитета на търпените от ищците болки и страдания, с ответника не било
постигнато и сключено извънсъдебно споразумение.
Въпреки това, с писмо изх. № 92 - 14964/08.11.2017 год. М.Н.С. и К.М.С.
били уведомени от ответника, че с платежно нареждане ID: ********* от
06.11.2017 год. по сметка на М.Н.С. застрахователното дружество е превело
сумата от 100 000 лева; както и че с платежно нареждане ID: ********* от
06.11.2017 год. по сметка на К.М.С. застрахователното дружество е превело също
сумата от 100 000 лева - застрахователни обезщетения за претърпени от ищците
неимуществени вреди.
Претърпените от М.Н.С. неимуществени вреди - претърпени болки и страдания
от смъртта на нейния син Н.К.С., бивш жител *** Загора, починал на 24.04.2016 год.
вследствие на ПТП, оценява на сумата от 200 000 лева (двеста хиляди лева), от
която следва да бъде приспадната сумата в размер на 100 000 лева (сто хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение, изплатено извънсъдебно от
ответника, като с настоящата искова молба претендира заплащане на сума за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева (сто хиляди лева) - разликата до
пълния претендиран размер на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди.
Претърпените от К.М.С. неимуществени вреди - претърпени болки и страдания
от смъртта на неговия син .Н.К. С., бивш жител *** Загора, починал на
24.04.2016 год. вследствие на ПТП, ищецът оценява на сумата 200 000 лева (двеста
хиляди лева), от която следва да бъде приспадната сумата в размер на 100 000
лева (сто хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение, изплатено
извънсъдебно от ответника, като с настоящата искова молба претендира заплащане
на сума за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева (сто хиляди лева) -
разликата до пълния претендиран размер на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед на това, че са изпълнили визираните в чл. 498, ал. 1 и ал. 2 КЗ
свои задължения - отправили са към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е определил и заплатил
обезщетения, но ищците не са се
съгласили с размера на определеното им и изплатено обезщетение, за тях е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Предвид гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на М.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 100 000 лева (сто хиляди
лева), представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания от смъртта на нейния син Николай Красимиров С., с ЕГН **********,***
Загора, починал на 24.04.2016 год. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.04.2016 год. - датата на увреждането, до
окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на К.М.С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща
незаплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от
смъртта на неговия син Н.К.С., с ЕГН **********,*** Загора, починал на
24.04.2016 год. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.04.2016 год. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират и направените по делото разноски, в това число и възнаграждение
за един адвокат.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, посочват банкови сметки на ищците, както следва:
-за ищеца М.Н.С. - сметка IBAN ***; BIC *** „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД;
-за ищеца К.М.С. - сметка IBAN ***; BIC *** „Сосиете Женерал Експресбанк“
АД.
В отговора на исковата молба ответникът
,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘
ЕАД заявява, че настоящите искове са изцяло неоснователни. Посочва, че
преди завеждането на настоящото дело, ищците са депозирали застрахователна
претенция пред застрахователя с вх. № 94-М-123/19-07-
Понеже отговорността на застрахователите е функционално обусловена от
отговорността на делинквентите, а съгласно чл. 53 от ЗЗД, когато увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно, то и застрахователите на
делинквентите отговарят в условията на солидарност, спрямо увредените лице.
Ответникът заявява, че по силата на чл. 122 ал. 1 от ЗЗД, увредените лица имат
право да предявят претенцията си за изплащане на цялото обезщетение към един от
солидарните длъжници.
В случая, ДЗИ, в качеството си на солидарен длъжник и застраховател на
единия от делинквентите, след обстоен анализ и преценка, определил и изплатил
на всеки от ищците обезщетение в пълен размер, а именно по 100 000,00 лв.
Считат, че изплатената сума е съобразена с принципа за справедливост, установен
в чл. 52 ЗЗД, като при определянето на размера на обезщетението, са съобразили
всички обстоятелства, които имат значение за определяне на размера, като
възраст на починалия, отношенията с родителите му, личностните качества на
починалия и др. Обезщетението било съобразено и с икономическата обстановка в
страната към момента на настъпване на събитието, както и с размерите на
обезщетенията, определяни от съда по идентични случаи. В случая, се
претендирало обезщетение, за смърт, което по никакъв начин не можело да
възстанови предишното състояние. Присъждането на сума над вече изплатения
размер щяло да доведе единствено до аморално изкривяване на функцията на
обезщетението за неимуществени вреди. Оспорват исковете и като прекомерно
завишени по размер, като излагат съображения в тази насока.
