№ 205
гр. Б., 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500206 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат Г. Ю., в
качеството й на процесуален представител на С. Г. Д. против постановеното
по гр.д.№ 3186/2021 г. по описа на РС Б. Решение № 682/23.11.2022г.
С подадената въззивна жалба решението се оспорва изцяло. Твърди се
постановяването на обжалвания акт при неправилно изведена и установена
фактическа обстановка, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неточно и неправилно кредитиране на събраните
писмени и гласни доказателства. Твърди се допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила с оглед на указаната и разпределена
доказателствена тежест.
В жалбата от жалбоподателя се прави анализ на събраните
доказателства и фактите, които се установява с тях. Твърди се, че в
нарушение на процесуалните правила от първоинстанционният съд не са
посочени и установени обстоятелствата, сочещи на виновното поведение на
ответника. Изтъква се направен правен извод, за който липсва фактическо
обосноваване. Сочат се конкретни твърдения за направени фактически изводи
от съда при липса на яснота въз основа на кои и какви конкретно
доказателства. От оспорваното решение не ставало ясно при коя отговорност
- деликтна или договорна поведението на ответника не покрива признаците на
деликтно нарушение. Изтъква се, че задължение на съда било да разграничи
елементите на различната по вид отговорност. Твърди се, че бащата освен
правото има и задължение да се вижда с децата си, което е възникнало на
основание ненаименован, неформален, двустранен договор, одобрен от съда
споразумение, в което правата и задълженията на страните са ясно
определени. Изтъква се, че неизпълнението или лошото изпълнение на това
1
задължение от страна на ответника е причина за ангажиране на отговорността
му, доколкото същият с нарочен имейл е бил уведомен, че ако не изпълни
поетото задължение за жалбоподателя ще настъпят вреди, които следва да
възстанови.
Твърди се липсата на обективни причини, които да са попречили на
ответната страна да изпълни поетото задължение, в резултат на което за
жалбоподателя са настъпили сочените вреди - имуществени и
неимуществени. Положената от ответника грижа не е била съответна на
задължението му по одобреното споразумение. Сочи се, че успешно не е
опровергана и презумпцията за вина. Изтъква се, че са налице в
кумулативност и всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение, като неправилно и необосновано,
постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон и уважаване на предявените искове в
пълен размер.
Не се правят искания за събиране на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна С. Д., чрез пълномощник адв.К. Г.. В отговора въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Изтъква се правилно установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилно изведен правен
извод за липса в кумулативност на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане. Иска се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на направените при въззивното разглеждане на спора разноски.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., кв. “Е.“, ***, срещу ответника С. Д. Д., с адрес: гр.
Б., кв. „З.”, бл. ***, с искане да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 2000 лв., заплатена за предварително планувана лятна
почивка/ваканция в периода 17.08.2021г-26.08.2021г. и която не се състояла
по вина на ответника, на основание поведение от негова страна, изразяващо
се в неизпълнение на решение № 6921/22.07.2019г. по гр.д.№ 14/2019. на РС
Б. за лични контакти между него и децата му за периода 17.08.2021г. –
05.09.2021г. във време, което сам е определил, както и за осъждане на
ответника да заплати и сума в размер на 5000 лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, представляващи неприятни преживявания и емоции,
страдания и обида от поведението на ответника, поради провалената по
негова вина вина лятна почивка на море, която не може да бъде проведена по
друго време на годината, насетне, ведно с дължимата законна лихва върху
посочените по - горе суми от подаване на иска до изплащането.
С обжалваното Решение № 6921/22.07.2019г. по гр.д.№ 14/2019. на
РС Б. са отхвърлени като неоснователни предявените искове, с които се иска
ответникът С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „З.“ бл. ***, да
заплати на ищцата С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „Е.“ ***,
сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), заплатена от ищцата за
предварително планувана лятна почивка/ваканция в периода 17.08.2021г. -
26.08.2021г. и която не се състояла по вина на ответника и сумата в размер на
5000 лв. (пет хиляди лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди,
представляващи неприятни преживявания и емоции, страдания и обида от
поведението на ответника, поради провалената по вина на същия лятна
почивка на море, която не може да проведена по друго време на годината,
2
насетне и ищцата е осъдена да заплати и разноските по делото пред първата
инстанция в размер на 800 лв.
