№ 3696
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110202841 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*******“ ЕООД, представлявано от
управителя ******, срещу наказателно постановление №
750131-F747910/16.01.2024г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – София, с което за нарушение на чл.97а, ал.4
ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.,
на основание чл.178 ЗДДС. Съгласно мотивите на наказателното
постановление с фактура № **********/20.09.2023г. на дружеството била
заплатена сумата от 2 276,50 евро или 4 436,90 лв. за консултантска услуга. С
получаването на данъчната фактура за дружеството възникнало задължение за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, но не по-късно от 7 дни преди
датата, на която данъкът за доставката е истанал изискуем /авансово плащане
или данъчно събитие/, т.е. в случая 13.09.2023г. вкл.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че същото било незаконосъобразно – закъснението за подаване на
изискуемото заявление било поради обективна причина – управителят на
дружеството – френски гражданин не пребивавал на територията на страната,
1
поради което било невъзможнода бъде изготвено пълномощно, с което да
уполномощи представител на дружеството да депозира заявление за
регистрация по ЗДДС. Прави възражение за прилагане на хипотезата за
маловажния случай – чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени наказателно
постановление № 750131-F747910/16.01.2024г. на Директора Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП – София като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият ТД на НАП – София се явява в съдебно заседание,
поддържа издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски на основание чл.63д, ал.5 вр. ал.1 ЗАНН вр.
чл.37 ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство
дали жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в срок.
Нередовността на връчването би имала значение при релевирани доводи за
неспазване на 7 дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН /Решение №
5159/20.07.2015г. по д.№ 3367/2015г. по описа на Административен съд
София-град, XIII касационен състав/. В случая жалбоподателят „*******“
ЕООД е упражнил законоустановеното си право да сезира съда като депозира
жалбата, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 30.11.2023г., при проверка по повод подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС било установено, че дружество „*******“, с ЕИК
**********, в качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС, което
получило облагаема услуга с място на изпълнение – територията извън
страната, за които данъкът е изискуем от получателя, на основание чл.82, ал.2
ЗДДС, не подало заявление за регистрация в законоустановения 7 дневен срок
преди датата, на която данъкът става изискуем. В хода на проверката било
2
установено, че „*******“ ЕООД е доставчик на облагаема доставка на услуга
– правна консултация, извършена на дружеството ******, регистрирано извън
страната, който данъчен субект не бил установен на територията на страната.
С фактура № **********/20.09.2023г. на дружеството била
заплатена сумата от 2 276,50 евро или 4 436,90 лв. за консултантската услуга.
На 13.09.2023г. за „*******“ ЕООД възникнало задължение да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС.
„*******“ ЕООД подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№
0000-0129440 на 16.11.2023г.. Закъснението било от 63 дни. Нарушението било
реализирано на 14.09.2023г. Констатирайки административното нарушение
свидетелката Е. В. М.-М. съставила акт за установяване на административно
нарушение № F747910/11.12.2023г., връчен на нарушителя на същата дата, в
който субсумирала нарушението като такова по чл.97а, ал.4 ЗДДС.
Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 ЗАНН и
депозирал писмено възражение срещу констатациите по АУАН.
Административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и
въз основа на АУАН издал наказателно постановление №
750131-F747910/16.01.2024г., с което на основание чл.178 ЗДДС на
нарушителя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Съдът приема:
Акт за установяване на административно нарушение № F747910
/11.12.2023г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
750131-F747910/16.01.2024г. е издадено в шест месечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН, от компетентен орган, съгласно чл.193 ЗДДС вр. Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Както в АУАН, така и в
НП, са посочени елементите на деянието – видът на нарушението –
бездействие, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са нарушени.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 750131-F747910/16.01.2024г. императивните разпоредби на
чл.42 и чл.57 ЗАНН, регламентиращи формата и съдържанието на АУАН и
НП, са изпълнени.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
3
Съгласно чл.97а, ал.1 и ал.2 от ЗДДС на регистрация по този закон
подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 ЗДДС, което
получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са
облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2.
Разпоредбата на чл.97а, ал.4 от ЗДДС задължава лицата по ал.1 и 2 да подават
на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата,
на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или
данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на
облагане.
След като дружеството е получател на доставка на услуга от доставчик
данъчно задължено лице от ЕС, с валиден VIN , регистрирана на територията
на друга държава и с място на изпълнение - територията на Република
България, то е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до
13.09.2023г., което обаче не е сторено.
Съгласно разпоредбата на чл.178З ДДС данъчно задълженото лице е
задължено да подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване
на регистрацията в установения в закона срок, като в случай на неизпълнение
на задължението наказанието за нарушителите е в размер от 500 лв. до 5 000
лв.
По отношение на възражението за прилагане на чл.28 ЗАНН съдът
намира:
При липсата на легално определение за понятието „маловажен
случай“ по чл.28 ЗАНН, по силата на чл.11 ЗАНН относно обстоятелствата,
изключващи отговорността, следва да се приложи общата част на НК – чл.93,
т.9 НК /“маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
същия вид/.
В конкретния случай принципите за пропорционалност и ефективност
на санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните
нарушения, извършени чрез бездействие, така и към нарушенията, извършени
чрез действия.
В случая е безспорно установено, че е налице настъпил вредоносен
4
резултат, в следствие на неподаване на заявление за регистрация в
установения в закона срок от страна на „*******“ ЕООД в качеството си на
данъчно задължено лице по чл.3, ал.1 ЗДДС – безспорно се дължи данък
върху добавената стойност, който следва да бъде начислен при извършване на
регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС. Т.е. в случая са настъпили вредни последици
за фиска, нарушението не е формално и поради тази причина прилагането на
чл.28 ЗАНН е незаконосъобразно.
Изложената причина за допускане на процесното административно
наказание не би могло да се категоризира като обективно – присъствието на
управителя а дружеството на територията на РБългария е изцяло зависимо от
неговото желание.
Поради тази причина и с оглед съдебната практика следва наказателно
постановление № 750131-F747910/16.01.2024г. като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
С оглед претенцията от страна на административнонаказващия орган
за присъждане на разноски и предвид изхода на делото, такива следва да бъдат
присъдени, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.27е НЗПП.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
750131-F747910/16.01.2024г. на Директора Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – София, с което на „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”***” № *******,представлявано от управителя
******, за нарушение на чл.97а, ал.4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв., на основание чл.178 ЗДДС.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”***” № *******, представлявано от управителя ******, да
заплати на ЦУ на НАП-София разноски по делото в размер на 120 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6