Решение по дело №9682/2018 на Софийски градски съд

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 01.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА                                                                              ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска  въззивно гр. дело № 9682 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл. 258- 273  от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на И.Г.И.,  срещу решение  № 53724/06.03.2017 г., постановено по гр. д. № 39381/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в частта, с която иска за месечна издръжка на детето Т.И.И. е уважен за разликата над 80 лв., до размер на 130 лв., както и в частта му, с която иска за месечна издръжка на детето К.И.И. е уважен за разликата над 80 лв., до размер на 120 лв.  Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата са изложени съображения, поради които въззивника моли да се отмени решението в обжалваните части и съдът да постанови друго, с което да намали издръжките за децата до размер на 80 лв. месечно.

         Въззиваемата страна М.М.Д. с отговора на въззивната жалба счита същата за просрочена.

И.Г.И. е подал и частна жалба срещу  определение №143512/12.12.06.2017 г., постановено по гр. д. № 39381/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав по реда на чл. 248 от ГПК.

          За съдебно заседание по делото, въззивникът, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

          В съдебно заседание по делото, въззиваемата страна моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

          Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

         Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 53724/06.03.2017 г., постановено по гр. д. № 39381/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в производство по чл. 127, ал. 2 от СК е осъдил И.Г.И. да заплаща на малолетното си дете Т.И.И., действащ чрез неговата майка и законен представител М.М.Д. месечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 15.07.2015 г.,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена  сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. С решението съдът е осъдил И.Г.И. да заплаща на малолетното си дете  К.И.И., действащ чрез неговата майка и законен представител М.М.Д. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 15.07.2015 г.,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена  сума до окончателното й изплащане, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Въззивникът навежда доводи, че районния съд не се е съобразил с доходите на бащата, както и с тези на майката, не е съобразил обстоятелството, че бащата заплаща и наем.

Действително, в първата инстанция са ангажирани доказателства за доходите на бащата- трудов договор, видно от който основното му месечно възнаграждение е в размер на 420 лв. 

СГС счита, че първоинстанционния съд  се е съобразил с всички събрани по делото доказателства и правилно е установил релевантната към предмета на спора фактическа обстановка. СРС правилно е определил размера на финансовото участие на бащата в издръжката на децата му.

          Наведените доводи за завишен размер на издръжката са неоснователни. При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. При определяне размера на дължимата издръжка първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на децата и възможностите на въззивника на базата на представените доказателства. Ответникът не установи намалена работоспособност (същият е в трудоспособна възраст), нито друга основателна причина за невъзможност да реализира доходи в размер поне на средната за страната работна заплата, при положение, че живее в гр. София, където същата е най- висока за страната. Размера на месечната издръжка е съобразен с възрастта на децата, които не са новородени и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните и здравните им потребности,  имат социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното им развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което е съобразено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на децата. Следва да се отбележи и, че задължението за издръжка към ненавършили пълнолетие деца е безусловно, поради което ирелевантно е обстоятелството, че бащата заплаща наем за жилище. 

Като се ръководи от законните критерии, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето Т.са необходими месечно общо  около 400 лв.- съобразявайки и изискването  да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му- сума в размер на 250 лв. месечно. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес финансовото участие на бащата следва да бъде в размер на 130 лв.

Предвид посочените по-горе критерии, СГС счита, че за идздръжката на детето К.са необходими месечно общо около 370 лв., от които бащата, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да поеме сума в размер на 120 лв.

Размера на месечната издръжка за малолетните деца е дори под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум за детска издръжка.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната му част- размера на определената издръжка за децата.

        По частната жалба на И.Г.И. срещу определение №143512/12.12.06.2017 г., постановено по гр. д. № 39381/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав:

         С обжалваното определение СРС, в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна, мотивирайки се, че е уважил изцяло сезиращата съда молба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по  същество, жалбата е неоснователна.

Подадената от М.М.Д. срещу  И.Г.И. молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК е уважена изцяло, т. е. няма отхвърлена част, съразмерно която и съгласно разпоредбата на 78, ал. 3 от ГПК ответника да има право на присъждане на разноски.

Съобразно изложеното и съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните му части и определението по чл. 248 от ГПК са правилни, поради  което следва да бъдат потвърдени.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  № 53724/06.03.2017 г., постановено по гр. д. № 39381/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав, в обжалваните части.

         ПОТВЪРЖДАВА определение№143512/12.12.06.2017 г., постановено по гр. д. № 39381/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.