Ответникът оспорва и предявения иск за лихва върху главницата.
Неоснователността на иска за присъждане на главницата по исковата молба водел
до неоснователност и на иска за присъждане на лихва. Оспорва и началния момент, от които се
претендира лихвата- 24.04.2016 г. Съгласно чл. 497 ал. 1 от КЗ, лихвата се
дължала от 19.10.2017 г., датата на изтичане на срока за окончателно
произнасяне по претенцията.
Депозирани са допълнителна
искова молба и допълнителен отговор на допълнителна искова молба, в които
страните подробно са мотивирали становищата си във връзка с основателността на
исковете и на направените доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
С Присъда № 11/13.04.2017 г.,
постановена по НОХД № 114/2017 г. по описа на Окръжен съд -
Ловеч водачът Д.В. М.е призната за виновна в това, че на 24.04.2016 г., около
14,00 часа, на главен път I- 4 /София – Варна/
при км 25+300, землището на с. Сопот, при управление на МПС – лек автомобил
,,Рено Меган‘‘, с рег. № СТ 5134 ВК, собственост на К.М.С., нарушила правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 1-во, предл. 3-то и 5-то от ЗДвП
и по непредпазливост причинила смъртта на Н.К.С., така и телесни повреди на
повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, б. „б", предл.
1 - во, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е наложено наказания три
години ,,лишаване от свобода‘‘, което е намалено с 1/3 на две години, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
4 години. Съдът е лишил подсъдимата Д. В.М. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години.
Присъдата е влязла в законна сила на 29.04.2017 г.
Безспорно е установено, че за
управляваното от виновния водач Д. В.М., моторно превозно средство - лек автомобил ,,Рено
Меган‘‘, с рег. № СТ 5134 ВК, собственост на К.М.С., към датата на ПТП – 24.04.2016 г. е била налице валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество ,,ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘ ЕАД, по застрахователна полица №BG/06/115002318334 от 12.09.2015 год.,
издадена със срок на валидност за периода от 13.09.2015 год. до 13.09.2016 год.
От представеното и прието като доказателство Удостоверение за наследници
изх. № 2294/28.04.2016 г., издадено от Община Стара Загора, се установява, че
ищците М.Н.С.
и К.М.С. са законни наследници на починалият Н. К.С. /негови
родители/ и като такива попадат в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП.
От писмо изх. № 92-14964/08.11.2017 г. се установява, че ,,ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘ ЕАД е изплатило сума в размер от по 100 000 лева на всеки един от ищците М.Н.С.
и К.М.С. по застрахователна преписка №43072951600147.
С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по
делото са назначени две комплексни съдебно-
медицински и психологически експертизи. Тъй като съдът е срещнал затруднение в
определянето на вещи лица –лекари, съответно със специалност „онкология“ и
„белодробни болести“, които да участват в комплексните експертизи, определеният
от съда психолог е изготвил две самостоятелни заключения, които са изслушани и
приети от съда.
От заключението на приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и
компетентно, се установява, че обективното психологично състояние на
освидетелстваният К.М.С. преди инцидента е било в рамките на нормата - спокоен,
уверен, общителен, отдаден на семейството и с нормални контакти както в близкия
фамилен, така и в разширения социален кръг на общуване.
Според експерта, налице са данни за преживяна стресова
реакция вследствие смъртта на неговия син Н. К. С.. Инцидентът, свързан със
загубата на синът му Н.К. С. при ПТП на 24.04.2016 г. е довел до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено
чувство на тревожност, депресивитет и невротизация на личността, което
състояние се намира в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма.
Настъпила е промяна в психологичното състояние на ищеца
вследствие смъртта на сина му, водеща до
силно изразена тежка депресия, намираща израз в чувство на тъга, недоволство,
виновност, разочарование, суицидни мисли, раздразнителност, разстройство на
контакта, трудност при вземане на решения, намалена способност за работа, лесна
уморяемост, намалено либидо, засилено безпокойство и тревожност за здравето, до
степен, че на освидетелстваният му е трудно да мисли за нещо друго.
Според експертизата, у ищеца се наблюдава наличие на
психопатологична симптоматика, изразяваща се в невротизация на личността,
висока тревожност и тежка депресия, които налагат медикаментозно лечение под
контрол на психиатър.
Предвид тежката психотравма на ищеца, възможно е
наличната симптоматика на посттравматично стресово разстройство да приеме
хроничен ход на протичане и да доведе до трайна промяна на личността.