От анализа на събраните пред първата инстанция доказателства
/писмени и гласни/ се налага извода, че РС Б. е установил правилно
фактическата обстановка и по арг. на чл.272 ГПК следва да препрати към
констатациите на РС.
Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи, като с решение №
6921/22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 14/2019 г. по описа на Районен съд
- Б., е прекратен с развод сключения помежду им граждански брак по взаимно
съгласие. Със същото решение е утвърдено постигнатото между съпрузите
споразумение по чл. 51 СК, съгласно което упражняването на родителските
права и задължения по отношение на родените от брака деца Х., Б. и Г., е
предоставено на майката С. Г. Д., местоживеенето на децата е определено при
майката. Определен е режим на лични отношения на бащата с децата, както
следва: всяка втора и трета седмица от месеца за времето от 17.00 часа на
четвъртък до 17.00 часа в понеделник с преспиване при бащата, като бащата
се задължава в четвъртък да взема децата от учебните им заведения и да
осигурява присъствието им по време на учебните им занятия в петъчния и
понеделничен ден. Бащата може да вижда децата си и по всяко друго време
след като предварително е уведомил майката и тя е дала своето съгласие.
Бащата ще има право да взема децата при себе си за един месец през лятото -
в периода 15.06. (петнадесети юни) - 15.09. (петнадесети септември) всяка
календарна година, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, като майката се задължава всяка година до 30.05. (тридесети май)
да уведомява бащата за периода от време, в който ще да бъде в платен
годишен отпуск, за да може и бащата да планува времето на своята отпуска,
която да прекара с децата си, а бащата се задължава след като бъде уведомен
от майката за периода от време, в който няма да бъде в платен годишен
отпуск да уведоми майката - кога и за по колко дни ще взема децата си до
изчерпване на определения му период за лични контакти през лятото, както и
за четири дни през пролетната ваканция, като взема и връща децата от дома
на майката, и които дни да бъдат първата половина на пролетната ваканция,
като във всички случаи бащата ще взема и връща децата от дома на майката.
Бащата ще има право да взема децата при себе си за празниците по следния
начин: а) в четните календарни години за Коледните празници във времето от
10.00 часа на 24.12 до 12.00 часа на 25.12., като взема и връща децата от дома
на майката, а в нечетните календарни години за времето от 12.00 часа на
25.12. до 10.00 часа на 26.12.; б) в нечетните календарни години за
новогодишните празници във времето от 18.00 на 30.12 на съответната година
до 18.00 часа на 01.01. на следваща четна календарна година, като взема и
връща децата от дома на майката, а в четните календарни години за времето
от 10.00 часа до 14.00 на 30.12.; в) в четните календарни години за
Великденските празници от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа на
Велика неделя, като взема и връща децата от дома на майката, а в нечетните
календарни години за времето от 10.00 часа на вторият ден от Великден
(понеделник) до 18.00 часа на същият ден; г) рождените и именни дни на
децата ще се честват в присъствието и на двамата родители и ще бъдат
организирани съвместно от двамата родители; д) бащата ще има право да
взема децата при себе си за по три часа на рождените дни на бабата и дядото
на децата по бащина линия, като за осъществяването на тези контакти не
може да бъде нарушаван нормалния учебен процес на децата, като във всички
случаи бащата ще взима и връща децата от дома на тяхната майка и децата, и
при съгласие на майката, децата ще бъдат с право на преспиване в дома на
бащата; е) майката ще има право да взема децата при себе си за по три часа на
рождените и именни дни на дядото на децата по майчина линия, на тяхната
леля по майчина линия (сестра на С. Д.) и на нейните деца, първи братовчеди
на децата, когато тези лични празници съвпадат по време с период, в който
3
децата следва да бъдат със своя баща, като за осъществяването на тези
контакти не може да бъде нарушаван нормалния учебен процес на децата,
като във всички случаи майката ще взима и връща децата от дома на техния
баща в село Б., и при съгласие на бащата, децата ще бъдат с право на
преспиване в дома на майката. Всеки един от двамата родители може да
организира почивки на море и балкан на децата във времето на лични
контакти, както и по всяко друго време след постигане на съответното
съгласие с другия родител.
