РЕШЕНИЕ
№ 1544
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330100367 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Л. ЕГН **********, против „4финанс“
ЕООД, ЕИК ****** с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. с член 22 ЗПК, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за кредит №*******
от ******г., сключен между страните по делото.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. между страните е сключен Договор за
№ *******, по силата на който ответникът е предоставил кредит на ищеца в размер на
1300 лева, при определен ГПР в размер на 49.66%, лихва по кредита от 40,99%, срок на
договора от 30 дни и включена такса за експресно разглеждане на кредита в размер на
268,20 лева. По този начин общата дължима сума по кредита възлизала в размер на
1612 лева, която е следвало да се върне на 17.01.2019г.
Счита, че еднократната такса за експресно разглеждане от 268,20 лева е
недължима на осн. член 10а, ал. 2 ЗПК, понеже се касае за услуга, която е свързана с
усвояване и управление на кредита. Освен това вида, размера и действието за което се
събира таксата не били ясно и точно определени в договора за кредит, както е
предвидено в член 10а, ал. 4 ЗПК.
На следващо място се посочва, че шрифтът на договора е по-малък от 12, ето
защо на осн. член 20, ал. 1 от ЗПК вр. с член 10, ал. 1 ЗПК договорът е недействителен.
Също така в договора липсвало посочване на условията за прилагане на договорения
лихвен процент /чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК/, както и липсвал начина на формиране на
ГПР от 49,66% и погасителен план.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск.
1
Твърди, че е неоснователно възражението на ищеца, че е недължимо, на
основание чл. 10а, ал. 2 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, таксата за експресно разглеждане, тъй
като същата била допълнителна и незадължителна услуга, която била предоставена
поради поискването й от кредитополучателя.
Предлаганата допълнителна услуга включвала експресна обработка на
кандидатурата на крдитополучателя.
Неоснователно било и възражението, че е налице противоречие с чл. 10а, ал. 4
ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размера и действието, за
което било начислено възнаграждението. Видът на действието бил посочен в Общите
условия, а размерът в договора. Договорната лихва била под 50%, а шрифтът на
договора не по-малък от 12.
В ГПР се включвала само договорната лихва, а същата от своя страна била
посочена в размер на 40,99% за 30 дни, а ГПР бил изчислен на годишна база – за 365
дни. Освен това кредитът не бил предложен на вноски, а бил отпуснат за 30 дни, като
се касаело за онлайн кредит, за който се прилагали правилата на ЗПФУР..
Искането е да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства – Договор за кредит №
******г.., се установява, че ответникът предоставил заем на ищеца в размер на 1300
лева, при определен ГПР в размер на 49.66 %, възнаградителна лихва от 40,99%, обща
дължима сума по кредита в размер на 1612 лева, която е следвало да се върне в 30-
дневен срок.
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит, съдът
намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е
посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 /неприложим в
настоящия случай, доколкото процесният кредит не е предоставен под формата на
овърдрафт/.
Относно размера на шрифта, същият е в законоустановения размер шрифт от 12,
видно от изслушното заключение на вещото лице С. М., ето защо възражението за
нищожност на договора на това основание е неоснователно.
По възражението за недължимост на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК на такса за
експресно разглеждане, съдът намира следното:
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
2
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно
представените към договора общи условия таксата за експресно разглеждане се дължи
при експреесно разглеждане на искането за кредит. Следва да се посочи, че нито
законът, нито договорът и ОУ дават легално определение на понятието "усвояване на
кредита", но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от целта на самия закон,
както и от това какво е основното право на ответника по договора за кредит, съдът
намира, че то следва да се схваща като дейност, извършвана от ответника по
фактическото отпускане на сумата. Като се има предвид това, следва да се приеме, че и
таксата за експресно разглеждане е такава по усвояване на кредита, без значение е, че е
наименувана по този начин. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този закон
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита
обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Поради гореизложеното съдът намира, че посочената такса се явява нищожна
поради противоречие с императивна правна норма, поради което се явява недължимо.
От друга страна, включването на допълнителната такса по своя характер
представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, като същото се отразява и на
ГПР, макар формално да не е включено в него. По този начин се заобикаля
императивното изискване на член 19, ал. 4 ЗПК предвиждащ, че ГПР не може да бъде
по–висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева.
На следващо място нарушена е разпоредбата на член 11, ал. 9 ЗПК и ал. 10
ЗПК, тъй като договорът не съдържа условията за прилагане на лихвения процент по
договора, както и не съдържа изчисление на ГПР към момента на сключване на
договора за кредиит с посочване на взетите допускания, използвани при изчисляване
на ГПР по определения в приложение № 1 начин.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът се явява основателен и следва
да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са доказателства за
платена държавна такса в размер на 64,48 лева и за платено възнаграждение за вещо
лице в размер на 150 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на
ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък.
В представения ДПЗС е постигнато съгласие, адвокатската защита да бъде оказана
безплатно. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
3
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер - съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ
възлиза на 300 лева, която сума ответникът ще следва да заплати лично на
пълномощника – адв. С.П.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен сключения между А. В. Л. ЕГН **********, от
една страна като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, ЕИК ******, от друга като
кредитодател договор за кредит №******* от ******г., на осн. член 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с член 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК****** ДА ЗАПЛАТИ на АТ. В. Л. ЕГН
********** разноски в производството от държавна такса в размер на 64,48 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК*******, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Ж. П.,
СУМАТА от 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за процесуално представителство на ищеца А. В.
Л. ЕГН ********** в производството по настоящото гр. д. № 367/2021г г. на ПдРС, І
гр. с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4