Налице е психотравма /психологичен стрес/, чието естество
е възможно да повлияе в негативно отношение и да влоши симптомите на
астматичното заболяване на ищеца, както и да повлияе на други заболявания за в
бъдеще.
От заключението на приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и
компетентно, се установява, че по отношение на М.Н.С. са налице
данни за преживяна стресова реакция вследствие смъртта на нейния син Н.К.С.
Инцидентът, свързан със загубата на сина й при ПТП на
24.04.2016 г. е довел до негативни емоционални преживявания, изразяващи се в
невротизация на личността й, много висока тревожност и тежка депресия, което
състояние се намира в причинна връзка с претърпяната тежка психотравма.
Според експерта, в психологичното състояние на ищцата е
настъпила промяна, вследствие смъртта на сина й, изразяваща се в тежка депресия
със следната симптоматика: чувство на постоянна тъга, която лицето не е в състояние
да преодолее; чувство на безнадеждност от живота; чувство за вина; плачливост;
раздразнителност; разстройство на контакта; трудност при вземане на решения;
отрицателна представа за себе си; неспособност за работа; разстройство на съня;
повишена уморяемост, загуба на апетита; загуба на либидото и засилено
безпокойство и тревожност за здравето, до степен, че на освидетелстваната й е
трудно да мисли за нещо друго.
Според експерта, у ищцата се наблюдава наличие на
психопатологична симптоматика, изразяваща се в невротизация на личността, с
изразен невротичен синдром на астеничния тип със значителни психосоматични
нарушения /нарушен сън, повишено кръвно налягане, гадене, мускулно напрежение в
краката, диария, учестено дишане и др./; емоционална лабилност с неустойчиво
емоционално състояние, проявяващо се в чести колебания на настроението в
диапазона от апатия до повишена раздразнителност при най-малки стимули;
депресивни изживявания; силно намалена общителност; повишена стеснителност,
което е индикация за предразположеност към стресово отреагиране в обичайни и
особено кризисни жизнени ситуации, каквато е загубата на член от семейството. Според
експерта, у ищцата се констатират високи нива на тревожност, следствие на което
се появяват трудности в социалните контакти; ниска ниво на общителност, което е
индикация за липса на социална активност и намалена до крайна степен потребност
от общуване.
Видно от заключението, изброената по-горе симптоматика
налага медикаментозно лечение под контрол на психиатър.
Според експерта, предвид тежката психотравма на ищцата,
възможно е наличната симптоматика на посттравматично стресово разстройство да
приеме хроничен ход на протичане и да доведе до трайна промяна на личността.
Според експерта, препоръчително е наред е
медикаментозното лечение, провеждане и на психотерапевтична помощ и подкрепа.
Налице е психотравма /психологичен стрес/, чието естество
е довело до депресии и изживявания и невротизация на личността със значителни
психосоматични нарушения, и е възможно да повлияе на други заболявания за в
бъдеще. Според експерта-психолог, допустима е вероятността от психологическа
гледна точка да се отключи рецидив на онкологичното заболяване на ищцата, за
което и професионалното мнение на специалиста онколог би било особено важно.
От заключението на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза,изготвена от вещо лице-специалист по „вътрешни болести“,
„белодробни болести и фтизиатрия“, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно, се установява, че са налице данни за преживяна
стресова реакция при ищеца К.М.С. след реализираното ПТП на 24.04.2016 г.,
което е причинило смъртта на неговия син Н. К. С..
Представените епикризи за провеждането на стационарно
лечение, само в предходната година – 2017 г., показват, че доболничното
/амбулаторно лечение/ не е могло да овладее симптомите и по повод влошаване се
наложило стационарно лечение. Потвърждава се фактът, че преживяната психична
травма е влошила белодробното заболяване. От поставената приемна диагнозата в
епикризата Бронхиална астма - смесена форма, умерено-тежка, персистираща -
пристъп -- се приема влошаване на състоянието. Обективизирано е увреденото общо
състояние, белодробната находка е с променени физикални данни - за
бронхоспазъм, с намалени дихателни обеми от спирометрията под 80%. Проведеното
лечение е парентерално, т. е. инфузии и инжекции, за да се стабилизира
състоянието.
Според експерта, данните от епикризата и рецептурната
книжка показват наличието и на други заболявания - хипертонична болест 2 кл.
ст, както и ритъмно нарушение - ПДББ и предсърдно трептене. Наличието на
тахиаритмия, съчетана с артериална хипертония е рисков фактор при тези
заболявания освен, че съществува прогресия влошаването им се провокира от
стрес, в случая от тежка психотравма на ищеца.