От приети като доказателства по делото пред районния съд
разпечатки на електронни съобщения се установява, че през 2021г. ищцата е
уведомила ответника, че планираният й годишен отпуск е в периода от
17.08.2021г. до 05.09.2021г., а от фактура № **********/30.07.2021г. и
фискален бон се установява, че ищцата е заплатила на дружество „К.“ ЕООД
сумата от 2000 лв. за нощувка за периода 17.08.2021г. до 26.08.2021г.
От писмо на ОББ АД, работодател на ищцата, се установява, че през
2021г. е ползвала платен годишен отпуск както следва: на 19.01.2021г. - 1 ден;
на 29.03.2021г. - 1 ден; от 08.04.2021г до 09.04.2021 г. - 2 дни; на 05.05.2021 г.
- 1 ден; 07.05.2021г. - 1 ден; на 01.06.2021г. - 1 ден; за периода 30.06.2021
година до 16.07.2021 г. - 13 дни; от 16.08.2021г до 17.08.2021г. - 2 дни, от
07.09.2021г до 13.09.2021 г. - 5 дни, на 15.09.2021 г. - 1 ден; на 17.12.2021 г. - 1
ден, като същата не е била в отпуск за временна неработоспособност.
От събраните гласни доказателства – св.С.В. се установява, че през
2021 година С. е била с децата на море, като самостоятелно си била
ангажирала почивка, но не успяла да отиде. Причината за това била, че
бившият й съпруг не спазил уговорката, която имали, за да гледа децата и се
наложило майката да се върне и да ги гледа. Заявява, че С. си била заплатила
около 2000 лв. за почивка на море в гр. Бургас, на което не успяла да отиде и
от това не се чувствала добре, била обидена, ядосана, плачела, била доста
ядосана, защото за пореден път той и провалял почивката. В показанията си
св. М.-М., сестра на ищцата потвърждава посоченото в показанията на св.В.,
като посочва, че не успяла да отиде на почивка, тъй като С. не си спазил
предварителната уговорка и споразумението и децата са били върнати от
жената, с която живее ответника. Споделя, че след 21 часа както си били на
вилата, видели, че момчетата идват към тях плачещи. За провалената почивка
направила разход от 2000 лв., чувствала се разстроена, разочарована.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в
жалбата основания.
По същество на оспорванията:
Съдът дава правната квалификация на иска, като взема предвид
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, въз основа на които поддържа
4
искането си за защита /петитума/.
В случая с оглед на твърдените факти и искането за защита на ищеца
съдът е дал вярната правна квалификация на спорното право по основания
деликтен състав на непозволеното увреждане – пр.основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на
следните елементи: деяние в една от двете форми – действие или бездействие,
деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди,
които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което
да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата
презумпция на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД /. Вредоносният резултат може да се изрази
в претърпяване на негативни усещания, както от имуществено, така и от
неимуществено естество.
Изрично в исковата молба ищецът е поддържал, че претендира вреди на
основание поведение на ответника, изразяващо се във виновно неизпълнение
на решението за лични контакти между него и децата. В тази връзка е
неоснователно оспорването на жалбоподателя, че обжалваното решение е
постановено при неотграничаване от съда на вида на отговорността, която се
претендира и по – специално, че не ставало ясно какъв вид отговорност е
имал предвид съда при извеждане на правния извод, че поведението на
бащата не покрива признаците на деликтно нарушение. С оглед
диапозитивното начало съдът се е произнесъл в рамките на поисканото от
ищеца и по отношение на тези факти и обстоятелства, на които се е позовал в
исковата молба. Въззивникът е поддържал иска си при твърдение за
причинени вреди – имуществени и неимуществени в резултат на виновно
поведение на въззиваемата страна, изразяващо се в неизпълнение на
задължение, възникнало от съдебно решение, а така също представляващо и
морално такова. При тези твърдения правилно първонистанционният съд е
приел, че се касае до иск по основния деликтен състав. Изрично в мотивите,
за да отхвърлил иска, съдът е посочил, че се касае до иск по основния състав
на непозволеното увреждане. В съдебното заседание, в което е обявен
доклада и приет за окончателен от страна на въззивника липсва оспорване на
доклада, включително и в частта по дадената в него правна квалификация.
Ясно и недвусмислено в мотивите е посочено какъв вид отговорност съдът е
приел, че се претендира и че това не е договорна такава, за което няма
оспорване от жалбоподателя.
Правилно и в съответствие с установената фактическа обстановка е
прието, че в случая не са налице в кумулативност всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.
Установеният и утвърден с бракоразвоното решение режим на лични
контакти е право, а не задължение за страната, в чиято полза е уговорено.
Дали и доколко това право ще се упражни е в изключителната субективна
преценка и решение на носителя на правото. Неупражняването на едно
субективно право не представлява противоправно поведение.
Неоснователна е доразвитата във въззивната жалба теза, че се касае до
неизпълнение от въззиваемата страна на задължение, възникнала на
основание сключеното между страните споразумение по чл.51 СК. Това
основание не е подържано в исковата молба, а се обосновава за първи път
едва във въззивната жалба.
Осъществяването на режима на лични контакти на родител с деца е
право, а не задължение. Независимо дали същото се претендира на основание
сключеното между страните споразумение по чл.51 СК, имащо характер на
договор помежду им или въз основа на съдебното решение, с което това
споразумение е утвърдено, това не повлиява на правното естество на
възникване на право, а не на задължение на страната, в чиято полза е уговорен
режим и начин на упражняване и осъществяване на лични контакти с
5
родените от брака деца.
Правното задължение представлява правно установената необходимост
за едно лице да спазва определено поведение, изразяващо в действие или в
бездействие, или за осъществяване на определен резултат с оглед
задоволяването на нечий чужд, правно защитен интерес. Задължението може
да се изрази и в поведението да се търпи някакво чуждо правно действие и
резултатите, които то произвежда в сферата на задълженото лице. Това
поведение е дължимо от задълженото лице по едно потестативно
(преобразуващо) право – напр. правото на развод. Когато един от съпрузите
го упражни, другият трябва да се съобрази с него независимо от субективното
си отношение към това.
Между субективното право и правното задължение съществува
взаимозависимост и обусловеност. Това е т.нар. корелативна връзка, която
означава, че едно субективно право може да съществува като такова,
доколкото кореспондира на определено, съответстващо му субективно
задължение, както и обратното.
Именно по изложеното личните контакти на единия родител с децата е
право за родителя, в чиято полза са уговорени, срещу което възниква
задължение за насрещната страна – в случая за въззивника, да търпи
ограничаване на собственото си право за среща с децата през този период. Ето
защо правилно е изведен довода, че от страна на въззиваемата страна не е
възникнало задължение по силата на бракоразводното решение чието
неизпълнение да е довело до причиняване на вреди – имуществени и
неимуществени, по начина, описан в исковата молба.
От страна на въззиваемата страна не е налице осъществено поведение
/действие или бездействие/, което да е противоправно, доколкото преценката
на носител на едно субективно право дали да го упражни или не е, не носи
белега противоправност.
Също така – посочените от въззивника вреди и в двете проявни форми
/имуществени и неимуществени/ нямат пряка причинно – следствена връзка
със соченото като противоправно поведение. На обезвреда подлежат само
тези вреди, които са прекият, типичен и непосредствен резултат от конкретно
вредоносно деяние. В случая дори да са настъпили негативни вреди то те не
са с носител ищеца. При неупражняване от носителя на правото на лични
контакти на това му право като пряк и непосредствен резултат не възникват
като преки и непосредствени вреди за лица извън носителя на правото и
децата.
Неоснователно е и оспорването, че в нарушение на процесуалните
правила не са посочени обстоятелствата, сочещи на виновното поведение на
ответника, доколкото виновно поведение, като пряко субективно отношение
към противоправен резултат може да има само при обективиране на
противоправно поведение.
По изложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода от обжалването на въззиваемата страна се дължат
разноски. Тази страна е поискала такива и доказала за направени по размер и
основание от 1100 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред въззивната инстанция.
Водим от горното, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 682/23.11.2022г., постановено по гр.д.№
3186/2021г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „Е.“ *** да
заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. „З.“ бл. *** сумата от
1100 лв. (хиляда и сто лева), разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7