Както беше посочено по-горе в изложението, съдът
възприема заключенията и на трите съдебни експертизи, тъй като са добросъвестно
дадени, според съда – обективни, и се подкрепят от останалите доказателства по
делото-писмени доказателства и свидетелски показания.
С оглед установяване на фактите по делото са разпитани и
свидетели.
От показанията на свидетеля Д. Г.С. се установява, че е
бил в приятелски отношения с Н. К. С. по повод членството им в клуб ,,Ротаракт‘‘.
Описва пострадалия като изключително деен и инициативен човек- ,,Много отворен,
лъчезарен, той е човек, който е душата на компанията, беше лидер‘‘. Посочва
различни благотворителни инициативи, които е организирал и участвал в клуб
,,Ротаракт‘‘. Твърди, че Н. С. е бил в много топли и близки отношения с
родителите си, като е полагал грижи за майка си по време на хоспитализацията й,
както е подпомагал и финансово със закупуването на медикаменти за лечението
й.
От показанията на свидетелката Д.Г.Г. се установява, че
ищците са поддържали ежедневен контакт и изключително близки отношения със сина
си Н. Твърди, че той е полагал изключително много грижи за майка си -ищцата М.Н.С., докато била хоспитализирана.
Сочи, че ищците много тежко приели загубата на сина си и все още мъката от
загубата е изключително силна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели.
Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 24.04.2016 г., по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По делото
безспорно се установи, че смъртта на Николай Красимиров С., се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования автомобил – Д.
В. М., което е установено
с влязлата в сила Присъда
№ 11/13.04.2017 г., постановена по НОХД № 114/2017 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, която според чл.300 от ГПК е задължителна
за гражданския съд.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за
неимуществени вреди се явяват основателни.
Относно размерът на всеки
от исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
В настоящия случай при определяне на обезщетенията съдът следва да съобрази възрастта на починалият – 31 години
при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/,
изключително близките отношения между родителите и пострадалия им син. Житейски
погледнато, загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на
родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни
страдания, които неминуемо водят до
промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Смъртта на млад, в работоспособна възраст син се е отразила изключително негативно
върху психичното състояние на ищците, като болките и страданията ги съпътстват и ще ги съпътстват през целия
им живот, поради невъзвратимостта на загубата им. Това категорично се
установява от заключенията на съдебно- медицинската
и психологическите експертизи.
В психологически план бащата К.М.С. след неочакваната
смърт на сина му е с психопатологична симптоматика, изразяваща се в
невротизация на личността, висока тревожност и тежка депресия, които налагат медикаментозно
лечение под контрол на психиатър, като наличната симптоматика на
посттравматично стресово разстройство може да приеме хроничен ход на протичане
и да доведе до трайна промяна на личността. В медицински план е установено наличието
на тахиаритмия, съчетана с артериална хипертония, което е рисков фактор при тези
заболявания, като съществува прогресия и влошаването им се провокира от стрес,
в случая от тежка психотравма на ищеца.
В психологически план при майката М.Н.С. също се наблюдава наличие на психопатологична симптоматика,
изразяваща се в невротизация на личността, с изразен невротичен синдром на
астеничния тип със значителни психосоматични нарушения; емоционална лабилност с
неустойчиво емоционално състояние, проявяващо се в чести колебания на
настроението в диапазона от апатия до повишена раздразнителност при най-малки
стимули; депресивни изживявания; силно намалена общителност; повишена
стеснителност, което е индикация за предразположеност към стресово отреагиране
в обичайни и особено кризисни жизнени ситуации, каквато е загубата на член от
семейството. Констатират се високи нива на тревожност, следствие на което се
появяват трудности в социалните контакти; ниско ниво на общителност, което е
индикация за липса на социална активност и намалена до крайна степен потребност
от общуване.
Изброената по-горе симптоматика налага медикаментозно
лечение под контрол на психиатър.
Предвид тежката психотравма на ищцата, възможно е
наличната симптоматика на посттравматично стресово разстройство да приеме
хроничен ход на протичане и да доведе до трайна промяна на личността.
Препоръчително е наред е медикаментозното лечение
провеждане и на психотерапевтична помощ и подкрепа.
Това състояние по
отношение на ищците е мъчително за
психиката, нанася трайни поражения на душевното здраве, общото
състояние и баланс на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота на ищцата, която се е
отразила на цялостното й функциониране
-лично, социално и трудово. Допустима е вероятността от психологическа гледна точка,
да се отключи рецидив на онкологичното заболяване на ищцата.
Внезапната смърт на сина им е
лишила завинаги ищците от неговата обич и опора, от възможността да се радват
на неговото развитие, бъдещо семейство и от подкрепата, която им е указвал и от
която биха имали нужда и в бъдеще. Следва да се има предвид и факта, че
пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст и е помагал финансово на
родителите си.
Смъртта на дете на всякаква възраст
и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее,
поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежката загуба.
Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено,
но съобразявайки горните критерии съдът
определя размера на обезщетението от по 200
000 лв. за всеки от ищците.
По направеното от ответника възражение за прекомерност на исковете, като се признават до
размер от по 100 000 лв. за всеки ищец, които суми
са преведени от ответника по банкови сметки, открити от
последния на името на всеки от ищците, съдът намира следното :
Безспорно установено е, че на 06.11.2017 г. ответникът е изплатил по банкови сметки на ищците сума от по 100 000 лева за всеки един.
Съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 1 от ЗЗД ищците, в качеството си на кредитори, не могат да бъдат
задължени да получат частично плащане. Въпреки това доброволно изплатената от
застрахователя сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда
обезщетение в размер от по 200 000 лв. за претърпените от ищците
неимуществени вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
извънсъдебно сума, внесена от него по банкова сметка ***, когато последното не
е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е върнало на
застрахователя, следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда. Поради това,
съдът намира, че след като от обезщетенията за неимуществени вреди в размер от
по 200 000 лв. се приспадне заплатената от ответното дружество сума в
размер от по 100 000 лв. за всеки от ищците, то на ищците следва да бъдат
присъдени обезщетения в размер от по 100 000 лв. за всеки един от тях.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за
неимуществените вреди се дължат, съгласно общото правило при непозволеното
увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно
предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. №
525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че
обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на чл.
84, ал.3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1
от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”. Поради това ,,ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘ ЕАД следва да заплати на
всеки от ищците законна лихва, считано от 24.04.2016
г. - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата от по 100 000
лв. за всеки от ищците.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че превените искове са основателни и доказани по размер и следва да
бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
Ищците са освободени от задължение за заплащане на държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – Стара Загора държавна такса в размер на 8 000
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на М.Н.С. сумата от 4 802,40 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция, от които сумата от 440 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на искова молба, сумата от 832,40 лева - заплатен депозит за
вещи лица и сумата от 3 530лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на К.М.С. сумата от 4 470 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция, от които сумата от 440 лева
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба, сумата от 500
лева- заплатен депозит за вещи лица и сумата от 3 530лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ,,Д. – О. З.‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ,,Т.‘‘, бул. ,,В.‘‘ № 89Б да заплати на М.Н.С., с ЕГН **********
от гр. С. З., кв. ,,Т. ч.‘‘, бл. ** вх. 0, ет. 1, ап. 3 сумата от 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане
- претърпени болки и страдания от смъртта на сина й Н. К. С., с ЕГН **********, вследствие на ПТП, настъпило
на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2016 г. -
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, платими по сметка IBAN ***, BIC *** ,,Сосиете Женерал
Експресбанк‘‘ АД.
ОСЪЖДА ,,Д. – О. З.‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ,,Т.‘‘, бул. ,,В.‘‘ № 89Б да заплати на К.М.С., с ЕГН **********
***,,Т. ч.‘‘, бл. 65, вх. 0, ет. 1, ап. 3 сумата
от 100 000 лева /сто хиляди лева/, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на непозволено увреждане
- претърпени болки и страдания от смъртта на сина му Н.К. С., с ЕГН **********, вследствие на ПТП, настъпило
на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2016 г. -
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, платими по сметка IBAN ***, BIC *** ,,Сосиете Женерал
Експресбанк‘‘ АД.
ОСЪЖДА ,,Д.- О.З.‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ,,Т.‘‘, бул. ,,В.‘‘ № 89Б да заплати на М.Н.С., с ЕГН **********
от гр. С. З., кв. ,,Т. ч.‘‘, бл. 65, вх. 0, ет. 1, ап. 3 сумата от
4 802,40 лева /четири хиляди осемстотин и два лева и 40 стотинки/, представляваща
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ,,Д.- О.З.‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район ,,Т.‘‘, бул. ,,В.‘‘ № 89Б да заплати на К.М.С., с ЕГН ********** ***,,Три
чучура‘‘, бл. 65, вх. 0, ет. 1, ап. 3 сумата
от 4 470 лева /четири хиляди четиристотин и
седемдесет лева/, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ,,Д.- О.З.‘ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район ,,Т.‘‘, бул. ,,В.‘‘ № 89Б да заплати държавна такса
в размер на 8 000 лева в полза на ОС – Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: